РЕШЕНИЕ
№ 498
гр. Търговище, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ИВ. СЯРОВА Гражданско дело №
20243530101629 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от М. С. П. с ЕГН-********** от
гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Хасково, ул.**********, чрез адв.П. П.,
против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:********* гр.София с предявен
главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22, чл.11 и чл.19, чл.33 от ЗПК и
чл.143, ал.1 от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем №
1165331 от 31.05.2022г., поради противоречие със закона и евентуален иск за
прогласяване нищожност на клаузите на чл.5 от Договора за потребителски
кредит № 1165331 от 31.05.2022г. сключен с „Фератум България“ ЕООД и
точка 2.3 от договора за гаранция(поръчителство) към него, на осн. чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, като противоречащи на добрите нрави и поради неспазване на
нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 31.05.2022г. сключила с
ответното дружество договор за паричен заем № 1165331, по силата на който е
получила в заем сумата от 3 000 лв., при годишен лихвен процент от 35,00% и
ГПР в размер на 49,66. Страните са договорили, че заемателят ще погаси
кредита на 18 месечни вноски.
1
Съгласно чл. 5 от предварително изготвения договор от кредитодателя за
потребителски кредит е заложено, че кредитът се обезпечава от Ferratum Bank
в полза на дружеството, с одобряването от дружеството на предоставеното в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя нито от лицето предоставило
обезпечението.
По нарочно създадения бланкетен договор за предоставяне на гаранция
(поръчителство) потребителят е задължен да заплати такса по точка 2.3 в
размер на 3030 лв. доколкото си спомня дължима на месечни вноски в
размерите и условията и на падежите уговорени съгласно погасителен план,
който е аналогичен с падежните дати на погасителните дати на договора за
заем.
Излага съображения, че е потребител по смисъла на пар. 13, т. I от ДР на
ЗЗП, тъй като тя е усвоила кредита за лични, нетърговски нужди. Поради
потребителското й качество, процесният договор попада в приложното поле
на ЗЗП и ЗПК.
Ищцата изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК
тя не дължи изпълнение на вземанията за такса и за договорна лихва, тъй като
те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.
Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на
основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги от
ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не е
изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в
съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната
лихва.
Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по
договора да бъдат подписани от потребителя.
Договорът за потребителски кредит не е породил валидни права и
2
задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК,
тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения
процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.
6 ЗПК.
Договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение на
изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договорът ГПР е
неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на
такса за предоставяне на гаранция/поръчителство/ договорна лихва.
Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума
за плащане.
По силата на чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на
изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и
действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води
до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това
последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по
заема.
Излага подробни съображения за своите твърдения. Моли съда да
прогласи нищожността на договора за паричен заем № 1165331 от 31.05.2022
г., сключен с „Фератум България" ЕООД, в условия на евентуалност, да
прогласите нищожността на клаузите на чл. 5 от договор за потребителски
кредит № 1165331 от 31.05.2022 г., сключен с „Фератум България" ЕООД и
точка 2.3 от договор за гаранция (поръчителство) към него от същата дата.
Претендира разноски на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор с който
оспорва иска изцяло. Твърди, че на 31.05.2022г. между страните, е сключен
Договор за потребителски кредит № 1165331/31.05.2022г. По силата на
договора, ответникът е отпуснал кредит на ищцата за сума в размер на 3000лв.
Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да
заплати лихвите по кредита в срок до 18 вноски.
Оспорва поръчителството от Мултитюд Банк (Малта) да е била
задължително условие за сключване на Договора за кредит и твърди, че
3
кредитополучателят е имал възможност да избере свой поръчител или този,
предложен от кредитора. В допълнение сочи и че според сайта на „Фератум
България“, потребителят сам избира обезпечението. Оспорва да е надлежна
страна в процеса и счита, че искът следва да е насочен срещу Мултитюд Банк
(Малта), като развива съображения в насока, че Договорът за гаранция е
отделно облигационно правоотношение, по което той не е страна.
Аргументира, че на ищеца е предоставена преддоговорна информация,
включително и относно дължимите такси във връзка с поръчителството.
Излага, че доколкото Договорът за гаранция е възмездна услуга, предоставяна
от трето лице, то разходът за нея, не следва да се включва в размера на ГПР.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна: Между страните не е спорно, поради което тези факти са
отделени като безспорни е ненуждаещи се от доказване с доклада по чл. 140
ГПК, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит №
1165331/31.05.2022г. по реда на ЗПФУР, по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата заем в размер на 3000 лева, погасим в на 18 месечни
вноски, при ГПР в размер на 49,66%, ГЛП 23.33%, както и че част от
съдържанието на договора е клауза, предвиждаща предоставяне на
обезпечение – поръчителство, във връзка с която е предоставено
поръчителство на Ferratum Bank срещу възнаграждение, платимо от
кредитополучателя, като размера не е посочен.
В чл. 5 от приложения по делото договор е предвидено, че кредитът се
обезпечава с поръчителството предоставено от Ferratum Bank в полза на
Дружеството, като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова
полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се
отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. В същата разпоредба е посочено, че одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на заема.
По делото е представена и преддоговорна информация, в която
кредиторът изрично е посочил, че не е включил в ГПР възнаграждението по
гаранционна сделка. По делото са представени и общи условия, уреждащи
отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод
4
предоставяните от дружеството потребителски кредити.
От назначената и изслушана в съдебно заседание ССчЕ се установи, че
дължимата обща сума по кредита от ищцата е 4050лв. Параметрите на
договора за кредит са : 3000лв. , главница, срок на кредита – 18 месеца, ГПР –
49.66%, ГЛП- 23.33%. Вещото лице е посочило, че ГЛП реално съгласно
параметрите на договора е 40.05% , а не 23.33%.
Към тези параметри на кредита не е включена сумата по договора за
поръчителство, който размер не е установен от вещото лице, предвид
неизпълнение на указанията на съда до ответника да го представи.
В съдебно заседание вещото лице уточни, че какъвто и да е размерът да
възнаграждението по договора за поръчителство, който ответната страна
отказва да представи, то тя ще оскъпи кредита и ще надхвърли допустимите
по закон лихвени проценти, т.е. те са неправило отразени от кредитора в
Договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи: Предвид липсата на спор между страните, а и с
представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните
са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и неБ. финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според
легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем
да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на
кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за
заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 от ЗПК.
Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за
5
потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за
неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит
съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако
документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем
начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от
време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и
който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация. ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит
от разстояние - по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК, какъвто е и
настоящият. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за
финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на
ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може
да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При
сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на
услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ
писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ,
съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при
условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на авторството му. В случая между страните не се
спори относно сключването на договора и същевременно съдът намира, че е
спазена формата за сключването му, като по делото е представена е
разменената преддоговорна информация.
По делото съдът приема за доказано твърдението на ищцата, че
доколкото не е могла да предостави поръчител – физическо лице, такъв е
осигурен от кредитодателя в лицето на Ferratum Bank, за което се дължи
6
допълнително възнаграждение в размер на около 3030лв.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност
според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да
тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ,
L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р
България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C
686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“
означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви
други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите
условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия
размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед
разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя
по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР
представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като
годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо,
включително разходите, посочени в член 19, параграф 2. Съобразно
конкретиката на казуса може да се обоснове извод, че процесното
възнаграждение по обезпечителната сделка представлява именно разход за
допълнителна услуга, свързана с договора за кредит. Същевременно са налице
и другите допълнителни изисквания, а именно сключването на този договор за
допълнителна услуга да е задължително условие за получаване на кредита и
7
същевременно да е бил известен на кредитора.
Съдът не споделя доводите на ответника, че кредитополучателят има
право да избере друг вид обезпечение – поръчител, доколкото видно от
съдържанието на чл. 5 от договора, такава възможност не е предвидена, като е
посочено изрично, че договорът за кредит се обезпечава единствено чрез
поръчителство, предоставено от Ferratum Bank.
Съдът намира, че алтернативното посочване на видовете обезпечения в
Общите условия е единствено с цел да се създаде впечатление, че
кредитополучателят има право на избор какво конкретно обезпечение да
предостави, но на практика този избор е напълно привиден, особени при
невъзможността на кредитоискателят да кандидатства без обезпечение.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че дължимото
възнаграждение за поръчителство и след като е било известно на кредитора
при кандидатстването за кредита, следва да бъде включено като разход по
кредита при изчисляването на ГПР, както и да бъде отразено при посочване на
общата сума, дължима от потребителя (в този смисъл са Решение № 24 от
10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение № 264616 от
09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 260628 от
21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.). В случая това не е
сторено, като видно от информацията, посочена в чл.3 от договора общата
сума, дължима от заемателя е в размер на 4050лв. и се състои от размера на
заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на
договора и е изчислена към момента на неговото сключване, следователно в
нея не е включено възнаграждението по гаранционната сделка. Този разход не
е взет предвид и при посочване размера на годишния процент на разходите,
видно от разпоредбата на чл.4 от договора, а при допълнително въвеждане на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство
при изчисляване на ГПР, наред с уговорената лихва и съобразено с размера на
кредита и неговия срок, размерът на ГПР многократно надвишава размера,
посочен в договора.
Съдът не може да подмине и факта, че съществуват достатъчно данни за
свързаността между кредитодателя „Фератум България“ и гарната/поръчител
Ferratum Bank (Малта), доколкото при извършена справка в Търговския
регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на „Фератум
8
България“ ЕООД е „Мултитюд СЕ“, което наименование е идентично със
сегашното наименование „Мултитюд Банк“ (преди Ferratum Bank). Това
обстоятелство създава съмнение относно намерението на кредитодателя,
въвеждайки задължително условие за отпускане на кредита – предоставянето
на обезпечение, чрез свое свързано лице, да си осигури едно допълнително
възнаграждение по договора, представляващо допълнителна печалба.
В контекста на изложеното по-горе съдът съобрази, че какъвто и да
е размерът на възнаграждението за поръчителството, той надвишава
многократно размера на дължимата лихва за целия на срок на договора –
223.33%лв., което налага извода, че действителният ГПР по договора за
кредит е значително по-висок от обявения в него от 49,66%, в който е
включена само възнаградителната лихва. При това положение се налага
изводът, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен
действителният процент на ГПР и ГЛП. Годишният процент на разходите
е част от същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти
и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се явява недействителен – чл. 22 ЗПК,
като доводите на ответника в обратен смисъл са неоснователни.
Доколкото тази порок се покрива с противоречие на закона и същият е
най- тежкия, уважаването на иска за нищожност на договора за кредит на това
основание, не предполага произнасяне по евентуалния иск за нищожност на
чл.5 от договора за потребителски кредит № 1165331 от 31.05.2022г.
По разноските:
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за направени разходи и оказана безплатна адвокатска защита по Договор за
правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде
9
осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв.
При този изход на спора право на разноски имат само ищцата. Същата е
представила списък по чл. 80 ГПК, като от данните по делото е видно, че
същата е сторила разноски в общ размер на 452лв., включващи сумата от
202лв. за платена държавна такса и сумата от 250лв. депозит за вещо лице.
Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. На процесуалния представител на ищцата следва да се
определи възнаграждение за защита по иска в размер на 400лв., с оглед
уговорената в договора за правна защита такава, платимо на пълномощника,
на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7,ал.2,т.2 от НМРАВ .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК Договор за паричен заем № 1165331 от 31.05.2022г., сключен
между страните, по предявените от ищцата М. С. П. с ЕГН-********** от
гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Хасково, ул.********, чрез адв.П. П. АК-
Хасково, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:********* гр.София, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:********* гр.София, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 да заплати на М. С. П. с
ЕГН-********** от гр.Търговище, със съдебен адрес гр.Хасково, ул.******,
чрез адв.П. П. АК-Хасково, сумата от 452 лв. – разноски в производството на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК:********* гр.София, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бул.
„Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, ап. офис 20 да заплати на адв.П. И.
П. АК-Хасково с личен № **********, със съдебен адрес гр.Хасково,
ул.*******, сумата от 400лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на ищцата в производството по настоящото дело на
10
основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище, на осн. чл.259,
ал.1 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11