РЕШЕНИЕ
№ 1137
гр. Велико Търново, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря АНИТА БИЖЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20214110100457 по описа за 2021 година
Установителен иск за собственост върху недвижим имот по чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.67, ал.1 от ЗС.
Ищецът Община Велико Търново, представялван от кмета Даниел Димитров Панов
твърди в исковата си молба, че сключил с ответника „ИНТЕР АГРО“ ЕООД гр. В.Търново
договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 06.03.2008г., вписан в
Служба по вписванията на 12.03.2008г. По силата на този договор, на „ИНТЕР АГРО“ ООД
е отстъпено право на стореж за изграждане на жилищна сграда със ЗП 199.25 кв.м. и РЗП
398.50 кв.м., попадаща в УПИ V, актуван с АЧС № 2014/20.10.2003г., попадащ в строителен
квартал 374 по ПУП на гр.В.Търново, ж.к. Картала, при стойност на учреденото право на
строеж в размер на 75225 лв. Съгласно т.3 от договора, Община В.Търново предава
недвижимия имот на суперфициаря. Община В.Търново е собственик на имота по АЧС №
2014/20.10.2003г. На 06.06.2012 г. по партидата на „Интер агро" ЕООД в Търговския
регистър била вписана промяна в управлението на дружеството, като за управител на
мястото на Д. Й. М. е вписан М. С. М.. По силата на нотариален акт за покупко-продажба на
отстъпено право на строеж № 36, том 1, per. № 512, дело № 28/2013 г. по описа на Дочка
Тютюнджиева - нотариус с район на действие Великотърновски районен съд, „Интер агро"
ЕООД, чрез управителя М. С. М., продава отстъпеното с договора от 06.03.2008 г. право на
строеж на „Туристическа компания - 2000" ЕООД. с управител М. С. М. за сумата от 10
000.00 лв. /десет хиляди лева/. В нотариалния акт изрично е посочено, че правото на строеж,
предмет на ирехвърлигелната сделка, е закупено от Община Велико Търново съгласно
1
договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 06.03.2008 г., като съобразно
чл. 67 от ЗС, титулярът на правото на строеж (погрешно посочен в нотариалния акт като
собственик на земята) е длъжен да извърши строежа в срок от 5 години, считано от
06.03.2008 г. След извършена справка в техническия архив на Дирекция „Строителство и
устройство на територията" при Община Велико Търново е установено наличието на
одобрени от Главния архитект на Община Велико Търново инвестиционни проекти по части
Архитектура- идеен проект, конструкции-идеен проект, ПБЗ, вертикална планировка и ПБ-
12.02.2013 г., въз основа на които е издадено Разрешение за строеж № 38 от 12.02.2013г. за
обект: „жилищна сграда" в УПИ V. кв. 374 по плана на гр. Велико Търново, ж.к. „Картала",
ул. „Васил Петлешков" № 1, с възложител „Интер агро" ООД. представлявано от М. С. М.. В
последствие на 11.03.2013г. е одобрен технически проект на част „Архитектура" и част
„Конструкции", като допълнително са одобрени части ВиК. Ел и Енергийна ефективност.
Там били вписани и сключените от „Интер агро“ ООД Предварителен договор с „Енерго -
Про Мрежи" АД № ЕО 13-0544/30.01.2013 г. и Предварителен договор с „ВиК- Йовковци"
ООД от 21.01.2013 г. По силата на Предварителния договор за условията и реда за
присъединяване на имота към ВиК мрежи от 21.01.2013 г.. сключен между ..ВиК -
Йовковци" ООД и „Интер агро" ЕООД, по време на строителството на обекта абонатът се
задължава при засягане на изяснени или открити по време на строителството на обекта ВиК
мрежи и съоръжения на водоснабдителя, незабавно да го извести и след съгласуване е него
да ги измести за своя сметка. Разрешението за строеж е презаверено на основание чл. 153.
ал. 3 от ЗУТ на 22.04.2016 г. от Главния архитект на Община Велико Търново. С
Уведомление с вх. № 5300-18263-1/28.02.2018 г.. адресирано до Кмета на Община Велико
Търново, М. С. М., в качеството си на управител на „Туристическа компания - 2000" ЕООД,
твърдял, че при подготовката за извършване строителството на сградата било установено, че
през урегулирания поземлен имот преминава канал за отпадни води на съседите сгради.
Това обстоятелство не било посочено в Договора за отстъпване право на строеж върху
общинска земя от 06.03.2008 г. и възпрепятствало изграждането па сградата съгласно
закупеното право на строеж и одобрените инвестиционни проекти. Във връзка с изложеното,
към Кмета на Община Велико Търново е отправена молба да разпореди извършването на
необходимите действия с оглед отпадане на препятствието за реализиране на закупеното
право на строеж, за което молителят да бъде своевременно уведомен. Във връзка с горното
уведомление, с Писмо с изх. № 5300-18263-1 #1/21.03.2018г. М. С. в качеството му на
управител на „Туристическа компания - 2000" ЕООД, е уведомен, че съгласно одобрения
инвестиционен проект, част В и К, неразделна част от които са Скица № 5300-302/14.01.2013
г.. на която са нанесени подземните водопроводи, канали и отклонения от тях. Писмо изх. №
15/18.01.2013 г. от В и К Йовковци" ООД до Интер агро" ЕООД с указания за водовземане
и заустване на отпадиите води на обекта, както и обсъдения по-горе Предварителен договор
за условията и реда за присъединяване на имота към В и К мрежи от 21.01.2013 г.. сключен
между „В и К - Йовковци" ООД и „Интер агро" ЕООД. Т.е. за Община Велико Търново не
съществувало задължение да извършва действия по изместване на В и К мрежи и
съоръжения, находящи се в УПИ V от кв. 374 по плана на гр. Велико Търново,
2
представляващ ПИ с идентификатор 10447.506.37 но КК и КР на гр. Велико Търново. По
силата на нотариален акт за покупко-продажба на отстъпено право на строеж № 89, том 5,
peг. № 8349, дело № 629/2019 г. по описа на Дочка Тютюнджиева -нотариус с район на
действие Великотърновски районен съд, „.Туристическа компания -2000" ЕООД, чрез
управителя М. С. М., продава отстъпеното с договора от 06.03.2008 г. е Община Велико
Търново, право на строеж на “Интер агро" ЕООД с управител М. С. М. за сумата 10 000.00
лв. /десет хиляди лева/. В нотариалния акт изрично е посочено, че правото на строеж,
предмет на прехвърлителната сделка, е закупено от Община Велико Търново съгласно
договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 06.03.2008 г.. като съобразно
чл. 67 от ЗС, титулярът па правото на строеж е длъжен да извърши строежа в срок от 5
години, считано от 06.03.2008 г. През 2020г. били подадени нови документи за одобряване.
Извършена е проверка от работна група, резултатът от която е обективиран в Констативен
протокол № ВТ -3174 А/11.06.2020 г. Работната група е констатирала на място липсата на
започнало строителство в УПИ V (ПИ с идентификатор 10447.506.38 по КК и КР на гр.
Велико Търново), кв. 374 но плана на гр. Велико Търново, находят се в ж.к. „Картала“
собственост на Община Велико Търново, съгласно Акт за общинска собственост №
2014/2003г. Не е установила извършването на никакви строителни дейности, предвидени в
Разрешение за строеж № 38 сл 12.02.2013г. и одобрените към него проекти. Ищецът излага,
че съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в
полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на 5 години. С
тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСТК на
ВКС е преодоляно съществувалото до постановяването му противоречие в практиката по
отношение съдържанието на понятието „упражняване на правото на строеж". Съобразно
разрешението, дадено в т. 1 от тълкувателното решение, смисълът на понятието
„упражняване на правото на строеж", употребен в чл. 67 от ЗС, е изграждане на грубия
строеж на сградата или съответния етап, за който е издадено разрешението за строеж.
Доколкото в настоящия случай разрешението за строеж не е ограничено до отделен етап от
построяването на сградата, меродавно за реализирането на отстъпената суперфиция е
достигането на етапа „груб строеж". Законната дефиниция на понятието се съдържа в
Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби
на ЗУТ, „груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и
покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. От този момент се
счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът
представлявал недвижим имот по смисъла на чл. 110 от ЗС като част от незавършена сграда,
която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж
все още не е упражнено. Правото на строеж трябвало да се реализира в рамките на
петгодишен срок от учредяването на суперфицията. При бездействие на суперфициаря,
правото на строеж се погасявало по давност в полза на собственика на имота. С т. 2 от
тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГК на
ВКС е изяснен и въпросът от кой момент започва да тече уреденият в чл. 67 от ЗС давностен
срок. Когато правото на строеж се учредява с договор между страните, срокът за
3
упражняването му започва да тече от момента на сключването му или от момента, в който те
са уговорили, че ще породи действие. Срокът би започнал да тече от по-късен момент
единствено в случаите, в които е налице пречка от фактически или правен характер, която
не е породена от недобросъвестни действия на собственика на имота или на суперфициаря,
и която препятства реалното започване на строителните дейности. Ищецът сочи, че в
настоящия случай липсвали данни такава пречка да е била налице към момента на
сключване на договора. Съобразно т. 3 от Договора за отстъпване право на строеж върху
общинска земя от 06.03.2008 г. имотът е предаден на суперфициаря непосредствено след
сключването на договора. В договора не бил уговорен и по-късен момент, от който същия да
породи действие. Нещо повече, суперфициярът бил изготвил инвестиционен проект, видно
от който, в част „ВиК" са били нанесени съществуващи В и К мрежи и съоръжения.
Нанесени били и трасето на изместване на съществуващия канал. Т.е. „Интер агро"ООД е
бил със съзнанието, че изместването на канала е негово задължение. Техническият проект,
включително в частта на ВиК, е одобрен от гл. архитект на община Велико Търново на
11.03.2013г. От одобрения инвестиционен проект в неговата ВиК част, както и от
приложените към него книжа е видно, че суперфициаря е бил наясно със съществуващата
под имота ВиК мрежа. Въз основа на предварителния договор, сключегг с „В и К Йовковци"
ООД, „Интер агро" ЕООД е поело задължението при необходимост от подобни действия да
уведоми В и К дружеството, като организира преместването на съществуващата ВиК мрежа
за своя сметка. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУТ, преместването на подземни мрежи и
съоръжения следвало да се извърши от възложителя за негова сметка след одобряване па
необходимите проекти, съгласувани със съответното експлоатационно дружество и след
издаване на разрешение за строеж. Когато е предвидено изместването им с ПУП и
специализираните схеми към него. отново разходите са за сметка на възложителя на новото
строителство. Като не е отстранил своевременно пречката за започване на строежа, въпреки
че е бил наясно с необходимостта от това. както и със задължението си да го направи за своя
сметка, суперфициарят недобросъвестно сам е създал за себе си пречка за започването на
строежа. Общ принцип в правото бил, че никой не следва да извлича ползи от собствените
си недобросъвестни действия. Поради това и съобразно т. 2 от цитираното по-горе
тълкувателно решение 1 от 04.05.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСТК на ВКС
недобросъвестността на суперфициаря не можело да бъде основание началния момент на
давностния срок да бъде изместен напред във времето. Ищецът посочва, че съгласно чл. 181,
ал, 1 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на
прехвърлителца сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб
строеж, след което разпореждането се извършва с пялаiа сграда или със самостоятелни части
от нея. В т. 2 от цитираното по-горе тълкувателно решение 1 от 04.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСТК на ВКС е изяснено, че последващото прехвърляне
на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците на земята и
по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на
строеж, защото гой не може да има повече права от своя правотател. Петгодишният
давностен срок по чл. 67 ЗС тече от един и същи момент както за първоначалния титуляр на
4
учреденото право на строеж, така и за лицата, на които гой впоследствие прехвърля това
право за отделни обекти в сградата. Смисълът на правилото, визирано в чл. 67. ал. 1 от ЗС е
да не се допуска неопределено дълго във времето ограниченото вещно право на строеж да
тежи върху имота и да препятства възможността собственикът на терена да го реализира по
друт начин, като се съобразява с възникналата по силата на договора „гола собственост".
“Интер агро" ЕООД не е реализирало отстъпаното ограничено вещно право в предвидения в
закона срок. поради което за Община Велико Търново билналице правен интерес да бъде
установено със сила на пресъдено нещо, че учредената суперфиция към настоящия момент е
погасена по давност в полза на Общината като собственик на поземления имот. Същият
принцип изразявал и чл. 153. ал. 2 от ЗУТ, според който разрешението за строеж губи
действието си, ако в продължение на три години от влизането му в сила не е започнало
строителството или в продължение на пет години не е завършен грубият строеж.
Разрешението за строеж е презаверено на 22.04.2016г., като в последвалия три годишен срок
не е завършен строежа на етап груб строеж. Нещо повече - дори строителството не било
започнало. Според ищеца, уредените в ЗС и ЗУТ срокове бранели собственика на земята от
бездействието на суперфициаря, което би осуетило застрояването на имота за неопределено
дълго време. В настоящия случай Разрешението за строеж е презаверено на основание чл.
153, ал. 3 от ЗУТ на 22.04.2016 г. от Главния архитект на Община Велико Търново. Към
настоящия момент уреденият в чл. 153, ал. 2 от ЗУТ тригодишен срок е изтекъл, без да са
предприети действия по започване на строителството. Ето защо Разрешението за строеж
било загубило действието си ех lege и строежът не можело да бъде реализиран валидно. Към
настоящия момент за титуляря на правото на строеж вече не съществува, както и
възможност да презавери издаденото разрешение за строеж. Ищецът твърди, че „Интер агро"
ЕООД не е реализирало учреденото му право на строеж до необходимия етап и в
предвидения в чл. 67 от ЗС срок, респ. чл. 153, ал. 2 от ЗУТ. Към настоящия момент то било
погасено безусловно в полза на Община Велико Търново като собственик на земята.
Позовавайки се на мотивите на тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълкувателно
дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, собственикът на земята може да се позове на давността
като предяви иск за собственост срещу суперфициаря, на когото е отстъпено правото на
строеж, ако в 5-годишен срок от учредяването му, сградата не е завършена до покрив.
Обстоятелството, че давността не се прилага служебно, пораждало за Община Велико
Търново правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо по отношение на
„Интер агро" ЕООД, че учреденото право на строеж е погасено по давност в полза на
Община Велико Търново, като собственик на земята, поради нереализирането му в законния
срок. Ищецът моли съда да постановите съдебно решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на „Интер агро" ЕООД. гр. Велико Търново несъществуването на
учреденото право на строеж по Договор от 06.03.2008 г. за изграждане на жилищна сграда
със ЗП 199,25 кв. м и РЗП 398,50 кв. м., попадаща в УПИ V, актуван с Акт за частна
общинска собственост № 2014/20.10.2013 г., попадащ в строителен квартал 374 по ПУП на
гр. Велико Търново, ж.к. „Картала", сключен въз основа на Заповед № РД 22-305/20.02.2008
г. на Кмета на Община Велико Търново поради погасяването му по давност в полза на
5
Община Велико Търново - като собственик на земята, в резултат от неговото неупражняване
в рамките на установените в ЗС срокове. Претендира разноските по делото.
Ответникът „ИНТЕР АГРО“ ЕООД гр. В.Търново, чрез пълномощника си и законния
си представител, и в отговора си оспорва предявения иск. Твърди, че с договор от
06.03.2008г. „Интер Агро" ЕООД с ЕИК *********, е закупило от Община Велико Търново
право на строеж за изграждане на жилищна сграда със застроена площ от 199,25 кв. м.
(разгъната от 398,50 кв.м.) попадащо в УПИ V, в строителен квартал 374 по ПУП на гр.
Велико Търново за сумата от 75225 лв., отделно от тази сума са заплатени режийни разноски
- 1504,50 лв., местен данък - 1504,50 лв. и 108 лв. стойността на експертната оценка. С
нотариален акт от 04.02.2013год. правото на строеж е продадено на дружеството
„Туристическа компания - 2000" ЕООД, което с нотариален акт от 15.11.2019год. е продало
същото на първоначалния собственик „Интер Агро" ЕООД. След като Община Велико
Търново е продала правото на строеж на „Интер Агро" ЕООД при подготовката за
извършване строителството на сградата купувачът е установил, че през парцела преминава
канал вероятно за отпадни води на съседни сгради. Това обстоятелство било посочено в
Договора за отстъпване право на строеж върху общинска земя и е възпрепятствало
изграждането на сградата. Във връзка с установения проблем изрично е била уведомена
община Велико Търново в качеството й на собственик на земята с искане да бъдат
извършени необходимите действия с оглед отпадане на препятствието за реализиране на
закупеното право на строеж. До настоящият момент от община Велико Търново не е налице
реакция за преодоляване на посочения проблем. Известно било според ответника, че за да
бъде възможно реализиране правото на строеж е необходимо да бъдат отстранени всички
пречки за осъществяване на строителството, каквато безспорно се явява наличието на канал
за отпадни води в УПИ V, стр. кв.374 по ПУП на гр. Велико Търново с идентификатор
10447.506.37. Тъй като такива действия не били извършени от страна на собственика на
земята, издаденото Разрешение за строеж №38/12.02.2013год., презаверено на 22.04.2016г.
от ищеца, е изтекло. Поради изтичането на посоченото Разрешение за строеж със Заявление
за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за
строеж, вх.№5300-8728-1/27.05.2020г. по описа на Община Велико Търново, с приложени
кв.№**********/27.05.2020г. за внесени на каса 430,20 лв. за одобряване на инвестиционни
проекти и кв.№5401 831060/27.05.2020г. за внесени на каса 50лв. за издаване на разрешение
за строеж, ответникът заявил желание да бъдат съгласувани и одобрени отново
приложените към Заявлението инвестиционни проекти за строеж, както и да бъде издадено
ново Разрешение за строителство съгласно чл. 148, ал.4 от ЗУТ. Тъй като по посоченото
Заявление не било налице произнасяне от главния архитект на Община Велико Търново и
бил налице според ответника мълчалив отказ, същият бил обжалван пред Административен
съд - Велико Търново. За да спре това дело, кметът Даниел Панов е подал настоящата
Искова молба, като е поискал ВТАдмС да бъде спряно адм.д.№740/20г. От представения
Договор за отстъпено право на строеж от 06.03.2008г. се установявало, че община Велико
Търново е продала на дружеството „Интер Агро" ЕООД с ЕИК *********, право на строеж
за изграждане на жилищна сграда със застроена площ от 199,25кв. м. (разгъната от
6
398,50кв.м.) попадащо в УПИ V, в строителен квартал 374 по ПУП на гр. Велико Търново,
като по този начин оставал непокрит калкана на съседната сграда, което било нелогично и
неправилно съгласно Закона за устройство на територията. В точка 3 от Договора за
отстъпено право на строеж е записано, че „След сключване на настоящият договор
Общината предава мястото на ИНВЕСТИТОРА". Въпреки, че цитираният текст е ясен, все
пак следвало да се посочи, че след сключване на договора от страна на Общината следва да
се извърши действие за реалното предаване на мястото. Това можело да бъде например чрез
приемо-предавателен протокол или по друг подходящ начин. Ответникът твърди, че такова
предаване до настоящият момент община Велико Търново не е извършила. Ако това било
реално сторено, както е посочено в т.3 от подписания договор, щяло на място да се
установи, че преминава мръсен канал, има спирачен кран за вода, която да се използва при
пожар, има шахта за мръсния канал, която се намира в парцела. Оспорва твърдението на
ищеца посочено в ИМ, че съобразно т. 3 от Договора за отстъпване право на строеж върху
общинска земя от 06.03.2008 г. имотът бил предаден на суперфициаря непосредствено след
сключването на договора. Оспорва твърдението, че „имотът е предаден на суперфициаря
след сключването на договора". Ответникът твърди, че имотът за който заплатил на
05.03.2008г. право на строеж, не му е предаден и все още ищецът не е изпълнил
задължението си така както е посочено в т.3 от Договора, което е съществено нарушение на
подписания Договор, който на основание чл.20а от ЗЗД има силата на закон за страните,
като неизпълнението на посочената точка възпрепятства реализирането на правото на
строеж, което би създало и правен проблем при изграждането на сградата. Според
ответника, ищецът неправилно е тълкувал в своя полза т. 2 от тълкувателно решение № 1 от
04.05.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, където изрично е
посочено, че: „Давностният срок по чл.67 от ЗС започва да тече от момента, в който
договорът за учредяването му породи действие, независимо от всякакви последващи
прехвърляния. Ако собствениците на земята недобросъвестно са създали пречки за
реализирането на правото на строеж, те не могат да се ползват от своята
недобросъвестност." В настоящият случай страните в т.3 от Договора изрично уговорили, че
„след сключване на настоящият договор общината предава мястото на ИНВЕСТИТОРА", а
не че със сключването на същия следва да се приеме, че местото е предадено на
инвеститора. Посочената в т.3 уговорка е именна с идеята да се огледа и опише състоянието
на местото. Когато правото на строеж се учредява с договор между страните, срокът за
упражняването му започва да тече от момента който е уговорен в договора, от момента на
сключването или от момента на предаване на местото, както е в настоящият случай - срокът
ще започне да тече от момента в който ищецът предаде имота на суперфициара. Ответникът
посочва, че Община Велико Търново е издала Разрешение за строеж №38/12.02.2013год.,
което е влязло в законна сила на 09.04.2013год., и го е предоставила на ответника след тази
дата. Ако се възприемела защитната теза на ищеца, че „не са били налице препятствия от
всякакъв характер по отношение на реализиране правото на строеж" от страна на ответника,
тогава поради каква причина ищецът предоставял Разрешението за строеж след изтичането
на 5-годишния срок, считано от 06.03.2008г.? Ищецът презаверил посоченото Разрешение за
7
строеж на 22.04.2016 год., към която дата са били изминали повече от 8 години от сключване
на Договора с ищеца (06.03.2008г.). След извършеното презаверяване на Разрешението за
строеж същото е действало, според ищеца, още три години, т.е. изминали са по-вече от 11
години от сключване на Договора за отстъпване правото на строеж. Тези факти говорели, че
ищецът е бил с ясното съзнание, че са налице пречки за реализиране правото на строеж, но
умишлено не е извършил необходимите действия същите да отпаднат. След като ответникът
е установил, че през имота преминава мръсен канал, незабавно с Уведомление вх. № 5300-
18263-1/28.02.2018 г. по описа на община Велико Търново е уведомил ищеца, че
установеното препятствие следва да бъде премахнато от него, за да може да бъде
реализирано правото на строеж. В резултат на подаденото уведомление с писмо изх.№ 5300-
18263-1 #1/21.03.2018г. ответната община уведомила носителя на правото на строеж, че не
бил уведомил Община Велико Търново по надлежния ред за извършеното разпореждане с
него. Не става ясно какъв е според общината надлежния ред по който следва да се уведомява
за извършеното законово разпореждане с правото на строеж и на какво правно основание
следва да бъде уведомявана. В посоченото писмо ищецът заявявал, че няма никакво
задължение да извършва действия по изместване на ВиК канала, находящ се в имота. В
писмото е цитиран и предварителен Договор с ВиК, като в т.2 от него са били посочени
задължения по време на строителството, което безспорно е неотносимо към настоящият
случай, тъй като такова не е започнало. Във връзка с наличието/липсата на процесния
мръсен канал ответникът се обърнал писмено за информация към управителя на В и К
„Йовковци" ООД. С писмо изх.№ 1-3072/ 08.04.2021 г., същият уведомил, че В и К
„Йовковци" ООД, гр. Велико Търново, не разполага с архивна документация преди 2006г.,
относно изграждане на канализация през УПИ V, кв.374 по плана на гр. Велико Търново, т.е.
това дружество по никакъв начин не потвърди, че през парцела преминава мръсен канал или
каквато и да била друга канализация, което налагало да бъде поискана от съда съдебна
експертиза в тази насока. С нарочни уведомления уведомил както главния архитект на
общината, така и кмета на общината за съществуващия проблем. С Уведомление вх..Чу 94-
СС-6835 -1/28.09.2020г. адресирано до кмета Даниел Панов посочил, че поради
бездействието от страна на общината доверителя ми е в невъзможност да реализира
заплатеното от него право на строеж и се нанасят значителни щети на ответното дружество,
както и че преминаващия мръсен канал е препятствие, което по смисъла на т. 2 от
тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по тълкувателно дело № 1/2011 г. на ОСГК на
ВКС е пречка за реализирането на правото на строеж, която следва да бъде отстранена от
собственика на земята, като приложих и посоченото Тълкувателно решение, които съгласно
чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително и за общините. С посочената разпоредба на т.2 от
Тълкувателно решение № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, относно обстоятелството от кой
момент започва да тече давностният срок по чл. 67 от ЗС касаещо придобитото правото на
строеж било посочено, че когато правото на строеж се учредява с договор между страните,
от момента на сключването му или от момента, в който те са уговорили, че ще породи
действие, започва да тече и срокът за упражняването му. В настоящият случай страните са
уговорили, че „след сключване на договора общината предава мястото на ИНВЕСТИТОРА".
8
В посочената т.2 от TP №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС било записано още, че: „Учредителят
на правото следва да съдейства на суперфициаря за изпълнението на договора. Ако според
естеството на учредените права в договора суперфициарят не може да предприеме някое от
необходимите действия по реда на ЗУТ без съдействието на собствениците на земята, или
ако някои от тях недобросъвестно се противопостави на предприети от суперфициаря
действия, собствениците на земята не могат да се позоват на забавянето на строежа по тази
причина, тъй като никой не може да черпи права от своята недобросъвестност. Изводът е, че
давностният срок по чл. 67 от ЗС започва да тече от момента, в който договорът за
учредяването на правото на строеж породи действие, независимо от всякакви последващи
прехвърляния. Ако собствениците на земята са създавали пречки за реализирането на
правото на строеж, те не могат да се ползват от своята недобросъвестност." Ответникът
твърди, че в дух на добронамереност се е опитал да намери решение на станалия вече
дългогодишен проблем с наличния в имота мръсен канал като е заплатил на съответните
ВиК специалисти и в изготвения инвестиционен проект, в част „ВиК" е бил нанесен
съществуващия мръсен канал, както и евентуалния вариант за изместването на канала от
имота. Въпреки, че част ВиК е одобрена от гл. архитект на община Велико Търново на
11.03.2013г. (след изтичане на 5 годишния срок по чл.67 от ЗУТ), същият не издал
разрешение за строеж, допускащо изместването на канала, тъй като евентуално изместеното
трасе следвало да премине през общински имоти, т.е. въпреки, че гл. архитект на общината
арх.Николай Малаков освен писмено е бил и изрично запознат с проблема, чрез
строителните книжа, които е одобрил, не е предоставил разрешение за строеж за извършване
на строителни работи в имоти собственост на ищеца. От предварителния договор, сключен
с „В и К Йовковци" ООД, дружеството „Интер агро" ЕООД не е поемало задължение за
изместване на мръсния канал за своя сметка, каквато била защитната теза на ищеца, тъй като
не е започвало строителство и не е установен проблем по време на строителството, каквато е
посочената в договора хипотеза. В настоящият случай не можело да става и дума за
приложимостта и на чл.73, ал.1 от ЗУТ, тъй като тази норма, касаела преместването на
подземни мрежи и съоръжения, което следва да се извърши от възложителя за негова сметка
след одобряване на необходимите проекти, съгласувани със съответното експлоатационно
дружество и след издаване на разрешение за строеж. Ако е следвало да се приложи
посочения член, очевидно е, че арх. Малаков е пропуснал да издаде разрешение за строеж.
Освен това, лишено от правно и разумно основание било твърдението, позовано на нормата
на чл. 73, ал.1 от ЗУТ, че преместването на съоръжението следва да стане за сметка на
ответника. Умозрителният поглед върху систематичното място на тази норма в този общ
устройствен закон /в раздел II, озаглавен: "Улични мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура"/с точния й по смисъл граматически прочит и логическо тълкуване във
връзка с другите текстове на раздела /чл. 70, ал.1, чл. 72, ал.1. чл. 74/, както и с чл. 67, ал.1 от
ЗУТ, недвусмислено водели до заключението, че приложението на въпросната норма се
отнася до случаите на строителство на проводи на техническата инфраструктура и
съоръжения на транспортната инфраструктура, отстраняване на повреди по съществуващи
такива, налагащо изменение на положението на съществуващи, изградени по надлежния
9
правов ред в общински и държавни имоти или в поземлени имоти - собственост на
физически и юридически лица, изкупени или отчуждени по реда на чл. 199 и чл. 205 от ЗУТ
улични подземни и надземни мрежи и съоръжения. Очевидно било, че ответникът не бил
възложител на такова строителство, за да му се вменява в тежест да заплаща за
преместването на този канал, изграден в чужд поземлен имот, поради което изводът за
неприложимост на тази норма към случая е верен. Ответникът моли съда да отхвърли иска и
да му присъди разноските.
Съдът, след като изслуша доводите на ищеца и прецени събраните доказателства,
приема за установено следното:
Според прадставения АОС № 2014/20.10.2003г., ищецът е собственик на УПИ V от
кв.374 по плана на кв. Каратала с площ 511 кв.м.
С договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 06.03.2008г., сключен
между „Интер агро“ ООД – инвеститор и Община В.Търново, на основание чл.37, ал.7 от
ЗОС, Решение на Общински съвет В.Търново и Заповеди на кмета на гр.В.Търново е
отстъпено на инвеститора правото на строеж за изграждане на жилищна сграда със
застроена площ от 199.25 кв.м. и РЗП от 398.50 кв.м., попадаща в УПИ V, актуван с АОС №
2014/20.10.2003г., попадащ в стр. кв. 374 по ПУП на гр.В.Търново, ж.к. Картала, като
инвеситорът се е задължил да извърши строителството по одобрен инвестиционен проект и
в съответствие с изискванията на норматилните актове и технически спецефекации с
разрешение за строеж по реда на ЗУТ. В т.2 от договора е уговорено, че правото на строеж
се отстъпва и мястото се предава на инвеститора след заплащане на сумата за стойността на
учреденото право на строеж, която сума е внесена от инвеститора, а в според т.3 след
сключване на договора Общината предава мястото на инвеститора.
Издадано е разрешение за строеж № 38/12.02.2013г., на „Интер агро“ ООД за спроеж на
жилищна сграда в УПИ №V, кв.374, ж.к. Картала, ул. В.Петлешков № 1.Представени са
договора за отстърване правото на строеж, комплексен доклад ОСИС, предварителен
договор с „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД и с „ВиК Йовковци“ ООД от 21.01.2013г., в който е
посочено, че водоснабдителят ще разреши свързване с обекта, след изпълнение без
изменение от абоната на съгласувания с водоснабдителя инвестиционен проект - част ВиК,
за изграждането му и след сключване между страните на договора по чл.84, ал.2 и чл.177,
ал.5 от ЗУТ. Разрешението за строеж е презаверено на 22.04.2016г.
С нотарален акт от 04.02.2013г. „Интер агро“ ЕООД е ппродало на „Туристическа
компания-2000“ ЕООД учреденото й право на строеж в ПИ с идентификатор 10447.506.37
по КК и КР на гр.В.Търново. С нотариален акт от 15.11.2019г. Туристическа компания-
2000“ ЕООД е продала същото право на строеж на „Инетр агро“ ЕООД.
С писмено уведомление от 27.02.2018г. притежателя тогава на правото на строеж
-„Туристическа компания-2000“ ЕООД, уведомява Община В.Търново, че през парцела
преминавал мръсен канал, който възпрепятствъл изграждането на сградата съгласно
закупеното право на строеж, и моли да се извършат необходимите действия за отпадане на
препятствието за реализиране на строежа. В отговора си от 21.03.2018г., Община В. Търново
10
заявява, че нямя задължение да измършва действия по изместване на ВиК мрежи и
съоръжения, находящи се в УПИ V от кв.374 по плана на гр.В.Търново, предстваляващ ПИ с
идентификатор 10447.506.37 по КК и КР на гр.В.Търново.
С констативен протокол от 09.01.2018г. на Община В.Търново, при проверка на
място и след проверка на документацията по одобрен от Главния архитект на Общена
В.Търново ивестиционен проект и издадено разрешение за строеж № 38/12.02.2013г. за
жилищна сграда, се установява, че не е започнало строителсво на обекта. В констативен
протокол на Община В.Търново от 11.06.2020г. се установята при проверка на място от
нейни служители, че няма извършени строителни дейности, имотът е незастроен и се ползва
за паркиране на автомобили.
По делото е представен и контсативен протокол на РДНСК В.Търново от 21.02.2013г.,
при който е констатирано, че няма допустани нарушения при издаването на разрешението за
строеж № 38 от 12.02.2013г. от главния архитект на Община В.Търново.
Според писмо от 24.06.2021г. на Община В.Търново, в техническия архив при дирекция
„Стротелство и устройство на територията“ не са открити налична документация за
изграждането на мръсен канал, преминаващ през ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КК и
КР на гр.В.Търново. Според писмото на „ВиК Йовковци“ ООД от 05.07.2021г.,
информацията за налична документация за изграден канал, както и подземни мрежи и
съоръжения от техническата инфраструктура в ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КК и
КР на гр.В.Търново, съ съдържа в одобрения проект от 06.03.2013г. за строеж на жилищна
сграда – част ВиК.
По делото за представени и приети като доказателства по делото и: Констативен акт от
09.04.2013г. о Община В.Търново, с приложенията към него; Проектна документация за
обекта жилищна сграда в УПИ V, кв.374 в гр.В.Търново, с възложител „Интер агро“ ООД –
част „ВиК“, с приложенията, част „Геодезия“ с приложения, част „Архитектура“ с
приложения; част „Конструкция“ с приложенията, част „Електро“ и част „Конструктивна“ с
приложенията, част „енергийна ефективност“, план за безопасност и здраве, заявление за
одобряване на инвестиционен проект жилищна сграда в УПИ V, кв.374 гр. В.Търново, от
„Интер агро“ ЕООД до главния архитект на Община В.Търново от 07.03.2013г.
Според констатациите и заключеинето на вещото лице по допуснатата и изслушата
съдебно-техническа експертиза, при извършената справка е установено, че в УПИ II и УПИ
III от кв. 374 са построени три сгради, като всяка от тях представлява отделна секция. За
всяка една от сградите има издадено Разрешение за строеж от 1990г. Сградата,
представляваща секция Б е въведена в експлоатация през 2005 г. с Удостоверение за
въвеждане в експлоатация, а за останалите две сгради (са издадени удостоверения за заварен
строеж през 2007 г. В техническия архив при Община В. Тьрново за никоя от сградите и
секциите не са намерени проект по част В и К, от които да е видно как е решено
отвеждането на отпадните води от сградите до уличната канализационна мрежа и дали
каналът е част от проектите на сградите.
В поземлен имот с идентификатор 10447.506.37 по КККР на гр. В. Търново (УПИ V,
11
кв. 374 по ПУП на гр. В. Търново), не е започнат строеж на жилищна сграда съгласно
Договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 06.03.2008 г.
Съгласно Скица № 5300-302/14.01.2013 г. през северозападния край на УПИ V в кв.
374 по ПУП на гр. Велико Търново преминава канал от PVC гръби Ф 200 мм., който
отвежда отпадните води от построените в УПИ II и УПИ ІІІ от кв. 374 по плана на гр. В.
Търново жилищни сгради към улична канализация от бетонови гръби Ф 400 мм. изградена
по ул. „Васил Петлешков". Каналът е изграден след 1990 г. при строителството на сградите
в УПИ II и УПИ III от кв. 374. за отвеждане на битовите отпадни води от тях към уличната
канализация, преминаваща по ул. Васил Петлешков. При ищеца и във В и К „Иовковци"
ООД не се откри строителна документация за изграждането па канала, преминаваш през
УПИ V. кв. 374 по ПУП на гр. В. Търново (ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КККР на
гр. В. Търново), което е удостоверено и в приложените към делото писма-отговори от
Община Велико Търново и „Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД. Няма друга
информация относно канала при ищеца и във В и К „Йовковци" ООД. Въз основа на
наличните документи по делото и направените справки, вещото лице прави само
предположение, че каналът, преминаващ през УПИ V, кв. 374 по ПУП на гр. В. Търново
(ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КККР на гр. В. Търново) е част от строителството на
сградите в УПИ II и УПИ III от кв. 374.
На административен адрес в гр. Велико Търново, ул. Васил Петлешков № 3, в УПИ
V от кв. 374 по плана на гр. Велико Търново има изградена „Еднофамилна жилищна сграда с
гараж", собственост на Д. С. Д. и Г. С. Д. Сградата е изградена па основание одобрени на
16.04.1990 г. инвестиционни проекти. Договор за отстъпено право на строеж върх, общинска
земя за еднофамилна жилищна сграда от 24.04.1990 г. и Договор за отстъпено право на
строеж върху, общинска земя за гараж в сграда от 24.04.1990 г. Разрешение за строеж №
229/13.06.1990 г. и Протокол № 99 26.06.1990 г. за определяне на строителна линия и ниво.
За сградата има съставен акт образец 14 за приемане на конструкцията на сградата от
25.06.2008 г. Към настоящия момент няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация
на сградата. При съобщаване на заинтересованите липа за издаденото строително
разрешение, в Община В. Търново е постъпила жалба от Г. и Д. Д. относно
административния адрес на строежа, отразен в Разрешение за строеж № 38/12.02.2013 г.
Установена е техническа грешка при изписване на адреса на обекта, като точния му
административен адрес е ул. „Васил Петлешков" № 1. Впоследствие Разрешение за строеж
№ 38/12.02.2013 г. е коригирано в частта относно административния адрес на обекта.
Според вещото лице, наличието на канал за отпадни води. преминаващ през
процесния имот представлява препятствие за строителството на жилищната сграда, предвид
указания с визата за проектиране начин на застрояване, одобрения проект и
местоположението на трасето на съществуващия канал, поради което в одобрения и
съгласуван с В и К „Йовковци" ООД проект по част В и К е предвидено изместване на
съществуващия канал извън процесния имот. През процесния УПИ V от кв. 374 по плана на
гр. Велико Търново преминава канал от PVC тръби Ф 200 мм., който отвежда битовите
отпадни води от построените в УПИ ІІи УПИ III от кв. 374 по плана на гр. В. Търново
жилищни сгради към улична канализация от бетонови тръби Ф 400 мм. изградена по ул.
Васил Петлешков. За изградения канал не се намериха строителни книжа. В южния край на
имота е изпълнена бетонова площадка с площ 39 кв.м. В Община В. Търново няма
строителни книжа и данни кой и кога е изградил бетоновата площадка.
При така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане по делото е иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК,
вр. с чл. 67 от ЗС.
Съгласно чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, всеки може да предяви иск за да установи
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл. 67 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя (чл. 63, ал. 1) се
погасява в полза на собственика на земята по давност, ако не се упражни в продължение на
12
5 години. Ето защо по предявения от ищеца установителен иск с правно основание чл. 67 от
ЗС в негова тежест е да докаже: 1/ правен интерес от предявяване на иска: 2/ че е собственик
на имота и 3/ че е учредил в полза на ответника право на строеж за построяване на
процесната сграда, което не е упражнено в срок от 5 години от учредяването. В тежест на
ответника е да докаже: 1/ че в петгодишния срок строежът е изграден на етап „груб строеж“,
както и 2/ наличие на основания, водещи до спиране или прекъсване на този срок.
Съгласно указания в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на
ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно
от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта,
както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Всяка страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния
установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес. Съгласно същото тълкувателно решение, правният интерес
от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които
спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера.
Видът на иска е призван да гарантира постигането на необходимата и достатъчна по вид и
обем защита на материалните права. Такава защита в случаите на отрицателен
установителен иск за собственост или друго вещно право би се постигнала чрез отричане
със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право.
В настоящият случай, ищецът поддържа, че е собственик на описания недвижим имот и
е учредил право на ответника да построи сграда в този имот. С представения по делото АОС
№ 2014/20.10.2003г., ищецът се легитимира като собственик на имота УПИ V в кв.374 по
ПУП на гр. В.Търново, представляващ ПИ ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КККР на
гр. В. Търново, поради което производството срещу дружеството - ответник е допустимо.
При отричане на правото на ответника да построи сграда в имота, това ограничение върху
вещта, чийто собственик е ищецът ще отпадне и той ще може да упражнява правото си на
собственост в пълен обем.
Съгласно указанията в т. 1 от ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на
ВКС, в хипотезите, при които правото на строеж е учредено с единен договор, то е
упражнено, когато е изграден грубият строеж на сградата. Това се отнася и при последващо
прехвърляне на правото на строеж на други лица, доколкото приобретателият на
ограниченото вещно право не може да бъде поставен в по-благоприятно положение от
праводателя си. Съгласно посоченото тълкувателно решение, практиката на ВКС е
обединена около становището, че срокът от пет години, в който следва да се упражни
правото на строеж, за да не се погаси в полза на собственика на земята, е давностен.
В настоящия случай се иска установяване на несъществуване на право на строеж,
учредено в полза на ответника. Поради това, мислимо е да се погаси само частта от правото
на строеж, която притежава ответникът като суперфициарен собственик. На останалата част
от правото на строеж, съответна на запазената от ищеца с договора от 06.03.2008 г. (освен
ако не се е разпоредил с нея чрез учредителна транслативна сукцесия), ищецът остава
собственик, защото притежава това право в пълен обем, като собственик на земята.
Съгласно ТР № 1/04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС, от определянето
на срока по чл. 67, ал. 1 ЗС като давностен следва, че неспазването му не води автоматично
до погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността - чл.
120 ЗЗД; собственикът на земята не може да се позове на давността след като правото на
строеж вече е реализирано - чл. 118 ЗЗД; срокът може да бъде прекъсван и спиран на
предвидените в чл. 115 и 116 ЗЗД основания.
Ако собствениците на земята нямат /поради състоянието на имота/ и не са поели
задължение да извършат някакви фактически или правни действия, всички необходими
действия за започването на строежа трябва да бъдат извършени от суперфициаря. Ако
според естеството на учредените права в договора суперфициарят не може да предприеме
някое от необходимите действия по реда на ЗУТ без съдействието на собствениците на
земята, или ако някой от тях недобросъвестно се противопостави на предприети от
суперфициаря действия, собствениците на земята не могат да се позоват на забавянето на
13
строежа по тази причина, тъй като никой не може да черпи права от своята
недобросъвестност. Ако строителството се забави по други обективни причини, които не са
свързани с недобросъвестно поведение на собственика на земята и с неизпълнение на
задълженията на суперфициаря, като например съдебни спорове с трети лица по повод на
издадените разрешения на строеж, през времетраенето им срокът по чл. 67 ЗС също няма да
тече.
В настоящия случай се установи, че правото да се построи сграда в процесния имот е
било учредено на 06.03.2008 г. Следователно, то би било погасено по давност ако не е било
упражнено в срок до 06.03.2013 г., независимо от последващите (вкл. и с учредителната
сделка) прехвърляния, и в случай, че не са налице основание за спиране или прекъсване на
срока. По делото е представено разрешение за строеж, издадено от Община В.Търново на
12.02.2013г. Същто разрешение за строеж е презаверено на основание чл.153, ал.3 от ЗУТ на
22.04.2016г.
Съгласно чл. 148, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), разрешението
за строеж се издава на възложителя въз основа на одобрен технически или работен
инвестиционен проект, като се допуска разрешение за строеж да се издаде въз основа на
одобрен идеен проект при условията на чл. 142, ал. 2. Разрешението за строеж се издава
едновременно с одобряването на инвестиционния проект, когато това е поискано в
заявлението. Разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото
заявление, когато има одобрен инвестиционен проект.
В тежест на ответника е да докаже, че сградата е била изградена в груб строеж, както
е дефинирано това понятие в §46, т.5 от ДР на ЗУТ, включително, че са довършени всички
ограждащи стени и покрива. Ответното дружество не твърди, че е упражнило учреденото му
право на строеж – нито в срок от 5 години от учредяването му, нито към приключване на
устните състезания по делото. Твърди обаче недобросъвестно поведение на собственика на
земята - неизпълнение на негови задължения – преместване на ВиК канал, поради което и
била налице обективна причина, която да препятства започване на строителството, които
твърдения са основания за спиране или прекъсване на давността.
С оглед действията на орган на общината следва да се приеме, че към момента на
издаване на строително разрешение на 12.02.2013г., правото на строеж, отстъпено в полза
на “Интер агро” ООД, освен, че не е било погасено, и не е изтекъл 5-годишния срок от
сключване на договора за отстъпено право на строеж на 06.03.2013г., издаването на
строително разрешение съставлява признание от общината на съществуването на правото на
строеж по смисъла на чл.116, б."а" от ЗЗД, с което давността се прекъсва. От прекъсването
на давността почва да тече нова давност (чл.117 ЗЗД). С издаването на строителното
разрешение на 12.02.2013г. от община В.Търново е започнал да тече срока по чл.67 от ЗС за
упражняване правото на строеж и същият изтича на 12.02.2018г. Разрешението за строеж е
презаверено на основание чл.153, ал.3 от ЗУТ на 22.04.2016г. и следователно давността
отново е прекъсната и започва да тече отново, като срока по чл.67 изтича на 22.04.2021г.
Съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, към момента на приключване на
съдебното следствие – 09.09.2021г., срокът по чл.67 от ЗС е изтекъл.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 04.05.2012г. на ВКС по тълк.д.№1/2011г.,
ОСГК, последващото прехвърляне на правото на строеж от суперфициаря на трето лице не
обвързва собственика на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов
срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя
праводател. Петгодишният давностен срок по чл.67 от ЗС тече от един и същи момент както
за първоначалния титуляр на учреденото право на строеж, така и за лицата, на които той
впоследствие прехвърля това право за отделни обекти в сградата. Независимо от всякакви
последващи прехвърляния, давностният срок по чл.67 от ЗС в случая е изтекъл на
14
22.04.2021г. Дотогава, а според заключението на СТЕ, и към момента в процесния ПИ с
идентификатор 10447.506.37 по КККР на гр. В. Търново, с площ от 511 кв.м., няма
извършено никакво застрояване.
Възраженията на ответника, че имотът не бил предаден на суперфициаря след
сключването на договора, са недоказани. Видно от т.2 и т.4 от нотариален акт № 36, том 1,
рег. № 512, дело № 28/2013г. на нотариус Д.Тютюнджиева, продавачът „Интер агро“ ЕООД
е заявил чрез управителя си, че правото на строеж върху имота му принадлежи и продавача
се е задължил да предаде на купувача владението на описаното в акта право на строеж върху
денвижимия имот. Нещо повече - видно от т.2 и т.4 от нотариален акт № 89, том 5, рег. №
8349, дело № 629/2019г. на нотариус Д.Тютюнджиева, новият купувач „Туристическа
компания - 2000“ ЕООД от своя страна също е заявил чрез управителя си, че правото на
строеж върху имота му принадлежи и продавача се е задължил да предаде на купувача
владението на описаното в акта право на строеж върху недвижимия имот.
Ответникът твърди, че собственикът на земята е проявил недобросъвестно поведение,
създавайки пречки за реализиране на правото на строеж след издаването на строително
разрешение на 12.02.2013г. В сключения договор на инвеститора с „ВиК Йовковци“ ООД от
21.01.2013г. е посочено, че водоснабдителят ще разреши свързване с обекта, след
изпълнение без изменение от абоната на съгласувания с водоснабдителя инвестиционен
проект - част ВиК, за изграждането му и след сключване между страните на договора по
чл.84, ал.2 и чл.177, ал.5 от ЗУТ. Следователно след изготвяне на проектната част „ВиК“,
инвеститорът е бил наясно със съществуването на канала, преминаващ през северозападния
край на УПИ V в кв. 374 по ПУП на гр. Велико Търново, и представляващ препятствие за
строителството на жилищната сграда в съответствие с издадените строителни книжа.
По силата на договора за отстъпване право на строеж върху общинска земя от
06.03.2008г., собстветикът на земята не е поел задължение да извършва никакви фактически
или правни действия, а инвеситорът се е задължил да извърши строителството по одобрен
инвестиционен проект и в съответствие с изискванията на нормативните актове и
технически спецификации с разрешение за строеж по реда на ЗУТ. Според разпоредбата на
чл.73, ал.1 от ЗУТ, когато във връзка със строителството е необходимо да се измени
положението или устройството на изградени улични подземни и надземни мрежи и
съоръжения, съответните работи се извършват от възложителя на новото строителство за
негова сметка след одобряване на необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните
дружества, чиито мрежи и съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за
строеж. В случаите на предвидени за изместване в подробните устройствени планове и
специализираните схеми към тях проводи и съоръжения средствата за новото строителство
са за сметка на възложителя. Следователно задължението за изменение на подземното
съоръжение е било на суперфициаря, а не на собственика на земята.
Така и според разпоредбата на чл.64, ал.5 от ЗУТ от Глава четвърта „МРЕЖИ И
СЪОРЪЖЕНИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ИНФРАСТРУКТУРА “, Раздел I. Общи изисквания
към елементите на техническата инфраструктура, когато във връзка с ново строителство е
15
необходимо да се измени положението или устройството на заварени строежи - подземни и
надземни мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура /каквито са
водоснабдителните и канализационните мрежи и съоръжения/, съответните работи се
извършват от възложителя на новото строителство за негова сметка след одобряване на
необходимите проекти, съгласувани с експлоатационните дружества, чиито мрежи и
съоръжения са засегнати, и след издаване на разрешение за строеж. Според §5, т. 31, по
смисъла на ЗУТ "Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни
инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите,
третирането на отпадъците и геозащитната дейност. А съгласно чл.177, ал.5 от ЗУТ,
свързването на вътрешните инсталации и уредби на строежа с общите мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура се извършва въз основа на договор със съответните
експлоатационни дружества.
Съдът не споделя наведения от ответника довод, че каналът за отпадни битови води в
поземления имот е построен незаконно, предвид липсата на документи за неговото
изграждане. Съгласно чл.83, ал.1 от ЗУТ водопроводните и канализационните мрежи и
съоръжения се изграждат по одобрени проекти в съответствие с общите и подробните
устройствени планове и съответните специализирани схеми към тях и с плановете за
вертикално планиране. А според алинея втора на същия текст, линиите на релсовия
транспорт, тунелите и другите съоръжения под улиците, площадите и кварталните
пространства в населените места се проектират по начин, който осигурява в най-голяма
степен запазването на заварени сгради и съоръжения, както и налични подземни мрежи и
съоръжения.
Каналът, който следва да бъде преместен по Проектна документация за обекта жилищна
сграда в УПИ V, кв.374 в гр.В.Търново, с възложител „Интер агро“ ООД – част „ВиК“ и по
предварителния договор с ВиК Йовковци, е изграден след 1990 г. при строителството на
сградите в УПИ II и УПИ III от кв. 374. за отвеждане на битовите отпадни води от тях към
уличната канализация, преминаваща по ул. Васил Петлешков. Съдът възприема
заключението на вещото лице, че каналът, преминаващ през УПИ V, кв. 374 по ПУП на гр.
В. Търново (ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КККР на гр. В. Търново) е част от
строителството на сградите в УПИ II и УПИ III от кв. 374. За всяка една от сградите има
издадено Разрешение за строеж от 1990г. Сградата, представляваща секция Б е въведена в
експлоатация през 2005 г. с Удостоверение за въвеждане в експлоатация, а за останалите две
сгради са издадени удостоверения за заварен /търпим/ строеж през 2007 г.
След като има издадено удостоверение за въвеждане в есксплоатация, това означава, че е
извършена процедурата по чл. 177, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, според която след завършването на
строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те са необходими, възложителят
подава заявление пред органа по ал. 2 или 3 за въвеждането на обекта в експлоатация, като
представя окончателния доклад по чл. 168, ал. 6, договорите с експлоатационните дружества
за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, технически паспорт и
16
сертификат за енергийни характеристики на нова сграда и посочва идентификатор на обекта
на кадастъра, подлежащ на въвеждане в експлоатация. Строежите се въвеждат в
експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в наредба на министъра
на регионалното развитие и благоустройството. При издадено от компетентните органи
окончателно разрешение за ползване на строежа може да се обоснове единствено извод, че
цялостното строителство на обекта на всички негови части заедно с част „ВиК“, включваща
строителството на канала за отпадни битови води преминаващ през имота, е законно
построено. Според § 127, ал.1 от ЗУТ строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими
строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет
на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са
овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Поради това и съдът приема, че твърдението на ответника, че ищецът с недобросъвестно
свое поведение е създавал пречки за строежа, остана недоказано.
Предвид изложените мотиви съдът приема, че на 22.04.2021г. учреденото право на
строеж за построяване на сграда в недвижим имот частна общинска собственост,
представляващ ПИ с идентификатор 10447.506.37 по КККР на гр. В. Търново, с площ от 511
кв.м., идентичен с УПИ V в кв.374 по ПУП на гр.В.Търново, е погасено в полза на
собственика на имота. Следователно искът чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, вр. с чл. 67 от ЗС, е
основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските по делото в
размер на 309.89 лв. съобразно приложения за това списък, както и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, вр. с
чл. 67 от ЗС, предявен от Община Велико Търново, ЕИК *********, против „Интер агро“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.В.Търново, ул. Цанко
Церковски № 38, вх.А, представлявано от управителя М. С. М., че „Интер агро“ ЕООД ЕИК
*********, не притежава вещно право на строеж, учредено му от Община Велико Търново с
договор за отстъпване право на строеж върху общинска земя от 06.03.2008г. , с предмет –
право на стореж за изграждане на жилищна сграда със застроена площ от 199.25 кв.м. и
разгърната застроена площ от 398.50 кв.м., попадаща в ПИ с идентификатор 10447.506.37 по
КККР на гр. В. Търново, с площ от 511 кв.м., идентичен с УПИ V, строителен квартал 374
по ПУП на гр.В.Търново, ж.к. Картала, актуван с АОС № 2014/20.10.2002г., поради
неупражняване в петгодишен срок и погасяването му по давност в полза на ищеца по реда
17
на чл. 67, ал. 1 от ЗС.
ОСЪЖДА „Интер агро“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.В.Търново, ул. Цанко Церковски № 38, вх.А, представлявано от управителя М. С. М., да
заплати на Община Велико Търново, ЕИК *********, сумата 309.89 лв. /триста и девет лева
и осемдесет и девет стотинки/ разноски по делото, както и сумата 300 лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
18