Решение по дело №50/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

07.05.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

Съд

Четвърти

Състав

На

Четвърти април

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Дарина Байданова

Секретар

Марияна Суркова

като разгледа докладваното от

Съдията

гражданско

дело номер

50

по описа за

2019

година.

Постъпила е искова молба от З.И.К. против „Еос Матрикс“ ЕООД,гр.София, в която твърди, че на 28.07.2007г., в качеството  на кредитополучател, сключила с „ДжетФайненс Интернешънъл", АД гр. София, в качеството му на кредитор, Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01072631, по силата на който ѝ бил отпуснат кредит в размер на 1300,00 лв., който следвало да изплати на 6 бр. месечни вноски, съгласно погасите­лния план, като последната месечна вноска следвало да бъде заплатена на 30.01.2008г. В изпълнение на договора за кредит ищцата  внесла само първи­те две вноски с падеж 30.08.2007г. и 28.09.2007г., след което престанала да внася остана­лите вноски по договора, поради закриване на офиса в гр. Кърджали и финансови затруднения, които имала. Сочи,че в т. 5 от цитирания договор било записано, че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена внос­ка, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, поради което  счита, че предсрочната изискуемост настъпила 30.11.2007г. Твърди, че през 2016г. започнали да я търсят по телефона служители на друга фирма - „Еос Матрикс" ЕООД, които настоявали да плати задължения към тях в размер на 1005,00 лева, като ищцата  заявила, че нямала задължения към тях и нямало какво да им плаща и споделила, че единственото задължение, което е имала е отпреди 10 години към „ДжетФайненс Интернешънъл" АД и същото било погасено по давност. Въпреки това, обажданията и текстовите съобщения по телефона продължили. Твърди, че наскоро ищцата решила да закупи недвижим имот, но поради това, че не разполагала с финансови средства, решила да изтегли кредит и посетила офис на близката банка, откъдето  ѝ отговорили, че била вписана в Централния креди­тен регистър на БНБ, като лице с лошо кредитно досие и не ѝ отпуснали кредит. При направената проверка и установила, че през 2016 г. била вписана в регистъра по искане на „финансова институция" за задължение в размер на 1005,00 лв. , след което на 16.07.2018г. написала молба до „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, изпратено с препоръ­чано писмо на 17.07.2018 г., в която посочила, че няма договорни отношения с дружеството и няма задължения и в случай, че става въпрос за задължението ѝ към „ДжетФай­ненс Интернешънъл" АД, същото било погасено по давност и неправомерно било поис­кано вписването ѝ в ЦКР към БНБ. Поискала да бъде заличена от същия регистър. Не получила отговор на писмото, поради което сезирала Комисия за защита на потребителите с Жалба вх. № П-03-1102/30.07.18г., откъдето ѝ отговорили с Писмо изх. № Ц-02-1325/12.09.18г., че Комисията не е компетентна да вземе отношение по случая и я препратили да потърси правата си по общия гражданскоправен ред.  По същия начин ѝ отговорили и от БНБ, от където ѝ била предоставена Справ­ка за кредитополучател с идентификационен код: **********, от която било видно, че на името на ищцата  било  вписано задължение в размер на 1005,00 лв. по искане на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. Твърди, че не било ползвала услугите на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД и нямала никакви задължения към това дружество и в случай, че същото  изкупило задължението ѝ към „ДжетФайненс Интернешънъл" АД, ищцата  нап­равила и прави възражение за изтекла давност, за която излага съображения. Сочи, че предсрочната изискуемост настъпила 30.11.2007г., с оглед на което вземането било погасено по давност на 30.11.2012г. и в случай,че се приеме, че не следва да бъде прилаган института на пред­срочната изискуемост, видно от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01072631 последната месечна вноска следвало да бъде заплатена на 30.01.2008г. , при което счита вземането за погасено по давност най-късно на 30.01.2013г. Счита на последно място, че неправомерното ѝ вписване като лице с лошо кредитно досие ѝ поставяло сериоз­ни финансови ограничения и евентуални загуби, поради което счита,че бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Моли, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 1005,00 лева, произтичаща от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01072631 от 18.07.2007г. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез адвокат по пълномощие поддържа иска и моли съда да го уважи, за което излага съображения.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил  отговор от ответника, с който намира иска за неоснователен, като сочи, че на 18.07.2007 г. бил сключен Договор за паричен кредит между З.И.К. и „Джет Файненс Интернешънъл" АД, въз основа на което между страните  възникнало  валидно  облигационно правоотношение,  по   което  кредитополучателят      следвало да изпълнява основното си задължение, а именно,    да погаси  получените суми съгласно уговореното. На 28.04.2009г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД   /правоприемник   на  „Джет Файненс Интернешънъл" АД / и „ЕОС Файненс" ООД, по силата на който между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството на цедент, е прехвърлено  на „ЕОС Файненс" ООД процесното вземане по описания договор, а на 29.02.2016 г. бил сключен Договор за продажба  и  прехвърляне  на  вземания  от    „ЕОС Файнънс"  ООД   на  „ЕОС Матрикс" ЕООД,  по  силата  на  който  „ЕОС Файнънс"  ООД,  в  качеството  си  на  цедент,  прехвърлило  на  „ЕОС Матрикс"  ЕООД  процесното вземане.     Сочи,   че   уведомяването  на   длъжниците  за   извършеното

прехвърляне на вземането, като част от фактическия състав, пораждащ действието на цесията, било от значение само по себе си като резултат - довеждане на факта на прехвърлянето до знанието му, като не било от съществено значение дали цедентът ще извърши това правно действие лично, или ще упълномощи друго лице, включително цесионера, да стори това от негово име и в рамките на дадена с нарочно пълномощно представителна власт. Сочи, че в исковата молба ищецът заявил, че бил наясно с факта за извършеното прехвърляне на вземането. Предвид това, че законът не установявал определена форма за извършване на уведомяването, счита, че цесията породила действие по отношение на ищцата. Твърди и че следвало да се вземе предвид, че погасителната давност не водела до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено и вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение,при това на същото задължение, което  съществувало и преди изтичане на давностния срок.  В условията на евентуалност,  в случай, че искът бъде  уважен, прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на делото и моли, съдът да присъди минимален размер на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В съдебно заседание не изпраща представител и не взема становище по иска. 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съдът с доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е приел за безспорно, че на 18.07.2007г. ищцата З.И.К. е сключила договор за потребителски паричен кредит PLUS-01072631 с „Джет Файненс Интернешънъл „ АД с посочена в договора падежна дата на последната погасителна вноска 30.01.2008г. и погасяването на задължението на шест месечни погасителни вноски.

По силата на т.5 от договора за кредит при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,ведно с направените за събиране на вземането разноски, извършени от кредитора, а при просрочване на две или повече месечни вноски и считано от падежната дата на втората непогасена вноска,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. По делото ответникът не оспорва твърдението на ищеца,че по процесния договор са извършени две погашения – на 30.08.2007г. и 28.09.2007г., след което плащанията спрели. Предвид липсата на доказателства относно упражненото от кредитора право да обяви предсрочната изискуемост на вземането си, съдът приема,че с изтичане на крайния падеж на задължението -  30.01.2008г., паричното вземане е изцяло изискуемо.

Установява се, че ищцата е вписана в Централен креди­тен регистър на БНБ по искане на ответника като лице с лошо кредитно досие въз основа на придобиване на вземания по кредити за остатък от просрочена главница в размер на 1005,00 лв. към 31.10.2018г.  

Ответникът не оспорва твърдението на ищцата за липса на задължения към него с изключение на вземането по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01072631, изкупено на 29.02.2016г.

С доклада по делото е указано на ответното дружество да установи твърдението си в отговора на исковата молба, че е цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания на задължението на ищеца, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01072631. Доказателства, въпреки така разпределената по делото доказателствена тежест с доклада по делото, не се ангажирани.         

С оглед горното, съдът намира предявения иск за основателен по следните съображения:

Установено бе по делото,че ищецът има парично задължение към „ДжетФайненс Интернешънъл" АД гр. София по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01072631. Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД, гр.София, въпреки твърденията си, не е ангажирал надлежни доказателства, че е изкупил същото парично вземане към ищеца, въпреки указанията на съда, че носи доказателствена тежест в тази връзка. Не се твърди, а и не бе установено, ответникът да има вземане от ищеца на друго основание. При това положение, следва да се приеме,че вписването на ищцата в Централния креди­тен регистър на БНБ като  лице с лошо кредитно досие е неправомерно заявено от ответника и със същото безспорно се нарушава правната сфера на ищеца. Ето защо, съдът намира искът за основателен и спрямо ответника следва да бъде признато, че ищецът не дължи сумата от 1005,00 лева, представляваща просрочена главница.

С оглед изложеното ,съдът не следва да обсъжда доводите за изтекла погасителна давност.   

При този изход на делото, ищецът има право на осн. чл.78,ал.1 от ГПК на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева и 50,00 лева за внесена държавна такса, общо, 410,00 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените от пълномощника процесуални действия заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение не следва да бъде редуцирано, каквото искане по чл.78,ал.5 от ГПК прави ответникът, а следва да бъде възложено в негова тежест в пълен размер, като в тази връзка ,съдът съобрази и че размерът на същото е съобразно с минимума, определен в чл.7,ал.2 т.1 от НМРАВ във вр. с § 2а от ДР към Наредбата.   

Водим от горното,съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от З.И.К.,с ЕГН **********,*** против „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че З.И.К. НЕ ДЪЛЖИ на „Еос Матрикс” ЕООД,с ЕИК ***, сумата 1005,00 лв.  

ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на З.И.К.,с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 410,00 лева.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                 Съдия: