Р Е Ш Е Н И Е №146
гр.Силистра, 18.12.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Антония Стоянова и с
участието на прокурор…...........,като разгледа докладваното от съдия М.Славова
адм.дело №171 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Жалбоподателят “АА Фарма“ЕООД, с
ЕИК:********* и адрес на управление в с.Шуменци ,„Птицеферма“, Силистренска
област, представлявано от управителя А.,чрез представител по пълномощие адв.Тр.С.
***, преупълномощен от адв.Р.Г. (л.62-десен ъгъл/долу-л.92),оспорва
Заповед
№ДК-11-СС-1/20.07.2020г. на Началника
на Регионална дирекция за национален строителен контрол /РДНСК/ гр.Силистра,с
която е отменено Разрешение за строеж № 24/01.07.2020г.,издадено от главния
архитект на Община гр.Тутракан,ведно с инвестиционен проект за
строеж:“Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране“,находящ се в
ПИ №83524.50.36 по КККР на с.Шуменци,местност „Айвалък“,Стопански
двор.Инвестиционната инициатива е на оспорващото дружество - възложител на
проектирането и строителството.
С
жалбата се твърди неправилност на извода, обосновал оспорения резултат при
произнасянето на РДНСК гр.Силистра,свързан с определянето на категорията на
строежа.Вследствие на това в атакуваната заповед освен грешно определената
категория на строежа съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ ЗУТ, според ответния орган,
вместо по чл.137 ал.1 т.2 б.“г“ ЗУТ, са посочени за нарушени още и чл.142 ал.5
т.3 и т.7,вр. с чл.169 ал.1 т.2 и чл.143 ал.1 т.2 ЗУТ,чиито изисквания са
свързани с по-високата категория строеж и необходимостта от положително
становище на органите по пожарна безопасност и защита на населението, както и
оценка за съответствие с други специфични изисквания към определените видове
строежи съгласно нормативен акт.Твърди се, че посоченото отменително основание
в процесната заповед, свързано с чл.152 ал.2 ЗУТ, визиран като нормативна
основа за издаване на отмененото РС,било въведено формално, защото от
инвестиционния проект ставало ясно,че не се предвижда етапно строителство,
което и без друго, не може самостоятелно да обоснове атакувания резултат и
следва да бъде ирелевирано,тъй като очевидно ставало въпрос за техническа грешка.
Оспорва се главният фактически довод,че щом с цитираното в заповедта Решение
№512-Н0-И0-А1/2018г на Изпълнителна агенция по околната среда към
МОСВ,актуализиращо Комплексно разрешително с рег.№512-Н0/2015г. на оспорващото
дружество, с ново условие 11.5.2. „[…] да извършва
дейност по оползотворяване,обозначена с код R3 (рециклиране/ възстановяване на органични
вещества…,вкл.чрез компостиране или други процеси на биологична трансформация),в Инсталация за преработка на торови маси и
производство на гранулиран подобрител на почви,на следния отпадък с код и
наименование[…] 02 01 06„животински изпражнения,урина и тор…“,то според ответния орган,проектираната дейност била
свързана с третиране на отпадъци,а не с оползотворяване на странични животински
продукти,изключени от обхвата на Закона за управление на отпадъците, съгласно
чл.2 ал.2 т.6 от същия закон. Твърди се,че самият процес „компостиране“ е
естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на
органични вещества чрез аеробен или анаеробен биологичен процес,в който
човешката намеса е сведена до периодично разбъркване на суровината /птичата
тор/,с цел насищане на масата с кислород и никакви други интервенции,вследствие
на което се получава хумусоподобен материал (т.нар. компост),което апиори изключва съставомерните дейности по
„третиране“;„обработване“;„обезвреждане“ и т.н., типични за управлението на
отпадъците, какъвто птичата тор не е.Поддържа се,че релевираните дейности по
компостиране на суровината са безотпадни,обратно на записаното в обстоятелствената
част на оспорената Заповед „[…],с образуване
на отпадък с код 02 01 06 при експлоатацията на инсталацията.“(л.8 абз.3).С оглед
на всичко това се твърди,че проектираната дейност в разрешения за строителство
Завод за биотор чрез компостиране е безопасна,безотпадна и в съгласие с всички
изисквания на екологичното законодателство и съвременните производствени
технологии, поради което не попада в хипотезата на чл.137 ал.1 т.2 б.“г“ ЗУТ,по
необходимост налагаща преценките за „характеристиките,
значимостта, сложността и рисковете при експлоатация на строежите…“,което е
нормативната основа за тяхното категоризиране, по аргумент от чл.137 ал.1 ЗУТ,респ.чл.1 от Наредба №1/30.07.2003г.
за номенклатура-та на видовете строежи /Обн.ДВ,бр.72/03г,посл.изм.ДВ,бр.56/17г/.А
щом птичата тор не е отпадък съгласно горните съображения,то и определянето на
категорията на процесния строеж не попада в регулацията на чл.137 ал.1 т.2
б.“г“ ЗУТ, което ирелевира и възведените нарушения на чл.142 ал.5 т.3 и т.7,във
вр. с чл.169 ал. 1 т.2 и чл.143 ал.1 т.2 ЗУТ.Ето защо, се настоява оспорената
Заповед на началника на РДНСК гр.Силистра да бъде отменена. Претендира се
присъждане на съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК (л.130)
Ответникът- Началникът на
Регионална
дирекция за национален строителен контрол гр.Силистра,
чрез представител по пълномощие
юрисконсулт Д.К.,в съдебно заседание и подробни писмени бележки по делото,
изразява становище за неоснователност на оспорването и моли същото да бъде
отхвърлено. Твърди, че без връзка с правната регламентация на процесните
правоотношения, заинтересованата страна - главният архитект на Община
гр.Тутракан, оспорва материалната компетентност на ответният орган да отменя
издадени разрешения за строителство, по реда на чл.156 ал.3 ЗУТ, поради
констатирано нарушение на чл. 137 ЗУТ,в периметъра на определената категория на
проектирания строеж.Поддържа главен довод, че субстанцията, която ще бъде
използвана в планираното производство в процесния строеж - Завод за биотор чрез
компостиране, попада в обхвата на легалните дефиниции на понятието
„отпадък“,съгласно ЗУО; Наредба №2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците;
Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите
отпадъци; Регламент (ЕО) №1069/ 2009; Наредба №6/27.08.2013г. за условията и
изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.Твърди, че ЗУО третира
„страничните животински продукти“ като отпадък, обозначавайки ги с код:02 01
06, в подкрепа на което се позовава и на Решение №512-Н0-И0-А1/2018г. на ИАОС
към МОСВ, актуализиращо Комплексно разрешително №512-Н0/2015г. на „АА
Фарма“ЕООД с ново условие 11.5.2 (коментирано
по-горе),считайки,че със същото е разрешено на жалбоподателя
да изгради Инсталация за преработка на торови маси,с образуване на отпадък с
код 02 01 06, както е посочено и в процесната заповед,но не и в обсъжданото
доказателство (л.48-л.53).В обобщение поддържа, че субстратът,от който се
получава компост в случая, е отпадък, което сочи на правилно определена
категория на строежа съгласно чл.137 ал.1 т.2 б.“г“ ЗУТ-„съоръжения и
инсталации за третиране на отпадъци и закриване на депа за отпадъци чрез
повърхностно запечатване с горен изолиращ екран“ и чл.4 ал.4 от Наредба
№1/2003г. Алтернативно, ако съдът не приеме първото становище, че птичата тор е
отпадък по разума на ЗУО и, при съобразяване със заключението на вещото лице,
поддържа,че регламентацията на централния спорен по делото въпрос се намира в Регламент (ЕО) №1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
21.10.2009г. за установяване на здравни правила относно странични животински
продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за
отмяна на Регламент (ЕО) №1774/ 2002 -
занапред само Регламент (ЕО) №1069/2009, който е транспониран в националното ни
право основно в Закона за управление на отпадъците.Счита,че съгласно чл.2 ал.2
т.7 б.“б“ ЗУО,с оглед на двойното нормативно изключване, животинските
продукти,предназначени за изгаряне или използване в инсталация за биогаз или
компост, са останали в обхвата на националния закон и подлежат на режима на
управление на отпадъците,което отново насочва към II-ра категория на процесния строеж, нормирана с чл.137
ал.1 т.2 б.“г“, във връзка с §5 т.35 ДР ЗУТ,а не V-та, както е определена с отменено Разрешение за
строеж.А щом това е така, счита, че последното е издадено без задължителна
оценка за съответствие със специалните правила,предвидени за строежи от I-ва до III-та
категории, а именно - оценката за „безопасност при пожар“ да се извършва след
положително становище на органите по ПБЗН,както и оценка за съответствие с
други специфични изисквания към определени видове строежи,съгласно нормативен акт,
релевантни към изискванията на чл.142 ал.5 т.3 и т.7,във връзка с чл.169 ал.1
т.2 и чл.143 ал.1 т.2 ЗУТ. Поради всичко това настоява,че оспорената Заповед,
отменяща РС №24/01.07. 2020г. на главния архитект на Община гр.Тутракан,е
законосъобразна и моли жалбата да бъде оставена без уважение.Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение,като заявява и възражение за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя, по чл.78 ал.5 ГПК.
Заинтересованата страна - Главният архитект на Община гр.Тутракан арх.П.М., участващ в производството съобразно чл.215
ал.5 ЗУТ, се присъединява изцяло към
доводите и аргументите на упълномощения представител на оспорващото дружество и
настоява за отмяна на атакуваната заповед на началника на РДНСК-Силистра. На
самостоятелно основание поддържа довод за липса на материална компетентност на
същия да определя категорията на строежите, защото това е възложено от закона
другиму.Представя водена кореспонденция по този въпрос с ръководни длъжностни лица
в ДНСК гр.София (л.126-л.129).
Твърди, че коректният прочит на чл.2 ал.2 ЗУТ води до изключване от обхвата на
този закон на биоторта, сухите субстанции от екскременти на отглеждани
селскостопански животни и птици, когато се използват за получаване на биогаз
или компост.Счита,че проектираната дейност не е по преработка на тор, а на
обработка на същата - обработва се само механично,чрез периодично разбъркване
на масата и излиза отново тор, като по този начин се запазват в по-висока
степен полезните ѝ за почвата качества. Съобразявайки се изцяло с
посоченото в Технологичната част на инвестиционния проект е приел за правилно
определена категорията на строежа съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ ЗУТ-производствени сгради, инсталации, съоръжения, прилежаща инфраструктура и
други с капацитет до 50 работни места и съоръженията към тях.Не намира
правно-логическо правило,по силата на което птичите изпражнения да бъдат
квалифицирани като отпадъци съгласно §1 т.17 от Допълнителните разпоредби на
ЗУО,обратно на становището на ответния контролен орган,защото не е известно
същите да се изхвърлят на „сметища“,а не в образувани при по-големите
животновъдни обекти и бивши стопански дворове -„торища“. Не е известна друга
приложимост на процесната по делото субстанция, освен за обогатяване на
почвата, без значение компостирана или не, но като отпадък, подлежащ на
обезвреждане,респ. преработване или рециклиране за ново използване на запазени
негови качества или за повторна употреба,няма данни да е използвана в човешката
дейност. Ето защо твърди, че проектираната инсталация за нейното компостиране е
определена правилно като строеж от V-та категория,което сочи на
законосъобразност на отмененото РС. Моли за уважаване на жалбата.
Производството е по реда на чл.215,във
връзка с чл.156 ал.4 ЗУТ и чл.145 и следващите от АПК.Съдът,като обсъди изложените от страните доводи и след
преценка на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, прие следното:Оспорването е процесуално допустимо като подадено
срещу подлежащ на съдебен контрол акт;от активно легитимирано лице,с установен
правен интерес; в законоустановения срок с чл.215 ал.4 ЗУТ. Разгледано по същество е и основателно.
Предмет на
съдебния контрол за законосъобразност е Заповед
№ДК-11-СС-1 /20.07.2020г. на Началника на РДНСК гр.Силистра,с която е
отменено Разрешение за строеж №24/01.07.2020г.,издадено от главния архитект на
Община гр.Тутракан, ведно с инвестиционен проект за строеж:“Производствена
сграда -Завод за биотор чрез компостиране“,находящ се в ПИ №83524.50.36 по КККР
на с.Шуменци,местност „Айвалък“,Стопански двор.
От
административната преписка се установява, че на 01.07.2020г. главният архитект
на Община гр.Тутракан е издал отмененото РС, въз основа на одобрения на същата
дата (01.07.20г.)
инвестиционен проект, посочвайки, че строежът е V-та категория, съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ ЗУТ и
чл.10 ал.2 от Наредба №1/2003г. На основание чл.142 ал.6 т.2 ЗУТ е изготвена
оценка за съответствието на проектната документация със съществените изисквания
за строежите, представляваща комплексен доклад от регистрирана фирма -
консултант „Приста Консулт“ООД гр.Русе,с който е определена категорията на
строежа (пета) съгласно
чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ ЗУТ и чл.10 ал.2 от Наредба №1/03г. В Разрешението за
строеж е посочено, че същото се издава на основание чл.148 ал.1, ал.2 и ал.4 ЗУТ и чл.152 ал.2 ЗУТ. Последно посоченото основание (чл.152 ал.2 ЗУТ) е обсъждано от ответния орган като отменителен
фактор.Предвид многократното потвърждаване от участващия в производството издател
на РС (в жалбата на гл.архитект, по която е прекратено
производството и двукратно в съдебно заседание), че става въпрос за допусната техническа грешка,тъй
като нито с проекта се предвижда поетапно строителство,нито жалбоподателят е
заявявал подобно искане,настоящият състав намира за нужно още тук да отклони
изцяло съображенията около тази част на записаното основание за издаване на
строителното разрешение,приемайки,че същото е плод на опущение, допусната
грешка, и е без значение за разрешаването на повдигнатия пред съда спор.
След
уведомяването по реда на чл.149 ал.5 ЗУТ (л.13) и в срока от
чл.156 ал.1 ЗУТ е извършена проверка от служители на РДНСК-Силистра,
резултатите от която са инкорпорирани в Констативен протокол №РС-140/07.07.20г.
(л.30-л.37). Позовавайки се на Решение №512-Н0-И0-А1/2018г.на
Изпълнителната агенция по околната среда /ИАОС/ към МОСВ гр.София,с което е
актуализирано Комплексно разрешително с рег.№512-Н0/2015г. за инсталация за
интензивно отглеждане на птици - бройлери (л.48-л.53),добавящо
нови условия,вкл. по т.11.5.2.- „На
притежателя на настоящото разрешително се разрешава да извършва дейност по
оползотворяване, обозначена с код R3 (рециклиране/възстановяване на органични вещества,които
не са използвани като разтворители,включително чрез компостиране или други
процеси на биологична трансформация), в
Инсталация за преработка на торови маси и производство на гранулиран подобрител
за почви на следния отпадък с код и наименование:02 01 06 „животински
изпражнения,урина и тор (включително
използвана слама), отпадъчни
води, разделно събирани и пречиствани извън мястото на образуването им,
образувани при експлоатацията на инсталацията по Условие 2 (за интензивно отглеждане на бройлери)“, ответният орган е приел, че в разрешения строеж ще
се извършва „третиране на отпадъци“ чрез процес на компостиране, което
мотивирало извода за по-високата му категория. От Обяснителна записка по Част
„Технологии“ на инвестиционния проект (л.20-л.28) не се установява да е предвидено производство на
гранулиран подобрител на почви или процеси на възстановяване на органични
вещества в използваната суровина - птича тор.Ето защо,отнесено към конкретния
проект,новото условие в Комплексното разрешително на оспорващото дружество,има
ролята на макрорамка,без особена значимост за настоящия административен
спор.При така възприетите дейности в проектирания Завод за биотор чрез
компостиране, съгласно решението на ИАОС,ответният орган е квалифицирал строежа
във II-ра категория според чл.137 ал.1 т.2 б.“г“ ЗУТ и чл.4
ал.4 и чл.13 ал.1 Наредба №1/03г. С оглед на горната категоризация на строежа е
установил,че извършената оценка за съответствието на проекта относно опасност
при пожар е направена без положително становище на органите по пожарна
безопасност и защита на населението /ПБЗН/, както и без извършена изобщо оценка
за съответствие с други специфични изисквания към определени видове
строежи,съгласно нормативен акт.В обобщение е приел, че вследствие на
неправилно определената категория на строежа в процесното пред него Разрешение
за строеж,същото е издадено без оценка за съответствие със специалните правила,
предвидени за категорията строежи от I-ва до III-та и неприложими за категориите IV-та и V-та, с което е
допуснато нарушение на чл.142 ал.5 т.3 и т.7, във връзка с чл.169 ал.1 т.2 и
чл.143 ал.1 т.2 ЗУТ.Поради това е отменил РС №24/01.07.2020г., издадено от
гл.архитект на Община гр.Тутракан.
Следователно, централният спорен въпрос по делото е свързан с определя-
нето на категорията на проектирания строеж.Жалбоподателят твърди,че планираната
технологична дейност не е свързана с „третиране на отпадъци“,обратно на
изводите на ответния орган.Позовава се на Директива
№75/442/ЕИО на Съвета от 15.07.1975г. относно отпадъците,съдържаща
дефиниция на понятието „отпадък“. С чл.2 §2 б.“в“ от същата, от обхвата ѝ
изрично е изключена „фекална материя и други вещества, използвани в
земеделието“, а в съдържание на нормения ѝ състав не попада процесната
дейност по „третиране или обезвреждане на странични животински продукти“.
Ответният орган обратно, поддържа,че в Приложение №1 към чл.5 ал.1 и
чл.6 на Наредба №2/23.07.2014г. за класификация на отпадъците, с код 02.01.06
са по-сочени „животински изпражнения, урина и тор…“, който код съвпада с този
от Решение на Комисията от 03.05.2000г.
за замяна на Решение 94/3/ЕО за
установяване на списък на отпадъците в съответствие с чл.1, б.“а“ от Директива
75/ 442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за
установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с чл.1 §4 от
Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (нотифицирано под № С(2000) 1147),което поставя под въпрос квалифицирането на строежа
съгласно чл. 137 ал.1 т.2 б.“г“ ЗУТ.
За разрешаване на главния
конфликтен момент - птичите изпражнения, генерирани в процеса на интензивното
отглеждане на бройлери, представляват ли отпадък по смисъла на §1 т.17 ДР ЗУО
или са „странични животински продукти“, попадащи под режима на Регламент (ЕО)
№1069/2009, е приета Съдебно-биологична експертиза,неоспорена от страните и
кредитирана от настоящия състав, като професионално изготвена.Видно от нейното
заключение по въпрос №7-птичият тор, в момента на отделянето си, е страничен
животински продукт, получен като резултат от основни физиологични процеси,
протичащи в организма на птиците.В съдебно заседание на 25.11.2020г. вещото
лице е категорично, че птичите фекалии не са отпадък, а страничен животински
продукт от вида „тор“, използвана за обогатяване на почвата.В заключението на
СБЕ е описан процесът на компостиране на птичите екскременти като естествен
екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични
материали чрез аеробен или анаеробен биологичен процес,в резултат на който се получава
хумусоподобен материал, наречен компост, а в някои случаи и биотор.Необходимо е
максимално движение на въздушния поток, което става чрез пасивни или активни
форми на аерация (описаното разбъркване на торовата маса в
Технологичната част на проекта). Вещото лице е категорично
също, че компостирането не е свързано с никаква друга човешка намеса, а още
по-малко с привнасяне на някакви вещества или обработки на
субстанцията.Процентното участие на процеса компостиране при образуването на
общите емисии на парникови газове е много ниско - 0.01%, което показва, че
практически няма вредни емисии,които да се отделят при компостирането
/Вж.отговор на въпрос 5 СБЕ/.Вещото лице поддържа още, че в проектираната
инсталация се въвежда птича тор (мокра, получена от отглеждането
на бройлерите) и се извежда също птича тор-компост.В нито един
момент тази субстанция няма характеристиките на „отпадък“, съгласно легалните
дефиниции.
При тези фактически
установявания,настоящият състав намира от правна страна следното: Съдебният контрол по чл.156 ал.4,както и по чл.215
ал.5 ЗУТ е непряк, като негов предмет е контролно решение /заповед/ на РДНСК, а
не самото строително разрешение.Оспорената Заповед №ДК-11-СС-1/20.07.20г. е
издадена от компетентен орган,предвид разпореденото с чл.156 ал.3 ЗУТ:”
началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице…”,каквото несъмнено
е началникът на РДНСК гр.Силистра,видно от т.13 на Заповед
№РД-13-171/13.06.19г. на Началника на ДНСК (л.54-л.58).Спазени са и административнопроизводствените правила
при издаването на оспорения акт /чл.149 ал.5,във вр. с чл.156 ал.1-ал.3 ЗУТ/,като видно от Констативен протокол №РС-140/07.07.20г., работна група от
длъжностни лица при РДНСК-Силистра е извършила регламентираната служебна
проверка. Оспореният индивидуален административен акт е издаден след изясняване
на фактите и обстоятелствата от значение за случая, в съгласие с чл.35 АПК,
като е спазено и нормативното изискване за неговата форма - мотивирана заповед
относно законосъобразността на предоставеното му с писмо вх.№РС-Т-191-00-444
/07.07.20г. (л.13), по реда на чл.149 ал.5 ЗУТ,Разрешение за строеж
№24/01.07.20г. на гл.архитект на Община гр.Тутракан.
Въпреки това оспорената заповед е
материално незаконосъобразна. Процесното строителство е за обект
„Производствена сграда - Завод за биотор чрез компостиране”, чието проектиране
е било разрешено с виза на гл.архитект на Община Тутракан от
07.11.2018г.,според т.6 на посочените документи, на чието основание е било
издадено РС (л.5), както и посочените такива в раздел III „Законосъобразно изготвяне на проекта“ от Доклад за
оценка за съответствие на проектната документация с основните изисквания към
строежите (л.38-л.45). Извършена е оценка за съответствието на
инвестиционния проект с изискванията на чл.142 ал.5 ЗУТ посредством посочения
по-горе Доклад,изготвен от „Приста Консулт“ООД гр.Русе,съгласно приложения
Договор №П-1194/ 15.11.18г. (л.46-л.47). Всички части на проекта са съгласувани и одобрени на
01.07.20г. от главния архитект на Община-Тутракан,който във връзка със
заявление на възложителя и на основание чл.148 ал.1, ал.2 и ал.4 ЗУТ, е издал
отмененото от ответния орган Разрешение за строеж, поради различна преценка за
категорията му съгласно регламентацията от чл.137 ЗУТ и Наредба №1/2003г. за номенклатурата
на видовете строежи.
Водещият въпрос, поставен с жалбата,
който следва да получи отговор с настоящия акт е свързан именно с определянето
на категорията на разрешения строеж, което е обусловено изцяло от отговор на
фактическия въпрос - птичите екскременти представляват „отпадък“ и попадат под
регулацията на ЗУО и нормативните актове за неговото прилагане, или са
„страничен животински продукт“, регламентиран с Регламент (ЕО) №1069/2009,
намиращ пряко приложение поради примата на общностното право. Ответният орган,
ползвайки еклектичен сбор от дефиниции на понятия като:„производствен отпадък“;
„отпадък“;„код на отпадък“; „код на дейности по оползотворяване на отпадъци“ и
т.н.,почерпени от различни нормативни актове,уреждащи различен кръг от
обществени отношения, обосновава извод,че субстратът,представляващ птичи
екскременти, от който се получава компост, е отпадък.
Оспорващото дружество и главният архитект на Община гр.Тутракан
поддържат, че съгласно изричната разпоредба на чл.2 ал.2 т.7 б.“б“ ЗУО,
процесната субстанция, представляваща птича тор, е изключена от обхвата на
регулацията на отпадъците със ЗУО и актовете по прилагането му. Между страните
не се спори, че фекалната маса, която ще бъде използвана в проектираното
производство на компост, представлява „страничен животински продукт“, съгласно
дефиницията от чл.3 т.1 от Регламент (ЕО) №1069/2009, който урежда отношенията, свързани с
него.В същия чл.3 т.20 се съдържа определение на понятието „оборски тор“-
всички животински екскременти и/или урина от селскостопански животни, различни
от риба, отглеждани в развъдници, със или без сламена постеля. В раздел 4 на
Регламента са категоризирани страничните животински продукти, като съгласно
чл.9 „Материал от категория 2“, б.“а“ в обхвата му е включен „оборски тор“.
Според чл.13 б.“д“ и б.“е“ от Регламент (ЕО) №1069/2009,
материалът от категория 2 трябва да бъде: компостиран или преобразуван в
биогаз, както и прилаган без преработка върху почвата в случая на „оборски тор,
съдържание на храносмилателния тракт, отделено от него…“ В чл.14 от Регламента
са разписани правилата за употреба и унищожаване на материал от категория 3,
чиято б.“к“ говори, че в случай на „кухненски отпадъци“ посочени в чл.10, може
да бъдат компостирани след предварителна обработка.
За употреба на странични животински продукти, от една страна и, от
друга - на биоотпадъци, съгласно Наредба
за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци
/Обн.ДВ,бр.11/17г.,изм.ДВ,бр.47/18г./, нормативните актове упорито насочват към
компостиране и ферментационен продукт, като е изначално ясно, че на този процес
не могат да бъдат подложени директно растителните отпадъци /чл.34 ЗУО/ или
битовите биоотпадъци, както е с птичата тор. Подлежащите на компостиране други
биологични продукти (битови, растителни, животински) следва предварително да бъдат сепарирани,
стерилизирани или други подложени на други обработки. Ето защо позоваването на
ответния орган на правила от последно посочената наредба, както и на такива от
Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за
издаване на комплексни разрешителни, във връзка с релевираното Решение на ИАОС,
актуализиращо Комплексното разрешително на оспорващото дружество за интензивно
отглеждане на бройлери и компостиране на получената от него птича тор, е
неотносимо, стоящо далеч от конкретния предмет на спора.
Съгласно чл.2 ал.2 т.7 б.“б“ ЗУО законът не се прилага за:“странични животински продукти […],попадащи в
приложното поле на Регламент (ЕО) №1069/ 2009 […], с изключение на животинските продукти, предназначени
за изгаряне, депониране или използване в инсталация за биогаз или компост“. Изключената субстанция от горната регламентация е
„животински продукти“, а не процесната по делото „странични животински
продукти“, което сочи на неоснователност на възражението на ответния орган, за
приложимост в случая на ЗУО. Дефиниция на „продукти от животински произход“ се
съдържа в т.8.1 от Приложение I на Регламент (ЕО) №853/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004г. относно
определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход. Очевидно нормотворецът прави разлика между
„животински продукт“ и „страничен животински продукт“, каквато следва и от
обичайното им лексикално тълкуване. Следователно, процесната по делото
субстанция, приета от страните като „страничен животински продукт“, нормирана
за целите на употребата ѝ от човека с Регламент (ЕО) №1069/2009, не
попада в изключението на чл.2 ал.2 т.7 б.“б“ ЗУО, което означава, че е извън
обхвата на регулацията на „отпадъците“ със ЗУО.Същият извод следва и от анализа
на чл.4 ал.1 ЗУО, дефиниращ понятието „страничен продукт“, а не „отпадък“ по
смисъла на §1 т.17 ДР ЗУО,на който терен се намира и настоящият съдебен спор.
Налице са предпоставките от чл.4 ал.1 т.1-т.4 ЗУО, като в случая „страничните
животински продукти“ са дефинирани и регулирани с Регламент (ЕО) №1069/2009,
което ирелевира процедурата по чл.4 ал.2-ал.8 ЗУО, защото тяхното определяне е
извършено с по-висок по ранг акт. А това, че процесната по делото субстанция,
подлежаща на компостиране с проектираната производствена сграда и инсталация, е
„страничен продукт“ с допълнителната характеристика „животински“,е установено
по делото,вкл. със заключението на приетата СБЕ. Следователно, щом суровината,
която ще се компостира в проектираната инсталация не е „отпадък“ по разума на
§1 т.17 ДР ЗУО, а е страничен животински продукт, изключен от периметъра на
действие на същия закон, то правилно е била определена категорията на
проектирания „Завод за биотор чрез компостиране“ като производствена сграда с
капацитет до 50 работни места, т.е. V-та
категория, съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.“б“ ЗУТ, за която са неотносими
изискванията на чл.142 ал.5 т.3 и т.7 ЗУТ.Последното води до извод,че
оспорената заповед на контролния орган, издадена по реда на служебния контрол
по чл.156 ЗУТ, противоречи на материалния закон и следва да бъде отменена.
За пълнота на настоящия акт следва да бъде отклонено като неоснователно
възражението на заинтересованата страна - главният архитект на Община
гр.Тутракан, за липса на материална компетентност на ответният орган относно
преценката и определянето на категорията на проектирания строеж. Вярно е, че
същата нормативно е възложена на проектанта (първоначалното определяне), на компетентния консултант по чл.166 ЗУТ (потвърждаването ѝ с Доклада за оценка за
съответствие) и въвеждането ѝ в крайния
разрешителен акт от главния архитект, в която нормативна верига от
отговорности,не се вмества процесното произнасяне на РДНСК и то с единствен
отменителен довод - същата тази категория на проектирания и разрешен строеж. Но
е вярно също така, че на ответния орган е възложен пълният контрол по
спазването на ЗУТ и на нормативните актове по прилагането му при проектирането
и строителството, като контролът, който упражнява ДНСК е само за
законосъобразност и по правило - служебен. Ето защо, настоящият състав
намира,че неправилно заинтересованата страна в процеса (главният архитект на Община Тутракан) вижда в изменението на категорията строеж от
ответника, липса на правомощия за органите на ДНСК, независимо от
състоятелността на останалите му доводи, обсъдени по-горе.Те сами по себе си не
отнемат общите нормативни правомощия на органите на ДНСК за пълен контрол за законосъобразност
на актовете по чл.148 ЗУТ,както основателно счита ответникът.
Предвид изложеното се налага извод, че жалбата е
основателна, а атакуваната Заповед на началника на РДНСК гр.Силистра, отменяща
Разрешение за строеж №24/01.07.2020г. на главния архитект на Община
гр.Тутракан, като несъответна на установените факти по делото и закона,следва
да бъде отменена.При този изход на делото и с оглед своевременното им
поискване, разноски следва да бъдат присъдени в полза на оспорващото дружество,
съобразно удостоверения им размер.В приложения на л.130 Списък по чл.80 ГПК, е
посочен разход - заплатен адвокатски хонорар от 1500 лева, за каквото плащане
няма данни по делото. Удостоверено е заплащане „в брой“ на 700 лева, видно от
приложения на л.62 Договор за правна защита и съдействие.Освен това,доказани са
разходи за платена държавна такса от 50 лева (л.80) и за вещо лица
по СБЕ - 250 лева (л.112). Следователно, общият размер на удостоверените
разноски от жалбоподателя е 1000.00 лева, колкото и следва да му бъдат
присъдени, поради неоснователност на възражението по чл.78 ал.5 ГПК на ответния
орган. Последният, издал процесния пред съда акт по чл.156 ал.3, във връзка с
чл.215 ЗУТ, е упражнил делегирана му компетентност и не е ръководител на
администрация,която разполага със собствен бюджет.Ето защо, по аргумент от
чл.143 ал.1 АПК,във връзка с чл.219 ЗУТ, разноските следва да бъдат възложени в
тежест на бюджета на администрацията,в чиято структура е този орган, а именно
ДНСК гр.София, която може да отговаря по имущественото задължение като
юридическо лице (арг.чл.2 Устройствен правилник на
Дирекцията за национален строителен контрол - обн.ДВ,бр.42/19г.), чиито началник е второстепенен разпоредител с бюджет
към Министъра на МРРБ (арг.чл.3 УПДНСК).
В обобщение настоящият състав приема,че
оспорената Заповед на началника на РДНСК гр.Силистра е материално
незаконосъобразна и подлежи на отмяна, поради наличие на основанието от чл.146
т.4 АПК, с обсъдените по-горе последици, воден от което и на основание чл.172
ал.2 пр.2 от АПК, във връзка с чл.219 ЗУТ, Административният съд гр.Силистра
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „АА Фарма“ЕООД, с ЕИК:*********
и адрес на управление в с.Шуменци, Силистренска област, „Птицеферма“,
представлявано от управителя А.Д.А.,Заповед
№ДК-11-СС-1/20.07.2020г. на Началника на Регионална дирекция за национален
строителен контрол гр.Силистра,с която е отменено Разрешение за строеж
№24/01.07.2020г.,издадено от главния архитект на Община гр.Тутракан,ведно с
инвестиционен проект за строеж:“Производствена сграда - Завод за биотор чрез
компостиране“,находящ се в ПИ №83524. 50.36 по КККР на с.Шуменци, местност
„Айвалък“,Стопански двор.
ОСЪЖДА Дирекция за национален
строителен контрол с административен адрес:гр.София,бул.“Христо Ботев” №47, да заплати на „АА Фарма“ЕООД, ЕИК:
********* и адрес на управление:с.Шуменци, Силистренска
област,„Птицеферма“,представлявано от управителя А.Д.А.,сумата от 1000.00 /Хиляда/ лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: