Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 189
гр. Сливен, 19. 10. 2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на двадесет и осми септември, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора
КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 190 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
С Решение № 180 от 21.04.2022 г., постановено по АНД №
105/ 2022 г. по описа на Районен съд - Сливен, е изменено Наказателно
постановление /НП/ № НП-106 от 01.12.2021 г., издадено от Председателя на
Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, за нарушение на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, изд. от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), е
наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 20 000
лева, на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, като е намален
размерът на наложената санкция от 20 000 лева на 10 000 лева, съобразно чл. 60а
от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/
за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, и е осъдено „Електроразпределение Юг“
ЕАД да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране сумата от 60,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и е осъдена Комисия за
енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД сумата
от 60,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Срещу Решение № 180 от 21.04.2022 г., постановено по
АНД № 105/ 2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, е постъпила касационна
жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, подадена чрез упълномощен представител.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
постановено в нарушение на процесуалните правила (касационно основание за
отмяна по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК). Касаторът счита, че въззивният
съд неправилно е преквалифицирал нарушението, вместо да отмени изцяло НП, и погрешно
е отхвърлил възраженията му срещу НП. Моли съда да отмени решението на Районен
съд– Сливен, както и НП.
Касационна жалба срещу Решение № 180 от 21.04.2022 г.,
постановено по АНД № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, е подадена и
от Комисията за енергийно и водно регулиране. Изложени са твърдения за
неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на решението. Моли съда да
отмени изцяло решението на Районен съд – Сливен и да потвърди НП.
В съдебно заседание, касационният жалбоподател–
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, редовно призован, се представлява от упълномощен
процесуален представител, който поддържа касационната си жалба и оспорва касационната
жалба, подадена от КЕВР. Моли да бъде уважена подадената от „Електроразпределение
Юг“ ЕАД касационна жалба и претендира присъждане на разноски, за които
представя списък.
Касационният жалбоподател – Комисия за енергийно и
водно регулиране– София, редовно призована, се представлява в съдебно заседание
от упълномощен процесуален представител,
който поддържа касационната си жалба и оспорва касационната жалба, подадена от
„Електроразпределение Юг“ ЕАД. Счита първоинстанционното решение за неправилно
и моли съда да постанови решение, с което да го отмени и да потвърди издаденото НП като законосъобразно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава предложение
решението на Районния съд да бъде отменено.
Касационната жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е
подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Касационната жалба на Комисията за енергийно и водно
регулиране е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок,
от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да измени обжалваното НП, Районният съд, след като
е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено,
че дружеството не е издало в срок становище, в което се определят условията за
присъединяване за обектите по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Направил е извод, че нарушението
следва да се подведе не под нормата на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, изд. от Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране (понастоящем КЕВР) (Наредба № 6), а по чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ,
като е изложил обосновани съображения в този смисъл. Предвид приетото,
Районният съд е приложил по-високия по степен акт по см. на чл. 15, ал. 3 от
Закона за нормативните актове и обосновано е изменил НП, като е намалил размера
на наложената имуществена санкция от 20 000 лева на 10 000 лева, съобразно чл. 60а
от ЗЕВИ за нарушение на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ.
Решението на Районния съд е валидно,
допустимо и правилно. Установените
от Районния съд факти кореспондират със събраните по делото доказателства. Изводите на Районния съд са съобразени
с установените по делото факти и с приложимото право. Възраженията на
касационните жалбоподатели са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 30.03.2021 г. от А. Д. Г. е подадено искане за проучване на условията и
начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната
мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Обектът представлявал ФЕЦ, предвидена за
изграждане в УПИ VII-136, кв. 10, с. К., общ. К., обл.
С.. В искането за проучване А. Д. Г. е декларирал желание да получи изготвеното
становище на адрес за кореспонденция: гр. С., бул. „Ш. с.“ № …, вх. …, ап. ….
На 22.06.2021 г. А. Г. е подал жалба до КЕВР, тъй като не е получил отговор на
подаденото на 30.03.2021 г. искане за присъединяване. „Електроразпределение Юг“
ЕАД е издало на Г. становище за условията и начина за присъединяване на
електрическа централа към електроразпределителната мрежа № 4457959 на
28.06.2021 г.
Във връзка с постъпилата в КЕВР жалба против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, от страна на служители на КЕВР е била извършена проверка,
при която са били установени посочените по-горе обстоятелства. Проверката
приключила с констативен протокол № Е-13/09.08.2021 г.
За констатираното при проверката, актосъставителят
Н. съставил АУАН № Е-КРС-36 от 22.10.2021 г., като приел, че съгласно чл. 91,
ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., операторът на разпределителната мрежа
извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище
за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 14 дни
от датата на постъпване на искането. Приел, че тази разпоредбата не е спазена,
тъй като „Електроразпределение Юг“ ЕАД не е предоставило на А. Д. Г. в срок до
13.04.2021 г. на адрес: гр. С., бул. „Ш. с.“ № …, вх. …, ап. …, писмено становище
за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала
(ФЕЦ), предвидена за изграждане в УПИ VII-136, кв. 10, с. К., общ. К., обл. С., с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1 от
ЗЕ.
Въз основа на така съставения АУАН, от Председателя на
КЕВР било издадено обжалваното НП № НП-106 от 01.12.2021 г. В НП е
възпроизведено съдържанието на акта. От наказващия орган е прието, че
„Електроразпределение Юг“ ЕАД е нарушило разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от
Наредба № 6 от 24.02.2014 г., с което е осъществило състава на чл. 206, ал. 1
от ЗЕ.
Приетата за установена от Районния съд фактическа
обстановка кореспондира със събраните по делото доказателства. Установено е по
несъмнен начин извършено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД административно
нарушение – неизпълнение на задължение за предоставяне на писмено становище
за присъединяване към електроразпределителната
мрежа на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ).
Спорният въпрос е по кой ред следва да бъде санкционирано извършеното
административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 1 от ЗЕ, този закон
урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа и топлинна
енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи,
търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията
на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и
контрола. В чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е предвидена имуществена санкция от 20 000 до
1 000 000 лева за енергийно предприятие, което наруши
разпоредби на ЗЕ, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът
за изпълнението на които е възложен на комисията, на общи или индивидуални
административни актове на комисията, правнообвързващи
решения на АСРЕ или условията на издадената му лицензия. Нормата на чл. 116,
ал. 7 от ЗЕ предвижда условията и редът
за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването
или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между
електрическите съоръжения да се определят с наредба, приета от комисията. На
основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, с решение по протокол № 30
от 24.02.2014 г. на ДКЕВР, е приета Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Според нормата на чл. 91, ал. 1 от Наредба
№ 6 от 24.02.2014 г., в срок до 30 дни
от датата на постъпване на искането, операторът
на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и
предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за
присъединяване. С изменение ДВ, бр. 76 от 2019 г., срокът е променен от 30 на
14 дни.
Обществените отношения, свързани с производството и
потреблението на електрическа енергия,
топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми
източници; газ от възобновяеми източници; биогорива и енергия от възобновяеми
източници в транспорта, се уреждат от Закона за енергията от възобновяеми източници /обн. ДВ,
бр. 35 от 03.05.2011 г./. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЕВИ, за неуредените въпроси
се прилага Законът за енергетиката.
Раздел II на Глава четвърта – „Производство на енергия
от възобновяеми източници“ от ЗЕВИ, урежда присъединяването
на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. С разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от
ЗЕВИ е конкретизирано, че за реда за подаване на искания за проучване на
условията и начина на присъединяване пред съответния оператор на електрическа
мрежа, в случаите по чл. 18, ал. 2, чл. 24 и 25 от ЗЕВИ, се прилага Наредба № 6 от 24.02.2014 г. С ДВ, бр. 29
от 2012 г. законодателят е предвидил ал. 3 към чл. 26 от ЗЕВИ, с която е определил
срок за издаване на становището за определяне на условията за присъединяване, а
именно - до 30 дни от постъпване на искането за обектите по чл. 24, т. 1, а в случаите по чл. 27, ал. 5 - в срок до
15 дни от постъпване на искането. За нарушение
на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, на енергийното предприятие нарушител се
налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лева, дефинирана в чл.
60а от ЗЕВИ.
С оглед на изложеното, Районният съд обосновано е
приел, че от доказателствата по делото е установено, че като не е спазило срока
за писмено становище, „Електроразпределение Юг“ ЕАД е допуснало административно
нарушение. Законосъобразен е и изводът на Районния съд, че ЗЕВИ е акт от
по-висока степен, поради което следва да намери приложение пред Наредба № 6 от
24.02.2014 г. и отговорността на
„Електроразпределение Юг“ ЕАД следва да бъде ангажирана на основание чл. 26, ал. 3 от ЗЕВИ, а санкцията да се определи
съобразно чл. 60а от ЗЕВИ.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, че правомощието за преквалифициране
на нарушението е в изключителната
компетентност на административнонаказващия орган, не и на Районния съд. Неоснователни
са твърденията, че по този начин е нарушено правото на наказаното лице да
разбере и да се защити по новото обвинение. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН /изм., ДВ, бр. 109 от 2020 г./, Районният съд изменя акта по чл. 58д,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. С решението
на Районния съд за изменение на НП, нарушителят е информиран подробно за
характера и причината за обвинението срещу него, съответно му е предоставена
възможност за подготовка на защитата срещу определената правна квалификация на
нарушението. Правото му да подаде касационна жалба пред съответния
Административен съд е гарантирано от закона посредством нормата на чл. 63в от ЗАНН, според която решението на районния съд подлежи на касационно обжалване
пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Неоснователни са и останалите възражения на
жалбоподателя. Видно от съдържанието на АУАН и НП, нарушението е достатъчно
точно и ясно индивидуализирано като време и място на извършване; обстоятелствата,
при които е извършено, са описани в достатъчна степен. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до основания за
отмяна на НП.
Не се споделят твърденията, изложени в подадените
касационни жалби, за допуснати от Районния съд съществени нарушения на
процесуалните правила. Такива нарушения в производството пред Районния съд не
са допуснати.
Не се споделя и възражението на жалбоподателя „Електроразпределение
Юг“ ЕАД за маловажност на нарушението. Както правилно е приел и Районният съд,
не са налице условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга – обществени отношения
със значителен обществен интерес, както и липсата на обстоятелства, които да
сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата
инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения, Районният съд правилно е изменил
процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати
посочените от касационните жалбоподатели нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател „Електроразпределение Юг“ ЕАД за присъждане на разноски и тази на
касационния жалбоподател Комисия за енергийно и
водно регулиране – София, са неоснователни.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 180 от 21.04.2022 г.,
постановено по АНД № 105/ 2022 г. по описа на Районен съд - Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: