Решение по дело №1073/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и следващите от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на С. М. – [държава], действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете М. А. Ф. – [държава], против Решение № 3038/09.04.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон. Направеният анализ на обстановката в Сирия бил формален и не били направени правилни изводи и по отношение на района, в който жалбоподателите щели да бъдат върнати. Липсвало изследване дали молителите могат да пътуват, или административни и юридически препятствия за връщането им. Счита се, че мотивите на административния орган са противоречиви и не кореспондират с обстановката в Сирия. Излагат се аргументи, че не бил преценен висшият интерес на детето. Твърди се, че са налице основателни опасения за живота и сигурността им. Моли се оспореното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят С. М., редовно уведомена, се явява лично. Заявява, че избягали от Сирия заради войната, тъй като домът им бил унищожен. Научила български, говорила английски и френски, заявява че успешно се интегрирали, както и че детето започвало да говори български. Не искала да се връща нито в Мароко, от където тръгнала поради лични причини, нито в Сирия, където новото религиозно правителство налагало строги правила на жените, които тя не можела да приеме.

Жалбоподателят М. А. Ф. - малолетен се явява в съдебно заседание, но поради възрастта си, на основание чл. 15 от ЗЗДет. не беше изслушан.

Жалбоподателите се представляват от назначения им процесуален представител във връзка с допуснатата по делото правна помощ. Същият моли да бъде отменено оспореното решение, тъй като били налице въоръжени действия видно от информационния поток и Сирия била все още размирна. Моли да се отмени атакуваното решение, тъй като най-добрият интерес на детето не включвал връщането му в размирна страна.

Ответникът П. на ДАБ при МС, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Докладван е писмен отговор, в който ответникът мотивира становището си за неоснователност на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково, редовно уведомена, предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание присъства и представител на Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, отдел „Закрила на детето“.

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.12.2024 г. С. М. от Мароко е поискала международна закрила в Република България, лично и като законен представител - майка на М. А. Ф. /роден на [дата]./- сирийски гражданин. Кандидатът е регистриран като С. /собствено/ М./фамилно/ от женски пол, родена на [дата]. в Мароко, от 2010 г. живееща в Сирия при съпруга си [населено място], [ЛНЧ], етническа принадлежност – *, религия: *, семейно положение – [семейно положение].

На 05.12.2025 г. е проведено интервю със С. М., която заявява, че е напуснала Мароко, за да се омъжи за настоящия си съпруг на 20.06.2010 г. От тогава живеела със съпруга си в Сирия. Напуснала Сирия нелегално 15 дни преди интервюто, заедно със съпруга си и детето си за Турция. Там останали около седмица и преминали нелегално, чрез стълба границата с България, вървели около осем часа, след което кола ги прибрала и ги довела до РУ Полиция в [населено място]. Б. група от 9 човека ведно с египтяни и иракчани. Напуснала Турция, защото турците бомбардирали Сирия. Документите ѝ изгорели при бомбардировка на къщата им в Сирия. Не сочи да е имала проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членувала в политическа партия. Не била осъждана нито в Сирия, нито в Мароко. Не е имала проблеми в Мароко, напуснала заради съпруга си. Напуснали Сирия тъй като през 2022 г. Турция започнала бомбардировки, в които била засегната къщата им. В последствие след конфликт с братовчедите на съпруга ѝ, къщата била разрушена от последните. Това принудило семейството да напусне селото, в което живеели и се установили в [населено място] под наем, там имало атентати и отвличания от сирийци. Напуснала Сирия заради глада, бедността и войната. Изтъква, че в Сирия нямало училища. Нямала възможност да се върне в Мароко, защото нямала документи, а и било забранено на сирийци да ходят в Мароко. Не желае да се върне в Сирия заради войната, гладът и бедността. Искала образование за детето си. Подала молба за закрила в България, защото в България имало стабилност и мир.

Изготвено е становище от интервюиращия орган за отказ да бъде предоставена международна закрила на С. М. и малолетното ѝ дете М. А. Ф..

Изслушване на малолетното дете М. А. Ф. не е проведено.

Интервю е проведено със съпруга на искащата закрила Ф. А. М., чието съдържание кореспондира с посоченото от молителката при интервюто пред орган на ДАБ. Съпругът имал подадена отделна молба за закрила.

Изготвен е социален доклад от социален работник, отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли от 30.12.2024 г., относно малолетния. Видно от доклада основната причина за напускане на Сирия е войната, бедността и глада. Детето се обгрижвало и от двамата си родители.

По подробно изложени съображения и предвид справки от 14.03.2024 г. и 20.01.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ на МС съответно относно Сирийска арабска република и Кралство Мароко с Решение № 3038/09.04.2025 г., председателят на ДАБ при МС отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на С. М. и М. А. Ф. .

Решението е връчено на майката на 16.04.2025 г.

По делото е приет като доказателство социален доклад от 22.05.2025 г. на служители към Агенция социално подпомагане, видно от който майката полага усилия за интеграцията си в България, имала и предложение за работа. Не можела да се върне в Мароко, не искала и да се връща в Сирия.

От приетите писмени доказателства – удостоверение за обучение по български език като чужд език и Сертификат за признателност за участие доброволчески инициативи се установява, че действително С. М. полага усилия за интеграцията си и социализацията си.

При така установеното от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирани лица - адресати на акта и засегнати неблагоприятно от него, в указания 14-дневен срок съгласно чл. 84, ал. 3 ЗУБ.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на чужденците по подадена молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Проведено е интервю, в хода на което се посочват от молителя - майка факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, като на същата е предоставена и възможност да даде подробни обяснения. По време на интервюто, проведено в присъствието на интервюиращия орган и преводач /чл. 63а, ал. 6 ЗУБ/, удостоверено с подписите на същите /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/, са съставени протоколи /чл. 63а, ал. 3 ЗУБ/, в които е отразено, че молителят-майка няма какво да допълни към казаното, като същата се подписва и под изявлението, че текстът е преведен на разбираем за нея език и не са съществували комуникативни пречки, както и, че добре разбира смисъла на написаното и няма възражения по него /чл. 63а, ал. 9 ЗУБ/. За детето е изготвен социален доклад съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗдетето.

Интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на П. на ДАБ за вземане на решение /чл. 74, ал. 1 ЗУБ/. Молбата за предоставяне на международна закрила е разгледана от П. на ДАБ индивидуално, обективно и безпристрастно, извършена е преценка за предоставяне на статут на бежанец, разгледана е необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут /чл. 73 ЗУБ/. Взето е решение, с което на молителите се отказват статут на бежанец и хуманитарен статут /чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ/.

Съдът констатира, че в действителност е налице разместване на имената на малолетния молител – бащино и фамилно, които, обаче, се извеждат като изрично вписани в оспорения административен акт, както и от представената по делото административна преписка. Не е налице грешка, която да опорочи волята на административния орган, доколкото по безспорен начин се индивидуализира лицето чужденец, търсещо международна закрила и оспорване на индивидуален административен акт, който е неблагоприятен за него.

Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицата, и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

Следва да се извърши преценка и за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителите, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/.

Съдът следва да отбележи, че легалната дефиниция на „държава по произход“ е дадена в § 1 т. 7 от ДР на ЗУБ , според която това е държавата или държавите, чийто гражданин е чужденецът, или за лице без гражданство – държавата на предишното му обичайно пребиваване. В конкретния случай от представените доказателства се установява, че жалбоподателят С. М. е [държава], а М. А. Ф. е [държава]. В тази връзка държавата по произход на жалбоподателя е по първото предложение на § 1 т. 7, а именно държавата, чиито гражданин е, а именно Мароко. По отношение на Мароко не са изложени никакви нови обстоятелства, напротив същата се счита сигурна страна на произход съгласно Решение № 274/03.04.2024 г. на МС на РБългария и Решение № 708368/25.11.2022 г. на РГърция и представлява страна с високо ниво на сигурност като държава по произход. От представената справка се установява, че няма военни конфликти, а редът се спазва.

Доколкото обаче жалбоподателят С. М. действа и като законен представител на малолетното лице М. А. Ф., което е със страна на произход Сирия, то правилно административния орган е извършвал проверка за наличието на основанията, както за Мароко така и за Сирия.

В конкретния случай С. М. не е обосновала твърденията си за осъществено спрямо нея или детето ѝ преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не се констатира и, че на същата са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните й права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост, вкл. и по отношение на детето ѝ. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си или религиозната си принадлежност в страната по произход или по местоживеене. Не са заявени от С. М. конкретни обстоятелства, от които да се направи извод, че самата принадлежност на нея или на М. към етническата група е достатъчно основание за опасения от преследване. Молителят не бил и политически ангажиран, не бил и арестуван, осъждан. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителите преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия по преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ, при това както държавата по произход на майката, така и в Сирия, където са живели дълъг период от време.

Действително след напускане на държавата си по произход и Сирия са настъпили значими събития, но от същите не може да се обосноват опасения от преследване конкретно за жалбоподателя и децата ѝ. Не се потвърждават от международните източници твърденията на жалбоподателя, че същата ще бъде неизменно репресирана с религиозни рестрикции и същото се явява необосновано предположение. Липсват данни, че е извършена от чужденеца дейност след отпътуването му, която може да обоснове опасения от преследване. Действията на молителя изцяло и единствено са насочени към получаване на международна закрила, което следва като извод и от допълнително изложените аргументи в съдебно заседание, които не са били изложени в нито едно от интервютата. Не намира приложение чл. 8, ал. 6 ЗУБ. Напускането на Мароко, а впоследствие и на Сирия, е напълно оправдана житейска ситуация, но то е обусловено от причини от личен характер, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила.

Следва да се акцентира и върху изявленията на С. М., дадени пред интервюиращия орган, от които се обуславя извод, че доброволно, по собствено желание е напуснала Мароко, а впоследствие и Сирия. Молителят не изразява намерения за завръщане в нито една от двете държави. Предвид това и доколкото лицето е преминало нелегално границата между България и Турция, се обезпечава извод, че нежеланието ѝ да се върне в държавата по произход или тази в която е пребивавала дълго време не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ.

Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали закрилата спрямо и нейните деца въобще може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, вкл. международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия по смисъла на чл. 8, ал. 7 от ЗУБ. Доколкото не се установява да е осъществено спрямо жалбоподателя преследване, то не се изследва дали има част от държавата по произход, в която чужденецът заедно с неговите деца да могат сигурно и законно да пътуват и да получат достъп, както и да се установят там по смисъла на чл. 8, ал. 8 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 2 ЗУБ/ по отношение и на двамата жалбоподатели.

Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.“.

Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо С. М. в държавата ѝ на произход, като изброените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Не се доказа това да е така и за нея и за детето М. в неговата страна на произход. Изрично е заявено от молителя, че не е била арестувана или осъждана в страната си по произход или в Сирия /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че е била подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана за изтезания“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ бежанската история се изследва с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Е. С. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. С т. 39 от решението на СЕС „се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му“ /така вж. Решение по адм. дело № 6477/2020 г., ІV отд. на ВАС/. Видно от оспореното решение в Сирия се наблюдава съществена промяна в политическата и икономическата ситуация, изследва се влиянието на международни организации, не можело да се говори за наличие на безогледно население. Към датата на подаване на молбата за закрила и проведените интервюта не са налице основания по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което и оспореният акт е издаден при спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК с оглед фактическата обстановка, която е установено да е осъществена към датата на издаването му. Липсата на стабилност и яснота какво ще се случи в следващия ден е напълно естествена последица от осъществилите се събития, която би предизвикала безпокойство у молителите, но в случая е невъзможно да се установи как настъпването й пряко ще рефлектира върху тяхната правна сфера. Предвид горното не се установява да е налице реална опасност от тежки посегателства спрямо С. М., следствие на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или по отношение на М. А. Ф. в Сирия /чл. 9, ал. 3 ЗУБ/. В допълнение, следва да бъде отбелязано, че видно от доказателствата по делото и разказаната бежанска история, не се констатира наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ относно малолетния към датата на постановяване на оспореното решение лица.

Не се установява, че оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Б. А. променя положението в Сирия в негативен аспект, доколкото от информацията от общодостъпни източни става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни. Освен това, в някои медии се публикуват и материали за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А.. Сред новинарския поток относно Сирия е и информацията за това, че новият премиер на страната е отправил апел към сънародниците си да се завърнат в страната, като е обещал стабилност и спокойствие на сирийския народ, изтощен от продължила над 13 години война. Съобщава се за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар, които осъществяват контакти с новата власт, като е налице явно изразяване на воля на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. В редица източници се появиха и данни, че Европейският съюз обсъжда спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна, което ще бъде в интерес на всички в региона, за да се гарантира, че процесът на преход е приобщаващ и основан на върховенството на закона. От изявленията на лидерите на водещите държави в света се формира обща цел борбата срещу тероризма и справяне с тежката хуманитарна криза, като Германия предвижда значителен бюджет за подпомагане, вкл. чрез агенции на ООН и неправителствени организации, за възобновяване на къщи и разчистване на отломки и развалини, вкл. и за осигуряване на краткосрочна работа на вътрешно разселени лица, за възстановяване на училищата, за осигуряване на психологическа и социална подкрепа за травматизирани деца.

Горното се потвърждава и от представената справка вх. № МД-02-159 от 14.03.2025 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, видно от която след провеждане на преговори Сирийските демократични сили се съгласяват да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство; новите власти на Сирия обявяват сформиране на комитет за изготвяне на конституционна харта за управление на прехода към демокрация; подписана е декларация за уреждане на разделение на властите и съдебна независимост, гарантиране правата на жените, свободата на изразяване и свободата на медиите; посочен е броят сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, като има данни и за около 1,18 млн. вътрешно разселени лица, които са се завърнали в домовете си; ВКБООН поддържа ежедневно присъствие на ГКПП, продължава да предоставя помощ чрез своите обществени центрове – хуманитарна, раздаване на нехранителни артикули, психосоциална подкрепа. В този смисъл не представляват въоръжен вътрешен или международен конфликт спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочат справките от 08.04.2025 г., вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които има данни, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Налице са и данни, че закрилата срещу тежки посегателства може да бъде предоставена от държавата, партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия съгласно чл. 9, ал. 4 ЗУБ.

Анализът на сигурността в страната по произход на М. А. Ф. е извършен въз основа на представената и обсъдена от административния орган справка за актуалната обстановка в страната от 14.03.2025 г., която представлява официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК не е оборена. Не е оборена и материалната доказателствена сила на приетите в открито съдебно заседание като писмени доказателства справка от 08.04.2025 г. Не са налице никакви данни или доказателства, които да опровергават по съдържание информацията в изготвените справки, които на основание чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет се изготвят от Дирекция „Международна дейност“ и включват обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, както и за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Ситуацията в Сирия е овладяна до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен е фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните засега сигнали в поведението на новите сирийски власти. От съдържанието на справките и от общодостъпната информация от други източници става ясно, че дори и да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно, на първо място, не е повсеместен, и на второ – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна, поради което се следва неприложимост на разрешенията, дадени в решенията по дело С-465/07 и дело С-285/12 на СЕС. Не може да се счита, че със самото си присъствие в населеното място, където последно са живели, молителите ще бъдат изложени на тежки заплахи срещу живота или личността им поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. Твърдението, направено пред социален работник и отразено в интервюто, социалния доклад и изявленията пред съда, че в Сирия е много опасно, е неподкрепено с доказателства, вкл. и не се сочи в какво се изразява именно тази опасност.

По отношение на държавата по произход на молителя С. М. – Мароко, видно от справка от 20.01.2025 г. и 25.04.2025 г, се установява, че същата се счита сигурна страна на произход съгласно Решение № 274/03.04.2024 г. на МС на РБългария.

С оглед изложеното по-горе и предвид личната бежанска история на жалбоподателите, съдът приема, че правилно искането за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ е отхвърлено като неоснователно /чл. 75, ал. 1, т. 4 ЗУБ/.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от семейството по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 3 ДР ЗУБ да има предоставена международна закрила, нито с оглед разпределената доказателствена тежест се сочат доказателства от страна на жалбоподателите, въз основа на които да се опровергае горното твърдение.

Основание за предоставяне на хуманитарен статут не представлява тежката хуманитарна криза в Сирия и района, (в Мароко не се установява да има такава криза), тъй като не попада в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 ЗУБ. „Под „други причини от хуманитарен характер“ по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се изтъкват“ /така вж. Решение по адм. дело № 4725/2023 г. на ВАС/.

4. Предвид горното за жалбоподателите не е приложим принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

5. Следва да се добави и че молителят майка доброволно е напуснала Мароко, за да се засели другаде, от желание за промяна и причини от личен характер и не желае да се завърне в страната си на произход поради лични причини, а именно невъзможността на съпругът ѝ да ги придружи, което я прави мигрант, а не бежанец, съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Същата е напуснала Сирия също по икономически и социални причини повече отколкото поради военния конфликт. В подкрепа на това твърдение е и разказаното от молителя в проведените интервюта, че къщата им е пострадала от бомбардировки през 2022 г., като същата е била разрушена не в резултат на военни действия, а от вътрешносемеен конфликт, който именно ги е мотивирал да напуснат родното село на съпруга ѝ. Не се установява и напускането на [населено място] да е обусловено от страх от военни действия или сражения, тъй като не се изтъква такъв повод.

6. Съдът е длъжен да отбележи, съобразявайки промяната в политическата и икономическата обстановка в Сирия от началото на месец декември 2024 г., че в Сирия са се заврънали над 800 хиляди сирийски бежанци и се очаква техния брой да стане над милион през първите шест месеца на 2025 г., като в действителност обаче се призовава държавите да се въздържат от принуждаване на тези сирийски бежанци да го направят. В този смисъл, дори и съдът да възприеме позицията на ВКБООН, касаеща действията на държавите спрямо сирийските бежанци, игнорирайки събитията от началото на месец декември 2024 г., с оглед историята на жалбоподателя и липсата на конкретни факти и обстоятелства, които да могат да бъдат приети за основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ и на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, подкрепени с допустими, необходими и относими доказателства, се формира извод, че с твърденията си в случая молителят цели получаването на международна закрила единствено по лични и икономически причини.

Не са налице пречки за завръщане на молителя заедно с цялото ѝ семейство в Сирийската държава по подробно развити мотиви в решението, поради което направеното възражение не се споделя. Не се установяват и причини молителят и детето ѝ да има пречка да се завърнат в страната ѝ по произход.

7. По отношение на малолетното дете следва да се обсъди и неговият най-добър интерес /чл. 6а във връзка с § 1, т. 11 ДР ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 ДР на ЗЗдетето/, вкл. и като лица в уязвима група /§ 1, т. 17 ДР ЗУБ/, и предвид разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 във връзка с § 1, т. 3 ДР на ЗУБ.

Принципът за „висшия интерес на детето“, установен в Конвенцията на ООН за закрила на детето, е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца. Този принцип е залегнал в актовете на ЕС по въпросите за убежището, като малолетните и непълнолетните лица се разглеждат като уязвима група, нуждаеща се от засилени средства за защита и за гарантиране на правата.

Административното производство е проведено при спазване на принципа за осигуряване най-добрия интерес на децата. В най-добър интерес на всяко едно от децата е то да бъде със своето семейство - с майка си и баща си. Следва да се има предвид и че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на малолетното и непълнолетното лице, на съображенията, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението му, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. Правата на детето жалбоподател не са нарушени и по отношение на него като дете не съществуват рискове за неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Спрямо роднининте на малолетния жалбоподател в Сирия няма данни да са налице насилие и репресии, т.е. децата биха могли да живеят спокойно и да се развиват там в семейна среда. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, като правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на молителя на такъв статут. Съблюдаването на най-добрия интерес на детето се изразява в система от специфични мерки, съпътстващи производството, и не би могло да се интерпретира като императив за предоставянето на закрила без оглед на изискванията по специалния закон /така вж. Решение по адм. дело № 3843/2024 г. на Трето отд. на ВАС/.

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗУБ Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. – [държава], действаща лично и в качеството си на законен представител на малолетното си дете М. А. Ф. – [държава], против Решение № 3038/09.04.2025 г. на П. на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.