Решение по дело №10065/2022 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 май 2022 г.
Съдия: Евтим Станчев Банев
Дело: 20227060710065
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

76

гр. Велико Търново, 13.05.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕВТИМ БАНЕВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:              ИВЕЛИНА ЯНЕВА                                                                                                                      КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ             

при секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Банев касационно НАХД №10065/ 2022 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Делото е образувано по касационна жалба, подадена от ОД на МВР – Велико Търново, чрез директора старши комисар Д.М., срещу Решение № 18/ 18.01.2022 г. по АНД № 684/ 2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С оспореното решение е отменен Електронен фиш серия К № 4596684, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на И.Е.Г. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. и ОД на МВР – Велико Търново е осъдена да заплати на И.Г. разноски в размер на 300 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът възразява срещу констатациите на районния съд, довели до отмяна на ЕФ. Изразява несъгласие, че с добавянето на годината на производство към номера на автоматизираното техническото средство, с което е заснето нарушението, се създава нов и различен номер на обозначение и индивидуализация, което води до разминаване в съдържанието на ЕФ и протокола относно използваното устройство. Счита, че електронният фиш съдържа всички законово регламентирани реквизити, в това число точно и ясно посочва мястото на извършване на нарушението. От настоящата инстанция се иска да отмени решението на ГОРС и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди електронния фиш, издаден от ОД на МВР – В. Търново. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът И.Е.Г., в подаден чрез пълномощника по делото ***Б.К. отговор на касационната жалба, я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение на районния съд да бъде оставено в сила, а в полза на адвоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона а адвокатурата да бъдат присъдени направените разноски. Излага съображения за правилност на решението. По повод възраженията на касатора, че константната съдебна практика на ГОРС и АСВТ в подобни случаи приема мястото за достатъчно индивидуализирано, заявява, че АНД е образувано за конкретен случай и срещу конкретен ЕФ и не следва да се извършва съпоставка между различни казуси, респективно различни електронни фишове. В подкрепа на твърденията си се позовава на съдебно решение на Софийски районен съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за основателност на касационната жалба. Счита за неправилни изводите на районния съд и предлага решението да бъде отменено, а електронният фиш – потвърден.

 

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, установи следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е основателна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че фактическата обстановка е правилно изяснена от районния съд. На 19.01.2021 г. в 10:34 часа, на път ПП I-4, км 161.900, в посока от гр. Варна за гр. София, кръстовище с. Балканци – с. Кесарево, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство – тип мобилна система TFR1-M 604/ 12, е заснето движението на МПС „Шкода Фабия“ с регистрационен номер ***, със скорост от 74 км/ч (при отчетен толеранс от минус 3 км/ час), при което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 14 км /час. Въз основа на заснетия клип, от ОД на МВР – Велико Търново е издаден Електронен фиш серия К 4596684, в който се установява извършено нарушение на чл. 21 ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, за което, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на И.Г. е наложена глоба в размер на 50,00 лева. Тази фактическа обстановка районният съд е установил въз основа на събраните по делото писмени доказателства. С жалбата пред въззивната инстанция нарушителят е оспорил фактическите констатации и правните изводи във фиша. Решаващият състав на ГОРС е намерил за основателни оплакванията, че описанието на мястото на извършване на нарушението е непълно, неточно и неясно, поради което е допуснато съществено нарушение по отношение на реквизитите на електронния фиш. Отделно е направен извод за разминаване в съдържанието на ЕФ и на протокола относно използваното техническо средство, тъй като добавянето на символи като наклонена черта и цифрата „12“ към номера на радара създава нов и различен номер на обозначение и индивидуализация, въпреки съвпадението на първите три символа с цифрите „604“. По тези съображения е прието, че ЕФ е незаконосъобразен и същият е отменен.

 

Решението на районния съд е неправилно.

 

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, но същото е постановено в нарушение на закона и не е обосновано от доказателствата по делото.

 

Основателни са твърденията на касатора, че електронния фиш е съдържа всички установени от закона реквизити, включително коректно описание на мястото на извършване на нарушението. Настоящият състав не споделя мотивите в оспореното решение относно наличието на неяснота за разположението на полицейския автомобил в кръстовището, както и за обстоятелството, че мястото на осъществяване на нарушението е отразено с точни географски координати в приложението /снимката/, а в ЕФ е отбелязано, че нарушението е извършено на км 161.900, кръстовище с. Балканци – с. Кесарево, в посока от гр. Варна за гр. София. В случая няма спор, че нарушението е заснето с мобилно АТСС. От Протокола за използване на АТСС на 19.01.2021 г. /л. 16 от делото на ГОРС/ е видно, че устройството е позиционирано в служебен автомобил рег. № ***. Локацията на превозното средство, респективно на позиционираното в него АТСС, е индивидуализирана достатъчно точно в протокола за използване на техническото средство, имащ характер на официален документ със съответната доказателствена сила. Изчерпателно са изброени конкретното място за контрол и точно местонахождение, посоката и периметърът, в които е осъществяван същият, режимът на измерване и посоката на задействане, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Тоест, мястото на разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно локализиране мястото на нарушението. Сведенията в протокола относно местонахождението на АТС са отразени като конкретни географски координати на мястото във фотоизображението, установяващо нарушението, и в пълна степен кореспондират с данните в крайния акт на производството – електронния фиш. Както е посочил районният съд, мястото на замерване на скоростта посредством мобилна система, разположена в полицейски автомобил, обективно не съвпада с мястото на осъществяване на нарушението, но предвид наличието в протокола на изброените по-горе параметри на осъществявания контрол, настоящият състав намира, че мястото на нарушението не е определено само като платно за движение в определена посока. Данните в протокола ведно с приобщения снимков материал от записа, генериран от мобилната АТС, и описанието в ЕФ, не оставят съмнение за точното място, където е установено нарушението, в границите на контролирания участък и същото е прецизирано в достатъчна степен. Изрично е посочено на кой участък, от кой именно път се е движил нарушителят и каква е била посоката му на движение: път ПП I-4, км 161.900 в посока от гр. Варна за гр. София, кръстовище с. Балканци – с. Кесарево, а в приложения снимков материал са отразени конкретните координати на мястото на извършване на нарушението, поради което съдът намира, че изчерпателно е описано местоизвършването на нарушението и не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, и възможността у да разбере къде точно е извършило въпросното нарушение.

 

Настоящият състав не споделя и другото основание за отмяна на фиша, изтъкнато от въззивния съд – за разминаването в номера на техническото средство, използвано за установяване на нарушението. На първо място, идентификационният номер на устройството не е сред задължителните реквизити на ЕФ по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП при обжалване на ЕФ директорът на ОД на МВР, на чиято територия е установено нарушението, следва да изпрати цялата преписка на съответния районен съд, като в съпроводителното писмо посочва и доказателствата в подкрепа на обжалвания ЕФ, както и информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати /което има отношение и към изложените вече мотиви/, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. В случая документите, имащи отношение за определяне на конкретно използваната АТСС са удостоверение за одобрен тип средство за измерване от 2010 г., протокол за проверка от 2012 г., протокол за монтаж и настройка от 2012 г. и коментираният вече протокол за използване на АТС от 19.01.2021 година. Съгласно този протокол, на 19.01.2021 г. е използвано АТС вид TFR 1-M № 604. Видно от Протокол за монтаж и настройка на 31.05.2012 г. е извършен монтаж и настройка на система за автоматично фиксиране нарушенията на правилата за движение тип TFR 1-M, с № 604/12. Според протокола за проверка на мобилната система за видеоконтрол идентификационният ѝ номер е 604/12. Със Заповед № Я-1236/ 10.04.2013 г. е възложена обработката на констатирани нарушения с мобилна система за видеоконтрол № 604. Във фотоизображението на нарушението е посочен радар № 604. Очевидно в различни документи от преписката конкретната камера е именувана по различен начин и фигурира под № 604 и № 604/12, като прави впечатление, че за целите на проверка на годността ѝ и настройка същата е означаване като № 604/12, а в документи, съставяни по повод нейната експлоатация, е описана като № 604. Обратно на мотивите, изложени в оспореното решение, във ЕФ камерата е спомената двукратно – веднъж с № 604/12 /“Нарушението е установено с АТСС TFR 1-M №604/12 и приспаднат толеранс от 3 км“/ и втори път с № 604 /“Установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-M 604“/. Предвид изложеното не остава съмнение, че се касае за едно и също автоматизирано средство, което е достатъчно ясно индивидуализирано, че именно с него е констатирано нарушението и то е генерирало снимката, която обективира превишението на скоростта. Дори да бъде възприет изводът на районния съд за разминаване в съдържанието на ЕФ и протокола относно използваното техническо средство /което не е така/, в случая това не съставлява съществено нарушение, опорочаващо правото на защита на нарушителя и крайния акт на производството до степен обуславяща неговата отмяна.  

 

Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено. Отстраняването на грешката на ГОРС не изисква в настоящия случай нови процесуални действия и може да бъде извършено от касационната инстанция. Съдът намира, че е налице приложното поле на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като потвърди ЕФ като издаден от компетентен орган, в съответната форма, материално и процесуално законосъобразен.

            

При този изход на делото не се дължи присъждане на разноски на ответника по касация, а касаторът не е заявил искане за такива.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

Отменя по жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Велико Търново Решение № 18 от 18.01.2022 г., постановено по АНД № 684/ 2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, и вместо него постанови:

 

Потвърждава като законосъобразен Електронен фиш серия К № 4596684, издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на И.Е.Г. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева.

           

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

                                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

           

ЧЛЕНОВЕ:               1.

 

2.