Решение по дело №1652/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 декември 2023 г.
Съдия: Веселина Тенчева Чолакова
Дело: 20237050701652
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1715

Варна, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20237050701652 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000322007474-091-001/18.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 117/06.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността В.Д.Д. по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения на „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/, с ЕИК *********, както следва:

1. Отговорност за корпоративен данък за данъчен период /д.п./ 2016 г. в размер на 1 161,47 лева – главница, и 722,98 лева – лихви;

2. Отговорност за данък върху добавената стойност /ДДС/ за д.п.м.06.2017 г. в размер на 5 849,99 лева – главница, и 3 444,16 лева – лихви, за д.п.м.07.2017 г. в размер на 3 296,10 лева – главница, и 1 912,18 лева – лихви, за д.п.м.08.2017 г. в размер на 8 497,96 лева – главница, и 4 856,78 лева – лихви, и за д.п.м.09.2017 г. в размер на 632,38 лева – главница, и 355,80 лева – лихви.

Ревизионният акт се оспорва на основанията по чл. 146, т. 3 и 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. § 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ДОПК, с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи се, че тъй като документите във връзка с образуваното срещу „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ изпълнително дело са връчени на дружеството по реда на чл. 32 от ДОПК, те не са достигнали до едноличния собственик на капитала на същото – В.Д., поради което не е налице твърдяната връзка между образуваното изпълнително дело и прехвърлянето на дружествените дялове на трето лице. Твърди се, че в противоречие с нормата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК приходните органи не са кредитирали приемо-предавателния протокол от 11.01.2018 г., съставен от В.Д. и И. Г. – лицето, на което са прехвърлени дружествените дялове на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, относно предаването на касовата наличност, печатите и счетоводните документи на дружеството, единствено поради това, че същият представлява частен документ без обвързваща материална доказателствена сила. Навежда доводи, че липсата на конкретно посочена сума на касовата наличност в приемо-предавателния протокол не го прави порочен, тъй като този порок е саниран чрез писмените обяснения на И. Г., който заявява, че е приел касова наличност в размер на 90000 лева. С твърдения за недоказване на недобросъвестност при тегленето на паричните средства от банковите сметки на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ се аргументира липса на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспорения РА и за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък. В случай на отхвърляне на жалбата и претендиране от ответната страна на разноски за юрисконсултско възнаграждение се моли за присъждането им в минимален размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло чрез представител по пълномощие. Доводи за незаконосъобразност на РА се излагат в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, в депозирани чрез процесуален представител писмено становище и молба, оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 108,38 лева съобразно материалния интерес по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред, с оглед на което същата се явява ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

По валидността на РА:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000322007474-020-001/08.12.2022 г. /л. 4-5/, издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна. Обхватът на ревизията е установяване на отговорността на В.Д.Д. за задълженията на „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/, с ЕИК *********, както следва: 1. Отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 08.09.2021 г. 2. Отговорност за ДДС за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.; 3. Отговорност за ДДС за периода от 01.07.2017 г. до 31.07.2017 г.; 4. Отговорност за ДДС за периода от 01.08.2017 г. до 31.08.2017 г.; 5. Отговорност за ДДС за периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2017 година. Определен е ревизиращ екип в състав: Б. Т. Б. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, 2. П. Ц. Ц. – инспектор по приходите, 3. Т. Й. Т. – старши инспектор по приходите, като е посочено, че ревизията следва да се извърши в срок от три месеца от датата на връчване на ЗВР – 08.12.2022 година /л. 3/. Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000322007474-020-002/08.12.2022 г. /л. 9-10/, издадена от Н. И. Б., на длъжност началник сектор в ТД на НАП Варна, по предложение на ръководителя на ревизията е променен предметният обхват на същата по отношение на установяване отговорността на В.Д. за задълженията на „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/ за корпоративен данък, като същите следва да обхванат периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 година. Н. И. Б. е надлежно оправомощена да издава ЗВР със Заповед № Д-150/01.02.2022 г. /л. 1-2/, издадена от и.д. директор на ТД на НАП Варна.

За резултатите от ревизията от посочения в ЗВР и ЗИЗВР ревизиращ екип е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03000322007474-092-001/22.03.2023 година /л. 362-379/. Ревизията е приключила с РА № Р-03000322007474-091-001/18.04.2023 г. /л. 401-410/, издаден от Н. И. Б., на длъжност Началник сектор в ТД на НАП Варна – възложил ревизията, и Б. Т. Б., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. РА е оспорен по административен ред с жалба вх. № 17421-1/03.05.2023 г. до директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 117/06.07.2023 г. го е потвърдил изцяло.

Представените като административна преписка документи – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са във вид на разпечатки на електронни документи. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, че лицата, издали и подписали с квалифициран електронен подпис посочените документи, имат валиден такъв, съобразно разпоредбата на 13, ал. 3 вр. ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, придружен с издадено удостоверение от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги съгласно изискванията на чл. 25 от ЗЕДЕУУ. Налага се извод, че създадените като електронни документи РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР са подписани с електронен подпис от лицата, посочени като техни издатели, с квалифициран електронен подпис и в периода на действие на удостоверението.

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата от закона писмена форма – аргумент от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ, и има съдържание, в което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по размер, по период и по субект. При извършването на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби, визирани в ДОПК, поради което обжалваният РА, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на РА:

В хода на ревизионното производство са извършени процесуални действия, които са подробно описани в т. ІІ на констативната част на ревизионния доклад /РД/ /л. 376-377/, неразделна част от РА, и не е необходимо да бъдат преповтаряни в настоящото решение.

В.Д.Д. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, който в периода от 14.03.2014 г. до 04.01.2018 г. е едноличен собственик на капитала на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/.

С договор за продажба на дружествен дял от 04.01.2018 г., на основание чл. 129 от Търговския закон ТЗ/, В.Д.Д. продава на И. Н. Г. притежаваните от него 100 дяла от капитала на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ с номинална стойност 1 /един/ лев всеки от тях, за сумата от 100 /сто/ лева.

Установено е, че от „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ не могат да бъдат събрани публични задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. – главница в размер на 1 161,47 лева и лихви в размер на 722,98 лева, и за ДДС по ЗДДС за периода от 01.06.2017 г. – 30.09.2017 г. общо в размер на 18 276,43 лева – главница, 10 568,92 – лихви. Задълженията са формирани от декларирани данни от „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ с подаване на годишни данъчни декларации /ГДД/ по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и справки-декларации /СД/ по ЗДДС, поради което органите по приходите са заключили, че В.Д.Д., в качеството си на управител, е знаел, че дружеството има задължения за данъци, които към датата на издаване на РА не са погасени.

От предоставена от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна информация е установено, че за непогасените публични задължения на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2017 година. При извършена проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че дружеството не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства /МПС/, не притежава въздухоплавателни средства, няма вписвания в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ във връзка с притежавани движими вещи. За обезпечаване на задълженията по ИД № *********/2017 г. с постановления №№ С170003-022-0082174/11.12.2017 г. /л. 251-252/, С180003-022-0051344/19.07.2018 г. /л. 242/, С200003-022-0066027/28.09.2020 г. /л. 233/ и С200003-022-0010454/16.02.2021 г. /л. 229/, на основание чл. 195 ал. 1 от ДОПК, е наложен запор върху постъпленията по банкови сметки на дружеството. Издадено е Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение № С22003-029-0022498/15.06.2022 година /л. 213-214/. На 16.06.2022 г. е постъпила сума в размер на 10 лева, разпределена с Разпореждане № С22003-125-0174890/20.06.2022 година /л. 210/. Документите по изпълнителното дело са връчвани на дружеството-длъжник по реда на чл. 32 от ДОПК.

Предвид констатираната липса на активи, вземания и парични средства в банки, които да послужат за обезпечаване на публичните задължения и категоризиране на дълга като „несъбираем“ /л. 199-200/, с Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК, изх. № С220003-035- 0275685/30.06.2022 г. /л. 197-198/ производството по принудително изпълнение е прекратено въз основа на преценката на публичния изпълнител, че вземането е несъбираемо, след като са изчерпани всички изпълнителни способи, включително е извършена преценка, че не са налице предпоставки за завеждане на иск по чл. 216 от ДОПК. Задълженията към датата на прекратяване на изпълнителното производство – 30.06.2022 г., са в общ размер на 40 094,54 лева /главници и лихви/.

В хода на извършена проверка В.Д., в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, дава писмени обяснения /л. 337-338/, в които заявява, че е подписвал множество фирмени документи във връзка с дейността на дружеството; не разполага с пълномощни за евентуално упълномощаване на трети лица да осъществяват дейност по управление на дружеството и разпореждане с активите му; теглените от него суми от касата и банковите сметки на дружеството не са изплатен дивидент, а са използвани за заплащане на задължения на дружеството към доставчици; не е извършвал разпоредителни сделки с имущество на „Бриг.БГ“ ООД. Посочва, че счетоводството на дружеството, цялата кореспонденция с НАП, вкл. справки-декларации по ЗДДС, декларации за осигурителни вноски и др., се е водило от счетоводна кантора „Мегаконсулт“ ООД, като е бил е уведомяван устно за възникналите задължения към НАП, които е заплащал. Заявява, че при продажбата на капитала на „Бриг.БГ“ ООД е предоставил на новия собственик цялата счетоводна документация, суровини, материали и касова наличност, за което е съставен приемо-предавателен протокол от 11.01.2018 г., заверено за вярност копие от който е приложено на л. 336 от адм. преписка. Съгласно неговото съдържание В.Д.Д. предава на И. Н. Г. всички фирмени и счетоводни документи, касаещи работата на търговското дружество /подробно описани в т. 1-5 от протокола, като след подписването на протокола пълната документация относно „Бриг.БГ“ ООД се приема и остава при купувача и едноличен собственик на капитала И. Н. Г.. В т. 4 е посочено, че се предават и наличните парични средства в касата на дружеството, без да е посочен техният размер.

Във възражението срещу РД В.Д.Д. твърди, че предадената на новия собственик И. Н. Г. касова наличност на „Бриг.БГ“ ООД е в размер на 90000 лева и представлява парични средства, останали след покриване на разходите на дружеството с изтеглените от него суми от дружествените банкови сметки, които са били достатъчни за покриване на данъчните задължения към началото на 2018 година в размер на 19 134,91 лева.

В писмено обяснение вх. № ВхК 3839/03.04.2023 г. /л. 391-392/ И. Н. Г. заявява, че е получил от В.Д.Д. счетоводни документи на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, финансовите отчети, печат на дружеството и 90000 лева от касата на дружеството, като за приемането е съставен приемо-предавателен протокол в два екземпляра. Твърди, че не знае къде се съхраняват в момента получените търговски и счетоводни документи, тъй като в началото на 2020 година дружествените дялове на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ са продадени на Александър Петков и Айгюн Мюстеджеб, на които е предадена и касовата наличност на дружеството.

Органите по приходите не са кредитирали представения приемо-предавателен протокол поради това, че същият представлява частен документ без обвързваща материална доказателствена сила относно предаване на твърдените парични средства, чийто размер дори не е посочен. Констатирано е, че през 2017 година В.Д. е изтеглил от банковите сметки на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ сума в размер на 211 390,00 лева, от които за разходи, свързани с дейността на дружеството, са платени 15 139,63 лева, но е счетено, че липсват доказателства, че ревизираният данъчен субект е предал на И. Н. Г. твърдяната сума на 11.01.2018 година.

В писмени обяснения /л. 319/ управителят на „Мегаконсулт“ ЕООД заявява, че дружеството е извършвало счетоводни услуги на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ през периода 01.11.2016 г. – 30.11.2017 г., като в офиса на счетоводното дружество не се съхраняват оригинали и/или копия на предоставени документи и счетоводни регистри, тъй като след приключване на отношенията между дружествата документите са върнати на управителя на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/. Посочено е, че не са съставени приемо-предавателни протоколи за предаване на документи на дружеството, както и че „Мегаконсулт“ ЕООД е имало пълномощия да представлява „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ пред държавни и финансови институции, но не е подписвало платежни документи на дружеството.

На стр. 7-8 от РД /л. 373-372/ подробно е описано движението на парични средства по банковата сметка на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ по години. Съгласно получен отговор от „Уникредит Булбанк АД /л. 164/ единствено В.Д. е имал право да тегли парични средства от банковата сметка на дружеството.

При извършения анализ на движението на парични средства по банковата сметка на дружеството, не са установени данни за трансакции на парични средства между „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ и В.Д.Д..

В хода на ревизията е извършена проверка в дневниците за продажби на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, при която е установено, че през периода от регистрацията си по ЗДДС – 26.05.2017 г., до 04.01.2018 г. – датата на прехвърляне на дружествените дялове на И. Н. Г., са декларирани продажби към „Изотех груп“ ЕАД, „Металекс строй“ ООД, „Пластхим-Т“ АД и „Сис билдинг системс“ ЕООД. От посочените дружества са представени документи, от анализа на които е установено, че същите са клиенти на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ и като такива са извършвали плащания за предоставените от „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ услуги, с изключение на отписаните по давност задължения в размер на 1 725,54 лева от „Изотех груп“ ЕАД. Като доказателства дружествата са приложили копия на фактурите, протоколи обр. 19, счетоводни регистри на сч. сметка 401 „Доставчици“, банкови извлечения, писмени обяснения. От представените документи е установено, че всички дължими суми от клиентите на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ са изплатени, както следва: през м.06.2017 г. сума в размер на 30 607,20 лева, през м.07.2017 г. сума в размер на 27 330,84 лева, през м.08.2017 г. сума в размер на 57 877,15 лева и през м.09.2017 г. сума в размер на 4 515,60 лева – виж таблицата на стр. 11-12 от РД /л. 369-368/.

Установени са издадени фактури от доставчици към „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ на обща стойност за 2016 г. в размер на 10 252,27 лева и за 2017 г. в размер на 26 846,23 лева /л. 356-347/. Прието е, че по всички фактури, издадени от доставчици на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ са извършени плащания на ПОС терминал в търговски обекти, в случаите, в които има данни в банковите извлечения, а в останалите случаи – в брой.

По данни от подадените в информационната система на НАП уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ е установено, че през 2016 г. и 2017 г. в „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ няма назначени лица по трудови правоотношения и не са изплащани суми по извънтрудови правоотношения. Констатирано е, че „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ не е подавало справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

При извършен анализ на изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството и разходите, свързани с осъществяваната от него дейност, е установено, че през 2016 г. са изтеглени 16 900,00 лева, от които за разходи свързани с дейността на дружеството са платени 10 252,27 лева. За разликата в размер на 6 647,73 лева не са представени разходооправдателни документи. През 2017 г. са изтеглени 211 390,00 лева, от които за разходи, свързани с дейността на дружеството, са платени 15 139,63 лева /общо по фактури от доставчици 26 846,23 лева, от които са приспаднати платените на ПОС терминал в размер на 11 706,60 лева/ За разликата в размер на 196 250,37 лева не са представени разходооправдателни документи.

Направен е извод, че изтеглените в брой парични суми от В.Д.Д. от банковата сметка на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, за които няма доказателства, че са свързани с дейността на дружеството, представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а“ от ЗКПО. Предвид установените факти и обстоятелства, органите по приходите приемат, че е налице недобросъвестно препятстване събирането на данъци и осигурителни вноски, състоящо се в извършването на разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещо до намаляване на това имущество до степен, че да се яви причина за неплащането на данъци. Счетено е, че ревизираното лице е знаело, че дружеството има изискуеми задължения към бюджета, изтеглило е суми от банковата му сметка, с което е възпрепятствало плащането на тези задължения.

С оглед горното с обжалвания РА е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на В.Д.Д. за невнесени данъчни задължения на „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/, в т.ч. за корпоративен данък по ЗКПО за периода 2016 г. и за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от 01.06.2017 г. до 30.09.2017 г. в общ размер на 30 729,80 лева.

В потвърждаващото ревизионния акт решение директорът на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП излага мотиви относно наличието на всяка една от предпоставките, наличието на които обуславя ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Посочено е, че през ревизирания период В.Д. е бил управител и едноличен собственик на капитала на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, като изтегляйки парични средства от дружествените сметки и непогасявайки с тях задълженията на юридическото лице, ревизираният данъчен субект е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 или 2, суми, представляващи скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, буква „а“ от ДР на ЗКПО. Изтъкнато е наличие на причинно-следствена връзка между поведението на В.Д. /изтегляне на парични средства от касата на дружеството/ и намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице, поради което не са погасени задълженията за данъци, както и на недобросъвестно поведение – В.Д. е знаел, че извеждането на средства от патримониума на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ ще доведе до невъзможност да бъдат платени задълженията на управляваното от него дружество, като на 04.01.2018 г., след като „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ е натрупало необслужени задължения към бюджета с общ размер на главницата 19 447,90 лева и лихви закъснения върху тях, и след като по неговите банкови сметки не са останали никакви суми и не се очакват постъпления, дружествените дялове са прехвърлени на И. Н. Г.. Отчетено е и обстоятелството, че прехвърлянето на дружествените дялове е извършено непосредствено след образуване на изпълнително дело спрямо дружеството № *********/2017 г., изготвяне на съобщението за доброволно изпълнение № С170003- 048-0170530/10.10.2017 г./л. 254/, на основание чл. 221 от ДОПК, и постановление за налагане на обезпечителни мерки, изх. № С170003-022-0082174/11.12.2017 г. /л. 252/, т.е. след започване на активни действия от страна на приходната администрация за събиране на непогасените задължения от дружеството. Горестоящият административен орган е посочил, че отговорността на В.Д.Д. за невнесените и изискуеми задължения на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ е до размера на намалението на финансовите активи на дружеството – 202 898,10 лева /изтеглени в брой от банковите сметки на дружеството, за които липсват данни да са свързани с дейността на дружеството/, като предвид факта, че задълженията на дружеството са в по-малък размер от посочената сума, за Д. са налице обстоятелства за възникване на отговорност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за целия размер на задълженията на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, подробно описани в таблиците на оспорения РА, в общ размер на 30 729,80 лева /главница и лихви/.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

При извършената от съда служебна проверка не се установяват допуснати в хода на ревизионното производство съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на РА на самостоятелно основание. Не е налице твърдяното в жалбата противоречие между поведението на ревизиращите и нормата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК, регламентираща служебно събиране на доказателствата от органите по приходите и подлагането им на обективна преценка и анализ. Въпреки пасивното поведение на ревизирания данъчен субект в хода на ревизионното производство приходните органи по служебен път /чрез справки от информационната система на НАП и запитвания до държавни и общински органи/ са събрали информация относно относимите за облагането на В.Д. факти и обстоятелства. Доказателствата са приобщени по предвидения в ДОПК процесуален ред, като същите са обсъдени поотделно и в съвкупност. Кредитирането на едни, съответно некредитирането на други доказателства, при мотивирано обосноваване на това решение на приходните органи, каквото в случая е налице, не представлява нарушение на посочената разпоредба на чл. 37, ал. 1 от ДОПК. Неоснователно в жалбата се твърди, че приемо-предавателният протокол от 11.01.2018 г. не е ценен от органите на приходната администрация единствено поради характера му на частен документ, непритежаващ материална доказателствена сила. Както в РД и РА, така и в мотивите към потвърждаващото РА решение на директора на дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, са изложен мотиви във връзка с некредитирането на това писмено доказателство поради пороци в неговото съдържание и противоречието му с останалия доказателствен материал, предвид което и с оглед характера му на частен документ, на този информационен източник не е дадена вяра.

Относно приложението на материалния закон съдът приема следното:

Между страните по делото не е формиран спор по фактите, а единствено относно тяхното квалифициране като основание за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Безспорно се установява, че за „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, чийто едноличен собственик и управител през периода от 14.03.2014 г. до 11.01.2018 г. е бил В.Д.Д., са възникнали посочените в РА задължения за корпоративен данък и за ДДС вследствие на декларирани данни от дружеството с подаване на ГДД по ЗКПО и СД по ЗДДС, както и че през 2016 г. и 2017 г. жалбоподателят е теглил парични средства от банковите сметки на представлявания от него търговец.

Разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ДОПК регламентират предпоставките и реда за ангажиране на особен вид лична имуществена отговорност, предвидена за трети лица – членове на органи на управление или управители на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Материалноправните норми на ал. 1 и ал. 2 на чл. 19 от ДОПК уреждат самостоятелни хипотези на тази отговорност, различни по своя фактически състав. В настоящия случай предмет на съдебна проверка е наличието или липсата на предпоставките на лична имуществена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба /в редакцията, действаща към процесните данъчни периоди – изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото. С цитираната правна норма е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят – аргумент от чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник – аргумент от чл. 101 и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите. Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Встъпващ съдлъжник е неговият управител или член на управителен орган.

Кумулативно необходимите предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК са: 1. лицето да има качеството на управител или член на орган на управление на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. да извърши плащания в пари или в натура от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; 3. плащането да е извършено недобросъвестно; 4. вследствие на плащането имуществото на задълженото лице е намаляло; 5 в резултат на плащането да не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. С оглед характера на особената отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – отговорност на трети лица за задължения на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване на елементите от фактическия състав се носи от органите на приходната администрация.

В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2 от ДОПК /редакцията, изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Относима към разглеждания казус е хипотезата на плащане на пари от имуществото на главния длъжник, представляващо скрито разпределение на печалбата.

В.Д. е материалноправно легитимиран като субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за публичните задължения на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, възникнали в процесния период /01.01.2016 г. – 30.09.2017 г./, през който е бил управител на задълженото лице. Задълженията за данъци на главния длъжник съществуват. Те са определени от него по основание и по размер по реда на чл. 105 от ДОПК с подаване на ГДД и СД по ЗДДС. По аргумент от чл. 105 от ДОПК минималното съдържание на тези декларации включва посочване на основата и размера на дължимия данък. Тоест налице е първата от кумулативно предвидените предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

Ревизираното лице не оспорва извършените тегления от банковите сметки на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, конкретно посочени в РД и РА, които се потвърждават от представените в хода на ревизионното производство банкови извлечения от дружествените сметки, но поддържа теза за недоказаност те да представляват скрито разпределение на печалба или дивидент, каквото е изискването за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК. Легално определение на понятието „скрито разпределение на печалба“ се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО, като в буква „а“ на тази разпоредба е посочено, че това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и „б“.

В разглеждания случай не се спори, че от банковата сметка на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ са изтеглени съответно 16 900,00 лева през 2016 г. и 211 390,00 лева през 2017 година. Не са установени налични парични средства в касата и в банковите сметки на дружеството, които да съответстват на изтеглените суми. Само част от последните /10 252,27 лева през 2016 г. и 15 139,63 лева през 2017 г./ са разходвани за целите на дейността на търговеца. По отношение на останалата част от изтеглените през 2016 г. и 2017 г. парични средства, общо в размер на 202 898,10 лева /16 900,00 лева + 211 390,00 лева – 10 252,27 лева – 15 139,63 лева/, няма данни да са използвани за дейността на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, например за разплащане с контрагенти, за заплащане на задължения към кредитори, и т.н., поради което правилно от органите на приходната администрация е прието, че е налице и предпоставката по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – ревизираното лице недобросъвестно с поведението си е намалило имуществото на задълженото лице, в резултат на изтеглени парични суми от банковите сметки на представляваното от него дружеството, без да се удостовери с каква цел са теглени сумите.

В тежест на В.Д. е да удостовери факти и обстоятелства, от които се стреми да черпи благоприятни за себе си правни последици. Подобно доказване не е проведено успешно от жалбоподателя. Представеният в хода на ревизията приемо-предавателен протокол от 11.01.2018 г., съставен във връзка с продажбата на дружествените дялове от „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, с основание не е кредитиран с доверие от органите на приходната администрация. Същият, по своята правна същност, представлява частен свидетелстващ документ, обективиращ изгодни факти за страната, която го е представила, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на документираните в него обстоятелства. Поради това от неговото съдържание не може да се установи с категоричност предаването на паричните средства от касата на дружеството, още повече, че не е посочен техният размер. Освен това в приемо-предавателния протокол от 11.01.2018 г. е посочено, че се предават документацията и паричните средства в касата на „Брик.БГ“ ООД, а при извършена справка в Търговския регистър се установява, че от създаването си на 14.03.2014 г. дружеството е с правноорганизационна форма еднолично дружество с ограничена отговорност, като едва след 30.04.2020 г. дейността му е организирана в правната форма на дружество с ограничена отговорност. Това несъответствие поражда основателни съмнения относно момента на съставяне на документа и представлява допълнителен аргумент, обосноваващ извода на приходните органи, че същият е съставен единствено с цел обслужване защитната теза на оспорващия ревизионния акт, отчитайки и противоречието му с останалите доказателства по делото и с установените факти.

Неоснователно в жалбата се поддържа, че депозираното от приобретателя на дружествените дялове на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ – И. Н. Г. писмено обяснение, според което от В.Д.Д. са му предадени счетоводните документи, финансовите отчети и печатът на дружеството, както и 90000 лева от касата на дружеството, санира липсата на посочен конкретен размер на предадените с приемо-предавателния протокол от 11.01.2018 г. парични средства. Единствено по отношение на размера на предадените му парични средства Георгиев е конкретен в своите показания, като същевременно във връзка с останалите документи, предмет на твърдяното приемо-предаване, заявява, че не е запазил никакви документи, включително самия приемо-предавателен протокол, не си спомня в какъв размер са били задълженията на придобития от него търговец, като твърди, че през 2020 г. е продал дружествените дялове на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/ на трети лица. Това обстоятелство, обсъдено в съвкупност с факта, че писменото обяснение е депозирано едва след подаване на възражението срещу РА, докато в хода на ревизията Иван Георгиев не е дал никакви обяснения и не е представил доказателства, както и с обстоятелството, че съгласно изявлението на пълномощника на жалбоподателя, направено в проведеното на тридесет и първи октомври 2023 година открито съдебно заседание по делото, лицето не може да бъде открито с цел разпита му като свидетел в съдебното производство, и предвид изложените в предходния абзац мотиви относно доказателствената стойност на приемо-предавателния протокол, обосновават ниското убеждаващо въздействие на писменото обяснение на Георгиев, недостатъчно за установяване факта на предаване на сочената от жалбоподателя парична сума.

С оглед горното недоказано остава твърдението на ревизирания данъчен субект за предаването на сумата от 90000 лева на новия собственик на капитала на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, която по принцип би била достатъчна за покриване на данъчните задължения на търговското дружество.

Същевременно както в хода на ревизионното производство, така и пред съда, В.Д. не ангажира никакви доказателства, от които да е възможно проследяване на изтегления от него от дружествените банкови сметки паричен ресурс, така че да се приеме за безсъмнено същият да е бил използван за погасяване на задълженията на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/. При това положение се обоснова извод, че средствата, изтеглени от сметката на представлявания от жалбоподателя търговец, по същество представляват „скрито разпределение на печалба“, което не е свързано с осъществяваната стопанска дейност на дружеството. След като липсва спор, че решенията за управление на търговеца са вземани от неговия управител /жалбоподател в настоящия съдебен процес/, то присъщо е изтеглените суми да са в полза на това лице, при липсата на доказателства да са предоставяни в полза на трети лица. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 7957 от 18.07.2023 г. по адм. дело № 3311/2023 г., Решение № 7309 от 4.07.2023 г. по адм. дело № 3479/2023 г., Решение № 7309 от 4.07.2023 г. по адм. дело № 3479/2023 г., Решение № 6536 от 2.05.2019 г. по адм. дело № 462/2019 г. и други.

Налага се извод за наличие и на втората предпоставка по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – извършване на плащания в пари от имуществото на задължено лице, представляващи скрито разпределение на печалбата.

Както бе посочено по-горе в настоящото изложение, за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се установи, че плащането е извършено недобросъвестно от управителя на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Недобросъвестността като правно понятие няма легално определение в българското законодателство. Утвърденото в правната теория и съдебната практика разбиране е, че недобросъвестността винаги е свързана със знанието за определени факти, като в случая се касае за знание относно наличието на възникнали задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски на юридическото лице, представлявано от ревизирания данъчен субект, и съзнателно бездействие по непогасяването им. По делото е безспорно установено, че „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/ е декларирало с подадени ГДД по ЗКПО и СД по ЗДДС дължими суми, които не са внесени. Обстоятелството, че В.Д. е знаел за публичните задължения на дружеството за данъци, подробно описани в РД и в обжалвания РА, се установява от факта, че през процесните данъчни периоди същият е управител и едноличен собственик на дружеството. Освен това жалбоподателят не оспорва, че процесните публични задължения на представляваното от него търговско дружество не са заплатени.

Безпротиворечив извод за знание относно наличието на ликвидни и изискуеми публични /данъчни и осигурителни/ задължения на „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/ за ревизираните данъчни периоди се налага и от събраните по делото писмени доказателства за образувано изпълнително производство за тяхното събиране и за предприетите от страна на публичния изпълнител действия по принудително изпълнение – образуване на изпълнително дело и налагане на обезпечителни мерки. Тези обстоятелства са били известни на Д. предвид качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на дружеството – изпълнителното дело е образувано през 2017 г., като съобщение за доброволно изпълнение № С170003-048-0170530/10.10.2017 г. и постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С170003-022-0082174/11.12.2017 г. са изготвени преди прехвърлянето на дружествените дялове от В.Д. на Иван Георгиев на 04.01.2018 година. Противно на твърдяното в жалбата, фактът, че същите са връчени по реда на чл. 32 от ДОПК, не обосновава извод за незнание на управителя.

Добросъвестното управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по упражняване на правата му /включително събиране на вземанията/, респ. изпълнение на задълженията, в т.ч. погасяване на изискуемите публични такива, каквото в случая не е налице. Обстоятелствата, че Д. е разполагал с пълна информация за имущественото и финансовото състояние на дружеството и въпреки че е знаел за съществуващите изискуеми и непогасени публични задължения на „Брик.БГ“ ЕООД /понастоящем „Брик.БГ“ ООД/, целенасочено е извършил плащания на парични средства към свързани с него лица, без да е налице основание за това, вместо с тези средства да погаси задълженията на управляваното от него юридическо лице към държавата, изключват добросъвестността.

С оглед горното правилно приходните органи са приели за доказан и осъществен и този елемент /плащането е извършено недобросъвестно/ от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК.

По отношение на четвъртата и петата предпоставки по чл. 19, ал. 2 от ДОПК следва да се съобрази, че причинно-следствената връзка представлява обусловеност на несъбираемостта на публичните задължения като пряка последица от действията, с които преднамерено е намалено имуществото на задълженото лице. Константно се възприема в съдебната практика на ВАС и на регионалните административни съдилища, че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. Следва да е налице волево недобросъвестно поведение на субекта, което цели пряко вреда към фиска, при знание, че с това поведение ще доведе до невъзможността да се събират публични задължения. Тоест извършените действия по разпореждане следва да бъдат пряка причина за несъбирането на задълженията. В този смисъл е от значение имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК преди и след твърдяното недобросъвестно поведение. По делото не се представиха доказателства тези разходи да са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност. Решението единствено на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши действия, представляващи скрито разпределение на печалбата. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения, освен действията на управителя. В.Д. несъмнено е знаел за наличието на вече изискуеми публични задължения към моментите на извършване на намаляващите имуществото на дружеството действия.

Налице е и последната предпоставка за ангажиране на отговорността на управителя по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно: в резултат на извършеното плащане не са погасени задължения за данъци на главното задължено лице. От събраните в хода на ревизията доказателства се установи, че от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна са предприети мерки за обезпечаване на задълженията на дружеството – образувано е ИД № *********/2017 г. за събирането им, изпратено е съобщение за доброволно изпълнение и са наложени обезпечителни мерки – запор върху постъпленията по банкови сметки на дружеството. Установено е, че дружеството не притежава активи, движими и недвижими вещи, а единствената сума, постъпила по изпълнителното дело, е в размер на 10 лева като същата е разпределена с Разпореждане № С22003-125-0174890/20.06.2022 г. на публичния изпълнител. Задълженията по образуваното изпълнително дело в общ размер на 40 094,54 лева /главници и лихви/ са приети за несъбираеми и с Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК, изх. № С220003-035- 0275685/30.06.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна същото е прекратено.

Съвкупната преценка на специфичните за разглеждания казус обстоятелства – целенасочено във времето поведение по теглене на парични средства от банковите сметки на главното задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, отчуждаване на дружествените дялове по номинална стойност, непредставянето на счетоводна и финансова документация от В.Д., както и предприетите действия от страна на приходната администрация за принудително събиране на задълженията от основния длъжник и невъзможността същите да бъдат събрани по причина, че дружеството не разполага с имущество, което да послужи за принудително изпълнение, обосновава краен извод за поведение на управителя, което е единствената причина за несъбираемост на установените на дружеството публичните вземания. Следователно в случая са налице всички кумулативно необходими предпоставки на фактическия състав за ангажиране отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 2, предложение първо от ДОПК /в редакцията, действаща към процесните данъчни периоди – изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./.

Според нормата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК /редакцията, изм. – ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ обхватът на предвидената в нея юридическа отговорност е точно дефиниран – до размера на извършените плащания, съответно да размера на намалението на имуществото. В конкретния случай размерът на извършените плащания е 202 898,10 лева. Задълженията на дружеството, които с оспорения по съдебен ред РА са установени спрямо Д., са в по-малък размер /30 729,80 лева/, т.е. при правилно приложение на материалния данъчен закон органите на приходната администрация са приложили по-благоприятен за ревизираното лице подход, определяйки неговата данъчна тежест само до размера на непогасените задължения за данъци на „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/.

Задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК изрично е посочена като отговорност на трето лице и за нея са приложими разпоредбите на чл. 16, ал. 1 – 3 от ДОПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 7/2019 г. на ВАС, задължително за органите на съдебната власт по силата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, съгласно което отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на третото задължено лице включва установеното задължение за лихви на главния длъжник. В същия смисъл е и решение от 13 октомври 2022 година по дело С-1/21 на Съда на Европейския съюз, съгласно което член 273 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда инструмент на солидарната отговорност като описания в точка 1 от диспозитива на настоящото решение, който обхваща и лихвите за просрочие, които юридическото лице дължи поради неплащането на данъка върху добавената стойност в императивните срокове, установени в разпоредбите на тази директива, в резултат на недобросъвестно извършените действия на посоченото за солидарно отговорно лице.

Предвид изложените съображения съдът намира, че оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, фактическите констатации в него кореспондират със събраните в хода на ревизията доказателства, поради което жалбата срещу него следва изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на правния спор, предвид своевременно направеното искане и осъществената защита, в полза на ответната страна, на основание чл. 161, ал. 1, изречение второ и трето от ДОПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху обжалвания материален интерес /30 729,80 лева/ в размер на 3 108,38 лева, които подателят на жалбата следва да бъде осъден да заплати.

Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, Административен съд – Варна, Втори състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, против Ревизионен акт № Р-03000322007474-091-001/18.04.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 117/06.07.2023 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на В.Д.Д. по чл. 19 от ДОПК за непогасени задължения на „Брик.БГ“ ООД /с предишно наименование „Брик.БГ“ ЕООД/, с ЕИК *********, както следва:

1. Отговорност за корпоративен данък за д.п.2016 г. в размер на 1 161,47 лева – главница, и 722,98 лева – лихви;

2. Отговорност за данък добавена стойност /ДДС/ за д.п.м.06.2017 г. в размер на 5 849,99 лева – главница, и 3 444,16 лева – лихви, за д.п.м.07.2017 г. в размер на 3 296,10 лева – главница, и 1 912,18 лева – лихви, за д.п.м.08.2017 г. в размер на 8 497,96 лева – главница, и 4 856,78 лева – лихви, и за д.п.м.09.2017 г. в размер на 632,38 лева – главница, и 355,80 лева – лихви.

ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 3 108,38 лева /три хиляди сто и осем лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България по реда на АПК в 14-дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия: