Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
03.08.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 15768 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 195692 от 19.08.2019 г. по гр.д. № 40742/2018 г. Софийски
районен съд, 57 състав отхвърлил предявения от П.П.П., ЕГН **********, срещу
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.В.А.“ иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна на наложеното със заповед № 45-00-68/21.05.2018 г. на главния директор
дисциплинарно наказание „забележка”. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е
осъдена да заплати на ответника разноски по делото в размер на 250.00 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата П.П.П., която
го обжалва с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният
съд не се произнесъл по наведения в исковата молба довод, че 30-дневният срок
за заместване не е нормативно определен в законодателството, относимо към
безопасността на полетите в гражданското въздухоплаване, нещо повече – съгласно
Регламент (ЕС) № 1321/2014, подчаст Е от част М, нямало възможност одобрените
лица да бъдат замествани от неодобрени, както в случая било с Р.М.за
ръководител на ОТО. Поради това нямало как ищцата да бъде наказана за това, че
е допуснала организацията „Р.“ ООД да остане без одобрен персонал след изтичане
на 30-дневния срок за заместване. Липсвало произнасяне и по довода, че няма как
да бъде наказана за бездействие от нейна страна, при положение че на
длъжностните лица от „Р.“ ООД било известно кога изтича 30-дневният срок за
заместване, както и какви са изискванията за одобрение на персонала за
техническо обслужване и какви документи следва да представят, и въпреки това не
предприели никакви действия в разумен срок. Съдът неправилно вменил на ищцата
несъществуващи в нормативната уредба задължения „по предприемане процедура по
предлагане на нов кандидат“, без да отчете, че не регулаторният орган предлага
кандидати за ръководител на ОТО, а самата организация. Никъде в решението съдът
не отчел обстоятелството, че в 30-дневния срок – на 26.02.2018 г., ищцата
изпратила напомнящ имейл доР.М., че 30-дневният срок за заместване на
ръководител ОТО изтича на 28.02.2018 г. Неправилно също съдът приел, че
организацията „Р.“ ООД е останала без ръководител ОТО след изтичането на
30-дневния срок за заместване. На 30.01.2018 г. ищцата и друг инспектор
извършили одит на ОТО „Р.“ ООД, и били повдигнати 2 несъответствия, като във
второто несъответствие било посочено, че списъкът на управляващия персонал е
неточен и предложили срок за закриване на това несъответствие до 30.03.2018 г. Извършеният
одит бил проверен изцяло и подписан от началник отдел „Летателна годност на
ГВС“ А.С., от което ставало ясно, че прекият ръководител на ищцата се е
съгласил с посочения срок до 30.03.2018 г. Освен това един ден след извършване
на проверката, с писмо вх. № 40-05-8/31.01.2018 г., организацията „Р.“ ООД внесла
за одобрение Ръководство на ОТО, издание 1, ревизия 6, в което в т. В.4
„Структурна схема на организацията“ било посочено, че ръководител ОТО е и
удостоверяващ персонал, а в т. В.5 „Удостоверяващ персонал“ бил посочен Р.М.за
упълномощен удостоверяващ персонал. Това Ръководство било одобрено на
07.02.2018 г. от А.С. и следователно ОТО „Р.“ ООД не била оставена без
ръководен персонал. С това самата организация била променила изявлението си за
срока за заместване от 30 дни на безсрочен. Това означавало, че организацията
не е останала без ръководител ОТО до одобряването на 19.03.2018 г., и то на
същия представител –Р.М.. Неправилно районният съд приел и че не било нарушено
правото на защита на ищцата, независимо че от заповедта за уволнение не ставало
ясно кои точно текстове от нормативните актове е нарушила, а освен това в
заповедта било посочено, че е нарушила Регламент № 1321/2008 г., част М,
какъвто нормативен акт не съществувал. Поради това моли съда да отмени
атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявения
иск. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.В.А.“ с писмен
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“, наложено на ищцата със заповед
№ 45-00-68/21.05.2018 г. на главния директор на ГД ГВА.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при
постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде
потвърдено, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на
чл. 272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл. 269, изр. 2 и чл. 272 ГПК намира
жалбата за неоснователна и по следните съображения:
Елементите на фактическия състав на дисциплинарното нарушение, които го
характеризират като вид правонарушение са: деяние (действие или бездействие),
противоправност и вина. Обект на дисциплинарното нарушение като основание за
дисциплинарната отговорност са трудовите задължения на работника или служителя,
които трябва да бъдат изпълнявани точно и добросъвестно. Техният обем произтича
от съдържанието на конкретното индивидуално трудово правоотношение, като при
изпълнението им работникът или служителят е длъжен да спазва законните
нареждания на работодателя.
В случая по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са приети за безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите, че към датата на налагане на дисциплинарно
наказание страните са били в трудово правоотношение, по което ищеца е заемала
длъжността „старши инспектор“ в отдел „Летателна годност на въздухоплавателните
средства“ в ГД ГВА; че на 29.01.2018 г. ищцата е получила след разпределяне от
прекия й ръководител писмо с вх. № 40-05-8/26.01.2018 г.; че на 27.02.2018г. при
ответника са внесени документи за одобрение на отговорен ръководител на „Р.“
ООД с писмо, получено от ищцата след разпределяне от прекия й ръководител,
както и че в периода м. 02.2018 г. – м. 03.2018 г. Р.М.е посещавал сградата на
ГД ГВА и осъществявал служебни срещи с ищцата.
С писмото от 26.01.2018 г. отговорният ръководител на една от оранизациите
за техническо обслужване (ОТО) – „Р.“ ООД, уведомил ответника, че поради
освобождаване на длъжността ръководител ОТО, считано от 29.01.2018 г. същата
временно за срок от 30 дни ще бъде изпълнявана от Р.М.– изпълняващ длъжността
ОУППЛГ в „Р.“. На 29.01.2018 г. писмото е разпределено за работа на ищцата от
прекия й ръководител.
Не е било спорно, че ищцата и друг инспектор са извършили извънреден одит в
„Р.“ ООД на 30.01.2018 г., като в доклада е записано несъответствие ниво 2 –
неточен списък с удостоверяващия персонал, и е даден срок за отстраняване на
нередностите до 30.03.2018 г.
На 27.02.2018 г. отговорният ръководител на „Р.“ ООД внесъл за одобрение
кандидатурата на Л.Д.за ръководител ОТО, което предложение е насочено от прекия
ръководител на ищцата към същата на 27.02.2018 г. С имейл от 01.03.2018 г. ищцата
уведомила вносителя, че документите са непълни и какви документи следва да се
представят допълнително.
Със заповед № 45-00-68/21.05.2018 г. на главния директор на ГД ГВА, връчена
на ищцата на същата дата, на същата е наложено на основание чл. 188, т. 1 КТ
дисциплинарно наказание „забележка“ за нарушение на трудовата дисциплина
смисъла на чл. 187, т. 10 КТ - не изпълнила задълженията си по чл. 126, т. 13 КТ, произтичащи от Регламент № 1321/2008 г., вследствие на което допуснала „Р.“
ООД да остане без одобрен персонал и считано от 28.02.2018 г. е останал без
ръководител ОТО.
По делото не е било спорно,
и от приетата длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“ се
установява, че ищцата е имала задължение да осъществява контрол за спазване на
ЗГВ и нормативните актове, свързани безопасността на полетите в гражданското
въздухоплаване, вкл. и разпоредбите на Регламент № 1321/2014 г. Районният съд правилно
е приел, че в заповедта е допусната техническа грешка относно годината на
регламента, а че ищцата е наясно за неизпълнение на кои задължения й е наложено
наказанието е видно както от дадените от нея обяснения по реда на чл. 193 КТ,
така и от твърденията й в исковата молба и в хода на делото, позовавайки се именно
на Регламент № 1321/2014 г.
В този смисъл неоснователен е поддържаният в жалбата довод за немотивираност
на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка” и
нарушаване на правото на защита на ищцата с посочването на година на регламента
2008 г. В трайната практика на ВКС се приема, че неправилната квалификация,
дадена от работодателя в заповедта не се отразява върху законността на
уволнението при доказване на осъществените от ищеца и описани в заповедта
нарушения. От значение за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника
или служителя е установяването на дисциплинарните нарушения и тяхното
съответствие с фактическите основания, изложени в заповедта
за дисциплинарно уволнение. Не е изключено работодателят да
направи грешка при правната квалификация и да посочи
погрешен или дори несъществуващ текст на закона, както и да сгреши конкретна
цифра, което обаче само по себе си не опорочава заповедта за уволнение. Това е
така, тъй като разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ установява по императивен начин
необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание.
Актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя,
наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се
налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира
възможността за ефективна защита срещу дисциплинарното наказание, нарушението
трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен наказаният
работник или служител (в този смисъл решение № 135 от 06.06.2012 г. по гр. д. №
994/2011 г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 401 от 21.01.2013 г. по гр. д. № 313/2012
г., ІІІ ГО на ВКС, решение № 464 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1310/2009 г., ІV ГО
на ВКС, решение № 92 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 910/2010 г., ІІІ ГО на
ВКС и др.).
Противно на твърдяното в жалбата, районният съд не е вменил
на ищцата несъществуващи в нормативната уредба задължения „по предприемане процедура
по предлагане на нов кандидат“, а е приел, че е налице неизпълнение на
задълженията на ищцата за надзор върху ОТО, като следи за поддържането в
съответните организации за спазване на изискванията на М.А.606 от Регламент №
1321/2014 г., и по този начин е допуснала създаването на ситуация, която би следвало
да се квалифицира като несъответствие първо ниво по смисъла на М.Б.605, б. а, т.
1 от Регламент № 1321/2014 г., при наличието на която е следвало да бъдат
извършени действията, предписани в цитираната разпоредба, а не даване на
указания за попълване на формата за кандидат за ръководител на ОТО с документи.
Пак противно на твърдяното в жалбата, районният съд е
отчел изпратения от ищцата на 26.02.2018 г. напомнителен имейл доР.М., че няма
представена кандидатура за ръководител на ОТО, но е взел предвид и че по делото
няма никакви доказателства преди тази дата ищцата да е предприела каквито и да
било действия по надзор във връзка с процедурата по предлагане на кандидат за ръководител
ОТО. Следователно наказанието е наложено за бездействието на ищцата да изпълни
задълженията си по надзор на ОТО с издадени одобрения за поддържането им в
съответствие с изискванията, а не заради бездействието на „Р.“ ООД да предложи
кандидат.
Противоречивите и взаимно изключващи се твърдения в
жалбата – че организацията „Р.“ ООД останала без ръководител ОТО още към
26.01.2018 г.; че не е останала без ръководител, тъй като с дадения срок до
30.03.2018 г. се бил съгласил прекият ръководител на ищцата; че не е останала
без ръководител ОТО, тъй като с подаване за одобряване на Ръководството на ОТО,
издание 1, ревизия 6 било променено волеизявлението на организацията за
заместване, са неоснователни.
Фактът, че на 07.02.2018 г. е била одобрена промяна в организацията на ОТО
„Р.“ ООД, като е разрешено един човек да изпълнява длъжността „удостоверяващ
персонал“ и „ръководител“ не означава нито одобряване на ръководител ОТО, нито
твърдяното в жалбата оттегляне на волеизявлението на „Р.“ ООД за временно
заместване от 30 дни. От това одобрение следва само, че временно изпълняващият
функциите на ръководител ОТО след изменението е и изпълняващ функциите на
удостоверяващ персонал, но процедурата по одобрение по чл. 16е ЗГВ не е била
изпълнена. Както правилно е посочил и районният съд, одобрение изменение в
структурата не е одобрение за персонала, в частност за ръководител ОТО. На тези
защитни твърдения изцяло противоречат и действията на ищцата, която с имейла от
26.02.2018 г. напомня, че няма подадена форма за кандидатура на ръководител на
ОТО, а на 01.03.2018 г. изисква допълнителни документи, необходими във връзка с
одобрението на ръководител ОТО.
Районният съд е обсъдил и довода на ищцата в исковата молба, че било
недопустимо заместване на ръководител на ОТО. Това обаче би означавало изначално
да са били налице основанията за констатации от първо или второ ниво по смисъла
на М.Б.605 от Регламент № 1321/2014 г. и предприемане на съответни действия по
връщане на сертификата, а не даване на срок до 30.03.2018 г. за привеждане на
списъка на персонала в съответствие с изискванията, както е направила ищцата с
протокола за одит от 30.01.2018 г., а следователно отново е налице бездействие
относно осигуряване съответствие на персонала с нормативните изисквания.
Ирелевантни за законосъобразността на наложеното на ищцата наказание са
твърденията, че действията й били одобрявани от прекия й ръководител и че същият
получавал цялата кореспонденция между нея и Р. ООД (които са останали и
недоказани). Извършено нарушение от прекия ръководител на ищцата не е предмет
на настоящото дело, но дори такова да е извършено и същият да е допуснал
съществуване на ОТО без персонал поради неупражняване на ръководните си и
контролни функции, това не освобождава от отговорност ищцата, на която е било
възложено извършването на необходимите действия във връзка с освободената
ръководна длъжност в ОТО „Р.“ ООД.
По изложените съображения въззивният съд намира,че предявеният
иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ е неоснователен. Предвид
съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия,
който е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 23 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съобразявайки извършената от юрисконсулт на въззиваемия дейност в
настоящата инстанция, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195692 от 19.08.2019 г., постановено по гр.д. № 40742/2018 г. на
Софийски районен съд, 57 състав.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********,***, да
заплати на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „Г.В.А.“ на основание чл. 78 ГПК сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.