РЕШЕНИЕ
№ 874
гр. Стара Загора, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530102992 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.
Ищецът В. Ф. В. твърди, че работил при ответника„Енергоимпорт-
експорт“ ЕООД на длъжност „********“ с код по НКПД ********. Със
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение №**/********г. на
основание чл.327, ал.1, т.12 КТ – поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, бил освободен от заеманата длъжност, считано
от ********г., като в същата работодателят е определил обезщетение по
чл.222, ал.4 КТ – 6 брутни заплати в общ размер на 12495,24 лева, което да се
заплати. Но такова плащане нямал получено нито частично, нито изцяло и до
настоящия момент въпреки многократните обещания от ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати дължимото обезщетение по чл. 222, ал.4 КТ в размер на шест брутни
заплати представляващо сумата от 12495,24 лева, съгласно Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение №**/********г. на основание
чл.327, ал.1, т.12 КТ ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждането на иска, до окончателното й заплащане, както и лихвата за
забава, считана от 23.04.2024г. до 01.07.2024г. в размер на 335,00 лева.
1
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът не е подал
отговор на исковата молба.
В проведеното на 20.09.2024 г. открито съдебно заседание, ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, редовно и своевременно призован /вж. призовка, л. 11 от
делото/, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се
представлява от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в
отсъствие на негов представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца и
като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1 ГПК
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против ответника.
От него не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по делото, респ.
негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – с разпореждане
от ******** 2024 г., връчено лично на ответника /л. 7 от делото/ са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяване
в съдебно заседание.
Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в чл. 239,
ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на представените с
исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявеният от В. Ф. В., против
„Енергоимпорт-експорт“ ЕООД, осъдителен иск с правно основание чл. 222,
ал. 3 КТ да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1530 лева.
Съгласно разрешението на т.5 на ТР №6/06.11.2013 г. по ТД №6/2012 г.
ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното производство
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайният му изход. Разяснено е, че въпреки, че е самостоятелна
форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия
процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за
осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава
докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. Обезпечителният
процес има две фази – по допускане на обезпечението на иска и по налагане
на допуснатата обезпечителна мярка. Независимо, че те се развиват пред
различни органи, направените от страните в обезпечителното производство
2
разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на
спора, с оглед крайния му изход. Разноските по обезпечението включват и
разноските по налагането му, която фаза на обезпечителния процес в
хипотезата на чл. 400, ал.1 ГПК приключва с извършване от съдебния
изпълнител на действия за привеждане в изпълнение на издадената
обезпечителна заповед за допуснатите обезпечителни мерки. /така
определение № 50411/28.11.2022 г. ВКС по ч.гр.д. №2983/2020 г. III г.о./. В
конкретния случай, в хода на настоящото съдопроизводство е издадена
обезпечителна заповед №33/29.08.2024 г. Своевременно са представени
доказателства за извършване на разходи при издаване на обезпечителната
заповед и налагане на обезпечителната мярка /л.22 и 23 от делото, във връзка с
т.1 от ТР №6/06.11.2013 г. по ТД №6/2012 г. ОСГТК на ВКС/. Ето защо следва
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1530 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изпълнително дело, за обезпечаване на иска, съгласно издадена обезпечителна
заповед №33/29.08.2024 г. и сумата от 700,00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за подаване на молба за издаване на обезпечителна заповед за
обезпечаване на предявен иск по гр. д. № 2992/2024 г.
На основание чл. 78, ал.6, във връзка с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати държавна такса по сметка на
Старозагорския районен съд в размер на 513,20 лева.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване
/определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о,
определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239, ал. 1 ГПК, Старозагорски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ /при условията
на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение/,
„ЕНЕРГОИМПОРТ-ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 93, ет. 8, офис 9,
представлявано от П. Д. М., да заплати на В. Ф. В., ЕГН: **********, с
постоянен адрес гр. ********, ул. „********“ №**, ет.**, ап.**, сумата в
размер на 12 495,24 лв. /дванадесет хиляди, четиристотин деветдесет и пет
лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължимо обезщетение по
чл. 222, ал.4 от КТ в размер на шест брутни заплати, съгласно Заповед за
прекратяване на трудово правоотношение №**/******** г. на основание чл.
327, ал.1, т.12 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
завеждането на иска до окончателното й заплащане, както и сумата в размер
на 335,00 лв. /триста тридесет и пет лева/, представляваща лихва за забава, за
периода от 23.04.2024 г. до 01.07.2024 г.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „ЕНЕРГОИМПОРТ-
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 93, ет. 8, офис 9, представлявано от П. Д.
М., да заплати на В. Ф. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. ********,
ул. „********“ №**, ет.**, ап.**сумата в размер на 2230,00 лв./две хиляди
двеста и тридесет лева/, представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство и сумата в размер на 1530,00 лв.
/хиляда петстотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело, за обезпечаване
на иска, съгласно издадена обезпечителна заповед №**/******** г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „ЕНЕРГОИМПОРТ-
ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 93, ет. 8, офис 9, представлявано от П. Д.
М. да заплати в полза на Съдебната власт, по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата в размер на 513,20 лв. /петстотин и тринадесет лева и
двадесет стотинки/, представляваща държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4