№ 108
гр. Дупница, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Росица К. Кечева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200191 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 9778817, издаден от ОДМВР-
Кюстендил, с който на К. Д. П., с адрес: гр.Д., ж.к."Б." бл.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********,
с адрес за призоваване: гр.Д, ул."Р." **, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди по подробно изложени съображения, че процесният електронен
фиш е издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
поради което е незаконосъобразен и неправилен. Иска се отмяна на същия.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява в последното съдебно
заседание. Взема становище по същество за основателност на жалбата и пледира за отмяна
на атакувания ЕФ.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание. Депозирано е писмено становище от редовно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 10.07.2024 г. в 09:55 ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил "Д.С.", с рег. №
******, в населено място, на територията на с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл.
Кюстендил, по път ПП1 Е-79, км 348+800 м. и с посока на движение към гр. Благоевград,
при въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение в този участък
от пътя - до 60 км/ч с ПЗ В-26 (60), разположен при км. 348+557 м. автомобилът, според
посоченото в ЕФ е засечен да се движи със скорост от 85 км/ч., измерена 88 км/ч от която е
приспаднат толеранс в полза на водача 3 км/ч, като в текста на ЕФ е посочено различно, че
нарушението е било установено при разрешена скорост за населено място 50 км/ч,
1
сигнализирано с пътен знак Д-11. Пътен знак Д-11 „Начало на населено място – с.
Мурсалево“ е разположен на км. 347+156, със зона на действие до пътен знак – Д-12 „Край
на населено място – с. Мурсалево“, разположена на км. 348+520 м., т.е. преди процесния
пътен участък отбелязан в ЕФ и на приложения снимков материал. Нарушението се твърди в
ЕФ, че е установено с техническо средство – мобилна система за видео наблюдение ATTC
TFR-1M, с фабр. № 577, в стационарен режим на работа и заснето в 09:55 часа със снимка
върху изображението с № 13711 - л. 31 от делото. За така установеното превишаване на
скоростта е издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр с ал. 1 от ЗДВП, му е
наложено наказание „глоба” в размер на 400,00 лева.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация не
съвпадат по признаци.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото, вкл. изисканите от съда служебно, както и от приложените по
административнонаказателната преписка множество писмени и веществени доказателства,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, а именно: протокол от периодична проверка на АТСС
и удостоверение за одобрен тип, ведно с писма от БИМ относно одобрения тип, протокол за
ползване на техническото средство за контрол на скоростта по чл. 10, ал.1 от Наредбата с
рег. № 138/10.07.2024 г., разписки, справки и докладни записки за връчване на ЕФ, справка
за собствеността на МПС, Декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП от собственика, заповед за
утвърждаване образец за издаване на ЕФ, снимка на разположение на уреда, ведно с
приложения, както и от останалите приети по делото и служебно изисканите от съда
писмени доказателства – справка от ОПУ-гр. Кюстендил при АПИ, ведно със скица на
пътния участък и отбелязани пътни знаци, както и справка от Община Кочериново относно
разположението на пътния участък и въведените за него ограничения на скоростта в
процесната посока.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ-ве районният съд е винаги инстанция по
същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че трябва да провери законността,
т.е. да провери, дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон, независимо
от основанията, посочени в жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие - право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш формално съдържа почти всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението; за регистрационния номер на моторното превозно
средство; за собственика, на когото е регистрирано превозното средство; частично за
описанието на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства се
установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила и срокове за това.
Налице са два съществени недостатъка на изложеното в ЕФ описание на
нарушението, които са свързани със съществено противоречие и пропуски при описанието
на нарушението и правната квалификация на деянието, а именно:
Описано е нарушение за управление на МПС с превишена скорост в границите на
населено място – с. Мурсалево, общ. Кочериново, обл. Кюстендил, по път ПП1 Е-79, км
348+800 м. и с посока на движение към гр. Благоевград, което е възприето и санкционирано,
2
в текста на ЕФ, при общо въведено ограничение на скоростта за населено място до 50 км/ч.
Въпреки това и съгласно посочената правна квалификация на нарушението – чл. 21, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, в случая
скоростта за движение в населено място по ал. 1 би била до 50 км/ч. В описанието на
нарушението е посочен като наличен пътен знак единствено – Д-11, който сигнализира за
„Начало на населено място“, в случай с. Мурсалево и видно от справките е поставен в
указаната посока на движение на км. 347+156, със зона на действие до пътен знак – Д-12
„Край на населено място – с. Мурсалево“, разположен на км. 348+520 м., т.е. доста преди
началото на процесния пътен участък отбелязан в ЕФ и заснет на приложения снимков
материал. Не е изобщо описан и посочен там наличен ПЗ В-26 (60), който безспорно е бил
наличен и разположен в тази посока на движение и на пътя, видно от приложената справка
от АПИ, ОПУ-Кюстендил и направената скица с отбелязване на местоположението на знака
В-26 (60) на км. 348+557 м., със зона на действие до ПЗ В34 на км. 349+781 м. слагащ край
на забраните въведени с пътни знаци. Върху същата скица от АПИ, ОПУ-Кюстендил са
отбелязани надлежно и с посочени км и метър още Табелите Д-11 и Д-12, които са
разположени извън и преди този пътен участък.
Налице е едно съществено и непреодолимо противоречие в текста на ЕФ, което
възпрепятства жалбоподателя, а и съда да разбере за какво точно нарушение с какви
характеристики за нарушена максимално допустима скорост – общата за населено място, по
чл. 21, ал. 1 ЗДвП, или алтернативно друга такава, по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, въведена с поставен
пътен знак В-26 , в случая до 60 км/ч е бил обвинен/наказан жалбоподателя като водач на
процесното МПС. Не е описан изобщо и безспорно наличния ПЗ В-26 (60), но в същото
време нарушението е квалифицирано от АНО, не по общия състав на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, за
скорост в или извън населеното място, а по специалния текст на чл. 21, ал.2, вр. с ал. 1 от
НК, тоест за превишение на максимално допустима скорост сигнализирана с поставен пътен
знак. Това е сериозно и непреодолимо противоречие и води до категорична неяснота на
описаното нарушение и не съвпада с правната квалификация възприета за него.
В същото време, за да е абсолютно пълно объркването и санкционната норма
използвана от АНО за налагане на глоба, размер на 400 лева неправилно е тази по чл. 182,
ал.1, т. 4 от ЗДвП, която се прилага само за нарушения допуснати в границите на населено
място, а водачът е заснет извън него и тази норма гласи: „Водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 4 за
превишаване от 31 до 40 km/h-с глоба 400 лв.“ Неправилната употреба на санкционната
норма е самостоятелно основание за отмяна на НП. В случая приложимата такава при едно
хипотетично ясно, пълно и точно описание на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 2, вр. с
ал.1 от ЗДвП би била тази на чл. 182, ал.2, т. 3 от ЗДвП, при превишение над максимално
допустимата скорост въведена с пътен знак В-26 до 60 км/ч от местоположението на знака
на км. 348+557 м., със зона на действие до ПЗ В34 на км. 349+781 м. слагащ край на
забраните въведени с пътни знаци. Превишението в този случай би било 25 км/ч, вместо
описаните в ЕФ 35 км/ч.
Нещо повече, както се отбеляза, от събраните доказателства – справките от Община
Кочериново и от ОПУ-Кюстендил при АПИ категорично се установява, че нарушението е
заснето и установено извън процесното населено място и на разстояние след поставената
табела – Д-12 „Край на населено място – с. Мурсалево“, разположена на км. 348+520 м.
Всички тези противоречия, както и липсата на описани съставомерни елементи от
обективна страна на нарушението относно размера на превишението и максималната
скорост в пътния участък, вкл. размера на приспаднатия в полза на водача толеранс, по
които жалбоподателят няма възможност изобщо да се защитава, тъй като описанието на
нарушението не съответства на правната квалификация и не е ясно, дали се твърди, че е
3
извършено в или извън населено място при въведено общо ограничение на скоростта или
при такова въведено с пътен знак, в случая В-26 (60), както е посочено на скицата на АПИ,
мотивират съда да отмени ЕФ изцяло като неправилен и незаконосъобразен. Съдът не може
и не трябва да установява подобни обстоятелства и факти едва от приложените
доказателства и чрез тълкуването им, същите следва да са изначално ясно и точно описани и
правилно квалифицирани под приложимите материалноправна и санкционна норми, което
не е сторено.
Отделно не е и спазен реда и начина за връчване на ЕФ на жалбоподателя, като
липсват реквизитите за връчване на същия неприсъствено, по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото по делото не бе представен препис от ЕФ с изрично отбелязване върху него на
това обстоятелство, както изисква цитираната норма. Представена е единствено справка от
системата АИС-КАТ и докладна записка, в която е отразено служебно, че ЕФ според АНО е
връчен по реда на чл. 58, ал.2 от ЗАНН.
На самостоятелно основание нарушението е и недоказано от обективна страна, така
както е описано и е наложена санкция за движение с превишена скорост в населено място, а
подобно управление в границите на процесното населено място с посочената скорост не се
установява от нито едно от приложените доказателства.
Гореизложеното обосновава категорично необходимостта от цялостна отмяна на
обжалвания ЕФ, доколкото същият страда от посочените пороци при описанието на
нарушението и е недоказан.
Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 9778817, издаден от ОДМВР-Кюстендил, с
който на К. Д. П., с постоянен адрес: гр.Д., ж.к."Б." бл.**, ет.**, ап.**, с ЕГН **********, с
адрес за призоваване: гр.Д, ул."Р." **, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400,00 лева, за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, пред Административен съд Кюстендил, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4