Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1278
гр.Бургас, 22.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 2589 по описа на
БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
В.Н.К. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Наказателно
постановление № */20.05.2019г., издадено от Началник на
РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, на
основание чл. 178ж, ал.1, пр.2 ЗДвП на жалбоподателката
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление,
като се посочва, че са допуснати множество процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателката,
редовно призован, не се явява лично, като се представлява от адв. А.А. ***, който доразвива
изложените в жалбата доводи и пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – ОДМВР - гр. Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и
становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно от разписката (л.5)
НП е връчено на жалбоподателката на 12.06.2019г., а
жалбата е депозирана на 13.06.2019г. Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 04.05.2019 г., около 13.15
часа, колона от автомобили на жандармерийското управление гр. Бургас пътували
по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. Бургас към гр. София. В последния
автомобил от колоната бил и св. Г.З.С.. Около км. 339 последният получил сигнал
от пътуващите преди него, че автомобил се движи в аварийната лента.
Автомобилът, в който бил св. С. забелязал л.а. „Пежо 206“ с рег. № *, който се
движил в лентата за принудително спиране в посока гр. Бургас от страната на
платното за гр. София. Полицейските служители спрели автомобила, като същият
бил управляван от жалбоподателката В.К., която
обяснила, че е пропуснала отбивката за гр. Камено и
се върнала назад. Бил извикан за съдействие и св. С.П., който бил дежурен към
РУ-Камено Последният отишъл на място, където заварил спрения автомобил в
лентата за принудително спиране и служителите на жандармерията.
За констатираното на място св. С.П.
съставил АУАН № 022603/04.05.2019г., в който записал, че водачката е
управлявала автомобила си в платното за насрещно движение, както и че е
установена в аварийната лента, квалифицирайки тези факти като нарушение по чл. 58,
т. 4 от ЗДвП. Актът бил предявен на водачката, която го подписала без
възражения и получил препис от него.
Въз основа на АУАН, на 20.05.2019г.
било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата
обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган решил, че с поведението си К. е осъществила състава на нарушението по чл.
58, т. 4 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 178ж, ал.1, пр.2 ЗДвП й
наложил административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3
месеца.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство,
които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на
физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателката, нито от фактическите
констатации в акта или в наказателното постановление (арг.
чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган –Началник РУ-Камено към ОДМВР-гр.Бургас, който
към дата 05.06.2019г. е бил оправомощен да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок. Не са допуснати нарушения по отношение на
посочването на свидетелите, като от показанията на актосъставителя
се изяснява, че същите са очевидци, а мястото на твърдяното нарушение е
достатъчно ясно конкретизирано. Неоснователни са доводите за връчен нечетлив
препис от акта, тъй като жалбоподателката се е
подписала, че е получила екземпляр, т.е. очевидно същата е могла да се запознае
и с оригинала. Освен това, представения от адв. А.
екземпляр е четлив, а причините за нечетливост на документ могат да възникнат и
впоследствие, след неговото връчване.
Независимо от горното, съдът намира, че НП не е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл.
42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателката
нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава.
В АУАН и НП се посочва като описание, че жалбоподателката
управлявала лек автомобил в платното за насрещно движение, както и че е
установена в аварийната лента в посока гр. Бургас. Т.нар. "аварийна
лента" е лентата за принудително спиране на автомагистралата и това
понятие не идентично с "платно за насрещно движение", т.е. не
представлява платно за насрещно движещи се, спрямо водача на автомобила, пътни
превозни средства. Това произтича от пар. 6, т. 4 от
ДР на ЗДвП, съгласно, която разпоредба "граница на платното за
движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя
платното за движение от другите конструктивни елементи на пътното платно -
банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Иначе казано, лентата
за принудително спиране и платното за движение са отделни елементи на пътното
платно. Именно поради това не става ясно какво е вмененото от фактическа страна
нарушение спрямо жалбоподателката- че се е движила в
платното за (насрещно) движение или, че се е движила в аварийната лента.
Безспорно се касае за различни съставомерни признаци,
като неясното им посочване не позволява на жалбоподателя да организира защитата
си, тъй като не става ясен предметът на доказаване.
Дори и да се приеме, че фактическото обвинение е за движение в платното за
насрещно движение, което съвпада с дадената от АНО квалификация по чл. 58, т. 4
от ЗДвП, то същото остана недоказано. От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит в качеството на свидетел на Г.З.С. - свидетел при
извършване на нарушението, безспорно се установява, че жалбоподателката
е управлявала м.п.с. в аварийната лента, което деяние не съставлява нарушение
на чл. 58, т.4 от ЗДвП. Забрана за движение в лентата за принудително спиране е
въведена с нормата на чл. 58, т.3 от ЗДвП и за нарушаването й е предвидено
налагане на административно наказание, по чл. 178ж, ал.1,предл.1-во
от ЗДвП. Такова административно обвинение на К. не е повдигнато, респ. не й е
наложено административно наказание за осъществяването му, поради което и
настоящият касационен състав е в обективна невъзможност да се произнася по
същото.
Предвид всичко горепосочено,
съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, поради което и
атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
*/20.05.2019г., издадено от Началник на РУ-Камено към ОДМВР-Бургас, с което за
нарушение на чл. 58, т. 4 от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал.1, пр.2 ЗДвП на В.Н.К.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 1000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.