РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. ХАСКОВО , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20215600500260 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №260117/22.II.2021 г. постановено по гражданско дело
№688/2020 г. Районен съд-Хасково приема за установено,че А. Е.
С.,ЕГН:**********,***** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
СА,Париж,Франция“рег. №*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс
клон България“ КЧТ,ЕИК204915054,гр.София,ж.к.“Младост“ 4,Бизнес парк
София сграда 14 по сключен между им договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № PLUS-12798909/11.II.2016 г. сумите 51.66 лева главница и 4.33
лева обезщетение за забава,включващо както следва –върху главницата 36.20
лева за периода 05.II.2019 г.-11.ХII.2019 г. обезщетение в размер на 3.12 лева
и върху главницата от 15.46 лева за периода 05.III.2019 г.-11.ХII.2019 г.
обезщетение в размер на 1.21 лева;ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 23.ХII.2019 г. до
1
окончателното изплащане,като отхвърля искът за разликата на главницата до
пълния предявен размер от 1 261.84 лева и разликата на обезщетението за
забава до пълния предяване размер от 259.01 лева за времето от 05.ХII.2017
г.-11.ХII.2019 г. и както и изцяло възнаградителната лихва от 295.58 лева.
С решението се осъжда А. Е. С. да заплати на банката сумата от 9.26 лева
разноски по делото,а банката да му заплати 632.29 лева деловодни разноски.
Обстоятелства по въззива
Недоволни от постановеното решение в отхвърлителната му част са
останали от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА,Париж,Франция“рег.
№*********,чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс клон България“
КЧТ,ЕИК204915054,гр.София,ж.к.“Младост“ 4,Бизнес парк София сграда
14,поради което го обжалват като неправилно и незоаконосъобразно с искане
да бъде отменено и заявените права да бъдат изцяло уважени.
Въззивникът извежда,че съобразно чл.11 ал.I т.9 от ЗПК договорът за
кредит трябвало да съдържа лихвения процент по същия,условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент. Според
въззивникът в процесния договор бил посочен лихвения процент въз основа
индивидуалния профил на кредитополучателя-30.90%,били посочени
условията по прилагане на лихвения процент-същия на ден бил равен на
лихвения процент,посочен в договора,разделен на 365.
Между страните по кредита бил договорен фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора и който е прилаган предвид §1 т.4 и §1т.5А от
ДРЗПК.Поради това извежда въззивникът не била приложима в случая
втората част на нормата на чл.10 ал.I т.9 от ЗПК.
В конкретната облигация според банката бил изпълнен и чл.11 ал.I т.10 от
2
ЗПК,тъй-като били посочени годишния процент на разходите-39.24% и
общата сума,дължима от потребителя-3558.96 лева,по чл.3 от
договора.Отделно от това както в ЗПК,така и в Директива 2008/48/ЕО не
изисквали отделно посочване на съставните части на годишния процент на
разходи.Те били нормативно определени в чл.19 ал.I от ЗПК,респ.
Приложение №1 към ЗПК.
При процесния договор за кредит бил точно изпълнен и чл.11 ал.I т.11 и
т.12 от ЗПК-погасителния план съдържал информация за размера
,броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.Само в
случай на предсрочно погасяване било изискването да се представи в
погасителната вноска величината на главницата и лихвата по т.12 от нормата
и чл.11 ал.III от ЗПК
Банката извежда ,че сключения застрахователен договор“Защита на
плащанията“ бил отделно правоотношение,за което не важали правилата на
ЗПК,а действал КЗ,поради което дори да не били спазени изискванията на
първия закон,то не можело да се обоснове недействителност на целия
кредитен договор по чл.23 от ЗПК.Застрахователния договор не бил
задължителен и бил функция на съгласието на страните.Този договор не бил и
предпоставка за сключване на договора за кредит съобразно §1 т.1 вр. с чл.19
ал.I от ЗПК.
Банката посочва и че предвид липсата на предсрочна изискуемост по
конкретния кредит,длъжникът по него дължал изпълнение на падежиралите
части от заема.В случая обаче последната падежна дата била 05.III.2019
г.,поради което се следвало да се приеме,че се дължи цялото вземане поради
изтичане на крайния му срок.
В становище представено пред въззивния съд,представителя на
въззиваемият оспорва въззивната жалба и иска потвърждаване на решението.
Правни съображения
Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно
активно легитимирана страна,предвид на постановените негативни за
жалбоподателя правни последици.
3
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.
Постановеното от Районен съд-Хасково решение е правилно и следва да
се потвърди.Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са
участници в заповедно производство с издадена заповед № 18/17.I.2020 г.. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 3969/2019 г. на
РС-Хасково за сумите обект на установителната претенция, предявена от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс СА, Париж,Франция“рег. №*********,чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс клон България“
КЧТ,ЕИК204915054,гр.София,ж.к.“Младост“ 4,Бизнес парк София сграда 14
против А. Е. С., ЕГН:**********, **** по надлежен ред и по която е
постановено обжалваното пред въззивния съд решение.
Основата на възникналите отношения между банката и физическото лице
е сключен между тях договор за кредит за покупка на стоки или услуги №
PLUS-12798909/11.II.2016 г. в размер на 2000 лева,който съставлява
потребителски кредит по смисъла на ЗПК ии следователно ангажира пълния
пакет защита на потребителите.
Като сума банката е превела 1 692.01 лева на А.С. на 16.II.2016 г. в
изпълнение на така създадената облигаторна връзка.Разликата до пълния
размер на кредита от съставлява 237.99 лева погасяване на друг заем на С. и
70 лева такса ангажимент по процесния договор.Сумата от 237.99 лева следва
да се третира като част от държимата от страна на длъжника по заема,тъй-
като същата с негово съгласие е разпоредена да отиде за погасяване на негово
предишно задължение по кредит към банката.С. следователно дължи
връщането като главница на 1930 лв. Така определената като еднократна
такса ангажимент от 70 лева,удържана от банката,е в противоречие с чл.10А
ал.II от ЗПК,тъй-като съставлява заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита,което е забранено от
закона.Тази клауза следователно е нищожна.Поради това тази сума не може
да бъде обект на връщане от страна на потребителя.
4
С. е осъществил плащане по заема общо на 19 от така
определените 36 месечни вноски от по 98.86 лева или общо дължими 3 558.96
лева за периода 05.IV.2016 г. до 05.III.2019 г.Тези деветнадесет вноски са за
периода 06.IV.2016 г.- 10.Х.2017 г. или общо 1 878.34 лева.Същият не е
заплатил следващите 17 вноски.Налице е хипотезата на чл.5 от процесния
договор за банков заем предвид горното,но не е настъпила предсрочна
изискуемост,тъй-като не е осъществено поведение на кредитора в тази
насока,респ. и хипотезата на чл.60 ал.II от ЗКИ.Преди подаване на
заявлението на 27.ХII.2019 г. обаче е настъпил друг правнорелевантен факт-
на 05.III.2019 г. е настъпил крайния падеж по договора за
кредит.Следователно неплатеното е останало дължимо.
Както се посочи и на основание чл.23 от ЗПК С. дължи връщането
само на действителната главница от 1 930 лева,поради налични нищожни
клаузи от процесния договор.От същата обаче следва да се приспаднат
внесените от него суми в полза на кредитора от 1 878.34 лева или 51.66 лева.
С. не дължи другите искани суми.В хода на производството и
въпреки изричните указания от страна на РС-Хасково банката не е установила
индивидуална уговореност на клаузите по процесния договор относно
годишния лихвен процент,годишния процент разходи и относно таксите
съобразно чл.146 ал.I от ЗЗП вр. с чл.24 от ЗПК,който очевидно е сключен в
режима на чл.143 ал.II т.10 от ЗЗП- налага на потребителя приемането на
клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора.В тази насока не могат да се приемат,че установяват
индивидиуално уговаряне на въпросните клаузи подписването на самия
договор и на съпътстващите го декларации. Правилата относно лихвения
процент,годишния процент разходи по процесния договор за същностни за
него,поради което тяхната неравноправност влече нищожност на цялата
облигация,тъй-като не може да се прилага без тях,поради естеството си-
чл.146 ал.V от ЗЗП и на тяхно място не могат да се приложат повелителни
норми на закона,нито може да се предположи, че сделката би била сключена
и без недействителните й части-чл.26 ал.IV от ЗЗД.
Конкретната облигация е в нарушение на чл.11 ал.I т.11 от
ЗПК,тъй-като в представения погасителен план няма изискуемото от закона
5
съдържание и в частност-задължителните компоненти на визираната общо
погасителна месечна вноска от 98.86 лева и съотношението между тях-
лихви,главница,и застрахователна премия.В случая тази информация следва
да е ясно определена и сведена да знанието на потребителя към единствения
релевантен момент-сключването на договора за заем,от когато се активира и
засилената защита на потребителя съобразно чл.145 ал.I от ЗЗП.Поради това
не е относима в случая разпоредбата на чл.11 ал.I т.12 от ЗПК относно
съдържанието на вноската,която касае друг тип право на потребителя,респ.
задължение на банката при вече развили се отношения по договора за кредит
и налични погасявания. В тази насока следва да се има предвид и че към
времето на сключване на процесния договор за кредит С. като потребител не е
разполагал с информация относно ГЛП и ГПР и методиката на тяхното
формиране,което е негово съответно право.Така например реалния ГПР по
този договор възлиза на 39.24 процента,вместо посочения в договора 30.90
процента.
Не се дължи и плащане по посочения застрахователен договор.В хода на
производството не се доказа несъмнено наличието на застрахователен
договор,още по-малко-на такъв сключен съобразно писмено изискуемата
форма по чл.344 ал.I от КЗ.Представените сертификат и общи условия
относно въпросните застраховки не могат да заместят и да докажат наличието
на застрахователно правоотношение със страна ищеца.Предвид на това
търсените суми на това основание също не се дължат.
Предвид на изложеното доводите по въззивната жалба се явяват
неоснователни и заявеното субективно право от страна на въззивникът чрез
това действие следва да се остави без уважение.Първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, следва да се потвърди,като
настоящия съд препраща към мотивите на същия на основание чл.272 от
ГПК,които изцяло споделя.Съобразно изхода от делото и предвид чл.78 от
ГПК разноски по делото не се дължат.
Водим от изложеното и на основание чл.271 и чл.280 ал.III т.1 от
ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №260117/22.II.2021 г. постановено
по гражданско дело №688/2020 г. на Районен съд-Хасково.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7