Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……….
гр. Варна, ………….2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Двадесет и трети състав, в
публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря
Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 3157 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ал. 1, изречение
първо от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на П.К.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, срещу Заповед № 552/07.11.2019 г. на вр.и.д. Кмет на Район
„Приморски“ при Община Варна, с която е наредено жалбоподателят, в качеството
си на собственик по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на строеж, да премахне
обекти/строежи: 1. „Жилищна сграда с ид. № 10135.2575.1852.1 по КККР на гр.
Варна“, находяща се в ПИ №№ 10135.2575.1852 и 10135.2575.1857 по КККР на гр.
Варна – ул. „Сава Геренов“ №№ 7 и 7А; 2. „Селскостопанска сграда с ид. №
10135.2575.1852.2 по КККР на гр. Варна“, находяща се в ПИ №№ 10135.2575.1852 и
10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна – ул. „Сава Геренов“ №№ 7 и 7А; 3.
„Масивна ограда, обслужваща ПИ 10135.2575.1852 и навлизаща в ПИ
10135.2575.1857“, находяща се в ПИ 10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна – ул.
„Сава Геренов“ № 7. Със заповедта е определен 30-дневен срок за доброволно
изпълнение и е наредено на И.И.Ж., в качеството на собственик на ПИ 10135.2575.1857
по КККР на гр. Варна, да осигури на П.К.К. свободен достъп до своя поземлен
имот за извършване на доброволно премахване на обектите по т. 1 от заповедта.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената
заповед поради неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че правото
на собственост на жалбоподателя върху ПИ с ид. № 10135.2575.1852, находящ се в
гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Сава Геренов“ № 7А, и на изградените в него
жилищна сграда и пристройка, се установява от влязло в сила решение №
2266/02.06.2017 г. на Районен съд – Варна, постановено по гр. дело № 4720/2016
г., потвърдено с решение № 1676/13.11.2017 г. на Окръжен съд – Варна, постановено
по гр. дело 1573/2017 година. Изтъква се, че оспорената заповед противоречи на
посоченото съдебно решение, с което със сила на присъдено нещо са установени
границите на ПИ с ид. № 10135.2575.1852 и ПИ с ид. № 10135.2575.1857. Твърди се
неправилно приложение на материалния закон, тъй като нормата на чл. 195, ал. 5
от ЗУТ не е приложима за жилищна сграда и не е посочено на кое точно изискване
от изброените в тази разпоредба не отговаря сградата. Оспорва констатациите на
административния орган, че обектите – предмет на обжалваната заповед, навлизат
или са в ПИ 10135.2575.1857, доколкото видно от комбинираната скица, неразделна
част от решението на № 2266/02.06.2017 г. на Районен съд – Варна, постановено
по гр. дело № 4720/2016 г., жилищната сграда и селскостопанската постройка се
намират изцяло в имота на жалбоподателя, а именно: ПИ 10135.2575.1852.
Аргументира се, че жалбоподателят не е запознат със съставените протоколи от
28.06.2019 г. и 04.11.2019 г., както и със заключение от 06.11.2019 г.,
послужили като основание за издаване не заповедта, поради което е нарушено
правото му на защита. С тези доводи се иска отмяна на оспорения административен
акт като незаконосъобразен и присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски, в т.ч. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък.
В съдебно заседание, чрез представители по пълномощие,
жалбата се поддържа изцяло, като освен незаконосъобразност се твърди и нейната
нищожност. Възразява се срещу заплащането на юрисконсултско възнаграждение
поради несвоевременно направено искане за присъждане на такова, както и с оглед
на това, че юрисконсултът работи по трудово правоотношение и по длъжностна
характеристика извършва процесуално представителство на административния орган,
поради което не му се следва заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В
депозирана писмена защита се излагат подробни съображения за нищожност, а в
условията на алтернативност – за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в нарушение на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Ответникът – Кметът на Район „Приморски“ при Община
Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна. Навежда съображения, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и при липса на сочените
от жалбоподателя съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Счита, че въз основа на извършената проверка на място от комисията по
чл. 196 от ЗУТ и от събраните по делото доказателства се установява, че
процесните обекти, собственост на жалбоподателя, частично попадат в съседен
имот № 1857, като същите се явяват неподходящи по местонахождение и
разположение по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Сочи, че установените факти и
обстоятелства са отразени подробно в констативен протокол № 127/28.06.2019 г. и
същите се потвърждават от представените по административната преписка
доказателства. С тези доводи моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Заинтересованата страна – И.И.Ж., оспорва жалбата като
неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Съдът,
предвид наведените с жалбата възражения и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по издаване на процесната заповед е инициирано по жалба рег. №
УСКОР19001117ПР/28.05.2019 г. /л. 127/, подадена от И.И.Ж. ***, в която се
твърди, че същата е собственик на ПИ 10135.2575.1857, като в съседния имот № 1852,
собственост на П.К.К., е налична къща, която частично навлиза в нейния имот и
която е самосрутваща се. Отправено е искане за извършване на проверка с цел
премахване на сградата поради това, че е опасна за здравето и живота на
гражданите, създава условия за възникване на пожар и не може да се поправи или
заздрави. И.Ж. се легитимира като собственик на ПИ 10135.2575.1857 с нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 47 от 11.02.2019 г. /л. 128 – л. 129/.
Със
Заповед № 307/20.06.2019 г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна /л.
7 – л. 8/ е назначена комисия по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, която да
установява с протокол наличието на фактите и обстоятелствата, посочени в
нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
Във
връзка с подадената жалба рег. № УСКОР19001117ПР/28.05.2019 г. от ст. инспектор
КС е изготвена покана/уведомление № 5/20.06.2019 г. /л. 104 – л. 105/ до П.К.К.,
собственик на ПИ 10135.2575.1852, в която е посочено, че същият следва да се яви на
01.08.2019 г. в сградата на Район „Приморски“ – Община Варна и да предостави
посочените в поканата документи, в т.ч. и строителни книжа за извършеното
строителство на жилищна сграда и стопанска постройка, находяща се в ПИ 10135.2575.1852.
Срещу поканата/уведомление е подадено възражение /л. 67
– л. 69/ от П.К.К., към което са приложени доказателства.
Комисията
по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е извършила проверка на място, резултатите от която с
обективирани в констативен протокол /на основание чл. 195, ал. 5 о ЗУТ/ от
28.06.2019 г. /л. 46 – л. 47/. Констатирано е, че ПИ
10135.2575.1852 е собственост на П.К.К., като наличните в него сгради са
изградени на основание билет за строеж № 1306 от 07.09.1962 година /л. 53/.
Посочено е, че обектите представляват жилищна сграда със ЗП около 60 кв.м. с
ид. № 10135.2575.1852.1 и селскостопанска сграда със ЗП около 20 кв.м. с ид. №
10135.2575.1852.2.
по КККР на гр. Варна. Установено е, че съгласно комбинирана скица /л. 51/ на ПИ
№ 10135.2575.1857, находящ се в гр. Варна, ул. „Сава Геренов“ № 7, жилищната
сграда и селскостопанската постройка попадат частично в ПИ № 1852 и в ПИ № 1857,
както и част от оградата между ПИ № 1852 и ПИ № 1857, като по този начин 29
кв.м. реална част от ПИ № 1857 се владеят от ПИ № 1852 със собственик П.К.К..
Съгласно констативен протокол № 127/28.06.2019 г. /л.
45/, в проведен телефонен разговор на 28.06.2019 г., в 10:14 часа, П.К.К. е
уведомен на телефон **********, че на 08.07.2019 г. във връзка с чл. 196, ал. 2
от ЗУТ ще бъде проведено изслушване на заинтересованите страни по жалба рег. №
УСКОР19001117ПР/28.05.2019 г. и констативен протокол от 28.06.2019 г., като
същият е поканен да присъства и да бъде изслушан. Посочено е, че П.К. е заявил,
че ще присъства на изслушването и ще предостави допълнителни доказателства в
негова защита. Отразено е, че разговорът е приключил в 10:16 часа.
С молба рег. № УСКОР19001117ПР_002ВН_001ПР/04.07.2019
г. /л. 29/ до Район „Приморски“ при Община Варна К. моли да му бъде
предоставена преписката, с която да се запознае и да си направи копие от
подадения сигнал/жалба и приложените към нея/него документи във връзка с
подготвяне на своята защита.
С молба от 04.07.2019 г. /л. 30/ Район „Приморски“ при
Община Варна П.К. представя писмени доказателства във връзка с казуса
/преписката/, приложени на л. 31 – л. 44 от преписката.
С молба рег. № УСКОР19001117ПР_002ВН_002ПР/08.07.2019
г. /л. 24/ до Район „Приморски“ при Община Варна П.К.К. представя писмени
доказателства, в т.ч. копие на тройна съдебно-техническа експертиза от
12.04.2017 г. /л. 25 – л. 27/, изготвена по гр. дело № 4720/2016 г. по описа на
Районен съд – Варна, VIII състав,
ведно с приложено към нея копие на комбинирана скица с координатна система 1970
г. /л. 28/, и копие от съобщение от 27.03.2019 г. по изпълнително дело №
143/2019 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 808.
Съгласно протокол /на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ/
от 04.11.2019 г. /л. 23/ комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед №
307/20.06.2019 г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, се е събрала
във връзка с проведено изслушване на 08.07.2019 г. на заинтересованите страни
по констативен протокол от 28.06.2019 г. на същата комисия, на което са се
явили следните лица: 1. П.К.К. – уведомен за датата и часа на изслушването в
проведен телефонен разговор, отразен в констативен протокол № 127/28.06.2019
година. Посочено е, че съгласно установеното в предишен протокол от 28.06.2019
г. обектът към настоящия момент се намира в съседен частен имот и не е подходящ
по местонахождение, като същият не се ползва. Отразено е, че при проведеното
изслушване на собственика на обекта не са констатирани нови факти и
обстоятелства, променящи тези в протокола от 28.06.2019 г., поради което
обектът следва да бъде премахнат.
На
06.11.2019 г. комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е съставила
протокол/заключение /на основание чл. 196, ал. 2 от ЗУТ/, с който, съгласно
направените констатации в съставените предишни протоколи от 28.06.2019 г. и от
04.11.2019 г. за наличие на факти и обстоятелства, посочени в чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за строежите на П.К., представляващи жилищна сграда, селскостопанска
постройка и масивна ограда, подробно описани в протокола/заключение, е
предложила на Кмета на Район „Приморски“ – Община Варна П.К.К., собственик по
смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, да премахне посочените обекти/строежи, а И.И.Ж.,
в качеството на собственик на ПИ 10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна, да
осигури на П.К.К. свободен достъп до своя поземлен имот за извършване на
доброволно премахване на обектите.
След
запознаване с протоколи от 28.06.2019 г. и 04.11.2019 г. и със заключение от
06.11.2019 г., съставени от комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, назначена със
Заповед № 307/20.06.2019 г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна, с
оглед осигуряване спазването на правилата и нормативите по устройство на
територията, на основание чл. 46, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА, чл. 195, ал. 5 и чл.
196, ал. 3 от ЗУТ, както и предоставените му със Заповед № 4794/25.11.2015 г.
на Кмета на Община Варна правомощия по ЗУТ, вр.и.д. Кмет на Район „Приморски“
при Община Варна е издал процесната Заповед № 552/07.11.2019 г. /л. 10 – л. 12/, с която е
наредено: 1. П.К.К., като собственик по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на
строеж, да премахне обекти/строежи: 1. „Жилищна сграда с ид. №
10135.2575.1852.1 по КККР на гр. Варна“, находяща се в ПИ №№ 10135.2575.1852 и
10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна – ул. „Сава Геренов“ №№ 7 и 7А; 2.
„Селскостопанска сграда с ид. № 10135.2575.1852.2 по КККР на гр. Варна“,
находяща се в ПИ №№ 10135.2575.1852 и 10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна –
ул. „Сава Геренов“ №№ 7 и 7А; 3. „Масивна ограда, обслужваща ПИ 10135.2575.1852
и навлизаща в ПИ 10135.2575.1857“, находяща се в ПИ 10135.2575.1857 по КККР на
гр. Варна – ул. „Сава Геренов“ № 7; 2. Определен е 30-дневен срок за доброволно
изпълнение; 3. И.И.Ж., в качеството на собственик на ПИ 10135.2575.1857 по КККР
на гр. Варна, да осигури на П.К.К. свободен достъп до своя поземлен имот за
извършване на доброволно премахване на обектите по т. 1 от заповедта.
По делото е представена цялата административна
преписка по издаване на обжалваната заповед.
Във връзка с оспорване истинността на документ от
страна на жалбоподателя, представляващ констативен протокол № 127/28.06.2019 г.
/л. 45 от преписката/, съдът
откри нарочно производство по чл. 193, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК. Във връзка с оспорването, по
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
От ответния административен орган е представена
извадка от електронна месечна фактура № **********, издадена от „А1 България“
ЕАД, за отчетен период 07.06.2019 г. – 06.07.2019 г. /л. 98 от делото/, ведно с
извадка от приложение А за проведени разговори от мобилен номер********** /л.
99 – л. 100 от делото/, от която се установява, че на 03.07.2019 г. от този
номер е проведен изходящ разговор към номер **********, който е с
продължителност 01:04 минути.
В хода на производството пред настоящата съдебна
инстанция са разпитани в качеството на свидетели лицата В.С И. и З.А.К.
Свид. И., заемаща длъжност старши инспектор „Контрол
строителство“ в Район „Приморски“ /съставила констативен протокол №
127/28.06.2019 г./, заявява, че от нейния служебен телефон с номер********** е
извършено уведомяване на П.К.К., че на 08.07.2019 г. ще бъде проведено
изслушване съгласно изискванията на чл. 196, ал. 2 от ЗУТ. Свидетелят не може
да каже с точност на коя дата е проведен телефонният разговор, но посочва, че
най-вероятно е в началото на месец юли 2019 година. Дава показания, че по
принцип констативните протоколи за уведомяването трябва да се напишат на
момента, но поради големия обем работа, същите се съставят след това. Сочи, че
по време на разговора с жалбоподателя в помещението са присъствали и двамата
свидетели, подписали констативния протокол, но те не са били запознати
предварително с предмета на разговора, като тя им е предала съдържанието на
разговора, изразяващо се в покана до жалбоподателя да присъства на изслушване
във връзка с процедура по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ. Твърди, че след извършеното
уведомяване П.К. се е явил лично на изслушването на 08.07.2019 г. и е
представил доказателства, които са входирани в деловодството.
Свид. К. дава показания, че е присъствала на телефонен
разговор, при който П.К. е уведомен за предстоящо изслушване на 08.07.2019 г.,
проведен от В. И. – старши инспектор „Контрол строителство“ от нейния служебен
мобилен телефон. Заявява, че не помни точната дата на провеждане на разговора,
но е било в началото на месец юли. Посочва, че не е слушала разговора, тъй като
той не е проведен на високоговорител, и не може да каже какво точно се отговоря
насреща, но е останала с впечатлението, че г-н К. е отсреща на линията. Не
помни колко минути е продължил разговорът. Сочи, че протоколите се пишат
по-късно, а не на датата, на която е проведен разговорът.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред надлежен съд, от легитимирано
лице с правен интерес от оспорването по чл. 147, ал. 1 от АПК. Заповедта
представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ
на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност. Тя е получена от
жалбоподателя лично на 14.11.2019 г. /л. 13 и л. 16 от преписката/, с оглед на
което жалбата му срещу нея, входирана в Административен съд – Варна на 18.11.2019
г., е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 149, ал. 1
от АПК и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
индивидуален административен акт – Заповед № 552/07.11.2019 г. на вр.и.д. Кмет
на Район „Приморски“ при Община Варна, с която е наредено жалбоподателят, в
качеството си на собственик по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на строеж, да
премахне обекти/строежи: 1. „Жилищна сграда с ид. № 10135.2575.1852.1 по КККР
на гр. Варна“, находяща се в ПИ №№ 10135.2575.1852 и 10135.2575.1857 по КККР на
гр. Варна – ул. „Сава Геренов“ №№ 7 и 7А; 2. „Селскостопанска сграда с ид. №
10135.2575.1852.2 по КККР на гр. Варна“, находяща се в ПИ №№ 10135.2575.1852 и
10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна – ул. „Сава Геренов“ №№ 7 и 7А; 3.
„Масивна ограда, обслужваща ПИ 10135.2575.1852 и навлизаща в ПИ
10135.2575.1857“, находяща се в ПИ 10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна – ул.
„Сава Геренов“ № 7.
При извършена служебна проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно
чл. 195, ал. 5 от ЗУТ – на което основание е издадена процесната заповед,
компетентен да разпореди премахване на посочените в разпоредбата обекти е
кметът на общината. Съгласно § 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на
ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на
заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от
общинската /районната/ администрация. Видно от приложената по преписката
Заповед № 4794/25.11.2015 г. /л. 3 – л. 4/, с т. ІІ.4, на основание § 1, ал. 3
от ДР на ЗУТ, във връзка с чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, Кметът на Община Варна е
предоставил на кметовете на райони в гр. Варна свои функции по ЗУТ, а именно: да
издават мотивирани заповеди по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ за премахване,
преобразуване или ремонтиране на заверени или търпими строежи, неподходящи по
местоположение, разположение, вид и материали в интерес на сигурността,
безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата
и спокойствието на гражданите. При така извършеното надлежно делегиране на
компетентност по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ на кметовете на райони, и с оглед
приложената на л. 5 – л. 6 от административната преписка Заповед № РД-19-7706-212/18.10.2019
г. на областния управител на област с административен център Варна, с която П.
А. Б. – заместник-кмет на Район „Приморски“ при Община Варна, е назначен за
временно изпълняващ длъжността кмет на Район „Приморски“ при Община Варна до
полагане на клетва от новоизбрания кмет, с всички произтичащи от това права и
задължения, съгласно действащото законодателство, оспорената Заповед №
552/07.11.2019 г. се явява издадена от компетентен административен орган, в
кръга на неговите правомощия. Налага се извод, че обжалваната заповед
представлява валиден индивидуален административен акт, който не страда от
пороци, влечащи неговата нищожност.
Относно релевираното в жалбата възражение за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила съдът намира
следното:
Основният спорен въпрос между страните по делото в
тази част е налице ли е редовно уведомяване на жалбоподателя за изслушването по
чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, респ. дали констативен протокол № 127/28.06.2019 г., в
който е обективирано уведомяването на П.К. по телефона, е истински и валиден
документ.
Съдът преценява, че материалната доказателствена сила
на този официален свидетелстващ документ е опровергана от събраните по делото писмени
и гласни доказателства: извадка от електронна месечна фактура № **********,
издадена от „А1 България“ ЕАД, за отчетен период 07.06.2019 г. – 06.07.2019 г.,
ведно с извадка от приложение А за проведени разговори от мобилен номер**********,
и показанията на свид. И. и свид. К./. От извадката от приложението за
проведените разговори от служебния телефон на свид. И., от който е посочено, че
е извършено уведомяването на жалбоподателя, че на 08.07.2019 г. ще бъде
проведено изслушване по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, се установява, че изходящо
обаждане от този номер до номера на К. е проведено на 03.07.2019 г., а не на
посочената в констативния протокол дата – 28.06.2019 година. В подкрепа на този
извод са и показанията на разпитаните по делото свидетели – съставител на констативен
протокол № 127/28.06.2019 г. и единият от подписалите го свидетели – членове на
комисията по чл. 196, ал. 1 от ЗУТ, които дават показания, че телефонният
разговор, в който П.К. е уведомен за предстоящо изслушване на 08.07.2019 г., е
проведен в началото на месец юли 2019 година. Освен това, свидетелите категорично
заявяват, че възприетата от служителите на Район „Приморски“ при Община Варна
практика е този тип протоколи да се съставят по-късно, а не на датата, на която
е проведен разговорът.
Настоящият съдебен състав намира, че посочените
писмени и гласни доказателства обосновават безсъмнен извод, че констативен
протокол № 127/28.06.2019 г. е съставен не на посочената в него дата
/28.06.2019 г./, а след това – през месец юли 2019 година, т.е. същият е
неистински и невалиден документ, поради което следва да бъде изключен от
доказателствата по делото.
Въпреки горното, съдът счита, че не са налице
твърдените от жалбоподателя съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Съгласно
чл. 196, ал. 2 от ЗУТ, комисията по чл. 196, ал. 1 действа служебно или по
искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и
състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Разпоредбата е
императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието
на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт.
В конкретния случая, макар да се установи, че П.К. не е бил уведомен за насроченото
изслушване на отразената в констативен протокол № 127/28.06.2019 г. дата, по
делото се събраха доказателства, че такова уведомяване все пак е извършено,
макар и по-късно – на 03.07.2019 г. /вж. извадка от приложение А към електронна
месечна фактура № **********, издадена от „А1 България“ ЕАД, за отчетен период
07.06.2019 г. – 06.07.2019 г., за проведени разговори от мобилен номер**********/.
Вследствие на уведомяването К. се е явил на определената за изслушването дата –
08.07.2019 г., в сградата на Район „Приморски“ при Община Варна и депозирал
писмени доказателства. Това се установява, както от показанията на свид. И.,
така и от молба рег. № УСКОР19001117ПР_002ВН_002ПР/08.07.2019 г., с която се
представени доказателствата. Дори да се приеме, че К. не е бил изслушан, в
разглеждания казус това не съставлява съществено нарушение на процедурата, тъй
като той е направил възражения и е посочил доказателства с молба рег. №
УСКОР19001117ПР_002ВН_002ПР/08.07.2019 година.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция
преценява, че процедурата по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ е проведена законосъобразно,
правото на защита на жалбоподателя не е накърнено – същият е взел участие в
производството по издаване на обжалвания индивидуален административен акт,
поради което не е налице соченото в жалбата отменително основание по чл. 146,
т. 3 от АПК.
Оспореният индивидуален административен акт обаче е
издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Независимо, че е издадена в
писмена форма, процесната заповед всъщност не съдържа фактическите основания,
които обосновават нейното постановяване. В обстоятелствената част на акта са
посочени единствено строежите – предмет на същия, но не и защо същите са
счетени за неподходящи по смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ – посочен като
правно основание за издаването на заповедта. Във всички случаи
административният орган е длъжен, освен да посочи правното основание за
издаването на акта, подробно да опише и фактическите основания /чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК/. Това в още по-голяма степен се отнася за заповеди, издадени по
реда на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, в която правна норма са изброени няколко
различни хипотези. В случая заповедта не е обоснована с факти, които са елемент
от състава на приложимата правна норма.
Направеното позоваване в обжалвания по съдебен ред
административен акт на протоколите от 28.06.2019 г. и 04.11.2019 г. не променя
горните изводи за липса на фактически констатации за неговото издаване. В
констативния протокол от 28.06.2019 г. е посочено, че жилищната сграда и
селскостопанската постройка, изградени в имота на жалбоподателя, както и част
от оградата между ПИ 1852 и ПИ 1857, попадат частично в ПИ 1857, поради което
част от последния се владее от собственика на ПИ 1852 – П.К.К.. В констативния
протокол от 04.11.2019 г. е отразено, че при установено е протокола от
28.06.2019 г. обектът към настоящия момент се намира в съседен частен имот и не
е подходящ по местонахождение. Не е ясно за кой от трите обекта, описани в
протокола от 28.06.2019 г., в протокола от 04.11.2019 г. е прието, че не е
подходящ по местонахождение. Освен това липсва фактическа обосновка защо
процесните обекти са неподходящи по местонахождение.
Изложените мотиви, че обектите са разположени в съседен имот, сочат на
незаконното им изграждане, което ако се установи, би било основание за премахването
им по друг ред.
Неспазването на изискването за форма на
административния акт, изразяващо се в липса на мотиви за издаването му, представлява
самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразен – чл. 146, т.
2 от АПК.
Оспорената Заповед № 552/07.11.2019 г. е издадена и в противоречие
с материалноправни разпоредби – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.
Съгласно чл. 195, ал. 5 ЗУТ кметът на
общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими
строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по
местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни,
селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни
постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да
извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на
движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието
на гражданите. От анализа на цитираната разпоредба се установява, че същата
допуска премахването, преобразуването или ремонтирането на строежи от вида на
изброените в нея, когато те са неподходящи по някои от посочените в нормата
признаци, между които е и тяхното местонахождение,
за което и при спазване на определена процедура кметът на съответната община
издава заповед. В случая материалноправните предпоставки за издаване на
процесната заповед не са изпълнени. Не е установено описаните в заповедта
строежи да са неподходящи по местонахождение,
като квалифицирането им като такива само на основание обстоятелството, че се
намират в съседен имот, не ги прави непременно неподходящи по местонахождение по
смисъла на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, а мотиви защо в случая това е така липсват. В
случай , че строежите пречат на нормалното използване на имота от неговия
собственик, отношенията между него и жалбоподателя следва да се уредят по
гражданскоправен ред /както е сторено в случая/, а не чрез административна
намеса.
За извършване на обективна преценка относно наличието,
респ. липсата на признака „неподходящ по местонахождение“ по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ следва да се изхожда от допустимостта/недопустимостта
на строежа според действащото законодателство и правилата за регулация и
застрояване, определени с подробния устройствен план за съответните имоти. В
случая, от представения билет за строеж № 1306 от 07.09.1962 г. е видно, че
сградите, намиращи се в ПИ № 10135.2575.1852, собственост на П.К., са законно
изградени, което обстоятелство не се оспорва от ответния административен орган.
Освен това, от приложения на л. 74 от преписката ПУП – ПРЗ на ПИ №
10135.2575.1857 и ПИ № 10135.2575.1852 за УПИ XXVIII1857 и XVIII1852, кв. 45
по плана на кв. Виница, гр.Варна, одобрен със Заповед № Г-69/03.07.2013 г. на
вр.и.д. Кмет на Община Варна /л. 76 от преписката/, се установява, че същият
предвижда свързано застрояване /на калкан/ на страничната граница между двата
имота, при което съществуващите сгради, намиращи се в имота на жалбоподателя –
предмет на оспорената заповед, се запазват. Тоест, не се установява
недопустимост на сградите нито по действащия регулационен и строителен режим на
територията, върху която се намират, нито от реално предприетите действия по
прилагане на регулацията и застрояването, одобрени с ПУП – ПРЗ от 2013 г.,
върху чието трасе попадат тези сгради.
Отделно, жилищната сграда, посочена като обект 1 в
процесната заповед, изобщо не попада в обхвата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ.
Строежите, по отношение на които се прилага тази разпоредба, и признаците,
квалифициращи ги като „неподходящи“, са изчерпателно изброени в нея и не е
допустимо разширително й тълкуване както по отношение на характера на
визираните в нея обекти, така и по отношение на основанията за издаване на
заповед за тяхното премахване. Видно от направеното лимитативно изброяване
законодателят е изключил жилищните сгради от обхвата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ,
поради което по отношение на обект: „жилищна сграда с ид. № 10135.2575.1852.1
по КККР на гр. Варна“, заповедта се явява изначално незаконосъобразна.
От всичко, изложено дотук, се налага обоснован извод,
че условията за премахване на процесните строежи по реда на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ не са изпълнени, поради което издадената заповед
е незаконосъобразна.
Ето защо, жалбата се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена, а по реда на чл. 194 ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК, оспореният от жалбоподателя констативен протокол № 127/28.06.2019 г.
следва да бъде признат за неистински.
При този изход на спора и предвид направеното
своевременно искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК /л. 102 от
делото/ жалбоподателят претендира разноски в размер на 1 049,00 лева, от
които: 10,00 лева – заплатена държавна такса, и 5,00 лева – заплатена такса за
извършен банков превод; 30,00 лева – заплатена държавна такса за образуване на
производство по частна жалба пред ВАС, и 4,00 лева – заплатена такса за
извършен банков превод; 1 000,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.02.2020 година /л. 103 от
делото/.
Настоящата инстанция счита, че заплатените от
жалбоподателя преводни такси на банката за извършване на услугата по превеждане
на внесените суми за държавни такси не следва да бъдат присъждани, тъй като
същите не представляват деловодни разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 от АПК
и чл. 78 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Претендираната
сума в размер на 30,00 лева представлява заплатена държавна такса по сметката
на ВАС за образуване на дело по частна жалба, т.е. този разход не е извършен по
настоящото дело, поради което не подлежи на възмездяване в това производство.
Съдът намира за основателно възражението на ответната
страна за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение. Като съобрази, че делото не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност и е приключило след провеждането само на две открити съдебни
заседания, съдът преценява, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в минимален размер от 600,00 лева.
С оглед горното от страна на жалбоподателя са доказани
извършени съдебно-деловодни разноски в размер на 610,00 лева /10,00 лева –
заплатена държавна такса за образуване на делото, и 600,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение/, които ответната страна следва да бъде осъдена да му
заплати.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
Заповед № 552/07.11.2019 г. на вр.и.д. Кмет на Район „Приморски“ при Община
Варна, с която е наредено П.К.К., в качеството на собственик по смисъла на чл.
195, ал. 5 от ЗУТ на строеж, да премахне обекти/строежи: 1. „Жилищна сграда с
ид. № 10135.2575.1852.1 по КККР на гр. Варна“, находяща се в ПИ №№
10135.2575.1852 и 10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна – ул. „Сава Геренов“ №№
7 и 7А; 2. „Селскостопанска сграда с ид. № 10135.2575.1852.2 по КККР на гр.
Варна“, находяща се в ПИ №№ 10135.2575.1852 и 10135.2575.1857 по КККР на гр.
Варна – ул. „Сава Геренов“ №№ 7 и 7А; 3. „Масивна ограда, обслужваща ПИ
10135.2575.1852 и навлизаща в ПИ 10135.2575.1857“, находяща се в ПИ
10135.2575.1857 по КККР на гр. Варна – ул. „Сава Геренов“ № 7.
ПРИЗНАВА за неистински документ констативен
протокол № 127/28.06.2019г., издаден от служители на район „Приморски“ при
община Варна като го изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати в полза на П.К.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 610,00 лева /Шестстотин и десет лева/, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: