Р Е Ш Е Н И Е
№.............
Гр. София, 07.01.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав в публично заседание на двадесет
и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от
съдия Кордоловска гр. дело № 542 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 514912 от 24.10.2018
г. по гр.дело № 75137/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, съдът е отхвърлил
изцяло
предявените от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, с
предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК ******, представлявано
от Н.Н., със седалище и адрес на управление:***, срещу О.К.И., ЕГН **********,***, иск
с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ
- за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 6 347.40 евро (шест хиляди триста четиридесет и седем евро
и четиридесет евроцента), представляваща неизплатена
главница по запис на заповед от 17.04.2008 г., ведно със законната лихва от
13.05.2013 г. до окончателното й изплащане, като неоснователен. С решението
съдът е осъдил ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“
ООД, ЕИК ****** да заплати на О.К.И., ЕГН **********, сумата от 430
(четиристотин и тридесет) лева за разноски за депозити за вещи лица в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и да заплати на Кирил И.
Кирилов с адрес: ***9, за адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА сумата
от 902.43 лв. (деветстотин и два лева и четиридесет и три стотинки).
Недоволен от решението, с което установителният иск при
квалификацията на чл.422 от ГПК вр.чл. 535
от ТЗ вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 463 от ТЗ е охвърлен, е останал ищецът Х.А.Р.А.Б.“ ООД, с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК ******, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва при твърдения, че решението е неправилно,
незаканосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила. По-конкретно въззивинкът пъддържа, че вземането по
процесният запис на заповед, по който претендира да е кредитор, не е погасено
по давност. Искането му към въззивната инстанция е да отмени обжалваното
решение и уважи предявения установителен иск.
Въззиваемата страна – О.К.И. в срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира
писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно
изложени съображения.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната
жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Обжалваното решение е издадено от
надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му
от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалвата му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение е
допустимо. Същото е и правилно като краен резултат. Във връзка с доводите по
жалбата следва да се добави следното:
Предявения пред първоинстанционният
съд иск е установителен при правна квалификация чл. 415 вр. чл. 422 ГПК за
признаване на установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сумата
по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 10.06.2013 г. по ч.гр.д.№ 20436/2013 г. по описа на
СРС, ІІ ГО, 120 състав.
Производството се развива след постъпване по реда на чл. 414,
ал. 2 от ГПК на възражение от ответника против издадената в полза на ищеца
заповед за изпълнение и предвид разпоредбата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК за
ищеца е налице интерес от търсената защита и производството се явява
процесуално допустимо.
Правото си на кредитор на спорното вземане ищцовото дружество
извлича от представения по делото Запис на заповед от 01.04.2008 г. Настоящият
състав приема, че процесният запис на заповед
съдържа законоустановените в
разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити – издаден е на 01.40.2008
г. от О.К.И., по който
издателят се е задължил неотменимо и безусловно да плати на 01.05.2010 г. на „Х.А.-А.-А.“ ООД /сега с
наименование „Х.А.Р.А.Б." ООД/ сумата 6 347.40 евро, платима при
Ситибанк АД. Чл. 535, т. 3 от ТЗ
предвижда, че записът на заповед следва да съдържа “падеж”, който се определя
съгласно чл. 486 от ТЗ, приложим съответно и за записа на заповед, по силата на
чл. 537 от ТЗ. В разпоредбата на чл. 486, ал. 1 от ТЗ са посочени начините на определяне на падежа, а именно – на
предявяване, на определен срок след предявяването, на определен срок след
издаването, на определен ден. В случая падежа е на определен ден – 01.05.2010
г. Що
се касае за мястото
на плащане, Търговският закон е предвидил в чл. 536, ал. 3, че ако не е
уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за
местожителство на издателя. Върху записа на заповед липсва отбелязване сумата
да е платена. Съдът приема и че процесния запис на
заповед е действителен и е породил валидно менителнично задължение за сумата от 5 185.68 евро. Същият
представлява редовен от външна страна документ, който съдържа всички реквизити
на чл. 535 ТЗ, издаден е от ответника във връзка с каузалното правоотношение – като
обезпечение на задължения на ответника по Договор
за финасов лизинг № ********* с предмет предоставяне от Лизингодателя - ищец по делото на Лизингополучателя - ответник по
делото - един брой автомобил „Мерцедес С
200 К Авангард“ при условията на финансов лизинг със срок на договора 60
месеца, считано от датата на първата дължима лизингова вноска, съгласно
актуалния погасителен план, при обща стойност на автомобила 38 213.36 евро. Към
договора за финансов лизинг е приложена и записка, подписана от страните, че
същият се обезпечава и със Записи на заповеди, издадени от ответника О.К.И. и
авалирани от същия, наред с
останалите обезпечения, като не е посочено колко броя записи на заповед са
издадени за обезпечаване на договора. Следователно по делото не е спорно, че процесният
договор за лизинг е обезпечен със записи на заповед, издадени от ответника. Настоящият
въззивен състав споделя извода на СРС, че, следва да се приеме, че процесния
запис на заповед е бил издаден именно за обезпечаване на вземане по договора за
финансов лизинг № ********* Между страните не се спори, че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора за финансов лизинг, като е купил
и предоставил за ползване на ответника описания в договора за лизинг автомобил „Мерцедес С 200 К Авангард“.
По
делото не е спорно и че с Протокол за доброволно предаване на лизингов обект от
11.05.2011 г., ответникът О.К.И.
е предал на ищеца лизингодател лизинговата
вещ, предмет на процесния договор за финансов лизинг, заедно с всички прилежащи
към него документи, комплект ключове, оборудване и окомплектоване. В самия
протокол е посочено, че във връзка с връщането на автомобила, за
лизингополучателя е налице задължение за заплащане на такса и разноски,
определени съгласно Общите условия към договора за финансов лизинг. Видно
от Общите условия, представени от ищеца, т.4.4. от същите, при връщане на
лизингованата вещ, лизингополучателят дължи такса в размер на 3 000 лв. без ДДС
на лизингодателя, в случай, че преместването на лизингованата вещ до мястото,
посочено от лизингодателя за предаване е извършено за сметка и на риск на
лизингодателя. Предвидено е също, че при забавяне на прехвърлянето на
лизингованата вещ по вина на лизингополучателя, той дължи лизинговите вноски,
изчислени за периода на забавянето.
Допусната е Съдебно-счетрводна експертиза, изслушана и приета по делото като
компетентно изготвена, която установява, че размерът на неплатени задължения по договора за финансов лизинг към
датата на падежа - 01.05.2010 г. възлиза на 3 535.35 лв., към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на 13.05.2013 г. - 18 615.88 лв., а
към датата на изготвяне на експертизата на 20.04.2017 г. - 18 615.88 лв. На
16.02.2011 г. На 16.02.2011 г. ответникът е
внесъл сума от 2000 лв., с която е погасил вземания по фактури от месец март,
април и май 2010 г., подробно описани в експертизата. Експертизата е
установила, че по
договора за финансов лизинг е заплатена сума в общ размер на 48 773.28 лв. за
периода 18.04.2008 г. - 16.02.2011 г.
Допусната и
изолушана е по делото и Съдебна
автотехническа експертиза, която
установява, че действителната
пазарна стойност на автомобила, предмет на лизинговия договор, към датата на връщането от лизингополучателя на лизингодателя -
11.05.2011 г. възлиза на 39 653 лв.
Настоящият
въззивен състав не споделя становището на СРС, че вземането на ищеца по
процесния менителничен докумен е погасено по давност поради изтичането на
предвидената в чл.
531, ал. 1 от ТЗ погасителна давност за вземания, произтичащи от запис на заповед.
Претенцията не е погасена по давност, по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 537, ал. 1 във вр. с чл. 531, ал. 1 и чл. 538, ал. 1 от ТЗ исковете по записа на
заповед срещу издателя се погасяват с тригодишна давност от падежа. Процесният
запис на заповед е издаден от ответника О.К.И. в полза на ищеца Х.А.Р.А.Б.“ ООД, с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК ******
на 17.04.2008 г.,с падеж 01.05.2010 г. Тригодишната давност за
погасяване на правото на иск на ищеца срещу издателя за реализиране по съдебен
ред на вземането му по записа на заповед е започнала тече от 01.05.2010 г. и е
изтекла на първия работен ден от м.май 2013 г. - 07.05.2013 г. (01.05.2013 г.
Ден на труда, 02.05.2013 г. - обявен за почивен, отработващ се на 11.05.2013
г., 03.05.2013 г. Велики Петък, 04.05.2013 г., събота, неприсъствен ден,
05.05.2013 г.Великден, 06.05.2013 г. - Гегьовден, като в течение на този срок
ищецън е предприел действия, които по смисъла на чл. 116 б. "б.
" и б. "в" от ЗЗД, водят до прекъсване на давността, тъй
като Заявлението за издаване на издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е подадено по пощата на 07.05.2013 г. преди изтичането на тригодишния срок
от падежа на вземането по ценната
книга.
Настоящият въззивен състав приема крайния
извод на СРС за неоснователност на установителният иск при квалификацията на чл.
422 вр. чл. 415 ГПК във връзка с чл. 538, ал. 1 от ТЗ - по делото беспорно се установи, че вземането по
записа на заповед е обвързано с каузално правоотношение, като обезпечава
договор за финансов лизинг, обсъден по-горе в мотивите на настоящото решение,
като ответникът е изплатил голяма част от дължимите вноски по обезпеченото
вземане - съгласно приетата и неоспорена от страните ССчЕ по процеснита
каузална сделка ответникът е платил суми в общ размер от 48 773.28 лв. за
периода 18.04.2008 г. - 16.02.2011 г. при общо дължима сума, съгласно
погасителния
план, приложен на л. 74 от делото на СРС в размер на 36 918.14 евро към
30.04.2013 г. От друга страна, ответникът е върнал лизингованата вещ на
11.05.2011 г., което е отразено с приемо-предавателен протокол, подписан от
двете страни, същият е приет от представител на ищцовото дружество без
забележки. Остатъчната стойност на лизингования автомобил към датата на
връщането му на лизингодателя на 11.05.2011 г. възлиза на 39 653 лв., което е установено от САТЕ, която съдът кредитира
изцяло като неоспорена от страните. Общата сума от заплатените от ответника суми
и от остатъчната стойност на върнатия лизингован автомобил възлиза на 88 426.28 лв. при задължение по процесния договор за финансов лизинг в
общ размер на 72 205.61 лв.(равностойност на 36 918.14 евро пофиксинга на
БНБ).
По
изложените мотиви и в упражнение на правомощията си по чл. 271 от ГПК
въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в настоящото
произвоство разноски в размер на 1 000 лв., платено възнаграждение за един
адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2019 г., като
съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на въззивника по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като взе
предвид като съобрази действителната
правна и фактическа сложност на делото, както и Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адв.възнаграждения.
Така мотивиран
Софийски градски съд,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 514912 от 24.10.2018 г. по гр.дело № 75137/2016
г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА
„Х.А.Р.А.Б.“
ООД, с предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК ****** представлявано от Н.Н.,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.К.И., ЕГН ********** с
адрес *** сумата 1 000 лв., платено възнаграждение за един адвокат, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 15.11.2019 г.,
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.