Присъда по дело №2694/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 76
Дата: 10 септември 2021 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330202694
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 април 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 76
гр. Пловдив , 10.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
Съдебни заседатели:Благой И. Видин

Светла П. Колева
при участието на секретаря Славка Н. Иванова
и прокурора Мирослав Е. Йосифов (РП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20215330202694 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Р. Я. – роден на **** г. в ***, с постоянен
адрес ***, б., български гражданин, със средно образование, неработещ,
неженен осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 08.09.2019 год.
в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не
е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от
НК, е отнел чужди движими вещи – сума пари в размер на 5 200,00 лв. от
владението на К. С., ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1
1, буква „А“ и буква „Б“ от НК, поради което и на основание чл.54 от НК
ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.„Б“ от ЗИНЗС ПОСТАНОВЯВА така
определеното и наложено на подсъдимия И. Р. Я. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ да бъде изтърпяно при първоначален
СТРОГ режим.
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК ПРИСПАДА от така
определеното и наложено на подсъдимия И. Р. Я. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ времето, през което е бил задържан на
основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, чл.64, ал.2 от НПК и с МНО „Задържане под
стража”, считано от 20.05.2020 г. до влизане на настоящата присъда в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – СД диск, приложен на
лист 8 от ДП, ДА ОСТАНЕ по делото в срока на неговото съхранение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Р. Я. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр. Пловдив сумата от 88 /осемдесет и осем/
лева, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Р. Я. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Пловдив сторените в настоящото производство
разноски в размер на 123 /сто двадесет и три/ лева.
На основание чл.189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
Досъдебното производство ОСТАВАТ за сметка на ОДМВР – Пловдив, а
разноските за преводач в съдебното производство ОСТАВАТ за сметка на РС
– Пловдив.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Присъда № 76 от 10.09.2021г. по НОХД № 2694/2021 г. ПРС, X н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против
подсъдимия И. Р. Я. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,а“ и ,,б“ НК за
това, че на 08.09.2019 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е било
отложено по чл. 66 от НК, е отнел чужди движими вещи – сума пари в размер
на 5 200,00 лв. от владението на К.С., ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Производството по настоящото дело е образувано след приключване на
производството по ВНОХД № 172/2021г., завършило с Решение №
260121/14.04.2021г., с което е отменена Присъда № 260072/26.11.2020г.,
постановена по НОХД № 6300/2020г. по описа на РС-Пловдив и
производството по делото е върнато на РС-Пловдив за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание. Настоящото
производство е протекло по общия ред.
В хода на съдебните прения, прокурорът изразява становище, че
обвинението е доказано от фактическа и от правна страна. Сочи, че е налице
съставомерност на деянието както от обективна, така и от субективна страна.
Прави анализ на събраните доказателства, като сочи, че от тях извежда извод
за авторството от страна на подсъимия на процесното деяние. Предлага на
съда да наложи наказание в размер на 4 години и 6 месеца на подсъдимия,
като се приспадне времето на задържане по реда на ЗМВР и НПК. Моли да
бъдат възложени на подсъдимия разноските в производството.
Защитникът на подсъдимия Я., адв. И., счита, че от събраните
доказателства не са налице категорични и безспорни такива, които да
обуславят вината на нейния подзащитен. Сочи, че не е доказано да е
извършено твърдяното престъпление, нито има доказателства за сумата,
която се твърди да е открадната. Прави анализ на доказателствата, като
намира, че показанията на св. С. и св. Ж. не следва да бъдат кредитирани от
съда. Сочи, че няма доказателства за размерът на сумата, като предметите в
ръцете на лицето в кухнята са бели. Счита, че записите не показват
обективната истина, тъй като са подбрани избирателно. Намира, че не става
ясно по какъв начин е определена датата и часа на престъплението, за което е
повдигнато обвинението. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен,
тъй като никой акт не може да почива върху предположения.
Подсъдимият Я. в хода на процеса не дава обяснения. В правото си на
1
лична защита поддържа изцяло казаното от неговия защитник. Сочи, че във
връзка с предходно престъпление разследващият полицай Д. му казал, че
няма да види бял ден. Сочи, че е бил бит и са изтръгвали самопризнания от
него, като бил с цепната глава, както и че след като го вкарали в ареста, за 4
месеца никой не го е посетил. В последната си дума моли съдебния състав да
приеме казаното за полицая и да бъде признат за невинен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, намери следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
И. Р. Я. е роден на **** г. в ***, с постоянен адрес ***, б., български
гражданин, със средно образование, неработещ, неженен осъждан, с ЕГН
**********.
С протоколно определение № 3/14.01.2015 год., постановено по НОХД
№ 1427/2014 год. по описа на Районен съд гр. Враца подсъдимият И.Я. бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три
месеца, което било изтърпяно за времето от 10.04.2014 год. до 05.06.2015 год.
С определение на Софийски районен съд, постановено по ЧНД №
5254/2019 год. по описа на последния, влязло в законна сила на 07.05.2019
год., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК, наложените на И.Я.
наказания по НОХД № 657/2015 год. по описа на Районен съд гр. Стара
Загора, по НОХД № 94/2015 год. по описа на Районен съд гр. Лом, по НОХД
№ 6193/2015 год. и по НОХД № 6742/2016 год. и двете по описа на Районен
съд гр. Пловдив, и по НОХД № 15587/2018 год. на Софийски районен съд
било определено едно общо най – тежко наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от четири години, което на основание чл. 24 от НК било увеличено с
една година и шест месеца, или общо наказание от пет години и шест месеца.
Това наказание било изтърпяно от подсъдимия на 05.09.2019 год.
Свидетелят К.С. е собственик на ресторант – пицария „Гало Неро“,
находящ се в гр. Пловдив, на кръстовището с ул. „Капитан Райчо“ и ул.
„Родопи“, под хотел „Роял”.
На 08.09.2019 г., свидетелят отишъл в ресторанта, като носел със себе
си сумата от 5 200 лева, предназначена за покриването на наем и
електричество. Пострадалият бил поставил тези пари в малка чанта, която
след пристигането си в ресторанта оставил на плот в кухненското помещение
към него. Пострадалият и свидетелката И.Ж. – сервитьор в ресторанта,
излезли в градината към заведението да пият кафе.
По това време, от входа от към хотел ,,Роял‘‘ влязъл подс. Я., след
което отишъл до бар плота и взел бутилка минерална вода от наблизо
намиращата се хладилна витрина. След това се насочил към кухненското
помещение, но достигайки до вратата, която е от към входа на ресторанта от
към хотел „Роял” се спрял и се върнал към вътрешността на последния.
2
Малко след това подсъдимият напуснал ресторанта, но се върнал отново в
него. Влизайки отново, около 13,00ч., той отишъл до вратата на кухненското
помещение, която е откъм входа на ресторанта от към хотел „Роял” и влязъл
в него, където забелязал чантата на свидетеля К.С., в която се намирали
парите на последния. Подсъдимият отишъл до чантата, отворил я, взел
намиращите се в нея пари, след което се насочил към изхода на кухненското
помещение. Докато вървял, изпуснал част от парите, но се навел, събрал ги и
излязъл от помещението. В момента, в който подс. Я. се намирал пред
кухненското помещение, в близост до бар плота, до него се приближила
свидетелката И.Ж., като същият й заявил, че желае да си закупи вода. Платил
сумата от пет лева, като от своя страна св. Ж. му върнала ресто, след което
подсъдимият напуснал ресторанта. В него се намирала и сумата от 5 200 лева,
собственост на свид. К.С., която по–рано отнел от чантичката на последния,
поставена на плот в кухненското помещение.
Свидетелят С. не подал веднага сигнал до органите на МВР, тъй като не
бил сигурен дали не е забравил въпросните пари в дома си. След като
установил, че парите не са забравени у тях, свидетелят се усъмнил дали
същите не са били откраднати от ресторанта му. За целта изгледал
видеозаписите от охранителните камери, като установил, че паричната сума е
била отнета от подс. Я..
За установеното, пострадалият подал заявление до органите на МВР
при 04 РУ при ОД МВР – Пловдив. По подаденото заявление била извършена
проверка, а впоследствие образувано наказателното производство.
В хода на съдебното производство е извършен оглед на веществено
доказателство, а именно – диск със записи от охранителните камери,
предадени от органите на разследването.
В хода на съдебното производство била приета съдебно-техническа
експертиза. Видно от заключението на същата се установява, че в
експортираните от видеофайловете снимкови кадри се съдържа ограничена
по количество и качество информация, необходима за извършването на
лицево-идентификационно изследване. Резултатът от сравнителния анализ
позволява да се направи извод, че не се изключва възможността обозначеното
като обект 1 в огледен протокол лице да е подсъдимият И.Р..
В хода на съдебното производство била приета и допълнителна видео-
техническа експертиза, от заключението на която се установява, че липсват
индивидуализиращи белези, при анализа на които да се даде категорично
заключение дали обектите на изследване представляват банкноти, като
липсата на такива признаци е причина и за невъзможност да се даде
категорично заключение, че същите не представляват пари във вид на
банкноти.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка, настоящият състав приема за безспорно
3
и категорично установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното
производство свидетели: К.С. (включително частите от неговите показания,
прочетени при условията на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК), И.Ж. и А.Д.,
както и от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства - справка за съдимост, характеристична справка, протокол за
доброволно предаване на веществени доказателства, протокол за
разпознаване на лица, от заключението на изготвената съдебно-техническа
експертиза и допълнителна видео-техническа експертиза, както и чрез
приобщения чрез оглед оптичен носител, съдържащ видеозаписи от
охранителните камери на заведението.
Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалото лице С., които
намира за последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. На първо място, показанията на
свидетеля С. напълно се подкрепят от представените видеозаписи от
охранителните камери, на които се наблюдава лицето, което е отнело сумата
пари от неговата чанта. Съдът кредитира съдържанието на приобщените по
делото видеозаписи, които са случайни по своя характер, създадени от
охранителните камери на мястото на извършване на нарушението. Те си
кореспондират и с показанията на свидетелката И.Ж., която е лицето което е
продало бутилка минерална вода на подсъдимия, към който момент тя е могла
да възприеме неговите външни белези. Същата по време на разпита си пред
съда посочва подсъдимият като лицето, което е видяла в близост до входа на
кухнята откъм вратата и описва, че фигурата и физиономията на лицето са
същите, както и ръстът и телосложението му. Сочи, че косата му тогава е била
по-дълга в същия цвят, и може би е бил с по-голямо коремче. Свидетелката
при разпита си посочва, че е напълно убедена, че именно подсъдимият е
лицето, което е разпознала. Посоченото от св. Ж. напълно кореспондира и с
протокола за разпознаване на лице (л. 190 от досъдебното производство)
видно от който, свидетелката е разпознала подсъдимия като лицето, на което
е продала минерална вода и е влизало в обекта собственост на пострадалия,
както и че това е лицето, което е видяла на охранителните камери,
извършващо процесното деяние.
Показанията на свидетеля Д. в по-голямата си част единствено носят
данни за начина, по който е било проведено разследването. Същият не е бил
очевидец на процесното деяние, и единствено преразказва установеното от
него при прегледа на видеозаписите. Във връзка с възражението на
подсъдимия, че свидетелят Д. го е нарочил и е използвал агресия за
изтръгването на самопризнания, следва да се посочи, че посоченото от
подсъдимия остана недоказано в хода на настоящия процес, доколкото
липсват доказателства за личен конфликт между свидетеля и подсъдимия.
Същевременно дадени от страна на подсъдимия признания нито в хода на
досъдебното производство, нито при предходното разглеждане на делото, не
могат да бъдат ползвани в настоящия процес, поради което и настоящият
състав, при постановяване на присъдата си, въобще не ги е обсъждал.
4
Обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства,
приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената
фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития съответното лице е станали преки очевидци, като по този начин
пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните
признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с
авторството на деянието.
Съдът обсъди и възраженията на защитника на подсъдимия, че
показанията на св. С. и св. Ж. не следва да бъдат кредитирани, като счете
същите за неоснователни.
На първо място, по отношение на възражението, че свидетелят С. е
уведомил полицията за изчезването на парите на една много по-късна дата от
действителното им изчезване, свидетелят в съдебно заседание много ясно
разясни на какво се е дължало това – самият той първоначално не бил сигурен
дали не е забравил парите вкъщи, и едва след като установил, че същите не се
намират в дома му, и след преглед на видеозаписите от заведението,
установил, че същите са били откраднати от чантата му, докато същата се е
намирала в заведението. В тази връзка с оглед на извършените действия от
страна на св. С., напълно логично се явява да измине един период от време от
инкриминираната дата до подаването на жалбата в полицията, който период,
явяващ в рамките на един месец, доколкото жалбата е била подадена на
09.10.2019г. (л. 5 от ДП) е напълно разумен при така извършената проверка
от страна на св. С. преди сезирането на компетентните органи.
На следващо място, по отношение на размера на открадната сума пари,
свидетелят при разпита си в съдебното заседание беше категоричен, че най-
малката сума, за която е напълно сигурен, че е имал в чантата си, е в размер
на 5200 лв. Свидетелят посочва, че не бил сигурен колко точно пари е имал,
тъй като винаги има около 100-200 лв. в чантата, като е възможно същите да
са били и 5300 лв. или повече. Поради тази причина е и напълно логично
посочването от пострадалия в хода на процеса на сумата в приблизителен
размер. Следва да се посочи обаче, че в хода на цялото наказателно
производство посочваната от свидетеля сума е сходна на посочената от него в
съдебното заседание, поради което и показанията му се явяват напълно
последователни. При стореното от свидетеля разяснение, че е напълно
сигурен, че най-малкият размер на сумата, която е имал, е 5200 лв., то и
именно това е и сумата, която приема съдебния състав за открадната, тъй като
за размер над 5200 лв. би се стигнало до предположение, което не би могло да
се приеме за доказан по делото факт.
По отношение на възражението на защитника, че очевидно взетите от
лицето на записа предмети са бели предмети, а не оцветени, същото касае
субективно възприятие на защитника, поради което няма как да се счете за
основателно такова възражение. То не се подкрепя и от заключението на
допълнителната видео-техническа експертиза, което сочи, че е невъзможно да
5
се даде категорично заключение, че предметите не представляват пари във
вид на банкноти. В случай, че тезата на защитника беше вярна и се касаеше за
изцяло бяла хартия, то и би следвало заключението на експертизата да
изключи напълно възможността обектите да представляват пари.
Касателно възражението на защитника, че в хода на разследването не е
била приобщена чантата, от която са били отнети парите, св. С. в показанията
си разясни, че това се дължи на факта, че материята, от която е била
изработена чантата, е била от вид, който не оставя следи. Същевременно
свидетелят сочи, че е занесъл чантата с желанието същата да бъде предадена,
но му било указано от органите на разследването, че същата не би спомогнала
за разкриване на обективната истина.
По отношение на твърдените от защитника на подсъдимия
противоречия между показанията на свидетелите С. и Ж., във връзка с лицата,
които са присъствали в пицарията на инкриминираната дата, същите не
касаят съставомерни факти. Твърдените противоречия касаят присъствието на
клиенти и на други хора от персонала на заведението, които факти се
установяват от приобщените по делото видеозаписи. Същевременно
свидетелят С. разяснява при разпита му пред съда единствено кои са били
лицата, които са работели същия ден, без да посочва дали по същото време е
имало други клиенти на заведението освен подсъдимия, или не. По
отношение на св. Ж., тя действително не посочва пицарят да е бил същият ден
на работа, но свидетелката заяви на няколко пъти, че не си спомня колко и
кои са били лицата, които са били отвън в градината заедно с нея и
собственикът – св. С., както и че не си спомня дали са очаквали
новопостъпващ в заведението персонал. С оглед на това и непосочването от
страна на свидетелката, че пицарят същият ден е бил на работа, при липсата
на ясен неин спомен за това, няма как да доведе до дискредитирането на
показанията й, още повече и че не се касае до съставомерен по делото факт.
Не се споделя и възражението, че всеки един от клиентите е могъл да е
откраднал парите, доколкото св. С. ясно заявява, че на записите е видял ясно
лицето, което е отнело паричните средства от чантата му, което лице
впоследствие е разпознато от св. Ж..
Съдът не споделя и възражението на защитника на подсъдимия по
отношение на писмото от ресторант „Гало Неро“, което според защитника се
е появило напълно изведнъж и обслужващо нечии интереси. Писмото,
изпратено от ресторанта, до съда, е във връзка с допълнително изискани
записи от процесната дата с определение на съда от проведеното открито
съдебно заседание на 16.07.2021г. Определението на съда е във връзка именно
с искане на защитника на подсъдимия за събирането на това доказателство, с
оглед на което и изпратеното писмо се явява в отговор именно на искането на
съда за събиране на допълнителни доказателства и за изясняване на
обективната истина.
По отношение на липсата на искане за конституиране на св. С. като
6
граждански ищец и частен обвинител в процеса, самият той е имал
възможността да прецени дали желае конституирането му в някое от
възможните процесуални качества, като правата му са били указани в
съобщението за насрочване на разпоредителното заседание по настоящото
дело. Съдът няма как да изследва конкретно за всеки пострадал в
наказателния процес на какво се дължи желанието или нежеланието му да
бъде страна в производството, като напълно е възможно и да е била налична
преценка за предявяване на граждански иск пред гражданския съд след
приключване на наказателното производство от страна на пострадалия. Съдът
обаче не намира връзка между липсата на молба за конституиране на
пострадалия като страна в процеса и изпратеното писмо от ресторанта „Гало
Неро“, доколкото последното както вече се посочи е изпратено във връзка с
указанията на съда за представянето на въпросните записи. Неоснователно се
явява и възражението, че съгласно писмото, записите стояли в полицията от
датата 10.09.2019г., тъй като същото не отговаря на съдържанието на
писмото.
По отношение на датата и часа на престъплението, съдът е приел от
фактическа страна, че деянието е извършено на 08.09.2019г. въз основа на
показанията на св. С., прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от
НПК. Същите напълно се подкрепят и от приобщените по делото чрез оглед
видеозаписи, като св. С. изрично сочи, че датата се вижда от камерата, като тя
кореспондира с действителната дата на извършването на престъплението. По
отношение на часа, св. С. в показанията си сочи като час на извършване на
деянието около 13,00 ч., което също се подкрепя от видеозаписите.
Във връзка с възражението на защитника на подсъдимия, че св. С. е
знаел за сторени от подс. Р. самопризнания, следва да се посочи, че
свидетелят е имал качеството на пострадал в процеса, а впоследствие и на
граждански ищец и частен обвинител при предходното разглеждане на
делото, което безспорно е довело до възможността му да се запознава с
материалите по делото и с хода на наказателния процес, включително и да
научи, че при предходното разглеждане на делото, същото е протекло по реда
на глава XXVII от НПК при признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, от страна на подсъдимия.
С оглед на изложените съображения, съдът счете възраженията на
защитника на подсъдимия и на подсъдимия, за неоснователни.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и
допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина - справка съдимост, характеристична справка, докладни
записки, протокол за доброволно предаване, протокол за разпознаване. От
намиращата се на лист 171 от досъдебното производство справка се
установява какво е здравословното състояние на подсъдимия, а именно, че
същият е в състояние да пребивава в помещенията за задържане, но все пак
7
страда от артериална хипертония, захарен диабет и психотичен синдром. От
изготвената характеристична справка се установява, че лицето е с
отрицателни характеристични данни.
От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че по
отношение на него има влезли в сила 21 броя съдебни актове, като от
значение за правилното определяне на правната квалификация са
осъжданията му с протоколно Определение № 3/14.01.2015 г., постановено по
НОХД № 1427/2014 год. по описа на Районен съд гр. Враца по което му е
било наложено наказание в размер от една година и три месеца ,,лишаване от
свобода‘‘, изтърпяно ефективно, и по НОХД № 657/2015 год. по описа на
Районен съд гр. Стара Загора, по НОХД № 94/2015 год. по описа на Районен
съд гр. Лом, по НОХД № 6193/2015 год. и по НОХД № 6742/2016 год. и двете
по описа на Районен съд гр. Пловдив, и по НОХД № 15587/2018 год. на
Софийски районен съд, които са били кумулирани с Определение по ЧНД №
5254/2019 г. по описа и е било наложено едно общо най-тежко наказание в
размер от четири години ,,лишаване от свобода‘‘.
От протоколите за доброволно предаване се установява, че лицето К.С.
е предало доброволно на разследващия орган един брой диск, съдържащ
записи от охранителните камери.
Съдът кредитира и заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на
същата се установява, че в експортираните от видеофайловете снимкови
кадри се съдържа ограничена по количество и качество информация,
необходима за извършването на лицево-идентификационно изследване.
Резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод, че не се
изключва възможността обозначеното като обект 1 в огледен протокол лице
да е подсъдимият И.Р.. Според съдебния състав, разпитаният по делото
свидетел И.Ж., внася пълна яснота разпознавайки подсъдимия като лицето от
охранителния запис, доколкото тази свидетелка го е разпознала както в хода
на досъдебното производство, така и в съдебното заседание.
Съдът кредитира и заключението на допълнителната видео-техническа
експертиза, съгласно което липсват индивидуализиращи белези, при анализа
на които да се даде категорично заключение дали обектите на изследване
представляват банкноти, като липсата на такива признаци е причина и за
невъзможност да се даде категорично заключение, че същите не
представляват пари във вид на банкноти. Фактът, че отнетите вещи са били
именно пари, се установява от показанията на свидетеля С., който заявява с
точност както къде са били оставени парите, така и тяхната стойност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От правна страна, с деянието си подсъдимият И. Р. Я. с ЕГН:
********** е осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, буква ,,а‘‘ и буква ,,б” от НК, за това, че на
8
08.09.2019 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не
е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от
НК, е отнел чужди движими вещи – сума пари в размер на 5 200,00 лв. от
владението на К.С., ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираната сума в размер от 5200 лева като е прекъснал досегашното
владение върху тях и е установил своя фактическа власт. Налице е отнемане
на чужди движими вещи от владението на собственика им – К.С., като е
налично прекъсване на фактическата власт на последния и установяване на
трайна такава от страна на подсъдимия. Последният е установил трайно
фактическо владение върху вещите, като те са преминали от патримониума на
пострадалия в този на подсъдимия. Липсвало е и съгласие от страна на
пострадалия подсъдимият да придобие тези вещи.
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
букви ,,а‘‘ и ,,б‘‘ НК, доколкото подсъдимият е осъждан както за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една
година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, така и
след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, изпълнението на поне едно от които не е било
отложено по чл. 66 от НК. Подсъдимият е осъждан с протоколно
Определение № 3/14.01.2015 г., постановено по НОХД № 1427/2014 год. по
описа на Районен съд гр. Враца, по което му е било наложено наказание в
размер от една година и три месеца ,,лишаване от свобода‘‘, което е било
изтърпяно от подсъдимия за времето от 10.04.2014г. до 05.06.2015г. Освен
това подсъдимият е осъждан и по НОХД № 657/2015 год. по описа на Районен
съд гр. Стара Загора, по НОХД № 94/2015 год. по описа на Районен съд гр.
Лом, по НОХД № 6193/2015 год. и по НОХД № 6742/2016 год. и двете по
описа на Районен съд гр. Пловдив, и по НОХД № 15587/2018 год. на
Софийски районен съд, които са били кумулирани с Определение по ЧНД №
5254/2019 г. по описа на СРС и е било наложено едно общо най-тежко
наказание в размер от четири години ,,лишаване от свобода“, което на
основание чл. 24 НК е било увеличено с една година и шест месеца, или общо
наказание от 5 години и 6 месеца. Това наказание също е било изтърпяно от
подсъдимия на 05.09.2019г.
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
9
специфично намерение – сумата да бъде противозаконно присвоена, като
същото е изводимо от прибирането на паричната сума от страна на
подсъдимия и напускането на обекта, които действия са му позволили да
използва отнетите пари и да се разпорежда с тях както счете за удачно.
Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е
осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови. Същият е знаел, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки усилията си за неговото настъпване.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание
,,лишаване от свобода‘‘ в размер от две до десет години.
При определяне размера на наказанието, съдът отчете смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете здравословното
състояние на подсъдимия. Видно от представените по делото документи,
същият е вземал социална пенсия за инвалидност за трайно намалена
работоспособност. Видно от приложения в досъдебното производство
документ на л. 171 от ДП, подсъдимият страда от артериална хипертония,
захарен диабет II тип и психотичен синдром.
Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха предишни
осъждания на подсъдимия, които не влияят върху правната квалификация и
лошите характеристични данни, както и размерът на отнетата сума. Като
отегчаващо обстоятелство съдът цени и фактът, че престъплението е било
извършено в много кратък срок след изтърпяването на предходно наложено
наказание – едва няколко дена, след като подсъдимият е бил освободен, което
сочи на една завишена опасност на дееца, както и на факта, че предходно
наложеното му наказание не е изиграло своя поправителен и превъзпитателен
ефект.
Въз основа на така възприетите от Съда смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и след като се ръководи от целите на наказанието,
предвидени в чл. 36 НК, настоящият съдебен състав намира, че на
подсъдимия Я. следва да се определи и наложи наказание при условията на
чл. 54 от НК около или малко над средния предвиден за съответното
престъпление размер.
В случая обаче съдът отчете обстоятелството, че настоящото
разглеждане на делото се явява второ подред пред първа инстанция. При
предходното разглеждане на делото е било наложено на подсъдимия
наказание в размер на 3 години по НОХД № 6300/20г. по описа на РС-
Пловдив, което наказание не е било обжалвано от участвалия в тогавашното
производство частен обвинител, нито е било протестирано от прокурора с
искане за налагане на по-тежко наказание. С оглед на това, при настоящото
10
разглеждане на делото, поради принципа за забрана за влошаване на
положението на подсъдимия – reformatio in pejus, не би могло да се наложи
наказание, надвишаващо наложеното на подсъдимия наказание при
предходното разглеждане.
Въз основа на горното, съдът намери, че при отчитането на всички тези
обстоятелства, следва на подсъдимият да се наложи наказание „лишаване от
свобода“ в размер на 3 години, което наказание в максимална степен би
могло да постигне целите по чл. 36 от НК, без да се засяга правото на
подсъдимия положението му да не бъде влошавано при повторното
разглеждане на делото.
На основание чл. 57, ал. 1, т.2, б.Б от ЗИНЗС така наложеното наказание
три години лишаване от свобода следва да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК от така наложеното
наказание за срок от три години ,,лишаване от свобода‘‘ следва да се
приспадне времето през което подс. И.Я. е бил задържан по ЗМВР, както и по
НПК и с мярка за неотклонение ,,задържане под стража‘‘, считано от
20.05.2020 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се
зачете за един ден ,,лишаване от свобода‘‘.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ:
Вещественото доказателство – един брой СД диск, приложен на лист 8
от досъдебното производство, следва да остане по същото в срока на неговото
съхранение.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият И.Я. беше осъден да
заплати направените разноски в размер на 88 лева в хода на досъдебното
производство в полза на ОДМВР гр. Пловдив, както и в полза на РС-Пловдив
сторените в хода на съдебното производство разноски в размер на 123 лв.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за преводач следва да
останат за сметка на органа, който ги е направил – в хода на досъдебното
производство за сметка на ОДМВР-Пловдив, а в хода на съдебното
производство – за сметка на РС-Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни