Решение по дело №311/2022 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 94
Дата: 6 юни 2022 г. (в сила от 22 юни 2022 г.)
Съдия: Георги Бойчев Христов
Дело: 20224310200311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Ловеч, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20224310200311 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Т. Й. ИВ. с постоянен адрес - гр. Харманли, обл.
Хасково, ул. „Райна Княгиня /Червено знаме/" № 6 и настоящ адрес -
с.Кирчево, обл. Ловеч, ул. „Площа" № 32, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в
това, че в периода от 22.02.2021г. до 16.03.2022г. в с. Кирчево, общ.Угърчин,
обл. Ловеч, ул. „Площа" № 32, като пълнолетно лице, без да е сключило брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст
- Анита Бориславова Николаева от с. Кирчево, обл. Ловеч, родена на
08.07.2006 г. - престъпление по чл.191, ал.1 от НК и на основание чл.78а от
НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ.
НАЛАГА на Т. Й. ИВ. , с горните данни, АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000,00 /хиляда/ лева, която да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
Решението може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок
от днес пред ЛОС.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви на Решение № 94 от 06.06.2022 г. по н.а.х.д. № 311/2022 г. по описа на
Районен съд гр.Ловеч.

Производство с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С постановление от 20.04.2022 г. по досъдебно производство № 13/2022 г. на РУ на
МВР У. на Цветомир Папурков – районен прокурор на Районна прокуратура гр.Ловеч, на
основание чл.375 от НПК е направено предложение до Ловешки районен съд, да се
произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с което да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК Т. Й. И. от гр.Х., област Ловеч, по повдигнатото му
обвинение по чл.191, ал.1 от НК, за това, че в периода от 22.02.2021 г. до 16.03.2022 г. в с.К.,
община У., област Ловеч, улП. № **, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А.Б.Н. от с.К., област
Ловеч, родена на ********* година.
На досъдебното производство обвиняемият Т. Й. И. се е възползвал от правото си да
не дава обяснения.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично. Заявява, че разбира в какво е
обвинен, но не желае да дава обяснения.
Служебно назначеният му защитник – адвокат П.Карабова от АК Ловеч пледира да
бъде уважено предложението на прокурора и обвиняемият бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание. Счита, че глоба в минималния
предвиден от закона размер би изпълнила целите на наказанието, като изтъква, че
обвиняемият е безработен и се грижи за малкото си дете.
Районна прокуратура гр.Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
С постановлението на Районна прокуратура е приета следната фактическа обстановка
:
Свидетелката А.Б.Н. била родена на ********* г. в гр.Ловеч. Живеела с родителите
си в с.К., област Ловеч, на ул.„***********" № 7. Баба - свидетелката А.Г. също живеела в
с.К., област Ловеч, ул.„ П." № **.
Един ден, в началото на месец декември 2020 г. свидетелката А.Н. се запознала чрез
социалната мрежа „Фейсбук" с обвиняемия Т. Й. И.. Той живеел заедно с родителите си в
гр.Х., област Х.. Двамата често разговаряли по телефона, като след известен период от време
И. дошъл за първи път на гости в дома . Впоследствие започнал да я посещава често и
решили да заживеят заедно. Родителите на свидетелката Н. – свидетелите С. И.а и Б.Б.,
първоначално не били съгласни с това тяхно решение, но след това променили мнението си.
След като навършил пълнолетие, т.е. от 22.02.2021 г., обвиняемият Т. И. останал да живее в
с.К., област Ловеч, на улП. № **, заедно със свидетелката А.Н.. Двамата решили и заживели
заедно на семейни начала в дома на баба – свидетелката А.Г., тъй като родителите на Н.
пътували и работели в Кралство Белгия. От този момент обвиняемият И. и свидетелката
А.Н. заживели като съпрузи - обитавали една стая и спели в едно легло. Обвиняемият Т. И.
знаел, че свидетелката А.Н. не била навършила шестнадесет години. След известен период
от време тя разбрала, че била бременна и съобщила новината на близките си.
На 09.12.2021 г. свидетелката А.Н. родила дете от мъжки пол - А. Т.ов Й. /л.11/.
След раждането продължила да живее на семейни начала в дома на баба си, заедно с
обвиняемия Т. И., като и двамата се грижели за детето.
Субект на престъплението по чл.191 ал.1 НК може да бъде само пълнолетно лице от
мъжки пол. В тази смисъл, на 22.02.2021 г. обвиняемият Т. И. /роден на 21.02.2003 г./ вече е
бил навършил осемнадесет години, респективно, можел е да бъде субект на престъплението
1
по чл.191, ал.1 НК.
Също така, от обективна страна пострадал може да е само лице от женски пол, което
няма навършени шестнадесет години. Към момента, в който свидетелката А.Н. заживяла на
съпружески начала с обвиняемия тя не е имала навършени 16 години, като и понастоящем
не ги е навършила, тъй като е родена на ********* година.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си
обвиняемият Т. Й. И. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава
на престъплението по чл.191, ал.1 от НК, като в периода от 22.02.2021 г. до 16.03.2022 г. в
с.К., община У., област Ловеч, улП. № **, като пълнолетно лице, без да е сключило брак,
заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – А.Б.Н. от
с.К., област Ловеч, родена на ********* година.
Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от събраните по делото
писмени доказателства и свидетелски показания, че Т. И. е извършил от обективна страна
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение по чл.191, ал.1 от НК, като е
заживял на съпружески начала, без сключен брак с ненавършилата 16 години свидетелка
А.Н.. Изложената по-горе фактическа обстановка се установява както от събраните писмени
доказателства, така и от свидетелските показания, които са последователни, логично
свързани и непротиворечиви и няма причини съдът да не ги кредитира.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици. Бил е наясно, че Н. няма навършени 16
години и въпреки това е заживял в едно домакинство с нея, отделно от родителите .
Съгласието на последните не изключва знанието за тези обстоятелства и умисъла в
действията на Т. И..
Причините за извършване на престъплението са ниското правосъзнание на
обвиняемия И. и нежеланието му да се съобразява с установените правила за съвместно
съжителство между мъж и жена.
С постановлението си Районна прокуратура гр.Ловеч правилно е приела, че
обвиняемият не е осъждан за престъпления от общ характер, не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел ІV, глава VІІІ от НК и в тази връзка дееца не
представлява голяма обществена опасност. Няма установени от деянието имуществени
щети, а и същото е формално, на просто извършване. Освен това, за деянието, което е
умишлено се предвижда наказание „лишаване от свобода” до две години или пробация,
поради което са налице условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност.
Извършителят на престъплението към момента на извършване на деянието е бил с
постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК,
поради което следва да се приеме, че едно административно наказание спрямо него ще
действа предупредително и възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по
чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените обстоятелства прие, че Т. Й. И. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.191, ал.1
от НК и му се наложи на основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в
минималния предвиден размер – глоба в размер на 1 000 лева, която следва да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на
престъплението, личността на обвиняемия и социалния му статус и факта, че се грижи за
малолетно дете, а също и че така ще се постигнат целите на наказанието. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът прие и факта, че е заживял на съпружески начала със
2
свидетелката Н. със знанието и съгласието на нейните родители.
Водим от гореизложеното, съдът постанови решението си в този смисъл.
3