№ 14123
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110149245 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Г. Ц. Т. и А. Ц. Т., за
присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия и такса за услуга
дялово разпределение по аб. №ххх, както и за мораторна лихва.
Ответниците, чрез назначения им особен представител - адв. Н. при САК,
са депозирали писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
ал.1 от ГПК. В отговора се оспорва основанието за възникване на вземанията,
поддържа се че не е налице облигационно правоотношение между страните,
като се оспорва ответниците да са собственици на процесния недвижим имот,
за който се претендират вземанията. При условията на евентуалност се
оспорва размера на претендираните суми, сочи се че не са налице
доказателства за уведомяване на ответниците за претендираните суми, поради
което исковете за лихви се явяват изцяло неоснователни. Отправя се
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, с настъпил падеж
преди 09.09.2019г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за дължими суми за топлинна енергия и за дялово разпределение, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, ведно с искови претенции с правно
основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава върху дължимите суми за
1
топлинна енергия, както и за дялово разпределение, ведно с разноските
сторени в настоящото производство.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
Процесният недвижим имот, находящ се гр. ххх, е бил придобит от Ц. Г. Т. и
В НТ с договор за продажба на държавен недвижим имот от 21.07.1986г.
Видно от представеното и прието като писмено доказателство по делото
удостоверение за наследници, наследодателят Ц. Г. Т., починал на 08.11.2019г.,
като вдовец и оставил за свои наследници по закон синовете си Г. Ц. Т. и А. Ц.
Т. - ответници по настоящото производство.
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена. От приетото заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, се установява че в имота е имало монтирана
щранг -лира в банята, както и уреди за отчет, като последните отговарят на
изискванията за изправност и са подлежали на ежемесечен отчет. Видно от
представените и приети като писмени доказателства, документи за извършен
топлинен отчет на уредите от третото лице - помагач, такъв в извършван, като
са посочени конкретните отчетени показатели, съобразени и от вещото лице
при изготвяне на заключението му.
Видно от издадените от ищцовата страна, фактури, приети като
доказателство по настоящото производство и неоспорени от ответниците,
следва да се приеме, че през процесния период е доставяна топлинна енергия в
топлоснабдения недвижим имот.
За основателността на предявените искови претенции, следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
настоящото производство с предмет продажба и доставка на топлинна енергия
и насрещно задължение за заплащане на дължимите суми за ползването й,
както и установяване по безспорен начин на изпълнение на задълженията по
правоотношението от страна на ищеца, което обуславя синалагматичното му
право да поиска изпълнение на задължението на другата страна по
правоотношението.
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безспорен начин, че ответниците се
явяват собственици на процесния топлоснабден недвижим имот, като
съобразно разпоредбите на чл.9 от ЗН, всеки един от двамата ответници
притежава по 1/2 ид. ч. от собствеността върху процесния имот, поради което
по силата на закона, за същите възниква задължение да заплащат при
посочените условия, съобразно с припадащите им се части от правото на
2
собственост, доставяната топлинна енергия. От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че процесният недвижим имот е топлоснабден,
като през процесния период, ищецът е доставял топлинна енергия, за което
издал необходимите счетоводни документи.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, по безспорен начин се установява, че ответниците са
съсобственици при посочените по-горе квоти от правото на собственост, по
наследство от Ц. Г. Т., на посочения в исковата молба, недвижим имот.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на
ответниците, че се касае за друг недвижим имот, различен от посочения в
исковата молба, както и че наследодателят Ц. Г. Т. е различно лице от това,
срещу което са насочени исковите претенции по настоящото производство,
респ. че трето лице - В НТ, също е имало права върху имота, поради което
това обстоятелство следва да бъде отчетено с оглед размера на
претендираните от ответниците, вземания. Както вече беше посочено от
представеното удостоверение за наследници, се установява, че Ц. Г. Т. е
починал като вдовец, като единствени негови наследници по закон са двамата
ответници - негови синове. От представения договор за покупко-продажба е
видно, че процесният недвижим имот е придобит от наследодателя на
ответниците, като същото доказателство, преценено в съвкупност с
представените с исковата молба - съобщения за налагане на възбрана,
изпратени от ЧСИ до ответника А. Ц. Т., недвусмислено сочат към
идентичност на процесния недвижим имот, с посочения в договор за продажба
на държавен недвижим имот от 21.07.1986г. и придобит от наследодателя на
ответниците.
От представеното и прието без възражение от страните по настоящото
производство, заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, се установява реално дължимия размер, по всяко едно от
вземанията, като вещото лице е съобразило осъществените нормативни
промени в цените, начислявани през процесния период и е посочило, каква
част от сумите по фактурите, издадени от ищеца следва да бъдат приспаднати.
Основателно се явява възражението за настъпила погасителна давност за
претендираните вземания за топлинна енергия и за дялово разпределение,
чийто падеж е настъпил преди 09.09.2019г. /датата на подаване на исковата
молба, която е прекъснала давността/. Тъй като за процесните вземания се
прилага кратката тригодишна погасителна давност, а изискуемостта на
същите настъпва в срок от 45 дни след изтичане на срока, за който се отнасят,
то погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода
от 01.11.2018г. до 31.07.2019г., за сумата от 196,43 лв. общо и за двамата
ответници, както и за м.07.2019г., по отношение на вземането за дялово
разпределение в общ размер на 1,12 лв., и двете суми определени по реда на
чл.162 ГПК.
По исковите претенции за мораторна лихва върху всяко от вземанията - за
3
топлинна енергия и за дялово разпределение, с оглед предвиденото в Общите
условия на ищеца, че вземанията възникват след издаване на фактура от
продавача /ищеца/, то съдът счита, че приложение намира разпоредбата на
чл.84, ал.2 ЗЗД - т.е. необходимо е изрично отправяне на покана до длъжника,
доказателства за отправянето на която преди подаване на исковата молба по
настоящото производство липсват, поради което съдът счита, че претенциите
за лихви следва да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената осъдителна искова претенция за главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.08.2019г. до 28.02.2020г., е
основателна в размер на 129,85 лв., като всеки един от двамата ответници
дължи сумата от 64,92 лв., съобразно припадащите им се части, като исковата
претенция следва да бъде отхвърлена за горницата от 129,85 лв. до пълния
предявен размер от 392,02 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и за периода
от 01.11.2018г. до 31.07.2019г., като погасена по давност.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената осъдителна искова претенция за главница за дялово
разпределение за периода 01.08.2019г. до 28.02.2020г., е основателна в размер
на 7,84 лв., като всеки един от двамата ответници дължи сумата от 3,92 лв.,
съобразно припадащите им се части, като исковата претенция следва да бъде
отхвърлена за горницата от 7,84 лв. до пълния предявен размер от 8,96 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и за периода от 01.07.2019г. до 31.07.2019г.,
като погасена по давност.
Исковите претенции по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат изцяло отхвърлени,
по съображенията, посочени по-горе.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв., определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК, като съобразно
уважената част от исковите претенции на ищеца следва да бъдат заплатени
разноски в размер на 578,48 лв, съобразно представения списък по см. на
чл.80 ГПК.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, Г. Ц. Т. с ЕГН
********** и А. Ц. Т. с ЕГН **********, да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх,
със седалище и адрес на управление гр. ххх, по 1/2 /една втора/ част всеки
един от тях от следните суми: 129,85 лв., представляваща главница по
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода периода 01.08.2019г.
4
до 28.02.2020г., за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, абонатен № ххх,
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане,
както и сумата от 7,84 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение
на топлинна енергия за периода от за периода 01.08.2019г. до 28.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за стойността на доставена топлинна
енергия за периода от 01.11.2018г. до 31.07.2019г., за разликата над сумата от
129,85 лв. до пълния предявен размер от 392,02 лв., както и искът за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от от
01.07.2019г. до 31.07.2019г., за разликата над сумата от 7,84 лв. до пълния
предявен размер от 8,96 лв., ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане, като погасени по давност, както и исковите
претенции с правно основание чл.86 ЗЗД, за сумата в размер на 76 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата за доставена топлинна енергия
за периода 15.09.2019г. - 04.08.2022г., както и сумата от 2,36 лв.,
представляваща мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за
периода 31.08.2019г. - 04.08.2022г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г. Ц. Т. с ЕГН ********** и А. Ц.
Т. с ЕГН **********, да заплатят на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, сумата от 578,48 лв., разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5