№ 208 / 20.5.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 20.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕНСЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Гинка Митова и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 431 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Т.С.Т. xxx,,Славянска", № 51, ет.2, ап.2, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 000101 издадено на 05.02.2019г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР – гр.Монтана, с което е наложено наказание глоба в размер на по 200.00 лева за извършено административно нарушение по чл.23, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата санкционираното лице възразява по законосъобразността на наказателното постановление като намира, че не е извършил вмененото му административно нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.Т., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена, ведно с произтичащите законови последици.
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните в хода на административното производство доказателства, приема за установено следното:
Районен съд - гр.Монтана, при извършена служебна проверка по допустимостта на подадената жалба констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 19.01.2019г. в Община Монтана, по път ПЪРВИ КЛАС № 1 Е 79, в района на км.125+000 се движели в колона един зад друг два тежкотоварни автомобила, вторият от които бил влекач Мерцедес с рег.№ XXXX , с прикачено към него полуремарке SERIN с рег.№ xxxx . Около 10:50ч., поради внезапното спиране на движещият се пред колоната друг товарен автомобил с врачанска регистрация, внезапно решил да отбие от пътното платно, което довело до верижна реакция на движещите се зад него ППС. Жалбоподателят управлявал лек автомобил марка Ауди модел А3 с рег.№ М 23 80 ВН. С него се возили свидетелите Е. В. и Р. В.. Тъй като неправомерното действие на първия водач довело до рязкото спиране на движещите се зад него леки и товарни автомобили, това принудило и самия жалбоподател да намали скоростта на управлявания от него автомобил и да спре в непосредствена близост до движещия се пред него влекач. Същевременно обаче движещият се зад него лек автомобил Рено Клио с рег.№ М 49 14 ВВ не успял да спре своевременно и ударил с предната си част на автомобила задната част на автомобила на жалбоподателя, вследствие на което пък той ударил с предницата на управлявания от него лек автомобил прикаченото полуремарке. Вследствие на настъпилото съприкосновение между трите автомобила възникнали материални щети. След като се стигнало до варижното съприкосновение, жалбоподателят излязъл от автомобила и отишъл да провери останалите водачи, а свидетелката Р. В. телефонирала на телефон 112. на място пристигнал автопатрул от служители при сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, в лицето на свидетелите Н.А. и П.П.. Също така на място пристигнали и родителите на жалбоподателя в лицето на свидетелите В. Г. и С. Г., които установили състоянието на участниците в ПТП – то както и материалното положение на управляваните ПП – та.
След настъпилото ПТП водачите били изпробвани за алкохол. Пробата се оказала отрицателна. Младши автоконтрольор н.А. съставил Протокол за ПТП № 1508449, в който бил отразен механизма на настъпилото произшествие, участниците в него, двамата автомобила и настъпилите материални щети по тях.
Също така е бил съставен и Протокол за ПТП № 1404256, в който като участници в същото били отразени жалбоподателят и управляващия зад него водач на лек автомобил Рено Клио. Вследствие на установеното бил съставен АУАН, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства. Видно от показанията на свидетелите Е. В. и Р. В. е, че и двамата са бил инепосредствени очевидци на настъпилото ПТП между управлявания лек автомобил от жалбоподателя и Мерцедес с рег.№ XXXX , с прикачено към него полуремарке SERIN с рег.№ xxxx . В своите показания и двамата са категорични, че водачът на автомобила, в който са се возили, е успял да спре непосредствено зад прикаченото полуремарке, но тъй като движещия се зад него лек автомобил не е могъл да стори това, го е блъснал, което е довело до настъпване на последващото съприкосновение със задната част на полурамаркето. Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели като еднопосочни, логични и непротиворечиви. Това е така, тъй като освен че същите са били непосредствени очевидци на настъпилото ПТП, но и показанията им се потвърждават косвено и от останалите свидетелски показания. Същевременно изложените от двамата твърдения изцяло се подкрепят и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и в частност Протокол за ПТП № 1404256. В него като участник отново е бил посочен жалбоподателя, но този път като такъв, който е бил ударен от движещия се зад него лек автомобил. В описателната част на протокола е отразено поражение и по задната броня на автомобила, което очевидно няма как са бъде получена без съприкосновение, което е довело до последващото такова. Съдът кредитира показанията и на разпитаните в качеството на свидетели Н.А. и П.П., както и на В. Г. и С. Г.. Същите не са непосредствени очевидци на настъпилото ПТП, но са възпирели пътната обстановка и настъпилите материални щети по участвалите ППС – та. Показанията на свидетелите следва да бъдат ценени на плоскостта на влошената метеорологична пътна обстановка преди и по време на настъпилото ПТП, катто и видимите щети по автомобилите. Изложените от тях твърдения се подкрепят от писмените доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът намира същото за необосновано и издадено при неправилно приложение на материалния закон, наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, а отразеното административно нарушение не се потвърждава от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
На първо място следва да бъде изцяло възприето и уважено възражението на защитата, че в обстоятелствената част на наказателното постановление са посочени два различни модели леки автомобили, с които жалбоподателят е реализирал въпросното ПТП. От една страна е отразено, че същият, като водач на лек автомобил НИСАН НИВАРА с рег.№ М 23 88 ВН се е движел по въпросния пътен участък, а впоследствие като управлявал лек автомобил марка Ауди модел А3 с рег.№ М 23 80 ВН не се е движел на достатъчно разстояние от движещия се (незнайно къде) МПС. Констатираните пропуски относно модела и марката на автомобила, с който се е движел жалбоподателя, както и движението на влекача съществено ограничават правото на защита и обуславят отмяната на санкциониращия административен акт на процесуално основание.
Освен това наказателното постановление се явява необосновано и при извършена съвкупна преценка на доказателствата по същество. Видно от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства е, че липсват безспорни доказателства, че настъпилото съприкосновение между управлявания от жалбоподателя лек автомобил Ауди А3 и прикаченото полуремарке е станало вследствие на неспазена дистанция. В хода на проведеното съдебно следствие беше безспорно установено, че водачът на лекия автомобил е успял да спре, но вследствие на настъпилия удар от движещия се зад него лек автомобил Рено Клио, е ударил и задната част на прикаченото полуремарке. Следователно може да бъде направен едностранчивия извод, че причинния процес за настъпилото съприкосновение между движещите се ППС – та, е бил поставен от движещия се последен автомобил, който, неспазвайки необходимата дистанция за движение зад друго ППС, го е ударил, което е довело и до последващия удар с прикаченото полуремарке. Ето защо в случая не може да се приеме за доказано обстоятелството, че поведението на жалбоподателя се намира в пряка причинно следствена връзка с настъпилото съприкосновение и оттам с вмененото административно нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП. Част от свидетелските показания и писмени доказателства доказват тъкмо обратното, че деецът е спрял, но е бил ударен в задната част на автомобила, което е довело и до инертното съпрокосновение с движещия се влекач. Действително е възможно да е настъпило първоначално съприкосновение поради неспазване на достатъчна дистанция между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и движещия се пред него влекач, независимо че впоследствие и друг автомобил се е ударил в задната му част.
Доколкото обаче липсват безспорни доказателства в тази насока, вмененото на дееца административно нарушение се явява необосновано и почиващо на предположения. В случая тежестта да докаже противоправното деяние е на административно наказващият орган, който с пасивното си поведение и неангажиране на достатъчно на брой доказателства, не успя да установи по категоричен и несъмнен начин отразеното в наказателното постановление нарушение.
Също така следва да се приеме, че макар и настъпило ПТП, случаят би могъл да бъде възприет и за маловажен. В хода на проведеното съдебно следствие се установи наличие на усложнена пътна обстановка, съчетана с незначителната обществена опасност на дееца. Видно от справката за предходни нарушения на същия е, че той е млад шофьор с едва две административни нарушения, извършени през един сравнително продължителен период от време.
Санкционирането му също не е било в степен, обуславяща несъмнения извод, че жалбоподателят е сериозен или системен нарушител. Ето защо съдът намира, че дори и да се приеме някакво противоправно поведение за настъпилото ПТП, би могло да бъде приложена привилегированата разпоредба на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19 - 0996 - 000101, издадено на 05.02.2019г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр.Монтана, с което на Т.С.Т. xxx,,Славянска", № 51, ет.2, ап.2, с ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева за извършено административно нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: