№ 1018
гр. Пазарджик, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100052 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени кумулативно съединени
установителни искове по чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК в размер на 12699.14 лева – наемна цена по
договор за наем на земеделска земя от 03.10.2016г., ведно със законната лихва
за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 09.11.2020г. до
плащането, както и 2162.85лв. – обезщетение за забава за периода
06.11.2018г. – 09.11.2020г.
Ищецът Община-С., Булстат: ***, адрес: гр.С., обл.Пазарджик, пл. „Д**“
№*, твърди да е бил във валидно облигационно отношение с ответника Д. ТР.
Б. с ЕГН ********** от с.С., общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул. „**а“ №*,
произтичащо от договор за наем на земеделска земя №274/03.10.2016г.,
сключен на 03.10.2016г., след проведена тръжна процедура за публичен търг
с тайно наддаване по ЗОС. Поддържа, че в изпълнение на договора е
предоставил на ответника за срок от 10 години ползването на шест
земеделски имота в землището на с.Д., общ.С., обл.Пазарджик, както следва:
1. ПИ №015574 - нива с площ 258,953 дка, V-та категория, в местността „Г.“;
1
2. ПИ №** - нива с площ 78,981 дка, V-та категория, в местността „Г.“; 3. ПИ
№020590 - изоставена нива с площ 46,995дка, IV-та категория, в местността
„П.“; 4. ПИ №119001 - нива с площ 46,189 дка, IV-та категория, в местността
„В.“; 5. ПИ №119038 - нива с площ 26,167дка, IV-та категория, в местността
„В.“; 6. ПИ №119124 - нива с площ 45,930 дка, IX-та категория, в местността
„А. дере“. Твърди, че със същия договор ответникът се задължил да заплаща
годишен наем в общ размер на 10054.92лв., чийто падеж за първата година е
до изтичането на 14 – дневен срок от сключване на договора, а за следващите
години падежът е до 5 – то число на следващия месец. Освен това ответникът
се задължил да заплати на ищеца авансово две месечни вноски в размер на
1675.82лв. в 14 – дневен срок от сключване на договора, които съгласно чл.4,
ал.2 подлежат на възстановяване след изтичането на срока на договора при
редовно заплащане на годишния наем. Размерът на наема се актуализира
автоматично на 01 януари всяка година с официално обявения от НСИ
процент на инфлация.
Ищецът поддържа, че ответникът е заплатил авансовите вноска и наема за
първите две стопански години (2016/2017г. и 2017/2018г.). На 14.12.2018г.,
след падежната дата 05.11.2018г., заплатил и част от наема за третата
стопанска година (2018/2019г.) в размер на 4433.93лв., след което престанал
да плаща, а на 23.04.2020г. изпратил 1-мсечно писмено предизвестие за
прекратяване на договора при условията на 15, б.“в“ от същия, считано от
23.05.2020г.
Ищецът твърди, че към момента на прекратяване на договора ответникът
дължи оставащата част от наема за 2018/2019г. в размер на 5902.53лв. и
частта от наема за 2019/2020г. до датата на прекратяването – 23.05.2020г., в
размер на 6796.61лв., които не е заплатил. Поддържа, че поради
неизпълнението за него е възникнало задължението да заплати мораторно
обезщетение в размер на законната лихва за забава, начислена както следва:
109.11лв. за забавения наем за 2018/2019г. в размер на 10336.46лв. с падеж
05.11.2018г., начислена за периода 06.11.2018г. – 13.12.2018г. /датата на
частичното плащане от 4433.93лв./; 1141.25лв. за незаплатената част от наема
за 2018/2019г. в размер на 5902.53лв. с падеж 05.11.2018г., начислена за
периода 15.12.2018г. – 09.11.2020г. /датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда/; 591.51лв. за неплатения наем за 2019/2020г. в размер на
10646.35лв. с падеж 05.11.2019г., начислена за периода 06.11.2019г. –
2
23.05.2020г. /датата на едностранното прекратяване на договора/; 320.98лв. за
неплатената част от наема за 2019/2020г. до прекратяването на договора в
размер на 6796.61лв., начислена за периода 24.05.2020г. - 09.11.2020г. /датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда/.
Ищецът твърди, че за събиране на вземането се е снабдил със заповед
№1522 от13.11.2020г. за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№3138/2020г. на РС – Пазарджик, срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 ГПК. Иска от съда да установи съществуването на
вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира разноски в
исковото и в заповедното производство.
Ответникът не оспорва сключването на договора за наем. Оспорва иска
при твърдение, че при сключването на договора е имал невярна представа за
състоянието на голяма част от площта на наетите имоти, смятайки че са годни
да ги ползва според уговореното предназначението – за ниви. Твърди, че
непосредствено след сключването на договора е установил големи площи от
тях, които са залесени и/или попадат в горска територия, поради което не са
годни за отглеждането на земеделски култури. Поддържа, че не е имало данни
за това в тръжните документи, които ищецът му е предоставил. Твърди още,
че действителната обработваема площ е била 218.1 дка., която е значително
по-малка от наетата и за която наемът е платен. Поддържа, че за своя сметка е
предприел действия за разчистване на нивите, които не са довели до значим
резултат, а ищецът не е направил нищо за изясняване статута на имотите,
които попадат в горска територия. Освен това отказал да намали размера на
наема съобразно действителната обработваема площ, което принудило
ответника едностранно да прекрати договора. Ответникът прави възражение
за частична унищожаемост на договора за наем като сключен поради грешка,
засягаща съществените качества на наетата вещ. Моли за отхвърляне на
исковете и претендира съдебни разноски.
Ищецът оспорва опорочаването на договора поради грешка в качествата
на наетата вещ, тъй като преди неговото сключване ответникът е огледал
имотите и е декларирал писмено, че нямат недостатъци.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Искът е допустим, тъй като е предявен своевременно от кредитор, в чиято
3
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която
ответникът, който е длъжник по заповедта, е подал възражение по чл.414
ГПК.
За основателността на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД ищецът следва да установи
сключването на договора за наем, по който е предоставил на ответника за
временно ползване наетата вещ, размера на дължимия наем и неговата
изискуемост.
В тежест на ответника е да докаже наличието към момента на сключване
на договора на порок във волята му, породен от грешка в предмета на
договора, която се отнася до съществени качества на наетата вещ.
Сключването на процесния договор не се оспорва от ответника и се
установява от представения документ, върху който е обективиран. Същият
има за предмет задължението на ищеца да предостави на ответника за срок от
10 години ползването на шест земеделски имота с обща площ 503.212 дка.,
представляващи ниви в землището на с.Д., общ.С., срещу задължението на
ответника да заплаща годишен наем. Наемът е уговорен отделно за всеки
имот, а неговият размер е пропорционален на площта на имота. Наемателят се
е задължил да ползва имотите съгласно тяхното предназначение. Последното
се подразбира от естеството на имотите, които според описанието в договора
и представените скици представляват ниви, т.е. предназначени са за
земеделско производство.
По делото са събрани достатъчно доказателства за това, че към момента
на сключване на договора за наем една част от имотите са били залесени с
многогодишни храсти, дървета, коренища и пънове. Горното обстоятелство
се установява от показанията на свидетеля ИВ. Д. СТ., от обясненията на
ответника по реда на чл.176 ГПК, от заявлението на ответника с вх.
№6231/14.12.2016г. до Община С. за издаване на разрешение да разчисти
имотите от дървесна растителност, от констативния протокол за извършена
проверка на място на 28.12.2016г., от издаденото разрешение
№137/07.03.2017г. за изкореняване на пънове и храсти в наетите имоти, както
и от заключението на изслушаната комплексна съдебна агротехническа
експертиза. От същото заключение, което е изготвено въз основа на данни от
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и графичните
данни от картите на заснетите блокове на земеделския стопани (БЗС), се
4
установява още, че през първата стопанска година по договора (2016/2017г.)
действителната обработваема площ е била 266.4 дка, което е приблизително
половината от наетите общо 503.212 дка. Предвид относително ниската
скорост на естествените процеси по самозалесяване може да се направи
логичният извод, че състоянието на имотите е било такова и при сключването
на договора за наем на 03.10.2016г.
Според заключението на агротехническата експертиза, горската
растителност в земеделските земи пречи на растежа на засетите култури и
нарушава основните жизнени процеси на растението, поради което то загива.
Освен това, разположените хаотично единично или на групи дървета и храсти
възпрепятстват всякакъв вид обработка на цялата наета площ, тъй като
машините с прикачения инвентар имат голяма работна ширина и са трудно
маневрени. По тази причина голяма част от земята остава необработена.
Въз основа на заключението съдът достигна до извода, че частичното
самозалесяване на наетите имоти засяга тяхното най-съществено качество - да
служат за земеделско производство, каквото е и уговореното в договора
предназначение. Липсват убедителни доказателства, въз основа на които да
се приеме, че към момента на сключване на договора ответникът е знаел това
действително състояние на вещта. Същото не е отразено в тръжната
документация, а според съда, трудно би могло да се установи при обикновен
преглед на място, тъй като границите на земеделските земи не са
материализирани и ясно различими, особено през есенния сезон, когато
ответникът е могъл да направи огледа. Затова писмената декларация на
ответника за извършения оглед на имотите и липсата на забележки за
състоянието им не изключва изпадането му в грешка относно действителната
обработваема площ. Грешка в предмета на договора е налице и когато
страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и
обстоятелствата, които след това е отразила в декларацията. В случая
ответникът е смятал, че наема обработваема земеделска земя с посочената в
договора площ, а в действителност тя се е оказала значително по-малка. Тази
погрешна представа за предмета на договора /размера на наетата
обработваема площ/ е обусловила неговото съгласие за сключването на
договора, поради което волята му е опорочена - основание по чл.28, ал.1,
изр.1 ЗЗД, даваща право на ответника да претендира унищожаване на
договора. Това право той може да упражни и чрез възражение срещу иска на
5
другата страна за реално изпълнение на договора, при това без оглед на
давността – чл.32, ал.3 ЗЗД. Грешката опорочава волята на ответника само в
честта от договора, която има за предмет непригодните за земеделие площи
към момента договарянето, които са 236.812 дка. За останалата наета площ в
размер на 266.4 дка договорът е действителен и по него се дължи съответната
наемна цена.
Страните не спорят, установява се и от заключението на СИЕ, че за
времето на действие на договора до неговото едностранно прекратяване от
ответника, последният е заплатил наем в общ размер на 24543.77лв., както и
авансовите наемни вноски по чл.4/2/ от договора в размер на 1675.82лв.
Дължимият наем за ползването на обработваемите 236.812 дка. е 17967.23 лв.,
а законните лихви за забава на плащането му възлизат общо на 1691.20 лв.
Следователно ответникът е платил 5908.63лв. в повече от дължимото за наем
и обезщетения за забава, при това без да се има предвид авансовите вноски по
чл.4/2/ от договора.
Съдът формира извод, че вземането по издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е погасено от ответника чрез плащане
преди подаването на заявлението в съда. Затова предявеният установителен
иск по чл.422 ГПК за неговото съществуване следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените от него съдебни разноски в размер на
1434.90лв., от които 684.90 лв. възнаграждения на вещите лица и 750 лв.
възнаграждение за един адвокат. Ответникът не е представил доказателства за
разноските му в заповедното производство и не претендира такива.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен от Община-С., Булстат: ***,
адрес: гр.С., обл.Пазарджик, пл. „Д**“ №*, против Д. ТР. Б. с ЕГН
********** от с.С., общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, ул. „**-а“ №**, за
съществуване на вземането по заповед №1522 от 13.11.2020г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №3138/2020г. на
РС – Пазарджик, в размер на 12699.14лв. - наемна цена по договор за наем на
6
земеделска земя от 03.10.2016г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда на 09.11.2020г. до плащането,
както и 2162.85лв. – обезщетение за забава за периода 06.11.2018г. –
09.11.2020г.
ОСЪЖДА Община-С., Булстат: ***, адрес: гр.С., обл.Пазарджик, пл.
„Д**“ №2, да заплати на Д. ТР. Б. с ЕГН ********** от с.С., общ.Пазарджик,
обл.Пазарджик, ул. „**-а“ №** съдебни разноски по това дело в размер на
1434.90лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7