№ 34
гр. Благоевград , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Александър Трионджиев Въззивно
гражданско дело № 20201200500752 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Инициирано е въз основа на
въззивна жалба, подадена от “П.К. България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение № 335
от 05.03.2020 г., постановено по гр.д. № 880/2019 г. по описа на Районен съд – П.. С
атакуваното решение първостепенният съдебен състав е уважил частично предявения по
реда на чл. 422 от ГПК установителен иск и е признал, че ищецът “П.К. България“ ЕООД
има парично вземане спрямо Ю. Г. К., ЕГН ********** в размер на 600.40 лева /шестстотин
лева и четиридесет стотинки/, ведно със законна лихва върху тази сума от 29.03.2019 г. -
датата на подаване на заявлението по ч.гр.д № 421/2019 г. по описа на Районен съд - П.
до окончателното изплащане на
вземането, като до пълния претендиран размер от 1261.30 лева /хиляда двеста шестдесет и
един лева и тридесет стотинки/ установителната искова претенция е отхвърлена като
неоснователна.
За да постанови този резултат, първостепенният съдебен състав е приел, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, понеже не отговоря на императивните изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – липсва разписана методика, която да посочва как се формира
годишният процент на разходите по кредита. Също така в мотивите на обжалваното
решение са изложени аргументи, според които кредитополучателят не длъжен на кредитора
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, тъй като подобна договорка
противоречи на чл. 10, ал. 2, предл. второ и на чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 от ЗПК. Поради това
1
районният съдебен състав е стигнал до извод, че ищецът има право да претендира от
ответника единствено главницата по сключения договор за потребителски кредит, която
възлиза в размер на 600.40 лева, но не и възнаграждението по пакета от допълнителни
услуги.
Недоволен от резултата ищецът “П.К. България“ ЕООД /понастоящем жалбоподател/ е
депозирал въззивна жалба срещу решението в частта, с която е оставена без уважение
исковата му молба. Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, според които
първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната част, е неправилен. Навеждат се доводи,
според които сключеният между страните договор за потребителски кредит е валиден, тъй
като отговаря на всички нормативни изисквания, включително на разпоредбите на ЗПК,
както и че в него подробно са описани размерът на отпуснатата сума, годишният процент на
разходите, годишният лихвен процент, лихвеният процент на ден, дължимата сума по
кредита, размерът на възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги, общото
задължение по договора и размерът на месечните вноски. Сочи се, че неправилно
първостепенният съдебен състав е приел клаузата от договора, регламентираща размера на
законната лихва, за недействителна, понеже не била ясна методиката за изчисляване на
същата. В тази връзка се заявява, че в случая не е налице референтен лихвен процент, а
фиксиран такъв, поради което не е необходимо кредиторът да сочи в договора методиката за
изчисляване на лихвата. Отправя се искане за отмяна на решението в оспорената чу част и за
уважаване на исковата претенция в цялост.
Постъпило е и становище от Ю. Г. К., в което сочи, че е в затруднено материално
положение. Предвид това и след представяне на доказателства, удостоверяващи
затрудненото материално положение на въззиваемата страна, по отношение на същата е
допусната правна помощ, във вид на процесуално представителство, като адвокат Р.М. е
назначен за неин служебен защитник.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като преди това е
депозирал молба, посредством която посочва, че жела да се даде ход на делото в негово
отсъствие, като заявява, че поддържа депозираната жалба.
Въззиваемата страна не се явява, като същата се представлява от служебния защитник
адвокат М., който оспорва жалба, а по съществото на делото поддържа тезата, че решението
на първа инстанция е правилно.
Депозираната въззивна жалба е допустима – изхожда от страна, която има правен интерес
от нея и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
След извършена служебна проверка окръжният съдебен състав констатира, че оспореният
съдебен акт е валиден и допустим. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, а
аргументите за това са следните:
Производството пред Районен съд - П. е образувано по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК въз основа на искова молба, подаденa от “П.К. България“ ЕООД против Ю.
Г. К.. Посредством исковата молба ищецът твърди, че по ч.гр.д. № 421 от 2019 г. по описа
на Районен съд – П. се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от
1261.30 лева /хиляда двеста шестдесет и един лева и тридесет стотинки/, представляваща
2
неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № .. от 18.01.2018 г.,
ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението в съда до
окончателното му погасяване. Заявява, че претендираната сума е сбор от неизплатени
главница, лихва и такса за допълнителни услуги.
От приложения като писмено доказателство по делото Договор за потребителски договор
„П.К. стандарт“ № .. от 18.01.2018 г., сключен между „П.К. България“ ЕООД /кредитодател/
и Ю. Г. К. /кредитополучател/, се установява, че в полза на кредитополучателя е отпуснат
паричен кредит в размер на 600 лева. В договора изрично е посочено, че сумата по кредита е
600 лева, срокът за погасяване на кредита е 11 месеца, ГПР възлиза на 49.88%, годишният
лихвен процент е равен на 41.17%, лихвеният процент на ден е 0.11, дължимата сума по
кредита е 730.40 лева, възнаграждението по закупен пакет от допълнителни услуги е в
размер на 660.55 лева, размерът на вноската по кредита е 66.40 лева, размерът по вноската
по закупения пакет от допълнителни услуги е 60.05 лева, общият размер на дължимите суми
възлиза на 1390.95 лева, а общият размер на всяка месечна вноска – 126.45 лева.
Едновременно с подписване на договора за кредит е сключено и споразумение за закупуване
на пакет от допълнителни услуги. По делото е представено като писмено доказателство
извлечение от сметка, от която се установява, че във връзка със сключения договор за
потребителски кредит “П.К. България“ ЕООД е превело сумата от 600 лева по посочена от
Ю. Г. К. банкова сметка. Установява се също така, че едновременно с подписване на
договора за кредите, страните по него са сключили и споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги, което споразумение също е част от доказателствената съвкупност
по делото.
Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с
търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност. В настоящия случай от
доказателствата по делото и най-вече от договора за потребителски кредит се установява, че
кредитополучателят Ю. Г. К. има качеството на потребител в договорното правоотношение,
по което кредитор е „П.К. България“ ЕООД.
Въззивният съдебен състав приема, че вземането, произтичащо от сключения пакет
допълнителни услуги, е породено от клаузи, които имат неравноправен характер по смисъла
на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП, както и че основанието на същото това вземане е в противоречие с
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, съгласно която норма кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдебната
практика през последните няколко години също се обединява около извода, че уговорка за
заплащане на цена по подобен пакет от допълнителни услуги накърнява съществено
интересите на потребителя, а така също е в разрез с императивни законови норми.
Според съдържанието на споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, със закупуването на този пакет длъжникът си гарантирал приоритетното
разглеждане и отпускане на поискания кредит, възможност за отлагане плащането на
определен брой вноски, възможност за намаляване на определен брой вноски, възможност
3
за промяна на падежна дата, улеснена процедура по получаване на допълнителни парични
средства. Подобно съдържание на договора /и по-конкретно на споразумението за
допълнителен пакет от услуги/ не води до извод за реално предоставяни услуги, а за една
хипотетична възможност в бъдеще такива да бъдат предоставени и то при изпълнение на
определени предпоставки за това. Също така не е отразено в какво точно се изразява
приоритетното разглеждане и отпускане на кредита и в какви срокове би станало това, ако
не бе закупен допълнителният пакет.
Релевантно за случая е обстоятелството, че от начина, по който са уговорени
допълнителните услугите, не може да се направи категоричен извод, че те могат да се
ползват едностранно от кредитополучателя само и единствено въз основа на неговата воля.
От друга страна възнаграждението за този пакет услуги е изискуемо с подписването на
споразумението, като е уговорено разсроченото му плащане, което означава, че дори и
потребителят да не се възползва от услугите, той винаги дължи плащане на цената за тях.
В същото време цената, която следва да се заплати по пакета от допълнителни услуги, е в
размер по-голям от размера на отпуснатия кредит /кредитът е в размер на 600 лева, а цената
по пакета от допълнителни услуги е 660.55 лева/. Доколкото договорът е двустранен,
страната, която дължи заплащане на определена сума пари, има насрещното право да получи
срещу това свое задължение, при ясно разписани правила, конкретни стока или услуга.
Настоящият случай не е такъв, тъй като се поема едно парично задължение, посочено в
договора като цена по допълнителен пакет от услуги, без обаче да е сигурно дали
потребителят действително ще се възползва от тези си права. Тоест, независимо дали
допълнителните услуги ще бъдат използвани или не, кредитополучателят при всички
положения ще е длъжен да заплати тяхната цена.
Всичко изложено дотук води до извод, че таксата /цената/, дължима по повод сключения
пакет от допълнителни услуги, има неравноправен характер, до какъвто извод е стигнал и
районният съд.
Следва да се отбележи, че заплащането на цената по пакета от допълнителни услуги води
и до значително оскъпяване на кредитирането. Според въззивният съдебен съдът в случая се
касае за заплащане на такса, която кредиторът изисква по повод негови действия по
усвояване и управление на кредита, тъй като посочените в споразумението услуги са именно
такива. По този начин е нарушена императивната повеля на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Неправилно обаче първостепенният съдебен състав е приел, че договорът за
потребителски кредит е нищожен, понеже не отговоря на императивните изисквания на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - липсва разписана методика, която да посочва как се формира
годишният процент на разходите по кредита. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, а също и
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
4
изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В конкретния случай
договорът за потребителски кредит съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11
ЗПК – посочен е годишният лихвен процент - 41. 17 %, описани са условията за прилагането
му – чл. 4 от общите условия на договора, като не е предвидена възможност за промяната
му, тъй като същият е фиксиран, посочен е също така и размерът на годишния процент на
разходите. Именно поради тези съображения, не може да се приеме, че договорът не
отговаря на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗЗП.
За пълнота следва да се отбележи обаче, че стойността на пакета за допълнителни услуги
маже да се приеме и като „скрита лихва“, имаща възнаградителен характер, с която се цели
значително обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. /В този смисъл е
Решение № 261509 от 01.12.2020 г. на СГС по в.гр.д. № 3765 от 2020 г./ Така цената по
допълнителния пакет от услуги представлява печалба за кредитора и с уговарянето й се
стига до заобикаляне на императивното изискване, установено в разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК, според което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в лева или във валута, определена от
постановление на Министерския съвет. Съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, прието от
Министерския съвет на основание чл. 86 от ЗЗД, годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка /БНБ/ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. Към момента на сключване на процесния договор за потребителски
кредит основният лихвен процент на БНБ е бил 0.0, което означава, че размерът на
законната лихва по просрочени вземания в лева е възлизал на 10.0% /основен лихвен
процент от 0.0, плюс 10 пункта/. В тази връзка трябва да се отбележи, че цената на пакета от
допълни услуги /660.55 лева/ не е отчетена при формиране на годишния процент от
разходите, начинът и размерът на определянето на който е ограничена с императивната
норма на чл. 19 от ЗПК. Имайки предвид, че отпуснатият кредит е в размер на 600 лева,
срокът за погасяването му е 11 месеца /по-малко от една година/, а възнаграждението по
закупения пакет от допълнителни услуги е 660.55 лева, общите разходи на потребителя по
кредитния договор възлизат в размер, който превишава максимално допустимия такъв,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК и е налице нищожност на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК. /В
този смисъл е Определение № 2130 от 26.05.2020 г. на Окръжен съд – Благоевград,
постановено по в.ч.гр.д. № 362 от 2020 г./ Това обстоятелство е допълнителен аргумент, по
силата на който на кредитора се дължи връщане единствено главницата по договора за
потребителски кредит.
Доколкото не е подадена въззивна жалба или насрещна такава от Ю. Г. К., решението, в
частта, с която същата е осъдена да заплати на “П.К. България“ ЕООД сумата от 600.40 лева,
е влязло в сила и същото не подлежи на разглеждане от въззивния съд относно неговата
правилност.
Изложеното по-горе налага извод, че решението на Районен съд – П. е правилно като
краен резултат в обжалваната част и като такова следва да бъде потвърдено.
5
Тъй като въззиваемата страна не е претендирала разноски пред въззивната инстанция,
въпреки неоснователността на жалбата, такива не следва да й бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, в обжалваната част, Решение № 335 от 05.03.2020 г., постановено
по гр.д. № 880/2019 г. по описа на Районен съд – П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6