Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Сливен, дата 08.10.2020г.
Сливенският
окръжен съд, гражданско отделение , в закрито съдебно заседание на осми
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
БЛЕЦОВА
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д.
№ 590 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по глава
ХХХІХ от ГПК.
Подадена е
жалба от юриск. О., в качеството и на пълномощник на Община Сливен, гр. Сливен,
бул. „ Цар Освободител“, № 1, взискател по изпълнително дело № 177/2018г. на на
ДСИ при РС -. Сливен против постановлението за прекратяване на делото.
В жалбата се
твърди, че изпълнителното производство неправилно било прекратено на основание
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК, тъй като взискателят е полагал усилия по отношение
висящността на производството. Изпълнителното дело било образувано по молба на
взискателя от 07.02.2018 г., а на 22.01.2020 г. страната била поискала да се
извърши справка в НАП относно наличието на банкови сметки на длъжника и да бъде
извършен запор на същите. Моли се обжалваното постановление да бъде отменено и
производството по изпълнителното дело да продължи.
Длъжникът по
изпълнителното дело не е изразил становище по жалбата.
В обясненията дадени по реда на чл. 436
ал. 3 от ГПК ДСИ
при РС – Сливен бланкетно е посочил, че мотивите му за прекратяване на
изпълнителното производство са изложени в самото постановление за прекратяване.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 177/2018 на ДСИ при РС – Сливен е било образувано по молба от 07.02.2018
г. на взискателя Община Сливен против длъжника………………“ със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „……………..Основание за образуване на изпълнителното
дело била данъчна декларация за облагане с патентен данък от 30.01.2012 г. По
изпълнителното дело била изпратена покана за доброволно изпълнение, която била
получена от длъжника на 16.02.2018 г. Към първоначалното изпълнение била
присъединена и Държавата за публични държавни вземания. По изпълнителното дело
не са били налагани запори или възбрани и не са били налагани други
изпълнителни действия. На 22.01.2020 г. взискателят поискал от ДСИ да му предостави
актуална справка от НАП за декларираните банкови сметки на длъжника. Бланкетно
в молбата било посочено, че се иска налагането на обезпечителна мярка „Запор“
на всички открити банкови сметки. На 05.02.2020 г. била изпратена справка от
НАП на ТД – Бургас, от която е видно, че длъжникът няма декларирани банкови
сметки, съответно не е бил наложен запор на такива. На 27.04.2020 г. било
постановено обжалваното постановление на ДСИ, с което производството по делото
било прекратено, тъй като взискателят не е бил поискал извършване на
изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на повече от две
години. По делото няма данни на коя дата постановлението е било съобщено на
взискателя, но частната жалба е подадена на 22.05.2020 г. По тази причина съдът
намира, че жалбата е подадена в законния срок.
Според
разпоредбата на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнително действие в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка.
По въпроса за погасителната
давност в изпълнителното производство е налице задължителна съдебна практика
обективирана в т.10 от ТР 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, където
се прима следното:
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче
не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него
се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат
приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи,
както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени
лица. Прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая взискателят
бланкетно е поискал налагането на запор на банкови сметки, които не
съществуват. Това негово поведение не е активно. То не е в състояние да
прекъсне давността. По този начин от момента на образуване на изпълнителното
дело 06.02.2018 г. до прекратяването му – 27.04.2020 г. по него не са били
извършвани никакви изпълнителни действия. С оглед на изложеното извършеното
прекратяване на производството от ДСИ се явява законосъобразно.
Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна
и като такава следва да остави без уважение.
По тези съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение
жалбата на Община Сливен, гр. Сливен,
бул. „ Цар Освободител“, № 1, против постановление от 27.04.2020 г.за
прекратяване на изпълнително дело № 177/2018г. по описа на ДСИ при РС -. Сливен
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.