Решение по дело №220/2017 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е №216

 

гр.ВРАЦА,18.07.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното заседание на 07 юни 2017 год. в състав:

 

Председател:ЕВГЕНИЯ С.

                                       Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ

                                                                                         мл.съдия ВЕСЕЛИНА П.

 

при секретаря Ирена Митова,като разгледа докладваното  от съдия Досов въззивно гр.дело №220/2017 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:              

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

С решение №104/06.03.2017 год. по гр.дело №4237/2016 год.,постановено в първа фаза на делбеното производство,състав на РС-Враца е отхвърлил предявения от В.С.И. ***  против Г.Т. ***,Л.М.Г. ***,М.М.Л. ***, С.П.К. ***,К.П.Н. ***,С.С.И. *** и Ю.С. ***   иск за делба на съсобствен недвижим имот,представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №12259.1026.135 по кадастралната карта на гр.Враца с адрес гр.Враца,бул.”Втори юни” ***целият с площ 298 кв.м.,трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./,ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 12259.1026.135.1,разположена в ПИ с идентификатор №12259.1026.135,със застроена площ 58 кв.м.,брой етажи:един с предназначение:жилищна сграда.

Решението е обжалвано от ищеца В.С.И.,който поддържа,че същото е неправилно,необосновано и противоречащо на задължителна съдебна практика. Въззивникът счита,че съдът е тълкувал превратно събраните по делото гласни доказателства,като въз основа на това тях е достигнал до неправилния извод,че съделителите Г.Т.В. и Ю.С.Т. са придобили имота по давност.Този извод не само е неправилен,но и противоречи на задължителна съдебна практика-ТР №1/06.08.2012 год. по т.дело №1/2012 на ОСГК на ВКС и редица решения на ВКС,според които презумпцията на чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,когато съсобствеността им произтича от юридически факт,различен от наследяването.В конкретния случай съсобствеността е възникнала именно от наследяване и презумпцията на чл.69 от ЗС не се прилага,а съделителите В. и Т. не са доказали,че са превърнали държането на частите на останалите съсобственици във владение за себе си.Те не са се позовали на придобивна давност по приключилото "миналата година" гр.дело №4919/2012 год. на РС-Враца за грешка в кадастралния план,по което всички съделители са били ответници и са осъдени да заплатят разноски,а всеки иск прекъсва давността и започва да тече нова погасителна давност.

При всичките си доводи  въззивникът И. *** да бъде отменено и да бъде постановено друго,с което делбата на описания в исковата молба имот да бъде допусната между всички съделители при съответстващите им квоти.

С въззивната жалба се правят и искания по доказателствата - за приемане на представения с нея изпълнителен лист,издаден на 18.04.2016 год. по гр.дело №4819/2012 год. на РС-Враца и за изискване и прилагане на гр.дело №4819/2012 год. на РС-Враца.

Решение №104/06.03.2017 год. по гр.дело №4237/2016 год. е обжалвано и от съделителите-ответници Л.М.Г.,М.М.Л.,С.П.К.,К.П.Н.  и С.С.И. с  въззивна жалба,която е идентична по съдържание с жалбата на В.И..

И тези въззивници правят искания по доказателствата,като искат от ОС-Враца да приеме представените с жалбата изпълнителен лист от 18.04.2016 год.,издаден по гр.дело №4819/2012 год. на РС-Враца,възражение по гр.дело №4818/2012 год. на РС-Враца и определение по гр.дело №4819/2012 год. на РС-Враца.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от съделителката Г.Т.В.,в който подробно се мотивира становище за неоснователност и на двете въззивни жалби.Оспорват се и исканията за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Съделителят Ю.С.Т. не е депозирал отговор.Изразил е становище за неоснователност на жалбите в проведеното на 07.06.2017 год. открито съдебно заседание

 Пред въззивната инстанция нови доказателства не са събирани.Искането на въззивниците за събиране на такива е отхвърлено с постановено в подготвителното заседание по чл.267 от ГПК определение №355/11.05.2017 год. при изложените в него мотиви.

Въззивните жалби са процесуално допустими-подадени са от лица с правен интерес в срока по чл.259,ал.1 от ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по тяхната основателност,съдът съобрази следното:

Гражданско дело №4237/2016 год. по описа на Районен съд-Враца е образувано по искова молба на  В.С.И. ***,с която ищецът е предявил против Г.Т. ***,Л.М.Г. ***, М.М.Л. ***,С.П.К. ***,К.П.Н. ***,С.С.И. *** и Ю.С. *** иск за делба на съсобствен недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №12259.1026.135 по кадастралната карта на гр.Враца с адрес гр.Враца,бул.”Втори юни” ***целият с площ 298 кв.м., трайно предназначение на територията:Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10м./,ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор 12259.1026.135.1,разположена в ПИ с идентификатор №12259.1026.135, със застроена площ 58 кв.м.,брой етажи:един с предназначение: жилищна сграда.

Според изложеното в исковата молба,имотът е бил съсобствен при права по 1/2 идеална част на Х.Г.Т.,по мъж В.,бивш жител ***, починала на 02.05.1995 год.,и на С. Т.И.,бивш жител ***, починал на 06.09.1997 год.Първоначално имотът е придобит от Х.Т.с нот.акт гом ІІ-ри,№1165,дело №395 от 1935 год. на Врачански областен съд,а през 1982 год. с нот.акт №19,том І-ви,нот.дело №36/1982 год. на Врачански районен съд Х.Т.(В.) е дарила 1/2 идеална част от този имот-парцел и къща,на сина си С. Т.И.,който е и баща на ищеца В..

Х.Т.е имала четири деца:1)ответницата Г.Т.В.; 2)В. Т.М.,починала на 23.10.2010 год. и наследена от децата си и ответници по делото Л.М.Г. и М.М.Л.; 3)П.Т.Н.починала на 07.08.2002 год. и е наследена от децата си и ответници по делото С.П.К. и К.П.Н.;4)С. Т.И.,починал  на 06.09.1997 год. и е наследен от децата си  В.С.И.-ищец по делото,С.С.И.-ответник и Ю.С. Т.-ответник.

С. има още едно дете-дъщеря Х.С.Б.,която обаче не следва да участва в делбеното дело,тъй като е направил отказ от наследството от баща й, който е вписан на 22.08.2016 год. и който уголемява дяловете на двамата й братя В. и Ю. и на сестра й С..

При така изложеното ищецът е поискал съдът да допусне делба на имота,останала в наследство от двамата наследодатели  Х.Г.Т.,по мъж В.,и С. Т.И.,като при определяне на квотите зачете направеното дарение и съобрази направения отказ от наследство.

С исковата молба са представени цитираните по-горе два нотариални акта, актуални скици на имота-земя и сграда,удостоверение за данъчна оценка,удостоверения за наследници на Х.Г.В. и С. Т.И., удостоверение за идентичност на лице с различни имена и удостоверение за вписания отказ от наследство.

В срока по чл.131 от ГПК отговори са депозирали трима от ответниците.

Л.М.Г. е изразила становище за допустимост и основателност на иска,като е заявила,че имотът действително е съсобствен между страните по делото.Възразила е само по посочените в исковата молба  квоти.

Ответницата Г.Т.В. е изразила становище за неоснователност на иска,като се е позовала на изтекла в нейна и на  ответника Ю.С.Т.  придобивна давност на основание продължило повече от 10 години съвместно владение. Алтернативно,в случай,че съдът уважи иска за делба,тя е оспорила извършеното през 1982 год. в полза на нейния брат дарение и е поискала възстановяване на запазената й част при условията на чл.30,ал.1 във връзка с чл.29,ал.1 от ЗН,съответно допускане на делбата при права,определени при отчитане на намалението.

Ответникът Ю.С.Т.  също се е позовал на придобивна давност при изложените от Г.В. доводи.

Останалите ответници не са депозирали отговори.

Писмените доказателства са приети с определението на съда по чл.140 от ГПК-определение №2518/28.12.2016 год.

С молба от 09.01.2017 год. ищецът чрез пълномощник е оспорил твърденията на ответниците Г.В. и Ю.Т. за придобиване на имота по давност,като същевременно е посочил,че правото да се иска възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарението е погасено с изтичане на 5 години от откриване на наследството на Х.Г.В. на 02.05.1995 год.

 По делото е проведено едно открито съдебно заседание - на 10.02.2017 год.В това съдено заседание съдът е разпитал доведените от ответницата В. двама свидетели -И.Й.П.и  Х.И.Г.,след което е даден ход на устните състезания.      

От писмените доказателства е установена следната фактическа обстановка:

С нотариален акт за покупко-продажба том II,№59,регистър 1165, дело №395 от 13.07.1935 г. Х.Г.Т. е закупила къща,застроена на 35 кв.м., заедно  с дворно място 250 кв. м.,находящи се във гр. Враца, ул.”Нова Америка”.

           С договор за дарение на недвижим имот,сключен с нотариален акт №19,том I,дело №36 от 27.01.1982 г. на РС-Враца,Х.Г.Т.,по мъж и по паспорт В.,е дарила на сина си С. Т.И. недвижим имот,представляващ ½ д. част от парцела,съставляваща дв.пл. №208 в кв. 5 по плана на гр. Враца,цялата от 280 кв. м.,заедно с ½ от къщата в същата парцела.

     Между страните не е имало спор,че описаните в нотариалния акт от 1935 год. и в нотариалния акт от 1982 год. имоти са идентични,т.е,че се касае за един и същи имот, който е описан в исковата молба с индивидуализацията по кадастралната карта и регистри на гр.Враца,одобрени през 2005 год.

            Х.Г.В. (Табакова)  е починала на 02.05.1995 год.,към който момент тя е била собственик на 1/2 идеална част от имота-земя и сграда,а останалата 1/2 идеална част е била собственост по силата на договора за дарение от 1982 год. на нейния син С. Т.И..

Х. В. е наследена от своите четири деца-родената  през 1931 год. Велика Т.М.,родената през 1936 год. П.Т.Н. роденият през 1938 год. С. Т.И. и родената през 1943 год. Г.Т.В..

Велика е починала на 23.10.2010 год. и е наследена от децата си  Л.М.Г. и М.М.Л..П. е починала на 07.08.2002 год. и е наследена от децата си С.П.К. и К.П.Н..С. е починал  на 06.09.1997 год. и е наследен от децата си  В.С.И., С.С.И.,Х.С.Б. и Ю.С.Т..А през 2016 год. Х. Б. е направила отказ от наследството от баща й  С..

   Няма данни извършеното през 1982 год. дарение да е оспорвано от някой от наследниците на Х. В. от смъртта й до 10.10.2016 год.,на която дата е образувано гр.дело №4237/2016 год. на РС-Враца.

 Свидетелят Илия Петров е заявил,че познава ответниците Ю.Т. и Г.В..Те живеят в бащината си къща,която се намира срещу бензиностанцията OMV,от над 15-20 години.Знае,че Ю.Т. и Г.В. са гледали бабата Х. В. и са правили ремонт на къщата,слагали керемиди и капаци.Знае също,че Х. В. е казвала на всеослушание,че ще остави имота на дъщеря си Г.В. и на Ю.Т..Г. и Ю. са се грижили за Х. В., хранели са я и са я къпели.Според него,къщата е построена от С. И. и Х.Т.преди 1974 год.,през която година той е отишъл да живее в района. Твърди,че освен Г.В. и Ю.Т. не познава други наследници на този имот и в период от повече от 40 години те двамата живеят в делбения имот.

Свидетелката Х.Г.(дъщеря на  Г.В.) е заявила,че Ю.Т. и майка й живеят в къщата на бул. „Втори юни”№ *** в гр.Враца. Ю.Т. живее в тази къща откакто се е родил,като баба й Х. В. преди да почине била заявила пред всички свои наследници - нейните деца,че остава да живее при майката на свидетелката,която да се грижи за нея и затова остава къщата на бул.„Втори юни” на нея - Г.В.,и на Ю.Т..И откакто Х. В. й заявила това,нейните деца вече не са се интересували от този имот,нито от спор за граници,който се е водел по отношение на същия,повдигнат от съседи,които били построили къща и претендирали за част от парцела.Делото за граници продължило 5 или 6 години и приключило миналата година през месец май,като всички наследници били призовани по това дело,но никой от тях не се явил, освен Г.В.. Свидетелката си обяснява поведението на останалите наследници по посоченото дело с липсата на проявен интерес за имота,предвид заявеното от бабата Х.,че имота остава за майката на свидетелката Г.В. и братовчед й Ю.Т.. Г.  твърди,че наследниците на баба й Х. В.,които са деца на починалите чичовци и лели на свидетелката,са идвали в процесния имот последно,когато приключило делото за граници във ВКС,но майка й тогава ги изгонила,тъй като те знаели от баба й,че този имот е за майка й и за Ю.Т..Нейните чичовци и лели,докато били живи знаели,че този имот остава за майка й и за Ю.Т. и не са претендирали да получат дял от него.Баба й Х. починала през 1995 год.,а според решението за грешка в кадастралния план,което приключило във ВКС,от техния имот трябвало да се придадат 12 кв.м. към съседния и всички ответници,в това число майка й,Ю.Т. и другите наследници на имота били осъдени да заплатят съразмерно разноски по делото.

При тези фактическа обстановка съставът на РС-Враца е постановил обжалваното решение №104/06.03.2017 год.,с което е уважил възражението на ответниците Г.В. и Ю.Т.  за изтекла в тяхна полза придобивна давност и е отхвърлил иска за делба.Предвид извода за неоснователност на иска за делба,съдът не се е произнесъл по възражението за възстановяване на запазена част,направено от Г.В..

Решението е валидно,допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено при изложените в него мотиви,които се подробни,ясни и обосновани,споделят се изцяло от настоящия състав  и на  основание чл.272 от ГПК следва да се считат и за мотиви на въззивната инстанция.

В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбите следва да се добави следното:

Действително,в чл.34,ал.3 от ЗС (а не в чл.69 от ЗН),е посочено,че искът за делба не се погасява по давност,но съдът се е произнесъл по иска с решение,приемайки го за неоснователен,а не с определение,приемайки го за  недопустим.Това законодателно решение касае правото на иск за делба,а не приложението на чл.79 от ЗС,ал.1 от ЗС,а именно за придобиване на имота по давност по силата на продължило 10 и повече години владение,т.е. недобросъвестно владение,на каквото ответниците В. и Т. са се позовали.На придобивна давност може да се позове всеки,като ответникът може да я заяви и чрез възражение,както е в конкретния случай.

Неоснователно е оплакването,че РС-Враца е приел за приложима презумпцията на чл.69 от ЗС в противоречие с възприетото в ТР №1/06.01.2012 год. по тълкувателно дело №1/2012 год. на ОСГК на ВКС,според което тази презумпция е приложима само когато съсобствеността произтича от юридически факт,различен от наследяването.Напротив,в мотивите си  първоинстанционният съд е приел,че съсобствеността е възникнала от наследяване и презумпцията на чл.69 от ЗС  следва да се счита за оборена (л.4 от решението,абзац 3 и 4):"Приетото с ТР № 1/2012 г. следва да намери приложение и в настоящия случай.Данните по делото са,че основанието за възникване на съсобственост е наследяването като общо правоприемство,тъй като собственици на имота са били общите наследодатели Х. В. и С. И.,а след смъртта им съответно през 1995 г. и през 1997 г. фактическа власт върху имота са упражнявали само наследниците Г.В. и Ю.Т.,които са направили и възражение за придобиване на имота по давност.В съответствие с основанието,на което е придобита фактическата власт в настоящия случай, презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита оборена. В тежест на сънаследниците, които твърдят придобиване на имота по давност,бе да установят,че са превърнали държането на частите на другите наследници във владение за себе си и че са ги придобили по давност".

Некоректен от страна на въззивниците е и прочита на следния израз в решението на РС-Враца (л.4 от решението абзац 2-ри) с твърдение за противоречие отново с ТР №1/ 06.01.2012 год.:"В тази връзка с ТР №1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС е прието,че независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността,е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия държането на чуждите части във владение,като докаже, че е извършил действия,с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе си".Възприетото от РС-Враца е почти дословен цитат на т.2 от ТР №1/06.08.2012 год.,а въззивнизците поддържат,че това разрешение е в противоречие с т.1 на същото Тълкувателно решение,което очевидно е невъзможно,доколкото ВКС е отговорил на два различни въпроса.

Първоинстанционният съд е приел,че ответниците В. и Т. са придобили имота по давност по силата на продължило почти двадесет години необезпокоявано владение.Този му извод е в съответствие с данните по делото. Безспорно е установено,че и Г.,и Ю. са живели в имота преди смъртта на наследодателите Х. В.-общ наследодател за двамата,и С. И.-наследодател само на Ю..Безспорно е също,че приживе Х. В. се е разпоредила с 1/2 идеална част чрез дарение в полза на сина си С. И.. Х. В. е починала през 1995 год. и след смъртта  й е възникнала съсобственост при равни права върху собствената й 1/2 идеална част между четирите й деца В.,П.,С. и Г..Останалата 1/2 идеална част е била собственост само на С. по силата на дарението.С. е починал през 1997 год. и върху неговата 1/2 идеална част е възникнала съсобственост при равни права между четирите  му деца В.,С.,Х. и Ю..

Няма данни,а никой не твърди,че след смъртта на наследодателите и до образуване на гр.дело №4237/2016 год. на РС-Враца в имота е живял някой друг,освен Г. и Ю.,поради което е безспорно,че те са установили фактическа власт върху същия.Съдът приема че е установено и владението им-те са живели постоянно в имота, правили са ремонти,слагали са керемиди и капаци,като са считали имота за свой,предвид изявленията на наследодателката Х. В.,доведени и до знанието на другите наследници,че след нейната смърт този имот ще остане за Г. и Ю..

Изложеното сочи,че в конкретния случай е налице съвладение,а съобразно въприетото отново в ТР №1/06.01.2012 год. на ОСГК на ВКС: "Фактическа власт без право на собственост върху една вещ може да се упражнява от две или повече лица и тогава е налице съвладение.То е разновидност на владението и за него се прилагат общите разпоредби.При съвладение по смисъла на чл.68 ЗС трябва да са налице и двата признака на владението.Тогава фактическата власт се упражнява едновременно от две или повече лица,които държат вещта заедно като своя,а за всеки един от тях владението има самостоятелно действие.В случаите на съвладение всяко от лицата,които го придобиват, трябва да има намерение да държи вещта като своя обща заедно с останалите.Това намерение следва да е налице при установяването на фактическата власт".И с изтичането на 10 и повече години от установяване на владението, което не е прекъсвано,Г.В. и Ю.Т. са придобили правото на собственост в условията на съсобственост при равни права.

Неоснователно е и възражението в жалбите,че с предявяване на иска,по който е било образувано гр.дело №4912/2012 год. по описа на РС-Враца (делото за граници) придобивната давност е прекъсната.Представените пред ОС-Враца документи не следва да бъдат ценени,доколкото съдът е отказал приемането им,но в показанията си  разпитаната пред РС-Враца свидетелка Х.Г.е заявила,и тези й твърдения не са били оборени,че делото е образувано по иск на съседи на  имота за грешка в кадастралния план.Предмет на това дело не е било спорното право на собственост върху делбения имот,поради което придобивната давност не е прекъсната.Освен това,видно е, че към 2011-2012 год. тази давност е била изтекла.

При този изход на спора въззивниците следва да заплатят на въззиваемата Г.Т.В. направените и доказани разноски за адвокатско възнаграждение от 400.00 лева.

Въззиваемият Ю.С.Т.  не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива.

Предвид горното и на основание чл.271 от ГПК,Окръжен съд-Враца

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВРЪЖДАВА решение №104/06.03.2017 год. по гр.дело №4237/2016 год. на Районен съд-Враца,постановено в първа фаза на делбеното производство.

ОСЪЖДА В.С.И. ***,с ЕГН**********, Л.М.Г. ***,с ЕГН**********,М.М.Л. ***,с ЕГН**********,С.П.К. ***,с ЕГН**********, К.П.Н. ***,с ЕГН********** и С.С.И. ***,с ЕГН********** да заплатят общо на  Г.Т. ***,с ЕГН********** сумата от 400.00 лева,представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едночмесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.