Р Е Ш Е Н И Е
№ 605/17.10.2018г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 409 по
описа на съда за 2018 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата
молба на П.Д.Т. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 40 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
В исковата молба се твърди, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се
в това, че пребивава в Затвора Пазарджик в крайно лоши хигиенно-битови условия,
които създават предпоставки за увреждане на психическото му здраве, както и на човешкото
му достойнство. Твърди, че не може да бъде подлаган на мъчения на жестоко и нечовешко
или унижаващо отношение. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 40
000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично, като поддържа предявения иск и
ангажира доказателства. Счита, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства са се доказали твърденията, изложени в исковата молба. Постъпила
е молба с вх. № 4847/17.09.2018 г. от адв. Д., в качеството й на служебен
защитник по делото, в която поддържа предявения иск, счита същия за доказан по
основание и размер, и моли да бъде уважен.
За ответника – ГДИН, редовно уведомен, не се явява представител. По делото
е постъпило писмено становище от юрисконсулт Ч., с което оспорва иска и моли да
бъде отхвърлен като неоснователен. Счита, че в хода на съдебното производство
са останали недоказани твърденията на ищеца за причинените му вреди, вследствие
на незаконосъобразни действия или бездействия на служители на Затвора в гр. Пазарджик,
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита,
че описаните в исковата молба основание и претенции, не са доказани от
събраните по делото доказателства. Моли да се остави без уважение исковата
претенция като недоказана по основание и размер.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Съгласно справка с изх. № 2823/16.05.2018
г. на Началника на Затвора гр. Пазарджик, П.Д.Т. *** на 08.04.2015 г., преведен
от Затвора гр. Пловдив за доизтърпяване на наказанието си „лишаване от свобода“.
През периода 08.04.2015 г. – 16.04.2015 г. е бил настанен в приемната на
затвора – спално помещение 206, с площ от 13,5 кв.м., общо 4 лишени от свобода.
Килията не разполага със санитарен възел. През периода 16.04.2015 г. – 05.08.2016 г. е бил настанен в килия 807, с площ
от 36,42 кв. м., с 11-16 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен
възел и течаща студена вода. През периода
05.08.2016 г. – 07.02.2017 г. е бил настанен в килия 902, с площ от 21,86 кв. м.,
с 6 – 8 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен възел и течаща
студена вода. През периода 07.02.2017 г. – 31.08.2017 г. е бил настанен в килия
506, с площ от 20,04 кв. м. с 3-8 други лишени от свобода. Килията разполага със
санитарен възел и течаща студена вода. През периода 01.09.2017 г. – 19.09.2017 г. е бил настанен в килия 501, с площ
от 29,16 кв. м., със 7 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен
възел и течаща студена вода. През периода
19.09.2017 г. – 10.01.2018 г. е бил настанен в килия 402, с площ от 42,08 кв. м.,
със 7-12 други лишени от свобода. Килията разполага със санитарен възел и течаща
студена вода. През периода 10.01.2018 г. до
момента е настанен в килия 706, с площ от 37,03 кв. м., с 14-15 други лишени от
свобода. Килията разполага със санитарен възел и течаща студена вода. В спалните
помещения, в които е настаняван лишеният от свобода, освен тоалетните помещения
и течаща вода, се намира и общ санитарен възел за отделението, който разполага със
свободен достъп.
Лишеният от свобода
от постъпването си в Затвора гр. Пазарджик до настоящия момент не е бил
изолиран в наказателна килия.
В справката е посочено, че от 05.08.2016 г. до 26.01.2017
г. ищецът по негова молба е устроен и работи срещу съответното заплащане, към
домакинския щат, в затворническата столова. Поради несправяне с възлаганите
задачи и допуснатите нарушения е спрян от работа. От 11.01.2018 г. е назначен
на работа срещу заплащане и зачитане на работните дни към фирма „АББ“.
По делото е разпитан като свидетел Г.А.М., чиито показания
съдът възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на събраните по
делото доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заяви пред
съда, че с ищеца са пребивавали по едно и също време в Затвора гр. Пазарджик, където
условията са били изключително лоши. Свидетелят заявява, че в килиите в Затвора
гр. Пазарджик има дървеници и хлебарки, за които през три-четири месеца се
пръска. Част от дървениците при извършеното пръскане умират, но продължават да
се появяват нови. За хигиената в килиите отговарят лишените от свобода, които
почистват с препарати, предоставени от администрацията на затвора. За
почистването в килиите си определят отговорник. В килията, в която е настанен
ищецът, има тоалетна и течаща вода. Свидетелят посочи, че общите тоалетни са
три и са достъпни за всички лишени от свобода. През деня от 08:30 часа до 20:30
часа лишените от свобода могат да излизат в коридора.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира отговорността за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска, се претендират неимуществени вреди от лошите хигиенно-битови
условия, които създават предпоставки за увреждане на психическото здраве и човешкото
достойнство на лишения от свобода.
Така предявеният иск, съдът счита за неоснователен и недоказан.
За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с
чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва
да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания на жестоко и нечовешко отношение.
Съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 и т. 3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко
отношение се смятат: 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето;
3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава
го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност
или малоценност.
Разпоредбите на чл. 3 и на чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС
са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване
от свобода и задържане под стража. Тези разпоредби са действали през процесния период,
което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение
на това основание, доколко тези законови гаранции са реализирани в конкретната битова
среда на конкретното място, където ищецът изтърпява наказанието си лишаване от свобода
и задържане под стража.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на
чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи,
която е ратифицирана от България през 1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България, е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Според посочената
разпоредба от Конвенцията никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко
или унизително отнасяне или наказание.
В проведеното исково производство не бяха установени незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията на затвора, които да имат за последица
унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Видно от показанията на свидетеля
и представените писмени доказателства, в помещенията, в които ищецът е изтърпявал
наказание „лишаване от свобода“, има санитарен възел и течаща вода. Площта, с която
е разполагал ищецът по време на изтърпяване на наказанието, не отговаря на изискванията
за 4 кв. м. площ, но въпреки недостатъчната жилищна площ, съдът намира, че в конкретния
случай следва да се прецени дали несъответствието с препоръчителната жилищна площ
е довела до това, ищецът да е преживял страдание, което да е преминало прага на
нечовешкото или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕСПЧ. Следва да се вземат
предвид и всички други фактори, които причиняват такова отношение. Посочените помещения
са разполагали със санитарен възел и течаща вода, тоест ищецът е имал постоянен
достъп до тях, както и до общия такъв, разположен на етажа. Освен това, от разпита
на допуснатия по делото свидетел безспорно се установява, че помещенията в които
ищецът е бил задържан са с изключително лоши хигиенни и битови условия, но лишените
от свобода са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща
вода. Същите са имали възможност по всяко време на деня, когато няма проверка да
излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла
течаща вода.
Установи се също така, че затворническата администрация е
създала организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената
е задължение на самите лишени от свобода. На същите са раздавани препарати за
почистване както на коридора и общите части, така и на спалните помещения,
както и периодично е извършвана дезинфекция, дезинсекция и дератизация за
унищожаване на вредителите. В тази насока са свидетелските показания на
разпитания лишен от свобода Г.М..
Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че не му е
осигурявана работа по време на престоя му в Затвора Пазарджик. Видно от
представената по делото справка през времето от 05.08.2016 г. до 26.01.2017 г. ищецът
по негова молба е устроен и е работил срещу съответното заплащане, към домакинския
щат, в затворническата столова. Поради несправяне с възлаганите задачи и допуснатите
нарушения е спрян от работа. Година по-късно от 11.01.2018 г. същият е назначен
на работа срещу заплащане и зачитане на работните дни към фирма „АББ“.
С оглед на това съдът намира, че не може да се направи извод,
че са налице действия или бездействия от страна на конкретната затворническа администрация,
с които лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение. Не се доказа да е налице незаконосъобразно бездействие
на затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни
условия през исковия период. При определяне на фактическия състав на отговорността,
при липса на който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността
на ГДИН.
Предвид тези доказателства настоящата инстанция намира исковата претенция
за обезщетение за понесени неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно
бездействие от страна на администрацията в Затвора гр. Пазарджик, за неоснователна
и недоказана, поради което ще следва да бъде отхвърлена.
По делото не са представени доказателства ответникът да е
направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в
случая разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Специалният закон не предвижда заплащане
на възнаграждение при осъществена защита от юрисконсулт, поради което направеното
искане за присъждане на такова следва да се отхвърли.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на П.Д.Т. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 40 000 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответната – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението
на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
Определение № 1766 от 04.02.2020г. на ВАС -
София, Трето отделение по АД № 413/2019г. - ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело № 413/2019 г. по описа на Върховния административен съд.
Изпраща делото на Административен съд Пазарджик по
подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 799 от 08.06.2020 г. на АС- Пазарджик:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на П. Д.
Т. против Решение № 605/17.10.2018 г., постановено по адм. дело № 409/2018 г.
на Административен съд Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 176/2020
г. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Върховния
административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.