Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
гр. Варна, ………… .2022
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГР.ВАРНА, 23-ти състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Виржиния
Миланова, разгледа докладваното от съдия Дичева административно дело №80 по
описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 226 от АПК вр.
чл.203-207 от АПК във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на „Красиди 2011“ООД ,
представлявано от К.К. срещу ИА“ГИТ“ София за заплащане на сумата от 780,00лв.,
представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление № 03-008711/06.12.2017г.
на Директора на „ИТ“Варна.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 1031/11.06.2018г.,
постановено по НАХД № 2010/2018г. по описа на Районен съд Варна е отменено
наказателно постановление № 03-008711/06.12.2017г. на Директора на „ИТ“Варна. За
представителство в съдебното производство пред ВРС ищецът е сключил договор за
правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 390.00 лв. Решение №
1031/11.06.2018г., постановено по НАХД № 2010/2018г. по описа на Районен съд
Варна е оставено в сила с Решение № 1978/22.10.2018г. по КНАХД № 2254/2018г. на
АС Варна. За представителство в съдебното производство пред АС Варна ищецът е
сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат, като за предоставената
процесуална защита заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 390.00 лв.
Ищецът счита, че
заплатената сума в размер на 780,00лв. съставлява за него имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление на Директора на дирекция „ИТ“Варна. Иска от съда след
установяване на твърденията в исковата му молба да бъде осъден ответника по
иска- ИА“ГИТ“ София да му заплати претендираното обезщетение за имуществени
вреди в размер 780,00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и да му се присъдят следващите се от настоящото производство разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса в общ размер на
445лв.
Ответникът ИА“ГИТ“ София, оспорва предявеният иск като
твърди, че е неоснователен. В писмения отговор на исковата молба, поддържа, че
не са налице всички изискуеми се по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността
на държавата за вреди, които да са причинени на ищцата. Платените от ищцата
адвокатски възнаграждения по повод проведените административно-наказателно съдебни
производства не представляват вреда, произтичаща от незаконосъобразна
административна дейност и не са пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление. Искането му е за отхвърляне на исковата претенция
като неоснователна.
Окръжна прокуратура Варна, конституирана като страна по
делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор,
дава заключение за основателност на исковата претенция.
От събраните по делото писмени, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:
С наказателно постановление № 03-008711/06.12.2017г. на Директора на „ИТ“Варна на ищеца е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00лв. на основание чл. 414, ал.3 от КТ.
По жалба на санкционираното лице било образувано АНД № 2010/2018г.
по описа на Районен съд Варна, приключило с Решение № 1031/11.06.2018г., с
което е отменено изцяло като незаконосъобразно обжалваното наказателно
постановление. Решението е оставено в сила с решение по КАНХД № 2254/2018г. на
АС Варна.
От приложеното към настоящото дело КАНХД №2254/2018г., е видно,
че ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие сериен № 069339/27.09.2018г.
с адвокат В.Д. за процесуално
представителство по адм.д. № 2254/2018г. по описа на АС Варна за сумата от
390лв. , платена в брой. Дружеството
е сключило и договор за правна защита и съдействие сериен № 066261/10.05.2018г. с адвокат В.Д. за
процесуално представителство по НАХД № 2010/2018г. по описа на ВРС за сумата от
390лв. , платена в брой.
В развилите се две съдебни производства, приключили пред Районния и АС-Варна е осъществено реално
процесуално представителство, като не са били присъдени разноски, който факт не
се оспорва от ответника.
Въз основа на така установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и по
същество се явява основателен, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният
административен акт, респ. Действие или бездействие да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно – липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото
на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство
по чл. 203 и сл. От АПК, като доказателствената тежест за установяването им се
носи от ищцата, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност
от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В случая се претендира обезвреда за имуществена вреда,
причинена от издадено наказателно постановление с № 03-008711/06.12.2017г. на Директора на „ИТ“Варна, което е било
отменено като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за
административнонаказателно производство по налагане на административно
наказание, т.е. налице е административна дейност на административен орган при
упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015г. на общото събрание от
съдиите от Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора
колегии на Върховния административен съд и Тълкувателно постановление № 1 от
15.03.2017г. На общото събрание от съдиите от Първа и Втора колегии на
Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2018г.
Безспорно се установи по делото, че за обжалването на
посоченото наказателно постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направените от „Красиди
2011“ООД разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице е и пряка причинно-следствена връзка между
направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото
наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и
единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление № 03-008711/06.12.2017г.
на Директора на „ИТ“Варна. Наемането на адвокат в случая е било една
закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца
имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление № 03-008711/06.12.2017г. на Директора на „ИТ“Варна.
Съдът намира да отбележи, че действително законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, към
момента на отмяната на наказателното постановление, което обаче не е основание
за изключване на приложението на чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за
разноски в административнонаказателния процес налага извода, че разходваните
средства в хода му, когато той е приключил с отмяна на атакувания санкционен
акт, се явяват за лицето, подложено на неоправдана административнонаказателна
репресия имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение на основание
чл. 4 от ЗОДОВ. Действително процесуалната защита по тези дела не е
задължителна съгласно чл. 94 от НПК, но това не означава, че осъществяването й
е в нарушение на процесуалните правила. Налице е субективен елемент на
наказаното лице по отношение на реализирането му на правото на защита, което не
подлежи на съдебен контрол и не може да бъде отречено по никакъв начин.
Безспорно е в случая, че в съдебното производство, ищеца е бил представляван от
адвокат, което предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не
формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът
приема, че предявеният от „Красиди 2011“ООД иск е доказан по основание.
Исковата претенция се явява доказана и по размер, тъй
като видно от приложеният договор за правна защита и съдействие, се установява
по безспорен начин, че ищеца е заплатил в брой договорените възнаграждения в
размер на по 390,00лв. за процесуално
представителство по АНД № 2010/2018г. по описа на Районен съд Варна и по КНАХД №2234/2018г. на АС Варна. Приложените
договори за правна защита и съдействие имат характера на разписки, поради което
удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 год, ОСГТК на
ВКС/. Ето защо съдът приема за доказано по делото, че ищеца е претърпял
имуществени вреди в размер на общо 780,00лв., изразяващи се в направени от него
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно
производство по обжалването на наказателно постановление №
03-008711/06.12.2017г. на Директора на
„ИТ“Варна, отменено като незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения
от „Красиди 2011“ООД, по безспорен начин е установено и доказано наличието на
всеки един от елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността
на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло.
По делото е направено искане за присъждане на направените
разноски от страна на ищеца по чл.143 АПК в общ размер на 445лв. С оглед изхода
на делото същото е частично основателно. Представен е договор за правно
обслужване от 17.01.2022г. и дан.ф-ра № **********/15.03.2022г. , съгласно
която „Красиди 2011“ ООД е заплатило на адв.Д. сумата от 420лв. за процесуално
представителство и 25.00 лв. държавна такса. От ответната страна в с.з. от
15.03.22г., е депозирано искане за
намаляване на адвокатското възнаграждение като се моли същото да се измени до минимума.
В тази връзка съдът определя адв.хонорар на осн. чл.8 т.1 от НМРАВ в размер на
300лв. като се позовава на обстоятелството, че делото не е от фактическа и
правна сложност, а и процесуалното представителство в дадения ход по същество
се изразява само в едно изречение.
Водим от горните мотиви Варненският административен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ИА“ГИТ“ София, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на „Красиди
2011“ООД, гр.Варна, представлявано от К.К.,
ЕИК****, сумата от 780,00лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление №
03-008711/06.12.2017г. на Директора на
„ИТ“ Варна, ведно със законната лихва, считано от 17.01.22г./дата на
предявяване на исковата молба/.
ОСЪЖДА ИА“ГИТ“ София, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, да
заплати на „Красиди 2011“ООД, гр.Варна,
представлявано от К.К., ЕИК****, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/
лева, представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: