РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Бургас, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Събчо Ат. Събев
Членове:Петя Г. Георгиева Стоянова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева
в присъствието на прокурора З. М. М.
като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно частно наказателно
дело № 20222100600004 по описа за 2022 година
С определение 89 от 30.11.2021 г. Карнобатски районен съд определил на АЛ. ЮС. Д., на
основание чл. 25 във вр. с чл. 23 от НК, общо наказание по две присъди до размера на най-
тежкото в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 24
НК увеличил наказанието с два месеца. Определил първоначален строг режим на
изпълнение на наказанието. Приложил чл. 25 ал.2 НК, като зачел времето, през което
осъденият бил задържан и изтърпяно наказание „лишаване от свобода“ по НОХД 197/2020
г. на Районен съд Карнобат.
Недоволен от постановеното определение защитата на Д. отправя искане до съда за
изменението му, като бъде отменено приложението на чл. 24 НК. Независимо от
квалифициращият признак повторност, личността на дееца не е с висока степен на
обществена опасност. Едно от актуалните наказателни производства е приключило със
споразумение, а стойността на отнетите и по двете деяния вещи не е висока. В
производството пред първа инстанция прокурорът не се мотивирал увеличеното през чл. 24
НК наказание с какво би допринесло за поправянето му и постигане целите на наказанието.
Последното би имало повече отрицателни последици за възможността за ресоциализирането
му в обществото. Съдът е следвало да достигне до извод, че за поправянето на Д. не е
необходимо увеличаване на наказанието.
1
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура оспори жалбата и пледира за потвърждаване
определението на съда.
Защитата на осъдения поиска определението на съда да бъде изменено като отпадне
приложението на чл. 24 НК. По този начин би бил нарушен принципите на определяне на
наказание при съвкупност. Поиска да се остави за изпълнение само най тежкото измежду
двете наказания от една година и осем месеца лишаване от свобода. Те са фактически
изтърпени и според решението на съда в Карнобат, следва да постъпи отново в затвора за
изпълнение на увеличението по чл. 24 НК.
Осъденият Д. подкрепи защитникът си и поиска да бъде отменено увеличението на
наказанието. Една от присъдите е изтърпял ефективно в затвора – една година и четири
месеца, и с оглед на решението на съда следва да постъпи в затвора отново. Поиска това да
бъде отменено и да си остане на свобода.
Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и цялостна проверка на
определението на съда в правомощията му на въззивна инстанция, дадени му от глава ХХІ
НПК, намира за установено следното:
Районен съд Карнобат е постановил решение и приел, че са налице основания за определяне
на общо наказание по две присъди. Страните не спорят за основанието за определяне на
общо наказание, нито за налагане на най тежкото по размер. Оспорва се приложението на
чл. 24 НК.
Д. е осъден:
С присъда 7 по НОХД 197/20 г. на Районен съд Карнобат, за деяния по чл. 195 ал.1 т.3 и 7
НК, извършени през периода 1 февруари – 17 септември 2018 год., е осъден на една година
и четири месеца лишаване от свобода и определен първоначалния режим на изпълнение на
наказанието. Приспаднато е времето на предварителното задържане на основание чл. 59 НК.
Постановено е още, че наказанието от една година и четири месеца лишаване от свобода е
изтърпяно до 23.07.2021 год.
С присъда по НОХД 304/2020 год., в сила от 21.09.2021 год., е признат за виновен в
извършването на деяния за времето 6 – 9 юни 2020 год. по чл.195 ал.1 т.3,4,7, вр. чл. 26 ал.1
НК, е осъден на основание чл. 58а НК на една година и осем месеца лишаване от свобода.
В процесуалната си дейност, след като е установил посочените осъждания против Д.,
правилен и обоснован е извода, че са налице основанията по чл. 23 и чл. 25 НК за
определяне на общо наказание, до размера на най тежкото една година и осем месеца
лишаване от свобода, което следва да се изпълни при строг режим.
Първостепенният съд е наложил наказание до размера на по тежкото осъждане от една
година и осем месеца лишаване от свобода. Увеличил общото наказание по реда на чл. 24
НК. Приел е , че по този начин в по пълна степен ще се постигнат целите на наказанието по
смисъла на чл. 36 НК.
Възраженията на защитата се отнасят до приложението на чл. 24 НК. Увеличението на
2
общото наказание е правна възможност за съда при множество дела и присъди. Подходът за
приложението му винаги е индивидуален и следва да се съобрази само с данните по делото –
постановените присъди и извършените деяния, както и другите характеристики на дееца.
Против Д. има и други присъди, които са извън обсега на настоящото производство, но
характеризиращи осъденото лице и отношение към правния ред в страната. Първата присъда
е от 2002 год. за деяние по чл. 195 НК, осъден условно. През 2005 год. е осъден на глоба за
деяние по чл. 227б ал.1 НК. С присъда от 2010 год. е осъден за деяние по чл. 195 НК,
извършено две години по рано, на пет месеца лишаване от свобода и определен режима на
изпълнение на наказанието. С последващо споразумение по НОХД 463 от 2011 год., за
деяние по чл. 195 НК, му е наложено наказание пет месеца лишаване от свобода. Двете
наказания са изпълнени последователно в затвор. Следва ново деяние по чл. 227б ал.1 НК и
наказание глоба от 1200 лева. През 2016 год. е осъден за деяние по чл. 195 НК и наказан три
месеца лишаване от свобода. Наказанието е изпълнено през 2017 год. Месеци по късно е
извършено ново деяние по чл. 296 ал.1 НК и осъден на пробация в размер на една година,
изпълнено до 01.11.2018 год. В срока на изпълнение на пробационните мерки, са извършени
и част от деянията по НОХД 197/2020г.
Невярно е съждението на защитата, че Д. следва да влезе в затвора само заради
увеличението по чл. 24 НК. Общото наказание е една година и осем месеца лишаване от
свобода, а той е изтърпял наказание от една година и четири месеца в затвор, намалени по
чл. 25 ал.2 НК.
Настоящата инстанция напълно споделя постановеното от Районен съд Карнобат
увеличение на общото наказание с два месеца. Възможностите на закона са за увеличение в
много по висок размер. Нееднократно Д. е изтърпявал наказание в затвор и не е настъпила
промяна в поведението му. Така и с настоящата престъпна дейност. Престоят му на това
място не е бил напълно ползотворен през призмата на постигане целите на наказанието по
чл. 36 НК. Личното му поведение е в дисонанс с заявлението, че се е поправил и не е нужно
приложението на чл. 24 НК. На няколко пъти след излизането си от затвора е имал
възможност да се социализира и не го е сторил. По процесните наказателни дела са
постановени присъди и причинени вреди на собственици на движими вещи. Тази загуби са
невъзвратими за тях. Бил е на свобода и не е демонстрирал поведение, насочено към
възмездяване на пострадалите от тези престъпления. Само заявление и молба, че се е
поправил, е в противовес на обективно установеното по делото поведение. Правилно е
съждението на съда, че той представлява повишена опасност за обществото и увеличението
е обосновано. Има осъдителни присъди в дълъг период от време, по някои от тях изтърпявал
наказания в затвор нееднократно, без да са настъпили позитивни съществени промени в
личния живот и възможности за устройване и спазване на правовия ред. Сам не се е
възползвал от предоставените му от закона и обществото възможности за промяна, което
противопоставя в настоящия процес като основание за отмяна на увеличеното наказание.
Посочено по горе, по някои дела му е наложено наказание глоба. Независимо от дългия
период на влизането им в сила, няма данни те да са изпълнени. Това е и част от отношението
3
му към санкциите за извършени престъпления. Единствено наказание лишаване от свобода
се явява годно да му въздейства. Затова и обосновано е приложението на чл. 24 НК.
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че определението на съда е правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от горното и на основание чл.338 вр. чл. 306 ал.3 НПК Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
Потвърждава определение 89 от 30.11.2021 г. постановено по НЧД № 271/2021 г. по
описа на Районен съд Карнобат.
Определението е окончателно.
На основание чл. 340 ал.2 НПК да се уведомят страните за настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4