Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ ......

гр. Средец, 06.07.2018г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично заседание на седми  юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пламен Дойков

 

при участието на секретаря Маринка Маринчева и в присъствието на прокурора …………, като разгледа докладваното от съдията Дойков гр. дело № 288 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            На основание чл.15, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

 

Р    Е    Ш    И   :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.К.Ц., ЕГН **********,*** за налагане мерки за защита от домашно насилие срещу Р.В.С., ЕГН **********, с адрес ***, като неоснователна и недоказана.

    ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.

            ОСЪЖДА Г.К.Ц. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН СЪД СУМАТА от 25 лв. /двадесет и пет лева/, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на делото, на основание чл.11, ал. 2 от ЗЗДН и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното вземане.

            Решението подлежи на обжалване пред БУРГАСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, в 7 - дневен срок от връчването му на страните.

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението, след влизането му в сила, на Началника на РУ МВР гр. Средец / по постоянен адрес на нарушителя/  за сведение.

 

 

                               СЪДИЯ : ……………

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

мотиви към Решение от 06.07.2018г. по гр. дело № 288/2018г. по описа на РС Средец

 

            Молба с правно основание чл. 8, т. 1 във вр. с чл. 3, т. 5 вр. чл. 5 ЗЗДН.

Постъпила е молба от Г.К.Ц., ЕГН: **********, с адрес ***, по реда на чл.8, т. 1 във вр. чл.4, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, против Р.В.С., ЕГН **********, с адрес ***. Молбата е подадена в Районен съд гр. Средец по реда на чл. 8, т. 1  във вр. чл.4, ал.1 от ЗЗДН. В искането си до съда молителката твърди, че на 13.05.2018г. Р. Сакинова се завърнал от Кипър. Със завръщането в дома й, внукът поискал ключ от дома, в който живеела жената. Молителката твърди, че отказала , след което внукът започнал да обижда , псува и плюе жената. Запознал да й отправя заплахи за опожаряване на дома й. Ц. твърди, че Р.С. е счупил прозорец, изкъртил врата и се е нанесъл трайно да живее в дома й. Молителката твърди, че С. й взел и не й давал ключовете за къщата, което наложило преместването й в с. Белила, общ. Средец. Молителката твърди, че се страхува за здравето и живота си.  

В съдебно заседание молителката Г.Ц. подържа подадената молба. Твърди, че нямала ключ за дома си , искал да си отиде вкъщи да си вземела дрехите и лекарствата. Обяснява, че от два месеца живеела в с. Белила, когато внукът й Р.С. дошъл в селото да й иска ключ за къщата. Молителката му отказала, като му обяснила, че не иска да живее в един дом с него , понеже щял да събира компании, да пуши, да пие . Заявява, че преди да замине за с. Белила била нагрубена с думите «да еба мама ти курва» и наплюта. Не посочва кога точно са се развили тези събития- твърди, че са станали през зимата. Ц. твърди, че когато С. дошъл в с. Белила , след отказа й да му даде ключ, ответникът отвърнал с думите «всичко ще разбия , ще запаля къщата , всички ще горите», след това проявил агресия към мъжа , с който молителката живеела. Ц. ***, защото разбрала, че внукът й щял да дойде да живее при нея. Притеснявала се й от отношенията между него и вуйчо му – св. Кирчо Цъцаров. Между роднините имало изострени отношения по повод собствеността и ползването на имота в гр. Средец. Молителката твърди, че след завръщането си , Р.С. разбил врата и прозорец в къщата. Уточнява , че псуването и заплюването са се случили през зимата .  Освен твърденията за заплахи със запалване , отправени според молителката на 13.05.2018г., нямало други заплахи към нея.     

В съдебно заседание, ответникът Р.В.С., редовно призован, се явява лично и с адв. Даниел Чолаков, АК Бургас. Ответникът отрича да е извършвал описаните от молителката действия, като излага собствена версия за стореното. С. обяснява, че след като се завърнал от Кипър се прибрал в дома си. Намерил бравите на вратите сменени и не могъл да си отключи. Отишъл в с. Белила, където разбрал, че била баба му. Поискал й ключ за дома, но Ц. отказала и С. си заминал. Ответникът заявява, че не е заплашвал жената , не й е отправял оскърбителни думи и не е заплювал баба си. След като напуснал с. Белила живял няколко дни на хотел, а след това бил приютен в дома на баща си. За станалото разговарял с майка си, която му казала да счупи стъкло на къщата, да влезе вътре и да смени бравите на вратите, за да ползва имота. В защита на действията си представя копие на нотариален акт , с който молителката е извършила дарение в полза на Марина Атанасова Сакинова – майка на ответника и Кирчо Атанасов Цъцаров – син на молителката, с която им даряват идеални части от имот в гр. Средец, като Г.Ц. е запазила пожизнено право на ползване на имот.

В хода на съдебното дирене са били разпитани свидетелите Кирчо Цъцаров, Зорница Георгиева , Георги Петков и Тодор Димитров. Свидетелят Кирчо Цъцаров е изложил, че живее на адреса , като имотите са в едно дворно място. Твърди, че майка му искала да живее самостоятелно, без около нея да има дим на цигари, употреба на алкохол, викове. Свидетелят Цъцаров сочи, че Р.С. се завърнал на 13.05.2018г. от Кипър. Преди това Г.Ц., поради някакъв проблем с бравата на вратата и сменила същата. След това доброволно отишла да живее в с. Белила при св. Тодор Димитров. При завръщането си Р.С. попитал къде е баба му, като св. Цъцаров му казал, че е в с. Белила. На последвали събития Кирчо Цъцаров не бил присъствал, но твърди, че когато Р.С. се завърнал в дома си бил афектиран и изнервен, след като баба му отказала да му даде ключ. В последствие Кирчо Цъцаров разговарял с майка си, която му казала , че след отказа й да му даде ключ Р.С. станал агресивен , започнал да я плюе, да се заканва да я запали, че щели да горят всички. Твърди, че Р.С. я нарекъл „дърта курва” . Твърди, че майка му била притеснена от внука си, страхувала се и треперела от него.

Свидетелката Зорница Георгиева е изложила , че с Р.С. са познати , поддържали са връзка и чрез „Фейсбук” . Уговорили се на 13.05.2018г. със свидетеля Георги Петков да го везмат от Летище Варна, където трябвало да кацне от Кипър. Оставили го пред дома му, където било заключено , като си заминали . Малко по – късно Р.С. се свързал с тях, за да им каже, че ключалката на бравата е сменена и не можел да си влезе. Тримата отишли с автомобила на Георги Петков до с. Белила, където Р.С. разговарял с баба си. Свидетелката не може да възпроизведе разговора между Г.Ц. и Р.С., тъй като била в лекия автомобил, не слязла и не присъствала на срещата помежду тях. Автомобилът бил спрян на разстояние от оградата на къщата, където двамата разговаряли и Георгиева не чувала думите им , но не забелязала Р. да има агрсивно поведение и да посяга да бие жената. Георгиева разказва, че след като се върнал в автомобила С. бил ядосан и изнервен. Сходни показания дава свидетеля Георги Петков , но същият е бил в непосредствена близост до С. и Ц.. Свидетелят разказва, че след като двамата се поздравили Р.С. поискал ключ от дома, като Ц. му отказала. Изтъкнала мотив, че не получавала финансова помощ от тях за дома. Свидетелят твърди, че е бил на метър от тях двамата и не е чувал Р.С. да обижда, заплашва и нагрубява Ц..

Разпитан е и свидетелят Тодор Димитров. Същият разказва, че вункът на Г.Ц. *** и поискал ключове от баба си. След като му отказала, свидетелят твърди, че С. се обърнал към нея с думите „аз ще ви унищожа”, „ще ви запаля”, „ще ви ликвидирам”. След като чули тези думи Димитров и негов приятел, с който се черпели по това време, станали и тръгнали към ответника, но последния си заминал след като св. Георги Петков му казал да си отиват. Свидетелят Димитров твърди, че С. казал доста обидни думи на баба си, но не можел да възпроизведе нито една. В съдебно заседание посочи като Р.С. адв. Чолаков.    

Съдът, след като разгледа молбата и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното :

Видно от приложените по делото материали молителите Г.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** е баба на ответника   Р.В.С., ЕГН **********, с адрес ***. Двамата са с постоянен адрес ***.  От приетите по делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , справка НБЛД за лицето Р.С.,*** за образувани преписки по отношение на страните, справка за съдимост на ответника Р.С.,*** за постъпили сигнали относно страните, копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот .

            Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

    Молбата е процесуално допустима. Депозирана е от лице, имащо право да търси защита по реда на ЗЗДН, и спрямо лице, което е посочено в чл.3, т. 5 от ЗЗДН – низходящ на молителката, а именно нейния внук Р.В.С.. Наред с това, сезиран да се произнесе е компетентният съд по настоящия адрес на пострадалото лице. Молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, един месец, считано от извършването на твърдения акт на домашно насилие.

            Разгледана по същество, молбата се явява неоснователна.

Съображенията на съда са следните. В настоящото производство молителката следваше да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от нея обстоятелства, които да могат да се квалифицират като домашно насилие. Съобразно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН под такова се разбират е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. На първо място, настоящият състав счита, че молителката в собствените си обяснения пред съда опроверга част от изложените от нея обстоятелства в молбата и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. В тях Ц. е заявила, че в следствие на действията на С., които според нея са акт на домашно насилие се е принудила да отиде в с. Белила, където да живее със св. Тодор Димитров. Горното не само , че не е вярно, а дори обратното – Ц. сама, доброволно е заживяла в дома на свидетеля в с. Белила, а не като реакция на поведението на внука си. На следващо място в молбата и твърди, че Р.С. започнал да я обижда, псува и плюе, а сама твърди в съдебно заседание , че обидните думи «да еба мама ти курва» са казани в минал период, като не уточнява кога и по какъв повод. Молителката твърди също така, че Р.С. е счупил прозорец, изкъртил врата й се е нанесъл тарйно да живее в дома й , също така , че й е взел ключовете за жилището и не й ги дава. Последните обстоятелства се установи, че не отговарят на установените по делото факти. На първо място се събраха данни, че по отношение на имота в гр. Средец е направено дарение в полза на майката на Р.С. – Марина Сакинова, като за молителката е учредено право на ползване върху имота. На следващо място претендираното разбиване на врата и прозорец в имота не отговяра на това да се случило по начина претендиран от Ц. – като самоволно действие от страна на ответника с цел да се нанесе в имота. Не отговаря и на установените данни твърдяното от молителката, че ответника й е взел ключовете за дома и отказва да й ги върне. Противоречиви са и твърденията за станалото в с. Белила. От една страна молителката й свидетелите Кирчо Цъцаров и Тодор Димитров, заявяват, че към нея са били отправени обидни и заплашителни думи. В противната насока са твърденията на ответника и свидетелите Зорница Георгиева и Георги Петков. Свидетелят Кирчо Цъцаров не е бил пряк свидетел очевидец на събитията в с. Белила, като неговите думи пресъздават разговор между него и майка му . Свидетелят Тодор Димитров съобщава за заплахи от страна на С., но не описва обидни и оскърбителни думи към Ц.. От друга страна изложеното в молбата и в обясненията на Ц. , както се изложи, съдържат противоречия , които не бяха преодоляни в хода на съдебното дирене. Предвид и показанията на свидетелите Зорница Георгиева и Георги Петков , не може да се приеме, че са установени категорични данни за действия от страна на С. , които да се квалифицират като домашно насилие спрямо молителката . Може да се твърди, че между страните има влошени отношения по повод ползването на имота в гр. Средец, но настоящото производство няма за цел регулиране на тази отношения посредством способите на ЗЗДН.

Предвид изложеното молбата за издаване на заповед за защита следва да се остави без уважение.

            На основание 11, ал.2 от ЗЗДН и чл.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата  следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РС – Средец сумата от 25 лева, представляваща държавна такса за образуване и разглеждане на настоящото дело, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от изложените по-горе съображения, съдът постанови решението си.

 

СЪДИЯ : …………………….