Решение по дело №157/2021 на Административен съд - Търговище

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 февруари 2022 г.
Съдия: Албена Стефанова Стефанова
Дело: 20217250700157
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 13                                      07.02.2022 г.                  град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- гр.Търговище

на единадесети  януари          две хиляди двадесет и втора  година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ –  Росица Цветкова

ЧЛЕНОВЕ:    Албена Стефанова 

                        Иванка Иванова      

Секретар- Стоянка Иванова                                                                                                                                 

Прокурор- Мартин Александров

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 157 по описа за 2021 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по реда на  глава дванадесета от АПК на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на  „ЕЛИМЕКС ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Горна Оряховица, ул. „Мадара“ №1, представлявано от Кр. А. Ст.против Решение № 267/08.10.2021г. на Районен съд – Търговище, постановено по НАХД № 611/2021г., с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 586763-F593866 от 09.07.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна към ЦУ на НАП. С посоченото НП на „ЕЛИМЕКС ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лева.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.. Навежда се противоречие между обстоятелствената част и заключителната част на НП.  Излага се становище, че в обстоятелствената част на НП нарушението е описано като деяние на физическото лице Красимир Ангелов Станчев, а в заключителната част  на НП наказващият орган е наложил наказание на друг субект, а именно на дружеството „ЕЛИМЕКС ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД. Излага се и становище че при издаване на НП не са спазени разпоредбите на чл.57, ал.1,т.5 и т.7 от ЗАНН. Излагат се доводи, че наказващият орган неправилно е подвел приетата за установена фактическа обстановка под нормата на  чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, с което материалния закон не е приложен правилно.

Моли се оспореното решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което делото да се върне на Районен съд-Търговище за ново разглеждане от друг състав, алтернативно да се постанови ново, с което  НП да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание касаторът не се явява и неизпраща представител. Постъпило е писмено становище от представителния орган на дружеството управителя Красимир Ангелов Станчев, с което жалбата се поддържа изцяло. Освен същите доводи, изложени в жалбата, излага се и становище, че разликата между фактическата касова наличност в търговския обект и наличността, съгласно отчета на ФУ на същия е резултат от издаването на касови бележки за дистанционни продажби. Навежда се, че при тези продажби, продавачът в търговския обект изпраща стоката чрез куриер, като сумите за получената стока от клиента се превеждат от последния по банкова сметка ***-продавач. Излагат се доводи, обосноваващи неприложимост на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ по отношение на конкретния случай на разлика между фактическата касова наличност и наличността, съгласно отчета на ФУ в търговския обект.

Ответникът по касационната жалба –  ТД на НАП-Варна в съдебно заседание се представлява от гл.юрисконсулт М.Д., която излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита за безспорно доказано по делото елементите на описаното в НП административно нарушение. Намира, че не са налице касационни основания по чл.348 от НПК за отмяна на оспореното решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, за неоснователност на жалбата. Счита за изпълнен състава на нарушението. Намира че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаване на НП. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 02.12.2020 г. инспектори на НАП-Варна извършили   оперативна проверка  в търговски обект по смисъла на пар.1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за електро материали в гр. Търговище, ул. „В.Левски“ № 42, стопанисван от „Елимекс Инженеринг“ ЕООД с представляващ Красимир Ангелов Станчев. При проверката било  установено, че в обекта има инсталирано фискално устройство /ФУ/. Разчетената касова наличност във ФУ  при проверката била в размер на 400.96 лв., а фактическата наличност на паричните средства в търговския обект била в размер на 286.27 лв. Разликата в установената касова наличност по данни от ФУ и действителната наличност била  в размер на 114.69 лв. в насока по-малко в касата. Последната не била  регистрирана във ФУ чрез операция „служебно изведени“ суми. Установени били като служебно изведени пари в касата по ФУ -0.00 лв., а като служебно въведени пари в касата по ФУ- 50.00 лв. При така установеното е прието, че „Елимекс Инженеринг“ ЕООД представляван от Красимир Станчев не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касова наличност начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ на ФУ, чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За констатираното нарушение на дружество „Елимекс Инженеринг“ ЕООД, бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН,  АУАН № F 593866 от 23.02.2021г. за нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Актът е предявен на  управителя на дружеството на 16.04.21 г,  и подписан от него без възражения. Писмени възражения не са постъпвали в срока по ЗАНН. Предвид това и на основание така съставения  АУАН Началник отдел „Оперативни дейности“-Варна към ЦУ на НАП е издал НП/ № 586763-F593866 от 09.07.2021 г., с което на „Елимекс Инженеринг“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Горна Оряховица за нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 600 лева.

         При така установеното от фактическа страна въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е приел, че при така събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се доказва осъществяването от страна на дружеството на описаното в НП административно нарушение, като съдът е изложил мотиви по какви съображения кредитира показанията на свидетелите Емил Евтимов и Хафизе Топчиева.  Първоинстанционният съд също така е обсъдил доводите на касатора изложени в представеното във въззивното производство писмено становище, като е изложил мотиви относно преценката си да не ги приеме за основателни. Съдът е извършил преценка и е изложил мотиви и по отношение на неприложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

         На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП като законосъобразно.

 Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК, намира следното:

Изложените в касационната жалба доводи относно допуснати съществени процесуални нарушения касаят единствено НП. Предмет на касационен контрол не е НП, а въззивното решение. Наличието на твърдяното в касационната жалба противоречие между обстоятелствената част и заключителната част на НП  по никакъв начин не води до нарушение на съдопроизводствените правила във въззивното производство като касационно основание по  чл.348 от НПК.

Независимо от гореизложеното, настоящият съд намира, че при издаване на НП не са допуснати такива процесуални нарушение, които да се квалифицират като съществени. При описание на нарушението от обективна страна участието на Кр. А. Ст.е ангажирано единствено в качеството му на управител и представителен орган на дружеството, а не като друг субект- физическо лице, и не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие между обстоятелствената и заключителната/разпоредителна част на НП. При така изложената в НП фактическа обстановка касационният съд приема, че е налице пълна яснота относно всички елементи от състава на описаното в НП административно нарушение и правото на защита на наказаното лице по никакъв начин не е било нарушено. Правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, като ЮЛ-търговец, осъществяващо търговската дейност в стопанисвания от него търговски обект- магазин за електро материали в гр. Търговище. Правилно описаното от обективна страна в НП деяние, е квалифицирано като нарушение на чл.33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и подведено под административно- наказателната разпоредба на чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС.

Изложените в касационата жалба доводи, че разликата между фактическата касова наличност и наличността, съгласно отчета на ФУ в търговския обект е резултат  от дистанционни продажби, съставляват твърдения на касатора, за които обаче не са представени никакви доказателства в хода на административно-наказателното производство. По отношение на посочените твърдения от страна на наказаното лице не са ангажирани никакви доказателства и пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното касационният съд приема тези твърдения на касатора за изцяло недоказани пред съда по същество.  От така събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и от показанията на св. Топчиева, доказани се явяват единствено елементите на описаното в НП административно нарушение и изводите на въззивния съд за наличие на посоченото административно нарушение се споделят от настоящата инстанция, като мотивите на въззивния съд в тази насока не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Нарушението е типично за вида си, като не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид и не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН.

Предвид на това, че наложения на дружеството размер на наказанието „имуществена санкция“ от 600 лева е малко над  минимално предвидения от закона минимум, съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС, касационният съд намира същия за правилно определен с оглед размера на установената разлика между фактическата касова наличност и наличността по отчета на ФУ в търговския обект.

На основание всичко гореизложено касационният съд приема въззивното решение за постановено при правилно приложение на закона.

Съдебният акт е мотивиран, като  е налице единство между мотиви и диспозив на решението. В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция са спазени  процесуалните правила при събирането на доказателствата и не са налице допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да са съществени по смисъла на чл.348, ал.3 от НПК. Предвид изложеното доводите в касационната жалба в тази насока са изцяло неоснователни.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

 По изложените съображения касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение  и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Предвид изхода на правния спор на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в минимален размер от 80 лева, съгласно чл.27е от Наредба за заплащане на правна помощ, във връзка с чл.37 от ЗПП.

Воден от горното и на основание  чл.221 ал.2, пр.1 от АПК,  касационният съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 267/08.10.2021г. на Районен съд – Търговище, постановено по НАХД № 611/2021г по описа на същия съд.

 

ОСЪЖДА ЕЛИМЕКС ИНЖИНЕРИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, гр.Горна Оряховица, ул. „Мадара“ №1, представлявано от Кр. А. Ст.да заплати на Национална агенция по приходите - София сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото. 

 

Решението не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

         

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:      1.          

 

 

 

                                            2.