РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ …/…
гр. Пловдив, 20.08. 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ к.с., в открито
заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Милена Несторова -
Дичева
Членове:
Мариана Михайлова
Татяна Петрова
при секретаря Д.Й.и прокурора Иляна
Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Дичева
КНАД № 1210 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Община
Пловдив, ЕИК *********, гр.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“ №1, представлявана от
кмета З.Д., чрез гл.юр.А., срещу Решение № 727/09.03.2020 г. на ПРС по
АНД № 4887/2019 г.
Твърди се незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение.
Не се споделят аргументите на съда за
липса на установеност на авторството на деянието и липса на основание да се
ангажира отговорността на жалбоподателя.
В
крайна сметка се иска отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на
отмененото с него НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява.
Ответникът
по касация – Х.Г.У., се явява лично по делото и представя писмено становище, в
което се заемат подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.
Представителят
на Окръжна Прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Предмет
на настоящото касационно оспорване е Решение № 427 от 09.03.2020 г. по АНД №
4887/2019 г. по описа на ПРС, с което е отменено НП № 603 от 13.05.2019 г.,
издадено от зам.кмет „Транспорт“ в
Община Пловдив, с което на Х.Г.У. с ЕГН ********** с адрес ***, на основание
чл.43, ал.4 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни преворзни средства на територията на гр.Пловдив, е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.4,
ал.2, т.2 от Наредбата и е осъдена община Пловдив, гр.Пловдив, пл.“Стефан
Стамболов“ №1, да заплати на Х.Г.У. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 300
лева, представляваща сторени в производството разноски за експертиза.
Решението
е правилно.
Касационната
инстанция споделя изложените доводи от ПРС, които не следва да бъдат
преповтаряни – чл.221, ал.2, изречение второ от АПК.
Освен това, от данните по делото се
установява, че на жалбоподателя са съставени последователно пет фиша за нарушение
чл. 4, ал. 2, т. 2 от НРСППППСТГП в периода от 25.03.2019 г. до 29.03.2019 г.
Въпросните пет фиша са съставени съответно на 25.03.2019 г. в 16,10 часа, на
26.03.2019 г. в 14,25 часа, на 27.03.2019 г. в 08,30 часа, на 28.03.2019 г. в
10,20 часа, на 29.03.2019 г. в 09,08 часа и всички те са издадени при една и
съща фактическа обстановка – „..на ул.
„Беласица“ пред № 48 (или срещу № 51) паркира пред вход/изход на гараж, което
затруднява достъпа до него..“. Казано с други думи, при всяка проверка,
извършена в различни часове на съответния ден през разглеждания период - от
25.03.2019 г. до 29.03.2019 г., контролните органи всеки път са констатирали,
че автомобилът е бил паркиран на едно и също място по един и същ начин. Наред с
това, по делото не се твърди и не се установява процесното
моторното превозно средство да е било привеждано в движение след съставянето на
първия фиш на 25.03.2019 г. в 16.10 часа и отново да е било паркирано на същото
място преди и след съставяне на всеки от останалите четири фиша. Според § 1 т.
45 от ДР на ППЗДвП, "паркирано пътно превозно средство" е спряно пътно
превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие или в подчинение на правилата за движение. Нито ЗДвП, нито
правилникът за неговото приложение определят "паркирано пътно превозно средство" като такова в покой за определен период от време. Ясно е
при това положение е, че превозното средство се счита за паркирано от момента,
в който отговаря на цитираната дефиниция, до момента, в който не бъде приведено
в движение, като този период от време може да продължи дни, а понякога дори и
месеци. Това обаче не означава, че ако едно ППС е неправилно паркирано в
продължение на няколко дни или месеци, ежедневно могат да се съставят АУАН (а
въз основа на тях и НП) или фишове на неговия собственик, доколкото в случая се
касае за едно административно
нарушение (а не за множество такива), т.е. за нарушение, чийто състав се
осъществява непрекъснато във времето, докато се поддържа неправомерното
състояние. За това нарушение може да бъде наложено само едно административно
наказание по аргумент от чл. 17 от ЗАНН. Изложените по-горе съображения
обосновават извода, че жалбоподателят е извършил едно административно
нарушение, доколкото в рамките на обсъждания период от 25.03.2019 г. до
29.03.2019 г. процесното МПС е било паркирано и не е
привеждано в движение, но вместо да бъде наложено само едно административно
наказание, органите на „Общинска полиция“ при ОД на МВР Пловдив са наложили
няколко такива за едно и също нарушение, което с оглед цитираната норма на чл.
17 от ЗАНН е недопустимо и само по себе си е отделно основание за отмяна на процесното НП.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
427 от 09.03.2020 г. по АНД № 4887/2019 г. по описа на ПРС.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: