Решение по дело №4137/2017 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2904

гр. Варна, 14.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4137 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, на С.Г.Н. - Х., ЕГН**********, срещу „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, за признаване на уволнението, обективирано в заповед №20/06.02.2017г. за незаконно, за възстановяване на служителя на работа на заеманата преди уволнението длъжност „Медицинска сестра психиатрични грижи” в „Приемно консултативен кабинет” към „П. П. К.” на „М.С.М.” ЕАД и за осъждане на ответника за сумата 4479.60лв. – обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода 06.02.2017г. - 06.08.2017г., което вземане в този размер е формирано след приспадане на получените от служителката обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и по чл.222, ал.1 КТ в размери по 1119.90лв. всяко, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – 29.03.2017г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало през 2006г., по силата на което, към м.февруари 2017г. изпълнявала длъжността „медицинска сестра психиатрични грижи” в „психиатрична клиника” към „М.С.М.” ЕАД, срещу месечно БТВ от 1119.90лв. за последния пълен отработен месец.

През 2014г. между нея и представител на работодателя възникнал конфликт, във връзка с който последният извършил действия на злоупотреба с права, а на 24.11.2016г. били изменени за 45 дни характера и мястото й на работа по начин, несъвместим със здравословното състояние на служителката. Въпреки това тя продължила работа, докато на 06.02.2017г. не й била връчена заповед №20 за уволнение, поради съкращаване на щата.

Уволнението ищцата оспорва със следните възражения: 1/ че не е взето от компетентния орган в ответното ЕАД валидно решение за съкращаване на щата; 2/ че съкращаването на щата не е реално, а фиктивно, включително и тъй като след прекратяването на договора на сайта на болницата е публикувана обява за конкурс за медицински сестри, каквито впоследствие били и наети ; 3/ че при уволнението не е извършен подбор между всички лица в консултативния кабинет и изобщо в болницата, със сходни длъжности; 4/ че евентуално подборът не е коректно проведен; 5/ че не е спазена предварителната закрила при уволнение спрямо служителката – относно която сключен в предприятието КТД забранява уволнение поради намаляване на щата, без предварително съгласие на синдикалния орган; 6/ че е налице злоупотреба от работодателя, изразяваща се в подбор с компрометирани критерии, прикриване на длъжности с различни наименования и личен конфликт на ищцата с неин ръководител.

По същество моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва съществувалото трудово правоотношение с ищцата на сочената от нея длъжност и прекратяването му с оспорената заповед, на основанието в нея.

Оспорва обаче да е имал недобросъвестно поведение преди заповедта, оспорва изцяло и твърденията на ищеца за незаконосъобразност на уволнението, като счита същото за изцяло съобразено с изискванията на закона. В тази връзка навежда подробни доводи, обобщени за процесуална икономия в следните твърдения за наличие на: 1/ валидно решение за съкращаване на щата (протокол от 18.11.2016г. на СД и заповед от 24.11.2016г. на ИД); 2/ реално съкращаване на щата (една бройка „медицинска сестра психиатрични грижи” в „психиатрична клиника” към болницата, считано от 03.01.2016 и валидното й премахване с цитираните в т.1 вътрешни актове); 3/ коректно извършен подбор между всички сходни длъжности в предприятието (заповед от 23.01.2017г. за комисия по подбора, заповед от 20.01.2017г. за уведомяване служителите за представяне допълнителни сертификати и протокол от избора на комисията от 27.01.2017г.); 4/ спазени изисквания на чл.333 КТ (разрешение от Инспекция по труда от 25.11.2016г., разрешение от ФСЗ към КНСБ от 30.11.2016г., решение на ТЕЛК от 02.02.2017г., разрешение от Инспекция по труда от 03.02.2017г.

По тези подробно мотивирани съображения счита счита искът по чл.344, т.1 КТ за неоснователен и моли за отхвърлянето му.

Аналогично моли за отхвърляне на останалите два иска, като във връзка с тях навежда и доводите, че ищцата не е останала без работа за спорния период и че на същата са платени обезщетения, които редуцират отговорността на ответника. Оспорва също и размера на иска по т.3 на чл.344 КТ.

По същество моли за отхвърляне на исковете и за разноски.

След съвкупна преценка, заедно и поотделно, на доказателствата по делото, при отчитане становищата на страните и при съобразяване на приложимата нормативна регламентация, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                По исковете по чл.344, т.1 и т.2 КТ: Съобразно чл.154, ал.1 ГПК ищецът в производството следва да докаже пълно и главно наличието на твърдяното трудово правоотношение, оставането си без работа за процесния период след прекратяването му и размера на иска за заплащане на обезщетение. В тежест на ответника е да докаже пълно и главно законосъобразното прекратяване на трудовия договор на посоченото в заповедта основание – че е взето валидно решение на компетентния орган за съкращаване на щата; че съкращаването щатната длъжност на служителя е реално; че е нямало предпоставки за подбор, тк съкратената длъжност е единствена; евентуално че е извършен подбор измежду всички лица със сходни длъжности, при коректна процедура, критерии и оценяване; че е спазена конкретната за случая закрила при уволнение; евентуално че са направени редуциращи отговорността по чл.225, ал.1 КТ.       

В настоящия случай няма спор, а е видно и от приложеня трудов договор, че страните по делото са били страни по трудово правоотношение, възникнало през 1996г. и анексирано впоследствие. Няма спор, а е видно и от приложените допълнителни споразумения към договора, че към м.февруари 2017г. ищцата изпълнявала длъжността „медицинска сестра психиатрични грижи” в „Приемно консултативен кабинет” към „П. П. К.” на „М.С.М.” ЕАД, като тази длъжност заела след изрично споразумение, с което било променено мястото на работа на служителката – във въпросния „ПКК”. Несъмнено е още, че правоотношението било прекратено с оспорената заповед №1148/14.05.2016г., връчена на 06.02.2017г. С оглед посочената в заповедта дата на прекратяване, погасителният за облигационната вързка ефект следва да се счита за настъпил от нея, тоест на 07.02.2017г. От приложените на л.16-25 и на л.217 преписи от трудова книжка на служителката, служебно констатирани от съда като верни с оригинала (о.с.з. на 09.06.2017г., л.224-гръб) е видно, че след уволнението същата не е започнала работа. С това съдът приема за изяснени горните обстоятелства, които подлежат на доказване от ищцовата страна по исковете по чл.344, т.1 и т.2 КТ.

По въпроса за законността на уволнението следва на първо място да се посочи, че то подлежи на пълно и главно доказване от работодателя, но  съобразно решение №174/13.10.2016г. по гр.д. №659/2016г. на ВКС, постановено по чл.290 ГПК по този въпрос, непосочени в исковата молба и до срока по чл.312, ал.2 ГПК пороци на заповедта за уволнение, не следва да се разглеждат от съда, тъй като „по този начин ще се наруши принципът на диспозитивното начало и съдът ще се произнесе извън сезирането”. Независимо от възможния коментар по това разрешение, след като то съставлява задължителна за долустоящите съдилища практика, то следва да бъде зачетено. Ето защо по делото следва да бъдат разгледани заявените от ищеца основания за незаконност.

Оплакването за невалидност на решението за съкращаване на щата съдът не споделя в настоящия случай. Защото видно от представените с отговора на исковата молба документи, с протоколно решение от 18.11.2016г. на съвета на директорите на „М.С.М.” ЕАД (л.119), е одобрено съкращаването на щатна бройка „медицинска сестра психиатрични грижи” в „консултативен кабинет по психиатрия”, а по правилата на ТЗ, при едностепенна система на управление на АД, този орган има изискуемата управленска функция. В изпълнение на решението е издадена и заповед от 28.11.2016г. на изпълнителния директор (л.129-133), на когото е възложено оперативното изпълнение на решенията на СД и с която е заличена длъжността, като е утвърдено ново щатно разписание. Ето защо съдът приема, че са налице валидни актове на компетентни органи на ответника, за съкращаване на щата.

Аналогично на горното не може да се сподели и довода за „фиктивност” на съкращаването. Тук е мястото да се посочи, че закриването на една длъжност в определено звено и откриването на идентична длъжност в друго обособено звено или преразпределянето на функциите на закритата длъжност между други служители не води до „фиктивност” на съкращаването, защото работодателят няма право да задължава служителите да променят мястото си на работа по смисъла на чл.66, ал.1, т.1 КТ, а щатното разписание не подлежи на контрол по целесъобразност (така и ВКС на РБ).

По въпроса за персоналния обхват на лицата, измежду които следа да бъде извършен подбор по чл.329 КТ е налице задължителна практика по чл.290 ГПК на ВКС, обективирана в Решение №51/10.02.2014г. по гр.д. №3726/2013г. на 4-то ГО на ВКС; Решение №178/20.10.2015г. по гр.д. №844/2015г. на 3-то ГО на ВКС; Решение №239/05.11.2015г. по гр.д. №1763/2013г. на 3-то ГО на ВКС;  Решение №174/13.10.2016г. по гр.д. №659/2016г. на ВКС и други). В нея е възприето концептуалното разбиране, че извършването на подбор при съкращаване на щата задължава работодателя да съпостави квалификацията и реалните умения при изпълнение на работата на всички служители, изпълняващи идентични или сходни длъжности. Но не в рамките на цялото предприятие, а само в рамките на обособената по териториален, икономически, управленски или функционален признак структурна единица, в която се съкращава щата. Преценката за наличие на изискуемото „сходство” на длъжностите е винаги конкретна, но е базирана на същностните характеристики на отделните трудови функции, т.е. в зависимост от характера и естеството на нормативно възложените по правилата на чл.66, ал.1, т.2 КТ и чл.62, ал.6 КТ задължения, т.е. въз основа на трудовия договор и подписаната при сключването му от всеки от служителите длъжностна характеристика. Меродавни при тази преценка са не наименованието или приликите в трудовите функции, а техните конкретни разлики и значимостта на последните (така и Решение №249/17.06.2015г. по гр.д. №294/2015г. на 4-то ГО на ВКС; Решение №304/20.10.2014г. по гр.д. №2344/2014г. на 4-то ГО на ВКС; Решение №118/03.06.2013г. по гр.д. №987/2012г. на 3-то ГО на ВКС и много други). Следователно преценката за сходство на длъжностите в обособеното звено, между които е задължителен подборът при съкращаване на щата, респективно преценката за незадължителност на подбора, при съкращаване на единствената качествено различна длъжност в това звено, следва да се извърши въз основа на трудовите договори и длъжностните характеристики на всички засегнати служители, а гласните доказателства могат да се ползват, за коректив.

В настоящия случай в исковата и уточняващата молба по чл.312, ал.2 ГПК са наведени изричните доводи, че в „Приемно консултативен кабинет” към „П. П. К.” на „М.С.М.” ЕАД, към датата на уволнението са работели трима служители, които са изпълнявали идентични задължения. Поради това е посочено, че подборът е следвало да включва и лицата, работещи на другите две длъжности. Видно от представените щатни разписания за м.11.2016г., м.12.2016г. и 2017г. и от приобщената втора ССчЕ, действително към момента на уволнението в „Приемно консултативен кабинет” към „П. П. К.” на „М.С.М.” ЕАД са фигурирали три позиции – „медицинска сестра психиатрични грижи”, „фелдшер” и „санитар”, заемани съответно от ищцата, от П. Д. П.и от К. Д. В.. Видно е освен това от щатното разписание след уволнението, че длъжностите „фелдшер” и „санитар”, заемани от П.и В., са останали след закриването длъжността на ищцата. А видно от приложения на л.111-117 списък на лицата, между които е бил извършен подбор от назначената за това комисия в предприятието, лицата П. Д. П.и от К. Д. В. не са били включени в него. При тези данни, за да се установи с категоричност дали тези лица е следвало да участват в подбора и респ. дали същият е бил задължителен в рамките на звеното или не, е нужно да бъде установена действителната им трудова функция. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства в тази насока, тежестта за което е на работодателя, както с оглед позицията му в процеса, така и с оглед твърдението, че извършеният от него подбор е законосъобразен, като включващ всички лица със сходна длъжност с тази на ищцата. При липсата на подписани от служителите трудови договори, длъжностни характеристики и други доказателства, установяващи релното съдържаение на трудовите им задължения, съдът няма как да направи позитивен извод за „различие” в трудовите функции на ищцата, П.П.и К.В., само на база наименованията на позициите. Напротив – по делото са налице косвени данни в противния смисъл – от приложените на л.138-165 и л.166-193 длъжносни разписания в предприятието за 2016г. и за 2017г. е видно, че относно позициите „мед. сестра психиатрични грижи”, „мед. сестра” и „фелдшер” в секторите „консултативни кабинети”, са заложени тъждествени изисквания за „образование”, „категория персонал” и основно възнаграждение. Отлики има само в шифъра по НКД, но класификаторът има субсидиарно приложение, само при доказана липса на индивидуални длъжностни характеристики, в нарушение на КТ. Допълнително по делото е представен на л.216 и работен график в „Приемно консултативен кабинет” към „П. П. К.” на „М.С.М.” ЕАД за м. ноември 2016г., видно от който тримата служители в кабинета са редували смените си, без да си съвпаднат едновременно нито веднъж. От което може да се направи извода, че липсата на „медицинска сестра” във времето извън смените й не е препятствало работата в звеното, която вероятно е била поета от някои от другите двама служители. Действително последните коментирани документи имат подчертано опосредствен характер, но предвид липсата на изискуемото главно доказване от ответната страна, те също имат своето значение в процеса, разколебаващо тезата на работодателя.

По тези групи съображения съдът приема за недоказано пълно и главно, качественото различие в трудовите задължение на служителите в звеното на съкратената длъжност, а с това – и твърдението за законосъобразност на извършения подбор, като включващ всички лица със сходна длъжност с тази на ищцат, респективно за незадължителност на подбора в отдела, поради заличаване на единствената качествено различна длъжност. А това е достатъчно основание за уважаване на исковете по чл.344, т.1 и т.2 ГПК, без разглеждане на останалите им предпоставки.

Въпреки това настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че на база доказателствата по делото не могат да бъдат споделени останалите оплаквания на ищцата, за нарушена закрила преди уволнение и за злоупотреба с права от работодателя. Защото преди уволнението са били налични разрешения от инспекция по труда от 25.11.2016г. и от 03.02.2017г. (л.121 и сл. и л.202 от делото) и от здравния синдикат към КНСБ (л.135), а заболяванията на служителката не са сред тези, нормативно забраняващи уволнението. Освен това въпреки представената допълнителна възможност, ищцата така и не уточни по силата на какъв КТД, от коя дата, с коя организация и на какво ниво, се позовава на допълнителна закрила при уволнение. А при предложените и отказани от служителката няколко алтернативи за промяна на мястото й на работа, съобразно степента й на работоспособност, съдът не може да приеме за доказано твърдяното целенасочено недобросъвестно поведение на работодателя.

По чл.344, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ: С оглед изхода по обуславящите искове и мотивираното оставане на служителката без работа след уволнението, обезщетителното притезание на ищцата се явява установено по основание.

Въпросът на каква база се определя обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е разрешен еднозначно и безпротиворечиво както в правната доктрина, така и в актуалната съдебна практика на ВКС на РБ, съобразно разпоредбите на чл.228 КТ и НСОРЗ. Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е определен с нормата на чл.228, ал.1 КТ, според която то се съизмерява с последното брутно месечно възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението (така и Решение №282/8.01.2016г. по гр.д. №1906/2015г. на ВКС, 3-то ГО; Определение №1118/14.10.2015г. по гр.д. №3981/2015г. на ВКС, 4-то ГО и други). Самото БТВ по чл.288, ал.1 КТ включва основното трудово възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер, в който смисъл са и правилата на чл.17, ал.1 НСОРЗ. Други възнаграждения извън горните, с непостоянен по основание, материално стимулиращ, обусловен от конкретен резултат или гратификационен характер, не се включват при определяне на базата за изчисление на БТВ по чл.228 КТ (така и Решение №181/22.07.2015г. по гр.д. №4554/2014г. на ВКС, 4-то ГО; Определение №212/17.02.2016г. по гр. д. №5133/2015г., 3-то ГО и много други).

При това положение и при дадените в о.с.з. обяснения на експерта по първата ССчЕ, че на ищцата са били начислявани непостоянни и зависими от редица фактори допълнителни възнаграждения, същите не следва да се включват при определяне на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. Ето защо същото следва да се определи на база основна заплата и допълнителна такава за стаж и възраст, а именно 966.90лв. (заключение първа ССчЕ – л.220) или общо 5801.40лв. за пълните шест месеца от уволнението.

Досежно вземането обаче се налага да бъде отчетен като краен момент – датата на устните състезания пред ВРС, защото съдът не може да се прозинася по ненасътпили пред него бъдещи обстоятелства, по аргумент от противното от чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо искът следва да бъде уважен за периода 07.02.2017г. – 30.06.2017г., съразмерно с припадащата се част за този период, като за периода след 30.06.2017г. до 06.08.2017г. и за съответната горница – да се отхвърли по обективни причини. Отделно искът следва да се отхвърли и от началната заявена дата 06.02.2017г. до 07.02.2017г., тъй като както вече се посочи по – горе, в заповедта е вписана дата на прекратяване 07.02.2017г.

От така определената по горните причини дължима сума (4608.89лв.) за периода 07.02.2017г. – 30.06.2017г. обаче следва да се приспаднат и безспорно платените на служителката обезщетения по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ, в общ размер 1933.80лв. и в заключение да й се присъди сумата от 2675.09лв. за цитирания времеви отрязък, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

По разноските: Предвид изхода, на осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ВРС държавна такса от 160.00лв. по исковете по чл.344, т.1 и т.2 КТ, както и такава от 107.01лв. – по уважената част от иска по чл.344, т.3 КТ вр. чл.225 КТ. Отделно следва да заплати в полза на БСВ и сумата 242.39лв. – припадаща се част от плетените от бюджета средства на вещите лица по двете ССчЕ, съразмерно с уважената част от исковете.

Предвид изхода по спора и представените доказателства на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адв. хонорар, намален до минимума по чл.7, ал.1, т.1, изр. последно вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г., предвид споделеното от съда възражение за прекомерност (545.57лв.), който съизмерен с уважената част от исковете – с окончателен резултат 325.79лв. 

Предвид изхода по спора и представените доказателства на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи разноски на ответника за юрисконсултски хонорар, по новата редакция на чл.78, ал.8 ГПК вр. 23, ал.1, т.1, изр. последно от Наредбата по ЗПП (300.00лв.), който съизмерен с уважената част от исковете дава окончателен резултат, който следва да се присъди, а именно 120.84лв. 

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ уволнението на служителя С.Г.Н. - Х., ЕГН**********, обективирано в заповед №20/06.02.2017г. на работодателя „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, с което е прекратено трудовото правоотношение между страните по трудов договор, изменен с допълнителни споразумения, с актуално заемана длъжност „Медицинска сестра психиатрични грижи” в „Приемно консултативен кабинет по психиатрия” към „П. П. К.”, на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВА служителя С.Г.Н. - Х., ЕГН**********, на заеманата преди уволнението, обективирано в заповед №20/06.02.2017г. на работодателя „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, длъжност „Медицинска сестра психиатрични грижи” в „Приемно консултативен кабинет по психиатрия” към „П. П. К.” към болницата, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ.

ОСЪЖДА работодателя „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, да заплати на служителя С.Г.Н. - Х., ЕГН**********, сумата 2675.09лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 07.02.2017г. – 30.06.2017г., вследствие незаконното уволнение, обективирано в заповед №20/06.02.2017г. на „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2675.09лв. до 4479.6лв. и за периодите 06.02.2017г. – 07.02.2017г. и 30.07.2017г. – 06.08.2017г., всички –  ведно със законната лихва върху сумите от предявяването – 29.03.2017г. до окончателното им изплащане, на осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, да заплати на С.Г.Н. - Х., ЕГН**********, сумата 325.79лв. – разноски пред ВРС по уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.Г.Н. - Х., ЕГН**********, да заплати на „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, сумата 120.84лв. – разноски пред ВРС по отхвърлената част от исковете, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

ОСЪЖДА „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 267.01лв. – държавна такса по трите кумулативно съединени иска, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 и чл.3 от Тарифа за ДТ по ГПК.

ОСЪЖДА „М.С.М.” ЕАД, ЕИК*, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата 242.39лв. – припадаща се част от плетените от Бюджета средства на вещите лица по двете ССчЕ, съразмерно с уважената част от исковете, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от деня, на който е обявено, че ще бъде постановено решението, а именно от днешна дата – 14.07.2017г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………