№49
гр.Силистра, 08.11.2019 г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският окръжен съд - наказателен състав- в открито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ
1.
АНЕЛИЯП ВЕЛИКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при секретаря М. Стефанова и с участието на прокурора Св. Т. като изслуша докладваното от съдия Великова ВНОХ дело № 152 по описа за 2019 г. и като взе предвид данните по делото прие за установено следното:
С присъда № 224 от 10.06.2019 г. постановена по НОХД № 744/09 г. Силистренски районен съд е признал подсъдимия Н.Т.К. за виновен в това, че на 21.12.2008 г. в с. Калипетрово, обл. Силистра е извършил престъпление по чл.197,т.2 във вр. с чл. 194, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК и му е наложил наказание по вид ГЛОБА в размер на 180 лв.
Със същата присъда подс.К. е осъден да заплати и направените разноски в двете фази на наказателното производство.
Въззивното производство е образувано по жалба на служебния защитник, който счита, че е налице нарушение на материалния закон, поради неправилната квалификация на извършеното деяние. Изтъква доводи за съставомерно деяние по чл. 207 от НК и моли ревизираната присъда да бъде отменена , а подс. К. да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.
Депозирано е писмено възражение от прокурор В. Милушева срещу въззивната жалба, с изложени съображения за правилност, законосъобразност и справедливост на първоинстанционния съдебен акт.
В съдебно заседание, проведено в отсъствие на подсъдимия, по реда на чл. 269 от НПК, жалбата се поддържа изцяло, без да се сочат нови доказателства.
Държавният обвинител, в хода по същество, приема жалбата за неоснователна, поради което са налице предпоставки за потвърждаване на присъдата.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното във въззивната жалба и становищата по същество, прие за установено следното:
Жалбата е допустима, разгледана по същество – основателна, но на друго правно основание.
При изцяло установена фактическа обстановка, решаващият съд е изградил правилни правни изводи за довършено от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл. 197, т.2 във вр. с чл. 194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Накратко установените и проверени факти са :
На 21.12. 2008 г. подс. К. бил със свои приятели – св.св. Господинов, Танев, Вълков и Павлов, в заведение в с. Калипетрово. Към 21ч. решили да отидат в гр. Силистра. Постр. Господинов излязъл да посрещне повиканото такси, като мобилният му телефон останал на масата. Подс. К. взел вещта като казал на св. Павлов, че ще я предаде на собственика. Всички, освен св. Павлов, се качили в таксито и отпътували за града. Подсъдимият премълчал, че процесният мобилен апарат е в него и поискал да слезе до бензиностанция „ОМВ“ . Малко след това, пострадалият установил, че няма GSM. Когато разбрал, че телефонът му е бил взет от подс. К., провел веднага разговор него. Подсъдимият отказал, да върне телефона под предлог, че вече не е в града, а е в с. Айдемир. След известно време, закупил нов телефон и го дал на св. Господинов, тъй като бил изхвърлил този на пострадалия.
След подробен анализ на целия доказателствен материал, изградените от ПИС правни изводи за довършено престъпление по чл. 197, т.2 във вр.с чл. 194, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, се споделят изцяло и от настоящата инстанция.
От обективна страна, деецът е отнел процесната вещ от владението на нейния собственик, без негово съгласие. Установил е своя фактическа власт върху нея и се е разпоредил с телефона като със свой собствен – изхвърлил го .
Субективният елемент, във форма на вина – пряк умисъл, също е налице. Подс. К. е съзнавал общественоопасния характер на извършено, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване. Имал е възможност да върне телефона още в таксито, но е премълчал. Слязъл е преждевременно от автомобила и след проведен разговор със собственика е отказал да върне вещта. Вместо да предотврати настъпването на вредоносен резултат е предприел разпоредителни действия - изхвърлил телефонния апарат като ненужна вещ.
Безспорно са били налице условията за прилагане на закон за по-леко наказуемо деяние и това е било сторено от СРС.
Видно, чрез внесения ОА подс. К. е бил предаден на съд за деяние по чл. 194, ал.1 от НК. С оглед събрания доказателствен материал и най-вече стойността на предмета на престъплението – 180 лв. , СРС е преценил ,че се касае до маловажен, по своята същност, случай и е преквалифицирал престъплението на такова по чл. 197, т.2 във вр.с чл. 194, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК , тъй като до приключване на съдебното следствие вещта е била заместена.
Направените от защита възражения досежно неправилна квалификация за „кражба“ , са намерили своето място в мотивите към съдебния акт. Цитирана е съдебна практика на ВКС, която е константна и не е необходимо да бъде преповтаряна в настоящото решение. Защита е получила мотивиран и обстоен отговор , защо не са налице основания за преквалификация на деянието от „кражба“ в „присвояване“ по чл. 207 от НК.
До колко, обаче, наложеното наказание е следвало да бъде определено по реда на чл. 78А или 218б от НК, няма да бъде коментирано, тъй като към настоящия момент, а и към момента на постановяване на присъдата, са налице и са били налице основанията на чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.
Престъплението е било извършено на 21.12.2008 г.
Подс. К. е бил признат за виновен в извършване на кражба по чл. 197, т.2 във вр.с чл. 194, ал.3 във вр. с ал. 1 от НК, за което престъпление законодателят е предвидил наказание „пробация“ или глоба“.
За престъплението по чл. 194, ал.3 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба.
Дори и по отношение на подс. К. да не бе налично условие за прилагане на привилегирования състав по чл. 197,т.2 от НК е видно, че предвидената абсолютна погасителна давност за наказателно преследване е изтекла. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК погасителната давност е три години, т.е. четири години и шест месеца, независимо от спирането и прекъсването ѝ, предвид разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК. В конкретния случай тази давност е изтекла на 21.06.2013г. и са били налице предпоставките на чл. 24, , ал.1, т.3 от НПК.
По горните съображения, искането на защитата - ревизираната присъда да бъде отменена - се явява основателно и наказателното преследване срещу подс. К. следва да бъде прекратено.
Предвид горното и на основание чл. 334 ,т.4 от НПК Окръжен съд Силистра
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Присъда №224 от 10.06.2019 г. постановена по НОХД № 744/09 г. по описа на СРС, ИЗЦЯЛО.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по отношение на подс. Никола Т.К., поради изтеклата, предвидена в чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК, погасителна давност .
Решението подлежи на обжалване или протест, пред ВКС, в 15-дневен срок от получаване на писменото съобщение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.