№ 162
гр. Свиленград, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200548 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №558/2021 от
15.06.2021 година на Началник отдел „Митническо Разузнаване и
разследване Южна морска” при Агенция „Митници”, с което на Т. Т./Т.Т. /
роден на **********г. в Р.Турция с адрес в Турция и съдебен адрес
гр.Свиленград,ул.Георги Скрижовски №1,офик 5 чрез адв.К. , на основание
чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА
НА ДЪРЖАВАТА” –Дрехи -спортни горнища ,елеци,тениски,мъжко бельо
,дамски блузи,спортни екипи и панталони с общ брой на всички артикули -
377броя ; спортни обувки с общ брой на всички артикули- 563бр. ; парфюми
и тоалетни води – общ брой на всички артикули- 405броя ; празни картонени
кутийки-1400броя ; пердета-360метра,PVC торби големи-18пакета по 23кг.-
414кг. ; PVC торби малки-100пакета по 6кг.-600кг.; Ориз-14чувала по 25кг. -
350кг. и Леща-5чувала по 25кг.-125кг.,всичко с митническа стойност 12
029,33лева; за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 12 029,33 лв.
(пункт ІІ),която глоба представлява 100% от митническата стойност на
стоките по пункт І.
1
Жалбоподателят Т. Т./Т.Т. /, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
намира същия за незаконосъобразен и неправилен. Отделно от това се
оспорва извършеното от страна на жалбоподателя адм.нарушение предмет на
въззивния контрол. Счита,че липсвало ясно и точно описание на
обстоятелствата,при което било извършено адм.нарушение,а същевременно
отразената фактическа обстановка била невярна. АУАН и НП били с различно
съдържание,вкл. описание на нарушението.Поради изложеното моли съда да
отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят Т. Т./Т.Т. / не се
явява ,за него се явява адв.К.,която поддръжа жалбата по изложените в нея
доводи.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ТД
Митница Бургас/с предишно наименование отдел „Митническо Разузнаване
и разследване Южна морска” при Агенция „Митници”/, редовно призовани,
изпращат процесуален представител , който счита обжалваното НП за
правилно и законосъобразно, като от Съда се иска същото да бъде
потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 30.01.2021 година около 21.00 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
автомобили” на път от Република Турция за Р.Румъния, пристигнал автобус
на фирма „Стар“ с марка „Мерцедес Бенц”, с рег.№34DGC854, управляван
от жалбоподателя. В автобуса пътували 10 пътника и 4души персонал
Преди започване на митническата проверка ,пътниците, водачът и
персонала на автобуса , били поканени устно от митническия служител –
2
свидетелят М. Б. Б. в присъствието на колегата му св.П. Пл. К., да декларират
носените от тях вещи, стоки и валутни ценности.
Водачът на автобусът обявил пред митническите органи,че превозва
около 40колета с текстилни артикули,обувки,парфюми и хранителни
продукти, без да конкретизира вида и количеството на стоките.
Автобусът бил селектиран и съпроводен за пролъчване с рентгенова
апаратура под №642 от 30.01.2021г. и изображение
№35901DН03202101300211,като не била отбелязана отметка с подозречние.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1,
т. 1 от ЗМ, митническият служител – св. М. Б. Б. в присъствието на колегата
му св. П. Пл. К. била извършена митническа проверка на превозното средство
и багажа на пътниците,при която открили недекларирани стоки, както следва:
Дрехи -спортни горнища , елеци,тениски,мъжко бельо ,дамски блузи,спортни
екипи и панталони с общ брой на всички артикули -377броя ; спортни обувки
с общ брой на всички артикули- 563бр. ; парфюми и тоалетни води – общ
брой на всички артикули- 405броя ; празни картонени кутийки-1400броя ;
пердета-360метра,PVC торби големи-18пакета по 23кг.-414кг. ; PVC торби
малки-100пакета по 6кг.-600кг.; Ориз-14чувала по 25кг. -350кг. и Леща-
5чувала по 25кг.-125кг./подробно описани по вид и марка/, които се оказали
собственост на жалбоподателя.
Тъй като декларираната стока надвишавала нормите за устно
деклариране на стоки с нетърговски характер и следвало да бъде подадена
писмена декларация за нея,било прието от митническите служители,че
непосочването на точния брой и вид на превозваните стоки било равностойно
на недеклариране на същите.
За тези действия е бил изготвен Протокол за извършена митническа
проверка №4289/31.01.2021г. от св. М. Б. Б. в присъствието на жалбоподателя,
като последният не е вписал възражения по него.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено
обяснение, в което същият собственоръчно на вписал обясненията си,че този
багаж бил на пътниците и контрола му взела всичко.
Укритите и недекларирани стоки били задържани с разписки №0193818;
№193819 ; №193820; №193821 ; №193822 ; №193823 ; №193824 и
3
№193825,всички от 31.01.2021г.,а в последствие предадени с приемо-
предавателен протокол на служител при АНО.
С разписка №193827 /31.01.2021г. от жалбоподателя били задържани
парични средства в размер на 6000 щатски долара и 3100евро за обезпечаване
на глобата.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят М. Б. Б. пристъпил към съставянето на акт за
установяване на митническо нарушение, против нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното участие
на нарушителя, както и на свидетеля – П. Пл. К., след приключване на
проверката ,вече на следващата дата- 31.01.2021г.
В съставения АУАН № 235/31.01.2021г, актосъставителят, изложил подробно
фактическо описание на нарушението и изпълнителната му форма/превозил
стоки през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи/,като правно квалифицирал нарушението като такова по чл.233,ал.1 от
ЗМ, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при неговото
извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има
възражения,а единствено посочи,че е дал писмени обяснения.
В тридневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя срещу така съставения акт .
Постъпила е молба от жалбоподателя в регистратурата на АНО на
03.02.2021г.,подадена от пълномощника му адв.К.,с приложено към молбата
пълномощно, в която се сочи,че липсата на надлежен преводач по съставения
АУАН е съществено процесуално нарушение, което опорочавало
производството.Отделно от това се оспорва извода,че устното деклариране от
страна на жалбоподателя,следвало да се приеме,че не е налице такова,тъй
като за стоката се изисквало писмена декларация,като се излагат съображения
в тази насока.В заключение моли да не се издава НП срещу доверителя й.
4
По АНПр актосъставителя е подал разяснение, в която сочи е допуснал
техническа грешка при преброяването и описа на задържаните стоки предмет
на нарушението,като е уточнил броя и вида на артикулите/в т.15 вместо
спортни обувки Найк-278бр.,следвало да се четат 300чифта, вместо спортни
обувки Александър Маккуин-128бр. ,следвало да се четат 106бр., липсвал
Парфюм Шанел 45мл.-21бр.,а вместо парфюм Тиери Миглер 45мл.-50бр-
следвало да се четат 71бр.
Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-152/16.03.2020година на
Директора на ТД Южна Морска,изменена и допълнена със Заповед №ЗТД-
1000-337/10.06.2020година на основание чл.74,парграф 3 от Регламент
№952/2013 е определена митническата стойност на стоката ,предмет на
нарушението-общо за всички стоки в размер на 12 029,33лева .
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, е издадено процесното Наказателно
постановление /НП/ №558/2021 от 15.06.2021 година на Началник отдел
„Митническо Разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция
„Митници”, с което на Т. Т./Т.Т. / роден на **********г. в Р.Турция с адрес в
Турция и съдебен адрес гр.Свиленград,ул.Георги Скрижовски №1,офик 5
чрез адв.К. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –Дрехи -спортни горнища
,елеци,тениски,мъжко бельо ,дамски блузи,спортни екипи и панталони с общ
брой на всички артикули -377броя ; спортни обувки с общ брой на всички
артикули- 563бр. ; парфюми и тоалетни води – общ брой на всички артикули-
405броя ; празни картонени кутийки-1400броя ; пердета-360метра,PVC торби
големи-18пакета по 23кг.-414кг. ; PVC торби малки-100пакета по 6кг.-600кг.;
Ориз-14чувала по 25кг. -350кг. и Леща-5чувала по 25кг.-125кг.,всичко с
митническа стойност 12 029,33лева; за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона
за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 12 029,33 лв. (пункт ІІ),която глоба представлява 100% от
митническата стойност на стоките по пункт І.
Обжалваното НП е редовно връчено на адв.К.-пълномощник на
жалбоподателя на 22.06.2021 година по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се
намира приложено в делото /л.34/, с отбелязване и на качеството на
5
получателя му, а именно че е получено адв.К.-пълномощник на
жалбоподателя на съд.адрес. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на И Началник отдел „Митническо
Разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция „Митници” да издава
НП за нарушения по ЗМ не се оспорва по делото, а и е обективирано пряко
позоваване на издадената Заповед №ЗАМ-657/32-156173/18.05.2021г.на
Директора на Агенция Митници.
От страна на жалбоподателя по делото бе представена и приета като
доказателство по делото фактура серия А №005557/28.01.2021г. с издател
Четинкан Петрол и получател жалбоподателя Т. Т. за покупко –продажба на
спортни обувки, екипи ,парфюми,хранителни стоки и т.н. на обща стойност
от 3511евро
По делото е назначена и изслушана Съдебно-икономическа експертиза, от
Заключението на която става ясно, че митническата стойността на процесните
стоки предмет на обжалваното НП при внос на базата на наличната по делото
Фактура е в размер на 6866.82 лв., като правилно е изчислена митническата
стойност на стоките предмет на нарушението,към изготвянето й от
комисията,която към онзи момент не е разполагала с процесната фактура и
която съвпадала с резултата посочен от вещото лице,а именно в размер на
12029,33 лева. Като метод за определяне на митническата стойност,вещото е
приело,че митническата стойност следва да се изчисли съгласно чл.70 от
Регламент 952/2017 при представена фактура, а при липса на такава по реда
на чл.74 от посочения Регламент.
В съдебно заседание вещото лице О.Б. поддържа представеното
Заключение,като уточнява,че стоките предмет на обжалваното НП съвпадат
като вид ,количество и т.н. с процесната фактура,без да се гледа търговското
наименования.Констатирало е и техническа грешка във фактурата,като
вместо 1брой на стойност 1500евро,според вещото лице е 1,50евро,тъй като
цената се извеждала като сумата от краен сбор. Заключението е прието без да
се изложат основателни възражения от страна на АНО,като единствено е
възразено,че не следва да се кредитира във втората му точка,в която се сочи
митническа стойност въз основа на представената фактура.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
6
констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, свидетели – М. Б. Б. и П. Пл. К. . Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от
страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при
липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите св. М. Б. Б. и П. Пл. К. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция
„Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че свидетелят по Акта –П. Пл. К., е и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат
да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
7
и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
недеклариране на стоки, при преминаване през държавната граница. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че не се кредитират
свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Стойчо Янков
Пелтеков,в частта в който свидетеля твърди,че след съставянето на АУАН
жалбоподателя не разбрал за какво е санкциониран и той му обяснил,тъй като
тези му показания противоречат на останалия събран по делото
доказателствен материал. В останала част,в която свидетеля установява,че
непосредствено след съставянето на АУАН е възприел,че у жалбоподателя се
е намирала процесната фактура,но тъй като не разбрал,че трябва да я даде се
кредитира от съда с доверие,доколкото не се събраха по делото
опровергаващи такива.
Що се отнася до представената в съдебно заседание фактура,съдът
намира следното.В правната теория се приема, че фактурата представлява
частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният
свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила, каквато има официалния документ. Частният свидетелстващ документ
има формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството
на документа и изявленията, които се съдържат в него.При положение, че
фактурата не притежава обвързваща съда материална доказателствена сила
относно удостовереното съдържание, тя ще материализира договор за
търговска продажба, само ако установява съгласие на страните относно
предмета и цената на договора. Освен това фактурата трябва да съдържа
основните елементи на договор за продажба.За пълнота на съдебният
акт,следва да се посочи,че доказателствената сила на представената по делото
Фактура не се опроверга от събраните по делото доказателства, т.е.
направеното оспорване от страна на АНО не бе проведено успешно.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред съда,като се приема от
настоящият съдебен състав за компетентно и обосновано в пълнота, с оглед
8
специалната компетентността на изготвилото го вещо лице, предвид което
напълно кредитира същото по отношение избрания метод за определяне на
процесната митническа стойност и получения за същата краен резултат, в
частта му по т.2 въз основа на следните съображения.
Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението и митническата стойност на процесните вещи на
основание чл.70 от Регламент №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета въз основа на базата на пазарната цена на стоките, респ. на
договорната стойност, съобразно представената фактура по делото. Същата е
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Експертизата е извършена от експерт - специалист с необходимата
квалификация, обективира необходимите данни ползвани за оценката и
фактически констатации, липсват индиции за предубеденост. Поради това и
липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна,
независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
При невъзможност за прилагане на разпоредбата на чл. 70, т. е при
невъзможност да се приложи метод за определяне на митническата стойност
въз основа на договорната стойност, то следва да се приложат вторичните
методи за определяне на митническата стойност, посочени в разпоредбата на
чл. 74 от горепосочения Регламент, но доколкото по делото е приложена
фактура за процесните стоки предмет на митническото нарушение ,то в
настоящият случай е приложима разпоредбата на чл.70 от Регламента, т.е. на
базата на пазарната цена на стоките, респ. на договорната стойност, съобразно
представената фактура, тъй като в конкретния случай са налице документи,
които удостоверяват цената –покупната или договорена стойност на
процесните стоки. Същите са и годни, като доказателствени средства.
Съгласно чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност,
тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките
при продажбата им за износ ,респ.внос с местоназначение в митническата
територия на Съюза, коригирана при необходимост. При определяне по този
9
ред на митническата стойност следва да бъдат съобразени и разпоредбите на
чл.71-73 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Като приложението на другите
допустими хипотези за определяне на митническа стойност е изключение,
обусловено от отрицателното условие да не може да се определи същата по
основния способ.
В този случай няма основание да не се съобрази тази цена, като
договорна стойност, с цел прилагане приоритетния способ за изчисляването
. Отделно от това в отклонение от доказателствената си тежест
административно наказващият орган пред въззивната инстанция не е
опровергал със съответните доказателствени средства съдържанието на
представената по делото фактура, предвид факта, че откритата стока
фигурира като артикули, брой и единична цена в представената фактура,както
и името на купувача,съвпадащи като идентичност с това на жалбоподателя .
Поради изложеното съдът кредитира именно това заключение на вещото
лице,а не това което е дадено в хода на адм.производство.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за частично
основателна, за което се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
10
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1,
б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Във връзка с наведените възражения относно липсата на надлежен
превод на АУАН, Съдът посочва следното: в ЗАНН не се предвижда
задължително участие на преводач в административнонаказателното
производство - във фазата на установяване на нарушението, извършено от
лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, доколкото в
този закон няма особени правила за призоваване и връчване на Призовки и
Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски
на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както
и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното
прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване
на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са
приложими за производството по обжалване на НП пред Съда. Безспорно е,
че при установяване на нарушението както българските граждани, така и
чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат
за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото
български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата
на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката дали липсата
на превод на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не
следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което
пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното
лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа
за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и чл. 48, §2
11
от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на
свободно движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото
на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за
него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес
и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира
проявление и в рамките на съдебния процес пред Районния Съд. В Директива
2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 година
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство е
предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно
транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка,
изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за
производството по обжалване пред Съд. Разгледана в своята цялост,
цитираната Директива установява безусловно задължение за осигуряване на
превод единствено в рамките на наказателното производство, като за
извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова,
сама по себе си, липсата на превод на АУАН, не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство. Отделно от това по делото жалбоподателят е представляван от
адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си срещу процесното
НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че липсата на превод
на АУАН, е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е имало
възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до
нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод на
АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически
служители, които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие,
АУАН е бил преведен от свидетеля Б. на турски език на нарушителя. В нито
един момент жалбоподателят не е заявил, че не разбира случващото се в
момента. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че в графата в
АУАН, касаеща възражения жалбоподателят собственоръчно е посочил, че
няма такива, което обстоятелство не се оспорва от него.
Правилно НП не е преведено, тъй като е посочен съдебен адресат за
получаването му – българският адвокат К.,която е представила и пълномощно
12
да представлява жалбоподателя,както по АНПр,така и в съдебната фаза ,до
приключване на производството с окончателен акт.
Отново за пълнота следва да се посочи, че липсата на формален писмен
и изричен акт за назначаването на преводач в конкретното производство, не
представлява съществено процесуално нарушение. ЗАНН не изисква и не
задължава административния орган да издаде такъв акт, освен това, след като
е доказано, включително потвърдено от показанията на разпитаните
свидетели, че фактически е бил извършен превод от български на турски език
на жалбоподателя и обратно и такъв реално е извършен, то спазено е
изискването на процесуалния закон. Поради това Съдът приема, че в случая е
извършено валидно и редовно предявяване на АУАН по смисъла на чл. 43, ал.
1 от ЗАНН.
В случая това право не е накърнено и с оглед обстоятелството, че на
територията на МП „Капитан Андреево” е имало указателни табели на
международно признати езици, както и на турски език, относно режима на
деклариране. С оглед изложеното, изводът на настоящият Съдебен състав е че
на жалбоподателя е осигурена възможност да разбере фактите и
обстоятелствата от проверката, правните последици от нея и правата си. Тези
изводи на Съда не се променят и предвид липсата на Декларация от страна на
преводача относно верността на извършения превод и относно отговорността
по чл. 290, ал. 2 от НК, която се носи при устен и писмен превод, предвид
гореизложеното.
От приложения по делото АУАН се установява, че актосъставител е на
АУАН е М. Б. Б.. Последният е подписал съставения АУАН в процесуално
качество на актосъставител, и същевременно е участвал и в качеството на
преводач. Не е допуснато нарушение на закона предвид обстоятелството, че в
производството по съставяне на АУАН едно и също лице (М. Б. Б.) е
участвало в две процесуални качества. На първо място по аргумент от
разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, съставянето на АУАН приключва с
подписването му от актосъставителя и поне от един от свидетелите, посочени
в него, като действията по предявяване на АУАН на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и да го подпише след като му е бил преведен
на разбираем за него език, са последващи неговото съставяне. В този смисъл в
производството по съставяне на процесния АУАН лицето М.Б. е участвало
13
единствено и само в това процесуално качество - на актосъставител. В ЗАНН
няма предвидена разпоредба, според която преводачът да е лице, различно от
свидетеля или актосъставителя по Акта, тъй като както вече беше посочено
действията по ,съставянето и предявяване на АУАН на нарушителя да се
запознае с неговото съдържание и да го подпише, са действия, които не
представляват елемент от фактическия състав по съставянето на АУАН.
В този смисъл не е налице процесуална пречка актосъставителя на
АУАН и подписало в това си качество съставения АУАН, да извършени
превод на същия, т.е. липсва законова регламентирана несъвместимост едно и
също лице да бъде актосъставител респ.свидетел по Акта и едновременно с
това - преводач. Съгласно изричната разпоредба на чл. 51, ал. 1, б. „б” от
ЗАНН, актосъставителят и свидетелят по АУАН единствено не може да
участвуват в разглеждането на АНП и в издаването на НП.
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля, но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, длъжността и адреса по местоработата
му е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен
проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ.
призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатирания
пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е
това нарушение на административнопроизводствените правила, което е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова
нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия
случай не е налице.
Поради гореизложеното,съдът приема,че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя /да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си /и да
се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
14
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Както вече бе посочено правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият
извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе
пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е.
обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на
материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в
обстоятелствената част на Акта. Същите и категорично се доказаха от
събраните доказателства в хода на съдебното производство, в съвкупност
обосноваващи безспорен извод за осъществяването на изпълнително деяние
от страна на жалбоподателя, обективно и субективно съставомерно като
митническо нарушение, във фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница
стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените стоки лицето Т. Т. не е обявило пред
митническите органи по надлежния ред по електронен път, поради което не е
разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи
надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях.
15
Всички свидетелите, са единодушни и относно съпричастността на лицето
към носените стоки и неговото лично отношение на своене и държане на
същите, както и относно вида и естеството на носените вещи, представляващи
-Дрехи -спортни горнища ,елеци,тениски,мъжко бельо ,дамски блузи,спортни
екипи и панталони с общ брой на всички артикули -377броя ; спортни обувки
с общ брой на всички артикули- 563бр. ; парфюми и тоалетни води – общ
брой на всички артикули- 405броя ; празни картонени кутийки-1400броя ;
пердета-360метра,PVC торби големи-18пакета по 23кг.-414кг. ; PVC торби
малки-100пакета по 6кг.-600кг.; Ориз-14чувала по 25кг. -350кг. и Леща-
5чувала по 25кг.-125кг.. С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в
легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от
Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т. 14 е отменена и към
настоящия момент легалното определение на понятието „стоки” се съдържа в
чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към митническото
законодателство, а именно: „Стока” е всяка движима и недвижима вещ,
включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия
и други подобни, както и стандартният софтуер.”. Според българския
тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел
задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания.
С оглед така дадените определения стоки са и процесните предмети –
Дрехи -спортни горнища ,елеци,тениски,мъжко бельо ,дамски блузи,спортни
екипи и панталони с общ брой на всички артикули -377броя ; спортни обувки
с общ брой на всички артикули- 563бр. ; парфюми и тоалетни води – общ
брой на всички артикули- 405броя ; празни картонени кутийки-1400броя ;
пердета-360метра,PVC торби големи-18пакета по 23кг.-414кг. ; PVC торби
малки-100пакета по 6кг.-600кг.; Ориз-14чувала по 25кг. -350кг. и Леща-
5чувала по 25кг.-125кг..
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема
за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 30.01.2021 година
през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република
Турция, жалбоподателят е превозил през държавната граница и въвел в
страната стоки с търговски характер и количество, без знанието и
разрешението на митническите органи.
16
С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ. За съставомерността на
деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата
територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно
организирана, като проверка след реалното влизане в страната и
преминаването на граничен контрол.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията
на митническата проверка предвид спецификата на разположение на
службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на
самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България.
Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически
контрол действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки (в
случая по електронен път), респ. изнасяни от лицата, установено с
материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ – общото задължение и в
частност това за писмено деклариране, произтичащо Регламенти на ЕС, които
имат директно действие за вътрешното ни законодателство след
присъединяването на България към ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя на носените от него процесни стоки, в релевантния момент на
въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко се
установява от показанията на двамата свидетели – митнически служители.
Този факт се установи и от АУАН, който не бе оспорен от страните в процеса
и се ползва с презумптивна доказателствена сила до опровергаването й, което
в настоящия случай не бе сторено.
Отделно от това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед
дестинацията на пътуването, сочеща износ от Република Турция – Държава,
нечленуваща в ЕС, на което основание безспорно и са подлежали на
деклариране при митнически контрол.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката,
17
дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото и то в
електронен вид съгласно чл. 6 - средства за обмен и съхраняване на
информация и общи изисквания за данните, § 1 от Регламент № 952/2013
годинана.
Изключения се допускат само в специфични случаи съгласно чл. 158 -
митническа декларация за стоки и митнически надзор на съюзни стоки от
посочения Регламент № 952/2013 година.
Такива случай са посочени в чл. 135 - устна декларация за допускане за
свободно обращение (чл. 158, § 2 от Митническия кодекс) от Делегиран
регламент на комисията (ЕС) 2015/2446 от 28 юли 2015 година за допълнение
на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия
кодекс на Съюза: Митнически декларации за допускане за свободно
обращение може да се правят в устна форма, когато се отнасят за следните
стоки: а) стоки с нетърговски характер и т.н. Но в случая броя на стоките и
разнообразието на артикулите изключва нетърговски характер, обратно сочи
търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат
определени като нетърговски такива. Отделно от това лицето пред
митническите органи, респ. според съдържанието на АУАН, ползващ се с
презумптивна доказателствена стойност, не е посочило броя и артикулите на
стоките, което е равносилно на недеклариране на стоки.
Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил
жалбоподателят при влизането си в страната от Република Турция, като той
несъмнено е бил субект на същото.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма
- с писмена митническа декларация, то налице е липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за писмено
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната.
Предвид изложеното фактът, че жалбоподателят е отворил багажното
помещение на автобуса и е показал процесните стоки на митническите
служители,като е съобщил че превозва 40колета с текстилни артикули,обувки
18
,парфюми и т.н. не променя горните изводи на Съда предвид липсата на
изискуемото писмено деклариране (ето защо наведеното в тази насока
възражение от страна на адвокат К. е неоснователно, тъй като те виждат
стоката но са в неведение относно точните артикули и количество).
От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на
нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят
е консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски
характер и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги
декларира писмено в електронен вид при преминаването през митнически
контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при
митническата проверка.
Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи от
АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Чл. 203 и сл. от Регламент № 952/2013 година, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно, от тук разкрива се и пряко целения
резултат – настъпването на обществено-опасните последици. Т.е.
жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното и е
могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и волевият елемент на
умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и поведение в хода
митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е знаел
действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече според инфраструктурата на МП
„Капитан Андреево”, посочените задължения са обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, включително турски език, с
местоположение, изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от
преминаващите пътници. От друга страна и факта, че е шофьор на автобус и
многократно е пресичал държавни граници, включително такива на Държави
19
– членки на ЕС, са обстоятелства, даващи основание да се приеме, че той е
бил добре запознат с митническия режим, действащ в Общността и
допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят е бил длъжен и е
следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание
за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
неговата административнонаказателната отговорност.
С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материалноправна страна, издадено при правилно
приложение на материалния закон, съответно счете наведеното от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя възражение в тази насока за
неоснователно.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет .
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и
само предвид голямото количество и разнообразие на артикули на
контрабандираните стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко
пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално
нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от
същото, отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, мълчаливата преценка на АНО,
20
обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение /така и Решение №144/24.06.2021г. постановено
по КАНД №384/2021г. по описа на ХАС/.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл.
233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа
контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено в минималния размер от 100 % от митническата стойност на
недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е
правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27
от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за
преценка на всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи
и отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това че не е бил използван тайник
или друг специален начин, се установиха факта, че не е направил опит да
осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в
съвкупност и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са
смекчаващите такива, поради което обосновано, при спазване критериите на
чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно, както и справедливо - съответно по
тежестта си на извършеното е било индивидуализирано наказанието в
минимален размер, в който именно е и наложената Глоба – формирана от
21
100% от митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от
АНО преценка относно режима на индивидуализация е правилен относно
процентното отношение на наложеното административно наказание.
Но с оглед кредитираното заключение на вещото лице Б. представено в
съдебно заседание/съгласно мотивите на съда изложени по горе/ размерът на
административното наказание следва да бъде определен на 6866,82 лева, а не
както е приел АНО в размер на 12 029,33 лв., тъй като митническата стойност
на стоките следва да се определи по реда на чл.70 от Регламент № 952/2013
година, а не по реда на чл. 74, § 3,т.а от посочения Регламент, тъй като трябва
да се спазва последователността на методите за изчисляване, посочени в
Регламенти и при невъзможност за прилагане на конкретната разпоредба
тогава следва да се използва следващата такава, което не е сторено от АНО,
защото безспорно по делото са налице доказателства за действително
платената цена/Фактура/, поради което е приложим първичния метод посочен
в чл.70 от Регламента и при това положение, недопустимо е да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност, посочени в
разпоредбата на чл. 74 от горепосочения Регламент ,като се прилагат
последователно букви от а) до г) от параграф 2.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 6866,82
лева, Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12
от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
22
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателят
претендират присъждане на разноски в размер на 300лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен
Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е
заплатил адв.възнаграждение в размер на 300лева и в тази връзка е отправено
искане за присъждане на разноски от страна на пълномощника, но от страна
на АНО се отправя възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар,
заплатен от жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2,
т. 3 е 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.; или в случая 931,47лева. Не е
23
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това
дело се състои в явяване в едно съдебно заседание, написване на
Жалба,събиране на доказателства и пледиране, т.е. е налице съответствие
между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване
на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира дори под минималния такъв,към момента на
подписване на договора за правна защита ,съдът няма правна възможност да
редуцира до минимално предвидения.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300лева.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №558/2021 от 15.06.2021
година на Началник отдел „Митническо Разузнаване и разследване Южна
морска” при Агенция „Митници”, в частта с което на Т. Т./Т.Т. / роден на
**********г. в Р.Турция с адрес в Турция и съдебен адрес
гр.Свиленград,ул.Георги Скрижовски №1,офик 5 чрез адв.К. , за нарушение
на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 12 029,33 лв. (пункт ІІ),която глоба
представлява 100% от митническата стойност на стоките по пункт І,
като НАМАЛЯ размера на административното наказание „ГЛОБА” от
12029,33лв. на 6 866,82лева.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №558/2021 от 15.06.2021 година на Началник отдел
„Митническо Разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция
24
„Митници”, в частта с което на Т. Т./Т.Т. / роден на **********г. в Р.Турция
с адрес в Турция и съдебен адрес гр.Свиленград, ул.Георги Скрижовски
№1,офик 5 чрез адв.К. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е
постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –Дрехи -спортни
горнища ,елеци,тениски,мъжко бельо ,дамски блузи,спортни екипи и
панталони с общ брой на всички артикули -377броя ; спортни обувки с общ
брой на всички артикули- 563бр. ; парфюми и тоалетни води – общ брой на
всички артикули- 405броя ; празни картонени кутийки-1400броя ; пердета-
360метра,PVC торби големи-18пакета по 23кг.-414кг. ; PVC торби малки-
100пакета по 6кг.-600кг.; Ориз-14чувала по 25кг. -350кг. и Леща-5чувала по
25кг.-125кг.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна морска ” ДА ЗАПЛАТИ на Т. Т./Т.Т. / роден на
**********г. в Р.Турция с адрес в Турция и съдебен адрес гр.Свиленград,
ул.Георги Скрижовски №1,офик 5 чрез адв.К. , сумата в размер на 300 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД
№548/2021г. по описа на РС Свиленград..
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
25