№ 275
гр. Ямбол, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря Таня Ст. К.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20212330103666 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Р.А.С. от гр.Я. против М.Е.М. от гр.
Я.. С молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи. Бракът им е бил прекратен с
решение № *** г., постановено по гр. дело *** г. по описа на Районен съд - С.. Твърди се, че
страните притежават в режим на съсобственост при равни квоти недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. Я., ул. „***. Сочи се, че съгласно
постановеното цитирано по-горе решение на Районен съд –С., влязло в законна сила на
20.09.2021 г., ползването на процесния недвижим имот, представляващ семейно жилище по
смисъла на закона, е предоставено на ответницата, като с решението не е определен наем
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 СК.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати
на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения недвижим имот,
представляващ жилище-апартамент, находящ се в гр. Я., ул. „***, в размер на 600 лв., която
сума представлява равностойността на 2 месечни наема, считано от влизане на съдебното
решение за прекратяване на брака на страните в сила на 20.09.2021 г. до датата на завеждане
на исковата молба – 25.11.2021 г., ведно със законната лихва по тази сума до окончателното
изплащане на сумата.
На следващо място, претендира се от съда да осъди ответницата да заплаща на ищеца
месечен наем с цена в размер на 300 лв. за посочения по-горе недвижим имот,
представляващ жилище-апартамент, считано от датата на завеждане на исковата молба –
25.11.2021 г. до настъпване на основания за прекратяване правото на ползване на ответника
за процесния имот.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с който се оспорва
1
основателността на исковете и изложените в исковата молба обстоятелства. Не се оспорват
следните факти и обстоятелства, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с решение № *** г., постановено по гр. дело *** г. по описа на Районен съд –С..
Не се оспорва обстоятелството, че от брака си страните имат едно дете, родителските права
по отношение на което с посоченото решение са предоставени на ответницата. Признава се
обстоятелството, че страните притежават равни квоти от недвижим имот, представляващ
жилище-апартамент, находящ се в гр. Я., ул. „***. Оспорват се изложените в исковата молба
факти и обстоятелства. Оспорват се изложените в исковата молба факти и обстоятелства.
Поддържа се, че до и след получаването на нотариалната покана на 29.10.2021 г. достъпът
на ищеца до бившето семейно жилище не е бил ограничаван, още повече, че времето в което
той пребивавал в България го е ползвал на общо основание, като му е бил предоставян
пълен достъп да ползва имота съобразно притежаваната от него ½ идеална част, вкл. за
реализиране на срещи с малолетното дете. Сочи се съдебна практика в подкрепа на
поддържаното от ответника становище, според която семейното жилище може да се ползва
от 2 съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят
без преустройства или промяна в предназначението им, независимо дали отношенията им са
търпими или не, а ако липсват достатъчно сервизни помещения за двамата, се разпределят
жилищните помещения при общо ползване на сервизните, но само ако отношенията между
бившите съпрузи са търпими. Поддържа се, че отношенията между страните са търпими и
позволяват да съжителстват при общо ползване на сервизните помещения, каквото в
конкретния случай е било упражнявано.
При условията на евентуалност се поддържа, че при определянето на дължим наем за
семейното жилище следва да се вземат в нуждите на ненавършилите пълнолетие деца,
които са под родителска грижа на съпруга, в чийто дял е възложено ползването на
семейното жилище.
На следващо място се поддържа, че претендирания от ищеца наем е нереално висок и
несъобразен с наемните цени за сходни жилища на територията на гр. Я..
Претендира се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан с всички произтичащи от това законови последици. Претендират
се и направените по делото разноски.
В съдебно заседание за ищеца в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. И. С. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество и с
допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях
доводи се поддържат исковите претенции.
В съдебно заседание за ответницата в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. Г. Г. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и
допълнително депозирани по делото писмени бележки и на подробно изложените в тях
основания се поддържа, че първият иск е неоснователен, както и че претендирания от ищеца
наем е неоснователен и несъобразен с наемните цени за сходни жилища на територията на
гр.Я..
2
След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран със спорна съдебна администрация по чл.57, ал.2 СК и с иск по чл. 228
ЗЗД и следв. във вр. с чл. 57, ал. 2 СК и чл. 86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, че с Решение № *** год. постановено по гр. дело № ***
год. по описа на Районен съд С., бракът на страните е бил прекратен с развод по взаимно
съгласие, като с решението е било утвърдено постигнато между съпрузите споразумение по
силата на което упражняването на на родителските права спрямо малолетното дете Д.Р.С. с
ЕГН ********** са предоставяни на майката – ответницата М.Е.М., а местоживеенето на
детето е определено при майката на адрес – гр.Я., ул.“***. Със същото решение е утвърдено
и споразумение, с което страните са заявили, че семейното жилище, находящо се в гр.Я.,
ул.“*** се предоставя за ползване на М.Е.М. и детето Д.Р.С.. Не е спорно между страните, че
притежават при равни квоти в режим на съсобственост недвижим имот, находящ се в гр.Я.,
ул.“***, жилище-апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 87374.537.66.9 по КК на гр.Я. със застроена площ от 77.70 кв.м., заедно с
прилежащите му таванско и избено помещение и прилежащите идеални части от общите
части на сградата.
По делото е представена нотариална покана видно от която ищецът Р.А.С. е отправил
до ответницата М.Е.М. покана в едноседмичен срок от получаване на същата да и заплаща
обезщетение за ползване на неговата, на ищеца, 1/2 идеална част от имота, равняващо се на
месечен наем на тази идеална част в размер на 300 лева, считано от 20.09.2021 год. сс
законовите последици.
По делото е представен и отговор на нотариалната покана, видно от която ответницата
уведомява ищеца, че не е ограничила достъпа му до бившето семейно жилище, във времето
в което ищеца пребивава в България.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели
лицата Милен Цонев В. и Калоян С. С..
Видно от показанията на св.В. същият познава страните от близо 30 години. След
развода страните се разделили. Имало конфликт. Р. си изнесъл багажа и оттогава само М.
живеела в жилището. Това било през септември 2021 год. Ответникът ходил в жилището
само в дните определени му да вижда детето. Доколкото свидетелят знаел Р. нямал достъп
до жилището. Страните не били в добри отношения. Нямало и условия да живеят заедно.
Свидетелят помагал на Р. с изнасянето на багажа. Р. бил международен шофьор и пътувал.
Живеел в таванското жилище на свидетелят, от месец март тази година. Преди това живеел
при брат си.
Видно от показанията на св.С., същият бил комшия на страните от десетина години.
Свидетелят живеел точно над тях. Доколкото свидетелят знаел Р. не живеел там, миналата
година. Работил в чужбина. Миналата година свидетелят присъствал на скандал между
двамата. Р. не можел да си влезе в жилището. Една-две седмици по-късно от ищеца
3
свидетелят бил разбрал, че са разведени. Оттогава го виждал когато е с детето. Свидетелят
не мисли, че Р. има достъп до апартамента, тъй като му споделял, че багажът му е при брат
му, и оставял при брат си, евентуално на хотел. От месец септември миналата година до
настоящия момент свидетелят не бил виждал Р. в жилището. Виждал го бил само с дъщеря
му.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
техническа експертиза, кредитирано от съда като компетентно и обективно, пазарната
стойност на месечен наем на недвижим имот – жилище-апартамент № 9 с ид.№
87374.537.66.2.9 по КК и КР на гр.Я. със ЗП 77.70 кв.м. заедно с прилежащите му: таванско
помещение № 6 с площ 9.57 кв.м. и избено помещение № 11 с площ 11.14 кв.м., ведно с 4.41
% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на стореж, с адрес гр.Я.,
ул.“***, е 400 лева.
Съгласно чл.57, ал.2 СК всяка от страните може да поиска съдът да определи размера
на наема за предоставянето на единия съпруг за ползване на семейното жилище. Искането
може да бъде направено във всеки момент до отпадане на основанието за ползването на
семейното жилище само от един от бившите съпрузи, т.е. както до приключване на делото за
развод, така и по-късно с отделен иск.
Съгласно чл.57, ал.1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя
ползването на семейното жилище, възниква наемно правоотношение. В случая бракът
между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие като с решението, с което е
прекратен брака е утвърдено и постигнато между страните споразумение, с което ползването
на семейното жилище е било предоставено за ползване както на ответницата, така и на
роденото от брака на страните дете – Д.Р.С.. Видно е че в споразумението съпрузите не са
предвидили изрично безвъзмездност на ползването, поради което и настоящият съдебен
състав прие, че между страните е възникнало наемно правоотношение по аргумент от
нормата на чл.57, ал.1 СК, доколкото безвъзмездността не може да бъде презюмпирана.
Решението по допускане на развода като неподлежащо на обжалване е влязло в сила
на 20.09.2021 год., следователно от този момент ответницата дължи обезщетение за
ползването на собствената на ищеца идеална част от общата вещ в средномесечния пазарен
наем, в случая в размер на 200 лева, съобразно заключението на вещото лице.
Не могат да бъдат споделени доводите на ответната страна, че ищецът не е бил лишен
от правото си да ползва общата вещ. На първо място следва да се посочи, че по правната си
същност споразумението има договорен характер като в случая страните изрично са
уговорили, че семейното жилище ще се ползва от ответницата и детето на страните. На
следващо място от събраните гласни доказателства безспорно се установява, че
междуличностните отношения на страните са влошени, липсва търпимост между тях.
Установява се още, че ищецът е напуснал семейното жилище и в периодите в които е бил в
България е пребивавал при брат си, а по-късно и в предоставено му от св.В. жилищно
помещение.
4
Когато семейното жилище се ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на
двамата съпрузи, наемът който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се
намалява на половина. Съгласно чл.57, ал.2, изр.2 СК не се дължи наем за ползваната
жилищна площ от ненавършилите пълнолетие деца. В случая собствената на ищеца 1/2
ид.ч. от процесното жилище се ползва както от ответницата, така и от роденото от брака на
страните непълнолетно дете, поради което ответницата дължи на ищеца половината от
сумата от 200 лева, т.е. сумата от 100 лева, при съобразяване заключението на вещото лице
за средно месечен пазарен наем за цялото жилище в размер на 400 лева.
На горните съображения искът за минало време е доказан до размера на 200 лева, за
периода от 20.09.2021 год. /датата на влизане на решението по допускане на развода/ до
датата на завеждане на исковата молба в съда – 25.11.2021 год., като за горницата над
посочения размер до предявеният размер от 600 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
На същите съображения и с оглед разпоредбата на чл.57, ал.2 СК, размерът на
наемната цена, която ответницата следва да заплаща на ищецът, за периода от предявяване
на исковата молба – 25.11.2021 год., следва да бъде определен на сумата от 100 лева, като
искането за определяне на месечен наем за разликата над 100 лева до предявения размер от
300 лева следва да се отхвърли като неоснователно.
Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 531,33 лева.
Съдът намира направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лева за неоснователно.
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
С оглед материалния интерес на ищеца по предявените като цена искове и предвид
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., в конкретния случай
предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение и заплатеното такова, при
съпоставяне на техните размери, съдът намира, че последното не надхвърля значително
стойността на правните усилия, необходими за защита интересите на ищеца, и не се явява
прекомерно съобразно правната и фактическата сложност на делото, освен друго и с оглед
направените от ответника множество фактически и правни възражения срещу предявените
искове.
Към настоящия момент съдът не установява данни от които да изведе извод, че
представената от ищцовата страна банкова референция за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 1 200 лева е била представена и по друго дело, в която насока по делото бяха
направени възражения от ответната страна, поради което и същите се преценят от съда за
неоснователни.
5
Съразмерно на отхвърлената част от исковете в полза на ответницата следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 320,00 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Е. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.С. с
ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Я., ул.“***, на основание чл.228 ЗЗД вр. чл.57, ал.2
СК, сумата от 200,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения на Р.А.С. недвижим имот жилище-апартамент, находящо се в гр.Я., ул.“***,
представляваща равностойността на два месечни наема, считано от влизане в сила на
съдебното решение за прекратяване брака на страните – 20.09.2021 год. до датата на
завеждане на исковата молба – 25.11.2021 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до
предявения размер от 600 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.57, ал.2 СК, М. Е. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***
ДА ЗАПЛАЩА на Р.А.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Я., ул.“***, наем за
ползваната от нея 1/2 идеална част притежавана от Р.А.С. от жилище-апартамент, находящо
се в гр.Я., ул.“*** в размер на 100,00 лева месечно, считано от датата на завеждане на
исковата молба – 25.11.2021 год., до настъпване на обстоятелства, прекратяващи правото й
на ползване на процесиня имот, като ОТХВЪРЛЯ искането за определяне на месечен наем
над уважения размер от 100,00 лева до предявения размер от 300 лева, като неоснователно.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. Е. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.Я., ул.“***, на основание
чл.228 ЗЗД вр. чл.57, ал.2 СК, сумата от 531,33 лева – по съразмерност разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р.А.С. с ЕГН ********** със съдебен адрес:
гр.Я., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на М. Е. М. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“*** сумата от
320,00 лева – по съразмерност разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
6