Р Е Ш Е Н И Е
№
16.06.2017г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря
Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 1747/2017г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. Цв.В., против Р.Ц.Х.,
с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 7005/2016г, по описа на ПлРС, против която е
депозирано възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответника, с адрес
гр. ***, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.150,
ал.1 и чл. 153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал ТЕ, като не е погасил задълженията си.
Посочва се, че Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди
се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението по
които не е плащано от ответника. Твърди се, че сумите са начислявани въз основа
на реален отчет на уредите за дялово разпределение, от страна „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, гр. София. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 1068,82лв от които сумата
от 921,55лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за периода
01.11.2013-31.03.2016, и сумата от 147,27лв- лихва за забава, за периода
04.01.2014-12.09.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
Отв. Р.Ц.Х.,, в срока за отговор,
чрез адв. Ил. Д., признава предявеният иск. Оспорва се размера на юрк.
възнаграждение.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
По делото, с определение №
1771/28.04.2017г, като трето лице- помагач на страната на ищеца, е
конституирано „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №4417/20.09.2016г., по ч. гр.д.№ 7005/2016г. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
От страна на третото лице-
помагач, са представени изисканите от съда месечни справки, приети по делото .
По делото не се спори също, че
отв. Р.Ц.Х., е титуляр на партида, с ***, за топлоснабден имот, с адрес ***. безспорно
е по делото, че за процесния период, отв. Х., е използвал доставяната от ищеца
топлинна енергия, за битови нужди- видно от приложените по делото справки, от
третото лице- помагач, се установява, че главницата е формирана от сума за
отопление, щранг- лира /уред без ИРУ/ и сградна инсталация.
По делото се установява също, че
от страна на ответника Х., има извършено плащане на част от претендираната
сума- в размер на 200лв., внесени на 13.04.2017г. С оглед на изричното изявлението
на процесуалният представител на ищеца, в с.з. на 29.06.2017г, съдът приема, че
със сумата е погасена част от претендираната главница.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
н а нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установи, че на името на
собственика на имота- отв. Х., е открита партида – с аб.№ ***за процесния
период е доставяна ТЕ до имота. Съдът намира за безспорно установен факта, че ответника,
има качеството на потребител на ТЕ, за процесния период, и съответно същият
дължи плащане на сумите, съставляващи потребена ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума.
Както бе посочено по- горе, по
делото безспорно се установи, че от страна на ответника, има извършено плащане,
в хода на настоящето производство, на сумата от 200лв., с което е погасена част
от дължимата главница. Поради това, съдът намира, че постановеното протоколно
определение, от с.з. от 29.05.2017г., с което съдът обявил на страните, че ще
се произнесе с решение, при признание на иска, следва да бъде отменено по реда
на чл. 253 от ГПК, поради грешка.
На основание гореизложеното,
съдът приема, че искът е частично основателен и следва да бъде признато за
установено спрямо ответника Р.Х., че дължи сумата общо от 868,82лв., от които
сумата от 721,55лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ, за
периода 01.11.2013-31.03.2016, и сумата от 147,27лв- лихва за забава, за
периода 04.01.2014-12.09.2016г, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-19.09.2017г., до
окончателното й изплащане, като за разликата до пълният предявен размер до 1068,82лв.-
общо, искът следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса .
Следва, в полза на ищеца да бъдат
присъдени направените от него разноски в настоящето производство. В случая
съдът определя размер на дължимото юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по
реда на чл. 78, ал.8 от ГПК. Съобразно цитираната норма, в полза на юридически
лица или еднолични търговци, се присъжда и възнаграждение в размер, определен
от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В полза на ищеца да бъде
присъдената общо сумата от 175лв.-
включваща юрк. възнаграждение и държавна такса. Тъй като плащането е извършено
в хода на производството- след депозиране на настоящата ИМ, ответникът следва
да понесе изцяло направените от ищеца разноски, в настоящето производство.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното производство-по ч гр.д.№ 7005/2016г. на
ПлРС, определени и изчислени от съда в размер на 10,57лв. /вкл. държавна такса
и разноски/, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата
на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК.
В случая, съдът също определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение, по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ –Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. до 150лв. Съдът намира, че следва
да се определи минимален размер на юрк. възнаграждение от 50лв.
Съдът намира, че в полза на
ответника, следва да бъдат присъдени направени разноски, по ч. гр.д.№
7005/2016г. на ПлРС, съразмерно на частта от вземането, за която е предявен
искът по чл. 422 от ГПК. По делото, в с.з. на 29.05.2017г, от страна на адв. Ил.
Д., е представен договор за правна защита и съдействие от дата 05.12.2016г., в
който е посочено, че е уговорено адв. възнаграждение от 6200лв.-цифром и
словом- шестстотин и двадесет лева, за представителство по ч. гр.д.№ 7005/2016г
и по настоящето гр.д.№ 1747/2017г. на ПлРС; съдът приема, че важи изписаното в
словом сума. В договорът няма разграничаване на възнаграждението, уговорено по
заповедното и по исковото производство, като заедно с това, в него е посочено,
че има заплащане-в брой, само на част от уговореното възнаграждение- сумата от
320лв-заплатена на 05.12.2016г. Съдът установи също, че в рамките на ч.гр.д.№
7005/2016г. на ПлРС, има представено само пълномощно от 01.12.2016г, с което
длъжникът Р.Х., е упълномощил адв. Д., да го представлява в производството по
чл. 423 от ГПК, в което не е уговорено адв. възнаграждение. Разноски в полза на
длъжника няма присъдени и по ч. гр.д.№ 99/2017г на ПлОС, по което е прието
възражението по чл. 423 от ГПК. По делото, е представен и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК, в който адв. Д., е посочила направени разноски, в размер на
620лв.- адв хонорар, по компенсация, по ч. гр.д.№ 7005/2016г., и в размер на
300лв- по настоящето гр. д.№1747/2017г. Както бе посочено, в представеният договор
за правна защита и съдействие, е посочена една обща сума от 620лв.-съставляваща
уговорено адв. възнаграждение за заповедното и за исковото производство, от
които заплатена е сумата от 320лв. на дата 05.12.2016г.. С оглед на това, съдът
приема, че сумата от 320лв., касае заповедното производство, и в полза на отв. Х.
следва да се присъди съответен размер- сумата от 274,91лв. По исковото
производство, в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски,
както и с оглед изхода на производството и факта, че плащането на част от
процесната сума е извършено след датата на ИМ, така и с оглед факта, че
разноски се присъждат, само ако страната е заплатила реално възнаграждението-
ТР№6/2012г., т.1 на ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл.253 от ГПК, ОТМЕНЯ,
поради грешка, протоколно определение от 29.05.2017г, с което съдът е обявил,
че ще се произнесе с решение при признание на иска.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1, вр .чл.86,
ал.1 от ЗЗД, че Р.Ц.Х., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й.В.,
сумата общо от 868,82лв., от които
сумата от 721,55лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.11.2013-31.03.2016, за имот с ***, и сумата от 147,27лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-12.09.2016г, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-19.09.2016г., до окончателното й изплащане, за която сума има
издадена заповед за изпълнение №4417/20.09.2016г., по ч.гр.д.№7005/2016г. по
описа на ПлРС, като ЗА РАЗЛИКАТА
до пълният предявен размер от 1068,82лв., ОТХВЪРЛЯ иска като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, в хода на производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, Р.Ц.Х., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител Й.В., сумата от
175лв.-разноски по настоящето дело и сумата от 10,57лв.- разноски по ч.гр.д.№ 7005/2016г на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ– ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от законния си представител Й.В.,
ДА ЗАПЛАТИ НА Р.Ц.Х., ЕГН **********,***,
сумата от 274,91лв.-
разноски по ч.гр.д.№ 7005/2016г на ПлРС.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВСИС” ЕООД, гр. София.
Решението, в частта му, в която е
отменено протоколно определение от 29.05.2017г, има характер на определение и
не подлежи на обжалване. в останалата си част, решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: