Р Е Ш Е Н И Е
№ 558/27.12.2018г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА Д. разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 99/2018г. по описа на Административен
съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по жалба на П.М.Д., с ЕГН
**********,***, срещу решение № 29/15.12.2017г. на директора на ТП на НОИ - Добрич,
с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 38/30.10.2017г. на длъжностното
лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич, с което декларираната от
осигурителя й с декларация № 5101-24-39 от 16.10.2017г. злополука, не е приета
за трудова. В жалбата се излагат твърдения, че на 12.10.2017г. някакви служители
са дошли изненадващо в дома на Д. и въпреки тежкото й здравословно състояние са
я накарали да даде писмени обяснения относно злополуката. Жалбоподателката не
се е чувствала добре след операцията и е била притеснена от присъствието на
служителите в дома си, поради което е възможно да е объркала датата, на която е
станала злополуката. Допуснатата явна фактическа грешка в изписването на датата
незаконосъобразно е взета предвид в решението на директора на ТП на НОИ -
Добрич, за да се направи извод, че са налице противоречиви обяснения от нейна
страна относно станалата злополука. Сочи се, че от жалбата по административен
ред и медицинската документация ясно и категорично се установява, че трудовата
злополука е настъпила на 13.09.2017г., поради което неправилно само заради тази
грешка е прието, че не е налице реално настъпила злополука, след като описаната
фактическа обстановка е една и съща. Сочи се, че злополуката с Д. настъпила на
работното й място, в рамките на периода от 7, 30 часа, когато вече била на
работното си място за започване на работния ден и изпълняване на трудовите си
задължения като личен асистент, до 12, 00 часа, когато бил краят на работния й
ден, като точният час на настъпване на злополуката е 11, 00 часа, когато констатирала,
че се появяват светкавици, тъмни петна, паяжини, и зрението й се влошило. Излагат
се обстоятелства, че на 13.09.2018г., отивайки сутринта на работа, жалбоподателката
виждала нормално. Когато пристигнала в дома на болното лице, за което се
грижела, го видяла паднало на земята в безпомощно състояние. Вдигнала го, изкъпала
го и го преоблякла, като към 11, 00 часа установила, че не вижда с дясното си
око. След това се прибрала вкъщи и легнала да си почине, като смятала, че окото
й ще се оправи и зрението й ще се възстанови, но това не се случило. След ставането
си от сън следобяд, жалбоподателката установила, че въобще не вижда с дясното си
око. На 14.09.2018г. състоянието й не се подобрило, поради което на
15.09.2018г. посетила очна клиника в гр.Варна, където лекуващият лекар
установил, че има тракционно отлепване на ретината на дясното око и се нуждае
от спешна операция, за да не загуби зрението си завинаги, за която заплатила
общо около 2000 лева с паричен заем от близки. В хода по същество се излагат
допълнителни съображения за допуснати нарушения на процедурата по установяване
на трудовата злополука. Твърди се, че не е уведомена Дирекция “ИТ”, което е
задължително съгласно чл.66, т.2 от КСО. Отделно от това се твърди, че в случая
се касае за нетравматично увреждане, за което е нужна експертиза на ТЕЛК или
НЕЛК съобразно чл.60, ал.2 от КСО, каквато в случая не е налице. Иска се отмяна
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане и решаване на спора по
същество, като се приеме, че е налице трудова злополука. В условията на евентуалност,
ако съдът счете, че естеството на спора не позволява решение по същество, се
иска връщане на преписката за ново произнасяне от компетентния орган със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Налице е и искане за
присъждане на сторените разноски по делото съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за неоснователност на жалбата по съображения, че не са изпълнени
елементите от фактическия състав на “трудова злополука” по смисъла на чл.55,
ал.1 от КСО. Твърди, че от съдебномедицинската експертиза и обясненията на
вещите лица се установява, че жалбоподателката има аблационна болест по
рождение, вследствие на която е получила отлепване на ретината на дясното око.
Счита, че не са налице доказателства, от които да се направи категоричен извод,
че е налице “внезапност” на увреждането, както и че то е настъпило през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, тъй като при изслушването на
вещите лица е установено, че отлепването на ретината може да се случи при
изпълняване на различни дейности от лицето, а и твърдяното от жалбоподателката физическо
натоварване (вдигане на болен човек от земята) се основава само на нейните
твърдения, които не се подкрепят от никакви доказателства. Оспорва също, че не
е налице установена по надлежния ред временна или трайна неработоспособност на
пострадалата в резултат от увреждането, както и че липсва пряка връзка между
увреждането и изпълняваните от жалбоподателката задължения на длъжността “личен
асистент” с довода, че вдигането на паднал човек от земята не се включва в
основните задължения на тази длъжност. Иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна и присъждане на сторените по делото разноски.
Заинтересованата страна – община
Добричка, също оспорва основателността на жалбата с идентични съображения, че
не е налице внезапност на увреждането, както и функционална връзка между
увреждането и изпълняваната от жалбоподателката трудова функция. Сочи още, че не
е налице настъпил за жалбоподателката неблагоприятен резултат, тъй като липсват
документи, доказващи временната й неработоспособност както към момента на
оперативното лечение, така и след него. Твърди, че издадените 21 дни след
операцията болнични листи не доказват причинна връзка между увреждането или
настъпилата по-късно неработоспособност. Иска отхвърляне на жалбата и
присъждане на сторените по делото разноски.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
По делото не се спори, а това се установява и от доказателствата към
административната преписка, че към м. септември 2017г. жалбоподателката П.М.Д. е
била в трудовоправни отношения с община Добричка по силата на трудов договор №
10/11.08.2016г. и допълнително споразумение от 30.12.2016г. на длъжността
“личен асистент” за срок до 14.02.2018г. при непълно работно време – 4 часа –
от 08, 00 часа до 12, 00 часа. Съгласно длъжностната характеристика основните
задължения на личния асистент са се състояли в извършване на дейност за лична
помощ – обличане, събличане, къпане, миене, поддържане на лична хигиена и др.,
както и в извършване на комунално-битови дейности – поддържане на хигиената в
жилищните помещения, пазаруване, приготвяне на храна и др.
На 12.10.2017г. жалбоподателката е дала обяснения за настъпила с нея злополука,
докато обслужвала майка си, за която се грижела като личен асистент. В
обясненията си Д. е посочила, че на 14.09.2017г., в 7,00 часа сутринта, отишла
в дома на майка си, където я заварила да лежи на пода. Навела се и веднага я
вдигнала на леглото. Първоначално не усетила нищо, но след около един-два часа
започнала да вижда постоянно светкавици и паяжини. На 15.09.2017г. отишла на
преглед при очен лекар, след което се подложила на спешна операция в Очна
клиника “Св.Петка” в гр.Варна.
На 13.10.2017г. комисия, назначена от осигурителя община Добричка, е
съставила протокол за трудова злополука № 2, в който е отразено, че на
14.09.2017г. в 07, 00 часа е допуснато физическо натоварване на сетивен орган
вследствие вдигане на паднал човек в безпомощно състояние от пода на леглото.
Комисията е посочила, че няма свидетели на злополуката, нито лице, оказало
първа помощ.
На 16.10.2017г. осигурителят подал до ТП на НОИ – Добрич декларация за
трудова злополука с вх.№ 5101-24-39/16.10.2017г., в която са преповторени
данните от протокола за трудова злополука. Посочено е допълнително, че
трудовата злополука е настъпила вкъщи, в стаята, където Д. е обслужвала болната
си майка, за която се грижила като личен асистент, като увреждането се състояло
в тракционно отлепване на ретината.
Във връзка с декларираната злополука с писмо с изх.№ 5101-24-39≠1/17.10.2017г.
директорът на ТП на НОИ – Добрич е изискал от Очна клиника “Света Петка” – гр.
Варна и жалбоподателката да представят болнични листи, епикризи или други
медицински документи, удостоверяващи преглед, диагноза, престой или извършена
медицинска манипулация в поделенията на очната клиника. В писмото е посочено,
че информацията е необходима за квалифициране на злополуката съгласно чл.60,
ал.1 от КСО. В отговор на писмото са представени редица медицински заключения,
епикризи, карти за предварителен медицински преглед и болничен лист №
Е20171438201/09.10.2017г. за временна неработоспособност за периода от 09.10. -
22.10.2017г.
На 30.10.2017г. е издадено разпореждане № 38/30.10.2017г. от длъжностното
лице по осигуряването при ТП на НОИ – Добрич, с което декларираната от община
Добричка злополука, станала с П.М.Д. на 14.09.2017г., не е приета за трудова. Изложени
са мотиви, че от събраните доказателства е установено, че злополуката не е
настъпила през работното време за деня, не е на работното място на пострадалото
лице и присъствието и действията му не са във връзка или по повод на
извършваната работа или в интерес на предприятието, поради което не са
изпълнени условията на чл.55, ал.1 и
ал.2 от КСО и не следва да се приема, че злополуката е трудова.
Разпореждането е съобщено на жалбоподателката на 14.11.2017г. съгласно
писмо с обратна разписка на л.36 от делото. На 17.11.2017г. тя го е обжалвала по
административен ред. В жалбата си пред директора на ТП на НОИ – Добрич Д. е
посочила, че злополуката е станала на работното й място, когато отивайки
сутринта при болния, на когото била личен асистент, го заварила паднал на
земята и в безпомощно състояние, след което го вдигнала и започнала да го къпе
и преоблича, като в 11, 00 часа установила, че не вижда с дясното си око. Подчертала
е, че злополуката е настъпила в рамките на времевия период от 07, 30 часа,
когато отишла на работното си място за започване на работния ден, до края на
работния й ден в 12, 00 часа, като точният ден и час на настъпване на
злополуката е 13.09.2017г., 11,00 часа, когато констатирала появата на
светкавици, тъмни петна, паяжини и влошаване на зрението й, а на 14.09.2017г.,
при отиване на работното си място, отново в 07, 30 часа, за подготовка и
започване изпълнението на трудовите си задължения, вече констатирала слепота с
дясното си око. Оспорила е и твърдението, че присъствието и действията й не са били
по повод на извършваната работа и в интерес на предприятието, с аргумента, че
тя е личен асистент и в това си качество се грижи за болното лице.
С решение № 29/15.12.2017г.
директорът на ТП на НОИ – Добрич отхвърлил жалбата с мотива, че няма свидетели
на злополуката, станала с П.М.Д., а събраните по делото доказателства са
противоречиви и от тях не може да се направи категоричен извод дали злополуката
е станала през време и във връзка или по повод на извършената работа, както и в
интерес на предприятието. Приел е, че за обстоятелствата, при които се е състояла
злополуката, сочат само обясненията на пострадалата, собственоръчно написани на
12.10.2017г., но те противоречат на други нейни обяснения, дадени пред
медицинските лица в Очна клиника “Света Петка” – Варна и документирани в
медицинско заключение от 26.09.2017г., съгласно което от 13.09.2017г., след
ставане от сън, Д. е забелязала, че не вижда с дясно око (зрение само във
външен ъгъл), като преди това е имала светкавици в това око. Според директорът
на ТП на НОИ - Добрич тези обстоятелства сочат, че злополуката не се е състояла
на 14.09.2017г. по време на работа, а на 13.09.2017г., при ставане от сън, като
тя е била предшествана от сигнали, сочещи бъдещ проблем с дясно око, на който
жалбоподателката не е обърнала внимание своевременно. Поради това е счел, че не
са изпълнени всички изисквания на чл.55, ал.1 от КСО, за да бъде приета за
трудова злополуката. Решението на по-горестоящия орган е съобщено на Д. на
29.01.2018г., видно от приложеното по делото заверено копие на известие за
доставяне на л.45.
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложената медицинска
документация, че на 19.09.2017г. е направена операция на дясното око на Д. за
отлепване на ретината и за “перде”, като през м.март 2018г. е направена втора
операция на това око. Не е спорно също, че няма издаден болничен лист на
жалбоподателката непосредствено след първата операция. Има издаден първичен
болничен лист № Е20171438102 от 09.10.2017г. от личния лекар на Д., както и още
два болнични листа от 23.10.2018г. и 22.11.2018г.(л.54-55), продължение на
първичния болничен лист, от които се установява, че за периода от 09.10.2017г.
до 21.12.2017г. тя е била в последователен отпуск по болест с диагноза “тракционно
отлепване на ретината”.
В анамнезата във всички медицински заключения от Очна клиника “Св.Петка” -
Варна съответно от 15.09.2017г., 18.09.2017г. и 26.09.2017г. е записано, че на
13.09.2017г. след ставане от сън пациентката е забелязала, че не вижда с
дясното си око (зрение само с външен ъгъл), като преди това е имала светкавици
в това око. В заявление на процесуалния представител на жалбоподателката от
26.03.2018г. (л.79) е записано, че под израза “след ставане от сън” следва да
се има предвид след ставане от сън следобяд така, както е записано в жалбата до
съда.
В съдебно заседание, проведено на 26.03.2018г., жалбоподателката е
потвърдила, че инцидентът се е случил на 13.09.2017г., но след като е отишла в
дома на майка си, като е преповторила обясненията си от жалбата по
административен ред и жалбата до съда. Заявила е, че за първи път са се появили
светкавици и паяжини, след като е вдигнала майка си на леглото. На 14.09.2018г.
също е отишла да помага на майка си заедно с мъжа си, като тогава е забелязала,
че не вижда с едното си око.
За изясняване на въпроса за естеството на увреждането и връзката му с изпълняваната от жалбоподателката длъжност
по делото са изслушани една единична и една тройна съдебно-медицинска
експертиза.
Според първата единична експертиза жалбоподателката има аблационна болест,
в резултат на която е получила отлепване на ретината, т.е. налице е спонтанно,
непредвидено и нетравматично увреждане на ретината на дясното око на
жалбоподателката, съпроводено със структурни и функционални изменения на двете
очи, довело до временна неработоспособност, започнала от датата на първата
операция – 19.09.2017г. В заключението е посочено, че няма пряка функционална
връзка между увреждането на очното здраве и основните задължения на жалбоподателката
като личен асистент, като малко вероятно е увреждането да е настъпило
вследствие на твърдяното от Д. физическо натоварване. Позовавайки се на
представената по делото медицинска документация, вещото лице е приело, че
самото отлепване на ретината е станало след ставане от сън, извън работното
време на жалбоподателката. Преди това тя е била с продроми/предвестници –
светкавици, тъмни петна, паяжини в дясното око. Тези продроми са характерни за
задно отлепване на стъкловидното тяло, което жалбоподателката е получила преди
да се отлепи ретината на дясното око, защото е имала възрастови, структурни
промени – фибрилерна дегенерация на стъкловидното тяло и дупки на ретината на
двете очи. Отлепването на ретината без
задно отлепване на стъкловидното тяло е възможно само при директна трамва върху
окото, каквато в конкретния случай няма. Според вещото лице увреждането на
зрението на Д. е резултат от възрастови, структурни промени в стъкловидното
тяло и ретината, което може да се получи по всяко време, с или без физическо
усилие.
Според втората тройна експертиза също е налице
увреждане на здравето, което е довело до нетрудоспособност на жалбоподателката.
Налице са спонтанно настъпили структурни и функционални патологични изменения в
дясното око на жалбоподателката. Регматогенното отлепване на ретината спада към
спешните състояния в офталмологията и изисква неотложно лечение и последващо
проследяване. В патогенезата, появата и развитието на ретиналното отлепване
играят роля много фактори. В задния очен сегмент на двете очи на
жалбоподателката са установени няколко патологични изменения, които са
предпоставка за развитие на различни усложнения, едно от най-опасните от които
е отлепването на ретината. Наличието на фибрилерна дегенерация на стъкловидното
тяло, придружена от периферни ретинални дегенерации с/без руптури и непълно
задно отлепване на стъкловидното тяло са находки, които несъмнено крият големи
рискове по отношение на спонтанното възникване на ретинално увреждане. Не се
знае и няма как да се установи с каква давност са периферните дегенерации на
жалбоподателката, тъй като те най-често са асимптоматични и биват открити
обикновено при рутинен преглед на средна и крайна периферия на ретината. Д. е
забелязала основните си субективни оплаквания, след като е вдигнала паднал
човек от земята, която дейност може да се причисли към извършваните от нея
дейности за лична помощ, раздел “други” съгласно длъжностната характеристика
към трудовия й договор. В офталмологичната литература се среща термина остро
задно отлепване на стъкловидното тяло, при което отлепването настъпва по-бързо
и бурно от нормалното. Ако тогава са налице и периферни ретинални дегенерации,
както е в настоящия случай, и абнормални адхезии в крайна периферия на
ретината, тогава тракционните сили на отсепариране могат по-лесно да
предизвикат регматогенно ретинално отлепване. В този период пациентите трябва
да спазват определен режим, който изключва тежко физическо натоварване. В
противен случай се усилват динамичните витреоретинални тракции и се редуцират
хидростатичните сили на ретинално прикрепване. Именно тези промени, в
комбинация с друга ретинална патология, предполагат по-лесното възникване на
регматогенно отлепване на ретината, поради което тройната експертиза смята, че
е твърде възможно появата и развитието на ретиналното отлепване да са улеснени
и в крайна сметка предизвикани от моментното физическо натоварване. При
изслушването им в съдебно заседание вещите лица са повторили, че е твърде
вероятно отлепването на ретината да е причинено от твърдяното физическо
натоварване от вдигане на паднал човек, но не може да се потвърди с
категоричност, защото едно навеждане, закашляне или травма също може да доведе
до това състояние. В случая предразполагащ фактор за отлепването на ретината е
вроденото преаблационно състояние на жалбоподателката, което тя носи от
най-ранна възраст, безсимптомно.
От съпоставката между двете експертизи е видно, че вещите лица са дали едно
и също заключение за това, че е налице спонтанно непредвидено нетравматично увреждане
на здравето на жалбоподателката, довело до временната й неработоспособност, както
и че и двете очи на жалбоподателката имат патологични дегенеративни изменения, представляващи
преаблационно състояние (според тройната експертиза) или аблационна болест
(според единичната експертиза), които заедно с предшестващото остро задно
отлепване на стъкловидното тяло, са способствали за по-лесното отлепване на
ретината. В тази си част експертизите не си противоречат и взаимно се допълват,
поради което съдът кредитира заключенията им като обективно и компетентно
изготвени. По отношение на наличието на функционална връзка между увреждането и
изпълняваната от жалбоподателката трудова дейност съдът възприема заключението на
втората съдебномедицинска експертиза по съображения, че то отговаря по-точно и
обективно на вида и характера на изпълняваната длъжност “личен асистент” с
оглед на правилата на формалната логика. Съдът възприема заключението на
тройната експертиза и по отношение на това, че е възможно появата и развитието
на отлепването на ретината да е улеснено и в крайна сметка предизвикано от
твърдяното от жалбоподателката физическо натоварване. Действително в случая се касае
само за предположение, а не и за категоричен извод, но то е съобразено с всичко
останали медицински данни по случая, а и по същество не си противоречи със
заключението на първото вещо лице, което също е потвърдило, макар и с по-малка
степен на вероятност, че очното увреждане би могло да е настъпило вследствие
твърдяното от жалбоподателката физическо натоварване. Мнението на това вещо
лице, че са налице възрастови структурни промени в стъкловидното тяло и
ретината на дясното око на Д., поради което отлепването на ретината може да се
получи по всяко време, с или без физическо усилие, не изключва изцяло
възможността за отлепване на ретината вследствие физическо натоварване, поради
което заключението на тройната експертиза, в което тази хипотеза се поддържа, е
по-достоверно и отговарящо на обективната истина.
Въз основа на установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорените актове са издадени от
компетентните за това административни органи в съответствие с разпоредбата на
чл.60, ал.1 от КСО и в необходимата писмена форма, но при неспазване на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон.
Съгласно легалната
дефиниция на понятието „трудова злополука“, дадена в чл.55, ал.1 от КСО, това е
внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от
работодателя работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Следователно, за да бъде определена една злополука като трудова,
трябва да е налице увреждане на здравето, което да е настъпило внезапно. На
следващо място това трябва да е станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е
извършена в интерес на предприятието, като настъпилото увреждане на здравето
следва да е довело до временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт, т.е. необходимо е посоченият резултат да е в
причинна връзка с извършваната работа.
Производството по установяване на трудовата злополука се подчинява на
специалните правила в чл.58 – 60 от КСО и общите правила за издаване на административен
акт в АПК, поради което административните органи са били длъжни служебно да
установят дали са налице горепосочените предпоставки, за да могат да се
произнесат по характера на злополуката, което те не са сторили.
На първо място, административните
органи са нарушили изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК, тъй като не са
изследвали всички правнорелевантни факти и обстоятелства от значение за случая
(причините и обстоятелствата за възникване на злополуката, вида на увреждането
и причинната му връзка с условията на труд) и не са събрали всички необходими и
допустими доказателства за установяване на обективната истина. Разпореждането
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО е необосновано и немотивирано и от
съдържанието му не става ясно кои са конкретните причини, за да се отрече
трудовият характер на злополуката. Простата констатация, че не са изпълнени
условията на чл.55, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като от събраните доказателства е
установено, че декларираната злополука не е настъпила през работното време за
деня, на работното място и не е във връзка или по повод на извършваната работа
и в интерес на предприятието, не може да удовлетвори изискването за
мотивираност на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Едва
в решението на по-горестоящия административен орган са изложени мотиви, че са
налице противоречиви доказателства, от които не може се направи категоричен
извод, че злополуката е трудова, тъй като в една част от обясненията на
пострадалата е посочено, че злополуката е станала на 13.09.2017г., след ставане
от сън, а в друга – на 14.09.2017г., след вдигане на паднало лице от земята. При
тези обстоятелства обаче административният орган е бил длъжен, на първо място,
да изясни различията в обясненията на пострадалата, като изиска допълнителни пояснения
от нея или събере сведения от нейните близки, лекуващи лекари, лицата, които са
комуникирали с нея преди и около инцидента, лицата, участвали в изготвянето на
протокола за трудова злополука по чл.2, ал.3 от НУРРОТЗ или др. Едва тогава той
е могъл да пристъпи към анализ и оценка на събраните доказателствата, като при
наличието на противоречия в тях е бил длъжен да изложи мотиви на кои дава вяра
и на кои не, каквито в случая липсват изобщо в разпореждането и потвърждаващото
го решение. Действително декларираната злополука не попада в хипотезите на
чл.58, ал.1 от КСО и чл.7, ал.2 от НУРРОТЗ, при които задължително се провежда
производство по разследване на злополуката, защото не е имало основание да се
предполага, че ще доведе до инвалидност или смърт на пострадалото лице предвид успешно
проведеното оперативно лечение, но това не освобождава административния орган
от задължението да осигури разкриването на обективната истина, като издири и събере
служебно доказателства за конкретните обстоятелства и причините за възникването
на злополуката, както и всякакви други данни, които да го подпомогнат да се
произнесе по характера на злополуката. В случая, след като са изискали и
прегледали медицинската документация, длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО,
а след него и директорът на ТП на НОИ – Добрич са се задоволили само да
констатират, че е налице противоречие в обясненията на жалбоподателката, дадени
пред медицинските специалисти при снемане на анамнезата, и тези, дадени пред
осигурителя при разследване на злополуката, без да направят необходимото, за да
установят действителните факти по случая. Анамнестичните данни в медицинската
документация са твърде оскъдни и откъслечни и не сочат часа, в който е
установено увреждането на зрението на дясното око. Записването “след ставане от
сън” може да е и “след ставане от следобеден сън”, както се твърди в
неоспорените от ответника обяснения на Д., аргумент за което е и последващото
записване в анамнезата, че преди това жалбоподателката е имала светкавици в
това око. Разбира се, изразът “преди това” може да означава и предния ден
(12.09.2017г.), ако става дума за ставане от сън рано сутринта, но доколкото в
анамнезата, а и в останалите данни по делото не се споменава за по-ранна дата
на оплакванията за влошено зрение, то следва да се приеме, че означава същия
ден (13.09.2017г.). Освен това в анамнезата е проследена само крайната изява
(загубата на зрение), но не и появата на предупредителните симптоми за
отлепване на ретината, които заедно с другите предразполагащите фактори
(дегенеративните промени) са част от механизма и динамиката на развитие на очното
увреждане на жалбоподателката. Всички тези неясноти и хипотези обаче е следвало
да бъдат предмет на изследване в административното производство с цел
установяване истинността на обясненията на пострадалата и тяхната
доказателствена стойност. Обстоятелството, че тези обяснения са единственото
пряко доказателство за причините и условията, при които е настъпила злополуката,
не означава, че те могат да бъдат отхвърлени априори, без да бъдат проверени и
оценени чрез съпоставка с други косвени или индициращи данни и обстоятелства по
случая. Като не са сторили това и разследващата им дейност е приключила с
формалния извод за наличието на противоречиви доказателства, административните
органи са допуснали съществени процесуални нарушения, довели до постановяването
на необосновани административни актове при непълни доказателства и неизяснена
фактическа обстановка относно това кога и при какви условия е настъпила
злополуката и какъв е нейният характер.
Посочените процесуални нарушения
правят невъзможно да се извърши обективна проверка налице ли са реално всички предпоставки
на чл.55, ал.1 от КСО и правилно ли административният орган не е приел
злополуката за трудова. Независимо от това следва да се подчертае, че от
заключенията на вещите лица и по двете експертизи се установява безспорно, че е
налице увреждане на зрението на жалбоподателката, довело до нейната временна
неработоспособност. Ирелевантно за обективното състояние на временна
неработоспособност е обстоятелството, че тя няма издаден болничен лист
непосредствено след операцията. Вярно е, че в епикризата от първата операция на
дясното око е записано, че временна нетрудоспособност няма, но това не изключва
временната неработоспособност за периода на оперативно (болнично) лечение, а и
според вещите лица по втората съдебномедицинска експертиза това записване е
свързано с решението на осигуреното лице да не ползва отпуск по болест, но не и
с обективното му състояние на неработоспособност. В този смисъл е и
заключението на вещото лице по първата СМЕ, в което изрично е посочено, че в
случая с П.М.Д. е трябвало да бъде издаден болничен лист от постъпването й в
очната клиника за оперативно лечение до пълното й възстановяване, дори и тя да
е отказала да й бъде издаден такъв по аргумент от чл.9, ал.3 от НМЕ. Увреждането
на здравето на жалбоподателката не трябва да се свързва само с временната
загуба на зрението, за която се твърди, че е настъпила извън работното време, но
и с първоначалните оплаквания за зрителни нарушения на дясното й око, говорещи
за задно отлепване на стъкловидното тяло и вероятно разкъсване на ретината, а с
оглед на спецификата на очния статус на Д. и за възможни ранни признаци за
отлепване на ретината. Внезапната поява на светкавици и плуващи мътнини и
рязкото намаляване на зрението безспорно съставляват спонтанно и неочаквано увреждане
на здравето, което е нарушило зрителните функции на пострадалата и е довело до
още по-тежкото и непредвидено увреждане на здравето й, изразяващо се в
отлепване на ретината, с оглед на което може да се приеме, че е налице първата
предпоставка на чл.55, ал.1 от КСО – увреждане на здравето, което да е
внезапно. Ако пък се приемат обясненията на жалбоподателката за извършено от
нея физическо усилие при обслужване на болното лице, налице е и другата
предпоставка на този текст – увреждането да е настъпило при или по повод
извършването на възложената от работодателя дейност или в негов интерес. Не
може да се сподели становището на ответника, че присъствието и действията на
жалбоподателката по вдигане на обгрижваното лице не е във функционална връзка с
извършваната работа или в интерес на предприятието. Оказването на помощ на
паднал човек е действие, което има връзка с обслужването на потребителя и не би
трябвало да се счита за нещо извънредно и необичайно, дори и да не е упоменато
в длъжностната характеристика по договора. Освен това изброяването на основните
трудови задължения не е изчерпателно и несъмнено вдигането на възрастната жена,
паднала на земята в безпомощно състояние, съставлява част от описаните в длъжностната
характеристика дейности за лична помощ, което произтича от самата природа на
длъжността “личен асистент”. Независимо от изложеното, дори и да се приеме, че действията
на жалбоподателката не се обхващат от трудовите й функции и са извършени непосредствено
преди започване на работното й време (около 07, 00 – 07, 30 часа), то те
несъмнено са в интерес на предприятието и всякакво друго разбиране е в
противоречие с правната и житейската логика. За приемането на злополуката като
трудова не е определящо дали е настъпила в рамките на установеното работно
време, тъй като с оглед на характера на извършваната работа това работно време
е неприложимо и осъществяването на трудовите задължения практически става
непрекъснато.
От друга страна, увреждането
на здравето може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо
въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР
на Закона за здравето), като то трябва да е следствие, а извършваната работа да
е причината за това следствие, т.е. внезапното увреждане на здравето и
извършваната работа трябва да са в причинна връзка.
Когато внезапното
увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него
и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО,
във вр. чл.72 и чл.73, ал.1, т.1 от НМЕ), които се произнасят по причинната
връзка въз основа на представената медицинска документация, а при необходимост
- въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен
преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания по аргумент от чл. 62
НМЕ. Защото нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини
извън травма (инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно
налягане, диабет и др.) - § 1, т. 3 от ДР на НМЕ, а по дефиниция
болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на
организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него (в
организма), което според динамиката на протичане може да бъде остро или
хронично, а острото заболяване може да бъде подостро или свръхостро, което
понякога протича за часове и дори за минути.
Нетравматичното
увреждане на здравето, което е следствие на извършваната работа, обикновено е
професионална болест (легалната дефиниция на това понятие е в чл. 57, ал. 1 КСО),
но може да бъде и трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1
от КСО.
Засега в практиката се приема, че само някои свръхостри заболявания, които
протичат за минути и часове, могат да бъдат определени като трудова злополука
(освен разрива на сърцето, такива свръхостро протичащи заболявания могат да
бъдат някои отравяния, алергични реакции и др.).
Когато
нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние в следствие на
заболяване от каквото и да е естество, то не се счита за внезапно увреждане на
здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО -
чл. 73, ал. 2 НМЕ.
Обсъждането на всички
тези въпроси при декларирана злополука по повод на нетравматично увреждане и
крайният извод дали в този случай е налице внезапно нетравматично увреждане на
здравето по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО,
което е следствие от извършваната работа, законодателят е поставил в
компетентност на ТЕЛК и НЕЛК. Затова влязлото в сила тяхно решение по тези
въпроси е задължително за всички (арг. чл. 113, ал.
3 от ЗЗ),
в т.ч. и за длъжностното лице по чл. 60, ал. 1
от КСО (арг. чл. 60, ал. 2 КСО).
Ако с решението си ТЕЛК (НЕЛК) отрича причинна връзка между нетравматичното
увреждане на здравето и извършваната работа, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО има
само една възможност - да издаде разпореждане за неприемане на злополуката за
трудова.
От заключението на
вещите лица и по двете експертизи може да се направи еднозначен извод, че настъпилият
вредоносен резултат е в резултат от спонтанно нетравматично увреждане, с оглед
на което единствено и само ТЕЛК/НЕЛК въз основа на медицинската документация и
протокола за разследване на злополуката е могла да се произнесе по въпросите
дали се касае за внезапно нетравматично увреждане по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, а не за състояние по смисъла на чл.73, ал.2 от НМЕ (в т.ч. дали се касае
за тракционно или регматогенно отлепване на ретината, за което също са налице
разминавания в заключенията на вещите лица), както и дали е налице причинна
връзка между увреждането и условията на труд. Едва след произнасянето на ТЕЛК
длъжностното лице е следвало да издаде разпореждане по чл.60, ал.1 от КСО за
приемане или неприемане на злополуката за трудова. Липсата на експертно решение
от органите по оценка на работоспособността съгласно чл.60, ал.2 от КСО
съставлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо и неточно прилагане на материалноправните разпоредби.
Допуснатите
съществени процесуални нарушения не могат да бъдат отстранени от съда чрез провеждане
на самостоятелно разследване, заместващо процесуалното бездействие на
административния орган в производството по чл.60 от КСО. Поради това оспорените
актове следва да бъдат отменени като противоречащи на процесуалния и материалния
закон и понеже естеството им не позволява решаване
на спора по същество, административната преписка следва да бъде върната на длъжностното
лице по чл.60, ал.1 от КСО за ново произнасяне по декларираната злополука. При
новото произнасяне административният орган следва да проведе по-задълбочено разследване
на спорните обстоятелства и, съобразявайки се с новосъбраните в това
разследване доказателства, да прецени още веднъж дали са налице всички
предпоставки на чл.55, ал.1 от КСО и чл.60, ал.2 от КСО за квалифициране на
злополуката като трудова, при спазване на задължителните указания на съда по
тълкуването и прилагането на закона. В случай че приеме, че е налице трудова
злополука, станала на 13.09.2017г., следва да издаде разпореждане по чл.60,
ал.1 от КСО с тази дата, независимо от обстоятелството, че декларираната от
осигурителя дата на злополуката е 14.09.2017г., защото в противен случай това
би довело до преклудиране на възможността за предеклариране на злополуката с
дата 13.09.2017г. поради изтичане на всички законни срокове за това.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката разноски по
делото в размер на 750 лева, от които 350 лева - адвокатски хонорар, и 400 лева
- депозит за вещо лице. По отношение на посочените в списъка по чл.80 от ГПК
разноски за държавна такса в размер на 10 лева липсват доказателства за
заплащането им (производствата по чл.118 от КСО са освободени от държавни такси
по силата на чл.120 от КСО), поради което съдът счита, че не следва ги
присъжда. Ответникът и заинтересованата страна нямат право на разноски по
делото по аргумент на противното от чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК.
Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 29/15.12.2017г. на директора
на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № 38/30.10.2017г. на длъжностното
лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ – Добрич, с което декларираната с
декларация № 5101-24-39 от 16.10.2017г. злополука не е приета за трудова.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО за ново
произнасяне по същество относно декларираната злополука.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати на П.М.Д., с ЕГН **********,***, сумата от 750 лева,
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :