Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
854 11.06.2021 Година Град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, III
състав, на дванадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Чавдар Д.
Секретаря И.Л.
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Д. административно дело номер 89 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Производството е образувано по жалба
на Г.К.К. и М.В.К. ***, против разрешение за строеж № 160/04.12.2020г. за обект:
“Ограда“ в УПИ II-378 /57491.503.281/, кв.22 по плана на гр.Поморие, община Поморие, с
административен адрес ул.„Цар Симеон“ № 8, издадено от главен архитект на
Община Поморие. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
издаденото разрешение за строеж, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните норми при провеждане на производството по издаването му. Жалбоподателите
твърдят, че оградата, предмет на процесното разрешение за строеж, е изградена и
съществува в имота с идентично местоположение и параметри.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител жалбоподателите поддържат жалбата,
ангажират доказателства и молят да бъде постановено решение, с което да бъде
отменено обжалваното разрешение за
строеж.
Ответникът по жалбата – главен архитект
на Община Поморие, редовно уведомен, в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, като неоснователна, ангажира доказателства и моли
да бъде постановено решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение. Прави възражение
за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на жалбоподателите.
В съдебното производство, като заинтересувани
страни са били конституирани И.Х.С., В.И.С., И.Л.К., редовно уведомени, които
не се явяват и не се представляват. Конституирани
като заинтересувани страни в настоящото производство са били още Д.С.Д., С.В.Н.
и В.В.Н., също редовно призовани, които не изпращат процесуален представител.
Административен съд Бургас,
намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.215,
ал.1 от ЗУТ от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.149, ал.1, изр.1 от ЗУТ, за издаденото
разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение се съобщава
на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. От друга страна, нормата на чл.149, ал.2 от ЗУТ указва, че
заинтересувани лица по ал.1 са:
1. в случаите на нов строеж,
пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и
носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право
да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в
квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята;
2. в случаите на преустройство и промяна на
предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал.
2;
3. в случаите по чл. 185, ал. 1 и 2
- собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост;
4. в случаите по чл. 185, ал. 2 –
собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост
В случая, по делото безспорно се
установява, че жалбоподателите като собственици на самостоятелен обект с
идентификатор 57491.503.281.4.4 по КККР
на гр.Поморие, ведно със съответните идеални части от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена сградата, съгласно нотариален акт № 130,
том II, рег.№ 1013, дело № 304 от 2016г., се
явяват заинтересувани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Административен съд Бургас, след
като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за
установено следното:
Производството пред
административния орган е започнало по заявление рег.№ ТСУ-1718/08.10.2020г.
(л.21 от делото), подадено от И.Х.С. и
В.И.С., в качеството им на собственици на поземлен имот с
идентификатор 57491.503.281 по КККР на гр.Поморие, намиращ се в гр.Поморие, ул.„Цар
Симеон“ № 8, като заявителите са поискали да бъде издадено разрешение за строеж
за обект „Плътна ограда изцяло в имота, представляващ УПИ/ПИ № II-378, с
идентификатор 57491.503.281, кв.22 по плана на гр.Поморие, община Поморие,
находящ се на ул.„Цар Симеон“ № 8, съгласно
одобрени проекти. Към заявлението са представени конструктивно становище (л.14 от делото),
документи за собственост (л.16-17 от делото) и инвестиционен проект (л.22 от
делото), изготвен въз основа на скица-виза № 329 (л.20 от делото), издадена от
главния архитект на Община Поморие. В представеното конструктивно становище е
уточнено, че при изпълнение на строителството е предвидено оградата да се
изгради по вътрешните регулационни линии с височина 2,20м. от терена, която да
е изцяло в имота на възложителя. Посочено е, че следва ивичните фундаменти под
оградата да бъдат изпълнени с ширина 40см и дълбочина на фундиране 80см. под
прилежащия терен от бетон, като в горния си край завършват с армиран стоманобетонов
пояс и стремена през 20см., а през Зм. следва да се поставят фусове за колони. Посочено
е още, че следва оградата да се изгради от тухлена зидария, като се обрамчи със
стоманобетонов пояс, армиран с надлъжна армировка и стремена.
С разрешение за строеж № 160/04.12.2020г.
(л.15 от делото), на основание чл.147 от ЗУТ е разрешено на заявителите, да се
извърши строителство, съгласно одобрен инвестиционен план от 03.12.2020г., на
„Ограда в УПИ II-378 /57491.503.281/, ПН: 378, кв.22, ЗП: 0,00 м2, РЗП: 0,00м2,
етажи: 0, гр.Поморие“. В разрешението за строеж е посочено, че обектът е VI категория, съгласно
чл.12 от Наредба №1 за номенклатурата на
видовете строежи и чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ и не подлежи на въвеждане в експлоатация
съгласно чл.177 от ЗУТ.
С обявление изх.№
273/07.12.2020г. (л.10 от делото) са уведомени заинтересуваните лица за издаденото
разрешение за строеж, като им е предоставена възможност да се запознаят със
същото.
С писмо изх. рег. №
24-10-181/08.12.2020г. от кмета на Община Поморие (л.14 от делото), на
основание чл.149, ал.5 от ЗУТ, е уведомен Регионален отдел за национален
строителен контрол – Бургас при РДНСК Югоизточен район за издаденото разрешение
за строеж.
В тази връзка, от служители на
РДНСК - Бургас е извършена служебна проверка по документи, по реда на чл.156, ал.2 от ЗУТ на процесното
разрешение за строеж, в резултат на която е съставен констативен протокол №
160/07.12.2020г. (л.56-58 от делото). В същия е посочено, че са спазени
изискванията на чл.144, ал.1, т.3 от ЗУТ и съгласуваният инвестиционен проект е
в съответствие с предвижданията на действащия ПУП и издадената виза за
проучване и проектиране. Посочено е още, че е налице съответствие между всички
части на инвестиционния проект, както и че са спазени изискванията на чл.145,
ал.3 и чл.142, ал.10 от ЗУТ. По отношение на издадено разрешение за строеж е
установено още, че са спазени изискванията на чл.148 от ЗУТ, както и че същото
съдържа всички необходими реквизити. В заключение е посочено, че не са
установени нарушения.
Срещу разрешение за строеж №
160/04.12.2020г. е подадено възражение (жалба) вх.№ 94Г-1461-4/29.12.2020г.
(л.3-4 от делото) от жалбоподателите в настоящото производство.
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза. Видно от
заключението на вещото лице, в дъното на
дворното място в поземлен имот с идентификатор 57491.503.281 по КК на
гр.Поморие е изградена масивна, плътна ограда с височина 2,20м., като според
вещото лице разстоянията от оградата до първите етажи на сградата от основното
застрояване в съседните имоти е по-голямо от височината на оградата и същата е
изградена изцяло в поземления имот на възложителя т.е. при изграждане на
оградата са спазени изискванията на чл.48, ал.4 от ЗУТ. По отношение на
сградите на допълващо застрояване в УПИ I-377 и УПИ XIII-391, в изготвено
допълнително заключение, вещото лице посочва, че видно от
конструкцията и състоянието им, същите представляват второстепенни или
стопански постройки на допълващо застрояване, изградени на вътрешните граници
на урегулираните поземлени имоти, в съответствие с чл.45 и чл.46 от ЗУТ.
Посочено е още, че в отдел ТСУ при Община Поморие не са открити преписки и
разрешения за строеж за постройките. В съдебно заседание вещото лице поддържа
посочените в заключенията изводи, като отново посочва, че са спазени
отстоянията от оградата до първите етажи на основното застрояване на съседните
парцели. Вещото лице сочи още, че не може да бъде определен момента на
изграждане на оградата.
В хода на съдебното производство
е разпитан като свидетел - С.С., който обяснява, че е съсед на жалбоподателите
от 2018г. и живее на първия етаж в сградата. Свидетелства, че в дворното място
има изградена масивна плътна ограда, чиито строеж е започнал април 2019г.. Сочи
още, че оградата е изградена за период от 3-6 месеца от работници на И.С., като
извод за последното е направил, виждайки С. да общува със строителите.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган – главен архитект на Община
Поморие, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.148, ал.2
от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, поради
което е валиден.
Но при така установените факти и
като съобрази приложимото право, съдът намира, че оспореното разрешение за
строеж е незаконосъобразно поради съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, обусловили неправилно приложение на
материалноправните разпоредби и несъобразяване на административния акт с целта
на закона.
Разрешение за строеж №
160/04.12.2020г. е издадено от главния архитект на Община Поморие на основание
чл.147 от ЗУТ във връзка с подадено заявление. Съгласно посочената разпоредба „Не се
изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж
за: …. 7.плътни огради на урегулирани поземлени имоти с височина на плътната
част от 0,60 м до 2,20 м, с изключение на случаите по чл. 48, ал. 9 ЗУТ.
Съгласно разпоредбата на
последната норма Строителството на огради в отклонение от изискванията по ал.5
и 7 на същия член се разрешава от главния архитект на общината въз основа на
индивидуален архитектурен проект, съобразно предназначението на урегулирания
поземлен имот и с оглед осигуряване на архитектурно единство. Макар по
преписката да липсват данни за наличие на коя да е от хипотезите на цитираните
по-горе две алинеи, на органът е бил представен инвестиционен проект, включващ
ситуационна част и конструктивно становище. Видно от същото, липсва констатация
за наличие на съществуваща ограда, която следва да бъде премхната за реализация
на предвиждането. Напротив, оградата се описва като несъществуваща и се
предвижда да бъде реализирана напред във времето. Това обстоятелство само по
себе си противоречи както на свидетелските показания на св. С., така и на
констатациите на вещото лице, което установява към настоящия момент наличие на
ограда с характеристики идентични с тези на спорното разрешение.
Във връзка с констатираното,
съдът възприема изцяло за достоверно изложеното от страна на св. С. за
построяване на оградата преди депозиране на заявлението за издаване на
разрешение за строеж. Обратната теза - на представителя на ответния орган, че
оградата при постановяване на разрешението е липсвала, като вероятно е
изградена в последствие, представлява позитивен факт, за който доказателства не
са ангажирани. Съществуването на строеж (ирелевантно законен или не) с
характеристики идентични с посочените в разрешението за строеж, без предвидено
премахване на същия, обосновава липсата на правен интерес от страна на
заявителя да поиска издаването на разрешение за повторен строеж със същия
предмет, тъй като този предмет вече е реализиран в поискания обем.
Съгласно разпоредбата на чл.148,
ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват
само ако са разрешени съгласно този закон, като ал.2 на същата разпоредба
указва, че разрешение за строеж се издава
от главния архитект на общината. Анализът на посочените правни норми сочи,
че разрешението за строеж се издава за строеж, който предстои да бъде изграден,
каквато хипотеза в случая не е налице. От събраните в хода на съдебното
производство данни – съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания,
безспорно се установява, че в процесния имот е налице изградена масивна плътна
ограда, чието местоположение и параметри изцяло съвпадат с предвидената с процесното
разрешение за строеж. Доколкото оспореното разрешение за строеж не е влязло в
сила, същото не би могло да бъде годно основание за изграждане на тази ограда с
посочените параметри, което налага логичния извод, че същата е изградена преди
да е налице годно основание за строеж. С издаването на оспорения акт, както и с
одобряването на инвестиционния проект за строежа, съществено се заобикаля
закона, който не допуска одобряване и издаване на строителни книжа спрямо
строежи, които вече са изградени. Т.е., такаиздаденото разрешение за строеж,
противоречи на целта на закона, а тя е разрешения да се издават за реализирането
на несъществуващи обекти. Ирелевантен в този случай е моментът на реализацията
на спорната ограда - преди или след издаване на спорното разрешение, доколкото
построяването е извършено преди влизането му в сила, т.е. в момент, когато
същото не поражда правно действие. Хипотетично, по-късното му потвърждаване не
би могло да промени обстоятелството, че оградата е реализирана преди датата на
влизането му в сила. Това от своя страна също би значело, че влязлото в сила
разрешение е издадено за съществуващ, а не за предстоящ да бъде изграден обект.
Нещо повече - разрешението за
строеж е издадено и в нарушение на целта на закона, формулирана в чл.1 ал.2 от ЗУТ. Според тази норма, с административните актове на изпълнително –
разпоредителните органи, на които са възложени правомощия по ЗУТ, се уреждат
обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното
проектиране и строителството в Република България, както и ограниченията върху
собствеността за устройствени цели. В конкретния случай,
цялата процедура по издаване на процесното разрешение и самото то като краен
акт, противоречат на целта на закона, доколкото не могат да осигурят
законосъобразното изграждане на обект, съответстващ на нормативните изисквания,
предвижданията на подробния устройствен план и устройствените показатели на
имота.
За пълнота на изложението, съдът
следва да отбележи, че изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност на
оспореното разрешение за строеж поради нарушение на чл.48, ал.4 от ЗУТ са също основателни.
Съгласно посочената разпоредба „При липса
на съгласие на собственик на засегнат имот строителството на плътна ограда
между съседни имоти с височина на плътната част над 0,6 м се допуска, ако
разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния
урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част
на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.“.
Видно от заключението на вещото лице, отстоянията от оградата до първите етажи
на основното застрояване на съседните парцели са спазени. Що се отнася до
съществуващите сгради до вътрешната регулационна линия към дъното и западната
граница на парцела обаче съдът намира изводите на вещото лице за необосновани.
Според вида и разположението им същото ги е приело за второстепенни с
предназначение различно от жилищно. Видно обаче както от приложената в инвестиционния
проект ситуация, така и от представената от в.л. комбинирана скица на ПУП и КР
се удтановява, че посочените сгради са с отразяване „Мж“, т.е. масивни жилищни,
което сочи на необходимост и спрямо тях да бъде спазено изискването за
отстояние, като видно от комбинираната слкица на в.л. тази препоставка не е
налична при сградата, разположена в близост до западната регулационна линия,
която сграда се намира на 1,50м. както от констатираната като налична намясто
ограда, така и от разрешената такава, предмет на оспореното разрешение за
строеж. Предвид изложеното съдебният състав достига до извод за допуснато в
издаденото разрешение за строеж нарушение на чл.48, ал.4 от ЗУТ.
За пълнота на изложението следва
да бъде отбелязано това, че са неоснователни възраженията относно наличието на
неяснота по отношение адресата на административния акт. Действително в
обявление № Об-273/07.12.2020г. е посочено, че разрешението за строеж е
издадено на всички лица, конституирани като заинтересувани лица в настоящето
производство, но видно от процесния административен акт, същият е издаден
единствено на възложителите. Доколкото именно разрешението за строеж е актът,
който поражда правно действие и създава права на лицата, съдът намира, че е
налице твърдяната неяснота.
В съответствие с изхода на
оспорването и искането на процесуалния представител на жалбоподателите, на
същите следва да се присъдят направените разноски съобразно разпоредбата на
чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Основателно е обаче възражението на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на жалбоподателите. Съгласно
чл.36, ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между
адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може
да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. В чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, в частност за дела по Закона за устройство на
територията и Закона за кадастъра и имотния регистър, минималното възнаграждението
е 900 лв.. Видно от представените по
делото два броя договори, процесуалният представител на жалбоподателите е
сключил с всеки от тях отделен договор за сумата от 900лв., представляващи
заплащане за предоставяне на адвокатски услуги, а именно изготвяне на жалба
срещу разрешение за строеж № 160/04.12.2020г. и процесуално представително по
адм.д. № 89/2021г. по описа на Административен съд – Бургас. Същевременно обаче
съдът отчита факта, че за двамата жалбоподатели е изготвена една обща жалба, с
еднакви доводи и основания за оспорване. На следващо място, производството е
преминало в две заседания, в които жалбоподателите се представляват
едновременно и на еднакви основания от процесуалния си представител. Като се
вземе предвид и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът
намира, че следва да присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 900
лева.
По изложените съображения и с
оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите
следва да се присъдят направените от тях разноски по делото, които са
своевременно поискани и доказани в размер на 1420 лева, от които 900 лева - платено
адвокатско възнаграждение, 300 лева - депозит за съдебно-техническа експертиза, 200лева - депозит за допълнителна
съдебно-техническа експертиза и 20, 00 лева - държавна такса за образуване на
делото.
Воден от гореизложеното,
Административен съд Бургас, III-ти състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
оспорването на Г.К.К. и М.В.К. ***, разрешение за строеж № 160/04.12.2020г. за
обект: “Ограда“ в УПИ II-378 /57491.503.281/, кв.22 по плана на гр.Поморие,
община Поморие, с административен адрес ул.„Цар Симеон“ № 8, издадено от главен
архитект на Община Поморие.
ОСЪЖДА Община Поморие
да заплати на Г.К.К. и М.В.К. *** направените по делото съдебноделоводни
разноски в размер на 1420,00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
СЪДИЯ: