РЕШЕНИЕ
№ 192
гр. Б., 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:И.Ц.Т.А.
при участието на секретаря Т.В.Б.
като разгледа докладваното от И.Ц.Т.А. Гражданско дело № **************
по описа за **** година
С Определение № **** от 14.10.2024г. по гр.д.№ ****/2024г. по описа на Софийски районен
съд е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РС-Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.410, ал. 1, т.2
от Кодекс за застраховането/КЗ/ и чл.86 от ЗЗД.
„****“ АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.********,
чрез пълномощник адв.Д. Х. моли да бъде осъдена Агенция „****“ с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул. **** **** да заплати сумата-главница от общо
1027.55лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1012.55лв. по щета № **** за вреди, причинени на застраховано МПС „****“ с
рег. № ****, собственост на **** ЕООД с ЕИК: ****, управлявано от И. Н. Х. поради
преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което ПТП е
настъпило на 17.05.2022г. на Главен път 1, посока на движение от гр.С. към Б., в района на
община Б., както и за заплатена сума от 15лв. за извършени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 09.07.2024г./датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 174.95лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 08.02.2023г. до 09.07.****г. Ищецът
моли да му се присъдят направените разноски, за които представя списък за разноските по
чл.80 от ГПК/л.70/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв.Д. Ф. Х. е депозирала молби с вх.№№ **** от
18.12.****г., вх.№ **** от 20.12.****г., вх.№**** от ****г., вх.№ **** от ****. и вх.№ ****.,
с които заявява, че поддържа исковете, моли да бъдат уважен изцяло и се присъдят
направените по делото разноските. Представя писмени бележки с вх.№ ****.
Ответникът-Агенция „****“ ****-С., чрез пълномощник главен юрисконсулт Г.Б. Н.
е направил възражения по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ **** от
25.09.2024г., в предвидения в закона срок.
1
В писмения отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави
възражение, че не са представени действащите Общи условия към датата на ПТП и
сключването на застраховката „Каско“. Също така прави възражение, че липсва Протокол за
ПТП, който съгласно чл.179, ал.1 от ГПК има обвързваща материална доказателствена сила
относно фактите, осъществени в присъствието на длъжностното лице. Ответникът заявява,
че се касае до „предвидимо препятствие“, което или е несъмнено очевидно от далечно
разстояние или е обозначено. Ако приемем, че посоченото „препятствие” в исковата молба,
отговаря на „предвидимо препятствие”, то не става ясно как същото е повлияло в посока
реализация на ПТП, а не обратното? **** - С. не е сигнализирана относно евентуалното
препятствие (чл.165, ал.1, т.З от ЗДвП) на пътното платно, т.е., към датата на ПТП в **** -
С., Агенция „****” не са представяни - писмени предупреждения, сигнални писма или
разпореждания за процесния участък. Според ответника снимков материал не е изготвен от
местонахождението на евентуалното ПТП, както и на самото препятствие. Следва да се има
предвид, че евентуалното ПТП не е посетено на място от служители на КАТ-Пътна полиция.
Ответникът заявява, че водачът, не е тестван за алкохол, няма представени
доказателства, че същият при реализирането на ПТП не е бил под въздействието на алкохол
или други упойващи вещества. Длъжностно лице не е посетило ПТП. За процесното ПТП не
е уведомено й РУ на МВР - Б.. Не става ясно имало ли е и други движещи се МПС-та, които
да са възпрепятствали заобикалянето на препятствието от страна на потърпевшия или са
участвали/причинители на ПТП при усложнена пътна обстановка, предхождаща настоящото
ПТП. Следва да се има предвид, че подадената искова молба е изготвена по данни на
заинтересованото лице - водачът на моторното превозно средство. Видно от същата е, че
липсват свидетели (в момента на случилото се) при настъпване на евентуалното ПТП.
Прави възражение за съпричиняване, т.е. увреденият е допринесъл за настъпването на
вредите съгласно чл.51 и чл.55 от ЗЗД. Ответникът твърди, че ищецът не е доказал, че
причина за ПТП е преминаването през дупка на платното за движение. Моли да се отхвърлят
исковете и се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник гл.юрк.Г. Н. оспорва исковете и поддържа
направените възражения в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 17.05.2022г. на Главен път 1, посока на движение от гр.С. към Б., в началото на
прохода Витиня, в района на община Б., при движение по платното на товарен автомобил
„****“ с рег. № ****, собственост на **** ЕООД с ЕИК: ****, управлявано от св.И. Н. Х.
реализира пътнотранспортно произшествие/ПТП/ като преминава през необезопасена и
необозначена пътна неравност /дупка/ с остри ръбове в асфалта на платното за движение,
която е голяма и не може да я заобиколи с оглед наличието на насрещен трафик, пука предна
дясна гума, след което премества товарната композиция на 50-100метра до отбивка на пътя,
при което е получено увреждане на предната дясна гума и джанта, ъгъл на предна броня,
2
кормилна щанга, дълга напречна, кормилна щанга къса надлъжна.
Горните факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства-копие от
искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“, от удостоверение за техническа
изправност на ППС, контролен талон, както и от приетата съдебно-автотехническа
експертиза/САТЕ/, изготвена от вещото лице инж.И. В. Н..
Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел И. Н. Х., който е
управлявал увреденото МПС на 17.05.2022г. по Главен път 1, в посока от гр.С. към гр.Враца,
в района на прохода Витиня, в землището на община Б., се установява, че в лентата му за
движение е имало огромна дупка, 50-60см. на метър ширина и дълбочина 10-15см. Не
можел да избегне дупката, тъй като в насрещната лента за движение имало камиони.
Дясната гума на товарния автомобил влязла в дупката и така спукал гумата и изкривил
джантата. Спрял на отбивка и се обадил във фирмата, собственик на МПС, които изпратили
двама работници, за да му сменят гумата. Тогава станал инцидент с един от работниците,
тъй като паднала кабината и го затиснала, дошла полиция. След това изпратили други
работници, които сменили гумата, за да може да продължи да се движи. Направил и снимки
за застрахователя. Св. Х. заявява, че вече не работи във фирмата, която била собственик на
товарния автомобил.
От приетата по делото САТЕ, изготвена от в.л. инж.И. В. Н., е отразено, че при анализ
на механизма на ПТП и нанесените материални щети, същите могат да се получат по
следния механизъм- от преминаване на процесното МПС през препятствие на пътя-дупка с
остри ръбове в асфалта. Налице е причинно-следствена връзка между причинените
имуществени вреди на автомобила и процесното ПТП.
Възраженията на ответника, че причина за ПТП е неправомерното поведение на водача
на МПС, тъй като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20 от ЗДвП,
тъй като неправилно е преценил пътната обстановка и се е движил с несъобразена скорост,
са неоснователни като недоказани.
Видно от приложените по делото писмени доказателства-копия от застрахователна
полица за застраховки „Каско на МПС“ от 10.02.2022г. и от Общи условия за застраховка на
МПС /“Каско“/, се установява, че за описаният по-горе автомобил има сключена застраховка
„Каско”, застрахователна полица със срок на валидност от 12.02.2022г. до 11.02.2023г.,
сключена между собственика **** ЕООД, от една страна и от друга страна-ищеца. От
останалите приложени писмени доказателства-искане за оценка на вреди по застраховка,
опис на претенция от 19.05.2022г., опис-заключение, ликвидационен акт от 05.08.2022г.,
преводно нареждане от 08.08.2022г. за сумата от 1012.55лв., се установява, че ищецът на
основание договор за застраховка „Каско“ е възстановил претърпените вреди като е
заплатил по банков път на сервиз ****“ЕООД стойността на ремонта, който е отстранил
повредите по товарния автомобил.
Приложено е копие от регресна покана, изпратена от ищеца до ответника за заплащане
на сумата от 1027.55лв., получена от ответника съгласно приложената разписка от
08.02.2023г.
От приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж. Н., се установява, че средната пазарна
стойност по възстановяване на нанесените вследствие на ПТП на 17.05.2022г. щети на
3
увреденото МПС е в размер на 3799.62лв., като обичайните разноски за ликвидиране на
щета по риск „Каско“ при ПТП са в границите 15лв. - 25лв.
Съгласно изчисляване с онлайн калкулатор на НАП на законната лихва за забава
върху сумата от 1027.55лв. за периода от 08.02.2023г. до 09.07.2024г. е в размер на 190.65лв.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на горните суми, предмет на
исковете до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените осъдителни искове с правно основание чл.410, ал. 1, т.2 от Кодекс за
застраховането и чл.86 от ЗЗД са допустими, тъй като са предявени между надлежни страни.
Разгледан по същество главния иск за сумата-главница от общо 1027.55лв.,
представляваща представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 1012.55лв. по щета № **** за вреди, причинени на застраховано
МПС „****“ с рег. № ****, собственост на **** ЕООД с ЕИК: ****, управлявано от И. Н. Х.
поради преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което
ПТП е настъпило на 17.05.2022г. на Главен път 1, посока на движение от гр.С. към Б., в
района на община Б., както и за заплатена сума от 15лв. за извършени ликвидационни
разноски, е основателен и следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни
съображения:
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата-до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Отговорността на Агенция „****“ следва да бъде ангажирана по реда на чл.49
от ЗЗД, тъй като ищецът-застраховател е възстановил причинените в резултат на
настъпилото ПТП имуществени вреди-повреди на МПС във връзка с ПТП на 17.05.2022г. на
Главен път 1 в посока от гр.С. за Б., в началото на прохода Витиня, в района на община Б.,
настъпило при преминаването с предно дясно колело на МПС през необозначена пътна
неравност /дупка/ на платното за движение, поради неизпълнение на задължения на
служителите, на които ответникът е възложил работа за поддържане и ремонт на пътя и за
съответната сигнализация.
Касае се до ПТП, възникнало на републикански път по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона
за пътищата/ЗП/, поради което и на основание чл.19, ал.1, т.1 и чл.30, ал.1 от ЗП задължен да
осъществява дейностите по поддържането му е именно ответника Агенция "Пътна
Инфраструктура". Същата като юридическо лице осъществява дейностите по чл.30, ал.1 от
ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието, изразяващо се в наличието на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно на Главен път 1, в началото на прохода Витиня в
посока от гр.С. за Б., в района на община Б. и вземе мерки по отстраняването от пътното
платно, е довело до неизпълнение на задължението по чл.30, ал.1 от ЗП, поради което и на
основание чл.49 от ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Ето защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по
4
чл.49 от ЗЗД на застрахованото при него от собственика на увреденото МПС срещу
ответника, като причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на
пътното платно.
Нормата на чл.167, ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ задължава лицата,
които стопанисват пътя да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според параграф
1, т.19 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
„препятствие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети,
вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
Нормата на чл.52, ал.1 от ППЗДвП предвижда, че пътен знак Г11 се поставя пред
препятствие на пътя, когато водачите могат да заобиколят препятствието отдясно или
отляво, за да продължат движението си.
В конкретния случай установената на мястото на ПТП дупка е налична повреда-пътна
неравност /дупка/, която според показанията на св.И. Н. Х., който е свидетел-очевидец и
приетата САТЕ на в.л. инж.Н. е разположена на платното за движение. Съдът кредитира
изцяло показанията на св.Х. като конкретни, безпротиворечиви и логични, съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства, както и безпристрастни, тъй като същият е бил
работник във фирмата, собственик на увреденото МПС към момента на ПТП и вече не
работи при тях, т.е. същият при даване на показанията не е заинтересован от изхода на
делото. Съдът приема, че дупката на лентата за движение представлява препятствие по
смисъла на посочената по-горе разпоредба, което е създало опасност за движението с оглед
липсата на сигнализация съобразно изискванията на цитираните норми.
С оглед на горното е налице неизпълнение на задълженията на служителите на ответната
агенция за своевременно отстраняване на препятствието чрез съответния ремонт, за
сигнализиране на препятствието и организиране на движението по начин, осигуряващ
безопасността му.
Направените от ответника възражения в писмения отговор и поддържани в открито
съдебно заседание, са изцяло неоснователни като недоказани. В този смисъл възражението
на ответника, че ищецът е заплатил без основание застрахователно обезщетение, тъй като не
е налице покрит риск „КАСКО“ означава, че всички хипотези на външна увреда са уредени
от застрахователя. Съдът не следва да взема предвид предявените пред него чужди права,
каквото е правото на страните да претендират нищожността на договора, след като
правещият възражението не е страна по този договор.
Неоснователно е и възражението на ответника за това, че след като няма Протокол за
ПТП такова не се е случило, както и за съпричиняване от страна на водача на МПС. Принос
по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо
е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с настъпилия
5
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. В частност по делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, а доказателствената тежест е била на
ответника, че водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата, свързани със скоростта /както и на други правила, установени в
нормативен акт/, поради което при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема, че няма съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно установеното по делото
водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила с допустима скорост, като липсват
данни същата да не е била съобразена с релефа на местността и пътните условия.
С оглед липсата на данни за сигнализирането на препятствието-съществуващата на
пътя неравност и установената от вещото лице по САТЕ невъзможност за адекватна
реакция-заобикаляне или спиране, съдът приема, че водачът на увреденото МПС не е бил
длъжен да се съобрази със съществуващата на пътя дупка и съответно не е могъл да я
избегне. Пътната обстановка (в това число и предвидимостта на препятствието) обхваща
всичко друго освен състоянието на настилката (в хипотезата различна от наличието на
маркировка, че на съответната част от пътя има някакво мероприятие). Отделно от това
добросъвестното поведение (в случая на водача) се предполага до доказване на противното.
Дори и да се приеме, че е било възможно дупката да бъде заобиколена при изрично крайно
заострено внимание, шофьорът има право да предполага, че се движи по нормално
поддържан път. Ако аргументът е несъобразяване с нормата на чл. 20 от ЗДвП, то той е
неоснователен. Ако пътният участък не е затворен, т.е. по него може да се минава, той или е
изряден или проблемните места са означени, съобразно изискванията на закона (чл. 167, ал. 1
от ЗДвП). Недопустимо е на Главен път да има нерепарирани или необозначени разкъсвания
на асфалтовото покритие.
От събраните по делото доказателства се установи, че уврежданията, които ищецът е
възстановил са в размер на сумата от общо 1027.55лв., която включва платената сума от
1012.55лв. по банков път на сервиз ****“ЕООД за стойността на ремонта по товарния
автомобил като така е възстановил претърпените вреди от ПТП и сумата от 15лв. за
извършени ликвидационни разноски по претенцията, за които съдът взе предвид
заключението на САТЕ на в.л. инж.Н. и събраните по делото писмени доказателства.
По всички изложени съображения съдът приема, че са налице условията за ангажиране
на отговорността на ответната агенция по чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди
на застрахования товарен автомобил.
Не е спорно обстоятелството, че настоящият иск е осъдителен, произтичащ от регресно
правоотношение.
Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахована вещ след плащането на застрахования, е регресно право, а встъпването във
всички права, които застрахованият има срещу третото лице-суброгационно право.
Следователно в случая се касае до регресен иск, чието основание не е застрахователното
правоотношение, а фактът на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на
6
застраховката и даденото от закона право на регрес-чл.410, ал.1, т.2 от КЗ. Именно поради
правото, произтичащо от закона, застрахователят/ в случая ищеца/ встъпва в правата на
застрахования/увреденото лице/ след плащането, като упражнява тези права от свое име. В
този смисъл регресният иск е особен, самостоятелен иск, почиващ на закона, а не на
договора-застрахователен, макар да има връзка с тях и да е обусловен от тях.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважи изцяло предявения от
ищеца против ответника иск за заплащане на сумата-главница от 1027.55лв./хиляда двадесет
и седем лева и 55 стотинки/, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба на 09.07.****г. до окончателното заплащане.
По отношение на акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, съдът намира, че
следва да се уважи иска за сумата от 174.95лв., представляваща лихва за забава върху
главница от 1027.55лв. за периода от 08.02.2023г. до 09.07.****г., тъй като се уважава
главния иск, установи се, че ответникът е в забава, тъй като преди предявяване на иска е бил
поканен писмено от ищеца съгласно приложената регресна покана, получена от ответника
на 08.02.2023г. да плати процесната сума-главница, което не е сторено и до момента.
Размерът съдът определи съгласно онлайн калкулатор.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху сумата-главница, считано от
деня на завеждане на иска на 09.04.****г. до окончателното му заплащане.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, имайки предвид приложения
списък за разноски по чл.80 от ГПК, съдът намира, че ответникът ще следва да заплати на
ищеца сумата от общо 1173.21лв., включваща платена държавна такса, депозит за вещо лице,
депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „****“ с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
бул. **** **** да заплати на „****“АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление:
гр.С., бул.******** сумата-главница от общо 1027.55лв./хиляда и двадесет и седем лева и
55 стотинки/, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 1012.55лв. по щета № **** за вреди, причинени на застраховано МПС „****“ с
рег. № ****, собственост на **** ЕООД с ЕИК: ****, управлявано от И. Н. Х. поради
преминаване през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, което ПТП е
настъпило на 17.05.2022г. на Главен път 1, посока на движение от гр.С. към Б., в района на
община Б., както и за заплатена сума от 15лв. за извършени ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 09.07.2024г./датата на подаване
на исковата молба/ до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 174.95лв./сто
седемдесет и четири лева и 95 стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода
от 08.02.2023г. до 09.07.****г., както да заплати и сумата от 1173.21лв. /хиляда сто
седемдесет и три лева и 21 стотинки/ за направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
7
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8