№ 56
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20225000500096 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „И. п.“ ЕООД – София чрез
процесуалния му представител адвокат С.М. против решение №
260190/12.08.2021 г., постановено по гр.д. № 12/2020 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението
е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата подробни
съображения, поради което моли съда да го отмени и да признае за
установено по отношение на него, че той не дължи на ЯН. Д. Д. сумата 135
000 лв. във връзка с издаден изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по в.гр.д. №
191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, както и сумата 18
736,78 лв. по издаден изпълнителен лист от 30.04.2015 г. от
Великотърновския окръжен съд поради това, че по изп.д. № 2014***0401933
по описа на ЧСИ М. П. с район на действие района на Софийски градски съд е
настъпила перемпция и впоследствие вземанията са погасени с петгодишна
погасителна давност върху правото за извършване на принудително
изпълнение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
1
Постъпила е и частна жалба от „И. п.“ ЕООД – София чрез
процесуалния му представител адвокат С.М. против определение №
260664/02.11.2021 г., постановено по същото гражданско дело, за което се
твърди, че е неправилно и се иска съдът да го отмени и да приеме, че той не
дължи на ответницата Я.Д. разноски в размер на 175,28 лв., от която 15 лв.
държавна такса за обжалване на определение № 235/25.02.2020 г. пред
Апелативен съд – Пловдив и 160,28 лв. разходи за гориво.
Въззиваемата ЯН. Д. Д. оспорва двете жалби като неоснователни и
недоказани, за което излага подробни мотиви и моли съда да ги отхвърли,
като потвърди обжалваните решение и определение като правилни.
Претендира разноски за въззивното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок против подлежащи на
обжалване съдебни актове от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от „И. п.“
ЕООД – София против ЯН. Д. Д. обективно съединени искове по чл. 439 от
ГПК. Ищецът твърди, че на 28.08.2014 г. по молба на взискателката Я.Д. и
въз основа на изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по невлязлото в сила
въззивно решение по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен съд -
Велико Търново е било образувано изп.д. № 2014***0401933 по описа на
ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски
съд за сумата 135 000 лв., но на него не му била връчена редовно покана за
доброволно изпълнение и той не бил уведомен за издадения изпълнителен
лист. Според ищеца изпълнителното дело било образувано
незаконосъобразно, тъй като към този момент никоя от страните не била
адресно регистрирана и нямала седалище в района на Софийски градски съд,
по това изпълнително дело в продължение на две години не били извършвани
изпълнителни действия, с които да бъде прекъсната погасителната давност и
настъпила перемпция по него на 28.08.2016 г., всички извършени действия
след този момент били незаконосъобразни и не можели да прекъсват
давността, която е изтекла към 17.07.2019 г., респ. към 28.08.2019 г., и
2
вземането било погасено на това основание. Твърди се, че давността не е
прекъсната с присъединяване на 03.02.2016 г. на вземането на взискателката
от 18 736,78 лв., представляващи разноски по воденото дело, за което също не
му била връчена покана за доброволно изпълнение, за това вземане
петгодишната погасителна давност изтекла на 18.02.2020 г., като е
ирелевантен фактът, че след погасяване на първото вземане по давност Я.Д.
изтеглила от ЧСИ М. П. изпълнителния лист и подала молба вх. №
13432/23.08.2019 г. по описа на ЧСИ Г. Д. с рег. № *** и с район на действие
района на Софийски градски съд, въз основа на която било образувано изп.д.
№ 2019***0400587 и по него било издадено удостоверение изх. №
12392/05.09.2019 г. с посочване, че то е образувано за заплащане на сумата
135 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2013 г. до
окончателното й изплащане, както и таксите и разноските по изпълнението.
Въз основа на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено на основание чл. 439 от ГПК, че „И. п.“ ЕООД не
дължи на ЯН. Д. Д. сумата 135 000 лв., присъдена с решение №
201/17.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на
Апелативен съд - Велико Търново, по което е издаден изпълнителен лист №
37/14.08.2014 г. и образувано изп.д. № 2014***041933 по описа на ЧСИ М. П.
с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд, както и
присъединената с молба от 03.02.2016 г. сума в размер на 18 736,78 лв. по
определение № 248/18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 176/2015 г. на
Върховния касационен съд - IV г.о., поради погасяването им по давност.
Претендира направените по делото разноски.
Ответницата ЯН. Д. Д. оспорва исковете. Твърди, че по отношение
съществуването на вземането от 135 000 лв., респ. погасяването му по
давност, в Окръжен съд – Стара Загора има висящо дело между същите
страни, на същото основание и за същото искане под № 79/2019 г., което не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което моли съда да прекрати
производството по делото в тази част. Ако съдът не възприеме становището
й, счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли да бъдат
отхвърлени, тъй като не е настъпила перемпция по изп.д. 2014***041933 по
описа на ЧСИ М. П. и вземанията й не са погасени по давност, доколкото в
изпълнителното дело взискателят своевременно е депозирал молби за
извършване на изпълнителни действия, такива са били извършвани от
3
съдебния изпълнител в периоди, по-кратки от две години, а с молбата за
образуване на изпълнителното дело тя е възложила на съдебния изпълнител
да извършва проучване на имущественото състояние на длъжника и да
предприема определени от него действия по изпълнение, каквито били
извършени - на 29.08.2014 г. били изпратени запорни съобщения до „Б. П. Б.“
АД, „Ц.“ АД, „Б.“ АД и „К.б.“ АД за налагане на запор върху сметките на
ищеца в посочените банки, като от последната бил върнат отговор за налагане
на запора и с това действие била прекъсната давността; впоследствие на
03.02.2016 г. Я.Д. поискала присъединяване за събиране по изпълнителното
дело на допълнително вземане и отново възложила на ЧСИ предприемане на
изпълнителни действия по негова преценка за събиране на вземането, с което
отново прекъснала давността, на 30.04.2015 г. предявила иск за обявяване за
недействителна спрямо нея на сделка за отчуждаване на притежавани от
ищеца дялове от „Т. к. ****“ ЕООД, искът бил уважен и според нея с това
също е прекъснала давността, като тя не е изтекла до момента на предявяване
на исковете. Претендира разноски.
С решение № 260190/12.08.2021 г., постановено по гр.д. № 12/2020 г.
по описа на Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с., са отхвърлени
предявените от „И. п.“ ЕООД – София против ЯН. Д. Д. обективно съединени
искове за признаване за установено, че ищецът не дължи като погасени по
давност на ответницата сумата 135 000 лв., присъдена с решение №
201/17.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на
Апелативен съд - Велико Търново, по което е издаден изпълнителен лист №
37/14.08.2014 г. и образувано изп.д. № 2014***041933 по описа на ЧСИ М. П.
с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд, както и
присъединената с молба от 03.02.2016 г. сума в размер на 18 736,78 лв. по
определение № 248/18.02.2020 г., постановено по гр.д. № 176/2015 г. на
Върховния касационен съд - IV г.о., като „И. п.“ ЕООД – София е осъдено да
заплати на ЯН. Д. Д. 175,28 лв. направени по делото разноски.
С определение № 260664/02.11.2021 г., постановено по същото
гражданско дело, е оставена без уважение молбата на „И. п.“ ЕООД – София
по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта
му за разноските като неоснователна и недоказана.
Двата съдебни акта /решението и определението/ са обжалвани от
4
ищеца, като те са предмет на въззивното производство изцяло.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не
се установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответницата за
недопустимост на иска по чл. 439 от ГПК за сумата 135 000 лв. поради това,
че между същите страни, на същото основание и за същото искане е налице
друго гражданско дело, водещо до прекратяване на настоящото като по-късно
заведено на основание чл. 126 от ГПК.
Действително от представените по делото писмени доказателства и
отразеното в доклада на първоинстанционния съд по чл. 146 от ГПК в
съдебно заседание на 18.01.2021 г. въз основа на извършена от него служебна
справка е установено, че на 02.07.2019 г. в Окръжен съд – Стара Загора е било
образувано гр.д. № 79/2019 г. по предявен от „И. п.“ ЕООД – София против
ЯН. Д. Д. иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответницата поради погасяване по давност на сумата 135 000 лв. по
изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на
Великотърновския апелативен съд, по който е образувано изп.д. №
2014***041933 по описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие
района на Софийски градски съд.
От отразеното в доклада на окръжния съд и извършена от настоящия
състав служебна справка в информационната програма на Пловдивския
апелативен съд се установява също, че с влязло в сила определение от
съдебно заседание на 20.02.2020 г. производството по това дело е прекратено,
впоследствие между страните е имало спор само относно дължимостта на
разноските в производството, а относно прекратяването на предходното
производство не се спори към настоящия момент между страните, поради
което съдът приема, че решението на окръжния съд е допустимо в тази
част.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в
жалбата фактически констатации и на изрично въведените в жалбата
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
5
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва
изпълнението, предявявайки иск, като се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
По делото е безспорно, че въз основа на невлязлото в сила въззивно
решение № 201/17.07.2014 г. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на
Великотърновския апелативен съд на 14.08.2014 г. е издаден изпълнителен
лист, с който „И. п.“ ЕООД – София е осъдено да заплати на ЯН. Д. Д. 135 000
лв., представляваща сума, с която „И. п.“ ЕООД неоснователно се е
обогатило, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.06.2013 г.
до окончателното й изплащане. Това решение е влязло в сила на 18.02.2015 г.,
когато с определение № 248 от същата дата, постановено по гр.д. № 176/2015
г. по описа на Върховния касационен съд – ІV г.о., въззивното решение не е
допуснато до касационно обжалване.
По молба на взискателката и въз основа на посочения изпълнителен
лист на 28.08.2014 г. е образувано изп.д. № 2014***0401933 по описа на ЧСИ
М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски градски съд.
От приложеното копие на това изпълнително дело е видно, че с
молбата за образуване на делото Д. е оправомощила частния съдебен
изпълнител да предприеме необходимите действия съгласно чл. 18 от ЗЧСИ,
включително да извърши цялостно проучване на имотното състояние на
длъжника, както и да налага възбрани върху откритите негови недвижими
имоти и запори върху откритото движимо имущество и банкови сметки, за
което е заплатила и изискуемите такси по ТЗРЗЧСИ.
На 29.08.2014 г. на „И. п.“ ЕООД е изпратена покана за доброволно
изпълнение с препоръчано писмо, но то е върнато като непотърсено.
Настоящият състав намира за ирелевантно по спора дали поканата за
доброволно изпълнение е връчена редовно на длъжника, тъй като с това
действие на съдебния изпълнител не се прекъсва погасителната давност,
доколкото то се извършва по силата на чл. 428, ал. 1 от ГПК, без искане на
взискателя, и не може да доведе директно до неговото удовлетворяване,
поради което фактът дали е връчена редовно или не поканата за доброволно
изпълнение не се отразява пряко на основния спорен въпрос по делото.
На 29.08.2014 г. е наложен запор на всички сметки на длъжника „И. п.“
6
ЕООД в „Ц.“ АД, „Б. П. Б.“ АД, „Б.“ АД, „У. Б.“ АД, „П.“ АД, „К.“ АД, като
няма данни в някоя от посочените банки длъжникът да е имал средства.
С разпореждане от 03.02.2016 г. на съдебния изпълнител и въз основа
на молба на Я.Д. и изпълнителен лист от 30.04.2015 г. по гр.д. № 807/2013 г.
по описа на Великотърновския окръжен съд е присъединено по реда на чл.
456 от ГПК вземане на взискателя в общ размер на 18 736,78 лв.,
представляващо разноски по водене на делото пред трите инстанции, от които
10 396,78 лв. пред първоинстанционния съд, 1 340 лв. за въззивното и 7 000
лв. за касационното производство. Изпратената покана за доброволно
изпълнение не е получена от длъжника.
На 27.04.2016 г. и на 06.01.2017 г. са подадени молби от Я.Д. за
извършване на действия за цялостното проучване на имущественото
състояние на длъжника, включително справка за наличие на ДДС обороти и
за налагане на запори и възбрани върху откритото му движимо и недвижимо
имущество и банкови сметки, като с разпореждания от 27.04.2016 г. и
06.01.2017 г. съдебният изпълнител е разпоредил извършване на поисканите
действия след заплащане на дължимата такса, а впоследствие не са изпратени
запорни съобщения.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 07.06.2017 г. е наложен
запор върху всички сметки на длъжника в „Б. Д.“ ЕАД и „К.“ АД, както и
върху вземанията на длъжника от „Т. и. ****“ ЕООД – Велико Търново, „Т. к.
2***“ ЕООД – Велико Търново и „Зх-В.Т.“ ЕООД – Велико Търново, като са
изпратени запорни съобщения до третите задължени лица.
На 29.06.2017 г. и на 01.09.2017 г. са постъпили молби от Я.Д. с искане
за налагане на възбрана върху два недвижими имота на длъжника в гр. Б. и за
извършване на справка в НАП относно дневниците на покупките и
продажбите по ДДС и налагане на запор върху вземанията на длъжника от „Т.
и. ****“ ЕООД – Велико Търново, „Т. к. 2***“ ЕООД – Велико Търново и
„Зх-В.Т.“ ЕООД – Велико Търново, като справката е изискана и запорите са
наложени.
По искане на взискателя от 26.03.2018 г. е наложен запор на
вземанията на длъжника от Д. Й. М., последната с молба от 30.03.2018 г. е
признала за основателно вземането, върху което се налага запор, до размер от
112,92 лв., какъвто е размерът на задължението й, като тя е извършила
7
плащане на тази сума на 29.03.2018 г. За събирането на това вземане е било
образувано изп.д. № 2018***0400581 по описа на ЧСИ Д. К. - С. с рег. № ***
и с район на действие района на Окръжен съд – Велико Търново с взискател
„И. п.“ ЕООД и длъжник Д. Й. М..
С молба от 23.05.2018 г. взискателката е поискала да бъде наложена
възбрана на недвижим имот - сграда с идентификатор *********** по КККР
на гр. Б..
С молба от 12.11.2018 г. Я.Д. е поискала да бъде насочено
изпълнението върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на „Т. к.
****“ ЕООД, като бъде връчено на „Т. к. ****“ ЕООД волеизявление по реда
на чл. 517, ал. 3 от ГПК за прекратяване на участието в дружеството на
съдружника „И. п.“ ЕООД, което е направено с писмо от 29.01.2019 г. на
съдебния изпълнител.
По искане на длъжника и въз основа на обезпечителна заповед от
04.07.2019 г. по гр.д. № 79/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора
изпълнителното производство е спряно с разпореждане на съдебния
изпълнител от 05.07.2019 г.
На 23.08.2019 г. Я.Д. е поискала да й бъде върнат оригиналът на
издадения в нейна полза изпълнителен лист от 14.08.2014 г. по в.гр.д. №
191/2014 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като след
получаването му е образувала изп.д. № 2019***0400587 по описа на ЧСИ Г.
Д. с рег. №*** и с район на действие района на Софийски градски съд, по
което са извършени изпълнителни действия /на 28.08.2019 г. по искане на
взискателя е наложен запор върху вземанията на „И. п.“ ЕООД, включително
наети банкови касети и сейфове, в „Б. П. Б.“ АД и запор върху 96 670
дружествени дяла от капитала на „Т. к. 2***“ ЕООД/, делото е спряно въз
основа на обезпечителна заповед от 15.11.2019 г. по гр.д. № 79/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора и с разпореждане на съдебния
изпълнител от 22.11.2019 г., впоследствие обезпечителната заповед е
обезсилена, но е издадена нова обезпечителна заповед от 25.02.2020 г. по гр.д.
№ 12/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и изпълнителното
производство отново е спряно.
С молба от 09.09.2019 г. Я.Д. е поискала да бъде присъединена по реда
на чл. 456, ал. 1 от ГПК като взискател по изп.д. № 2014***0401933 по описа
8
на ЧСИ М. П. въз основа на удостоверение от ЧСИ Г. Д., която молба е
уважена с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.09.2019 г.
С молба от 18.10.2019 г. Д. е поискала съдебният изпълнител да
предприеме действия за събиране на вземането от внесената от „И. п.“ ЕООД
гаранция по гр.д. № 79/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в
размер на 7 270 лв.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 22.11.2019 г. и въз основа
на обезпечителна заповед от 14.11.2019 г. по гр.д. № 79/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора е спряно изпълнителното производство,
възобновено на 14.02.2020 г. след обезсилване на обезпечителната заповед и
отново спряно с разпореждане на съдебния изпълнител от 27.02.2020 г. и въз
основа на обезпечителна заповед от 25.02.2020 г. по гр.д. № 12/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Стара Загора.
Фактът, че „И. п.“ ЕООД е имало разплащателни сметки в „Б. П. Б.“
АД и в „Ю. Б.“ АД, открити за кратки интервали от време /от седмица до
месец и половина/ периода от 02.02.2017 г. до 04.11.2019 г. и закрити в
периода от 15.03.2017 г. до 11.11.2019 г., се установява от Справка за банкови
сметки и сейфове на юридическо лице от 25.11.2019 г. /л. 289 от
изпълнителното дело/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за това, че
изпълнителното дело е образувано незаконосъобразно от ЧСИ П., тъй като
към този момент взискателят и длъжникът не са имали адрес, респ. седалище
в район на Софийски градски съд, а самият той не е имал открити сметки в
банките, на които е изпратено запорно съобщение.
В разпоредбата на чл. 427 от ГПК са предвидени различни критерии за
определяне на местната компетентност при образуване на изпълнителни дела,
един от които е местоизпълнението на задълженията за действие /т. 4/, като в
случая взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на
длъжника от трети лица – банкови институции, чието седалище е в София,
независимо от това дали по сметките на длъжника е имало средства, поради
което съдът намира, че е спазена местната подсъдност и изпълнителното дело
е образувано законосъобразно.
По отношение на това откога започва да тече погасителната давност:
9
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В правната теория и съдебната практика се приема, че изискуемостта
настъпва тогава, когато кредиторът може да иска от длъжника изпълнение на
задължението си, като при липса на доброволно такова той има възможност
да прибегне към държавна принуда, а за начален момент на изискуемостта се
приема настъпване на падежа на задължението.
Следователно изискуемостта на задължението за заплащане на сумата
135 000 лв., дължима на отпаднало основание, е настъпила в момента на
падежа на срочното задължение, откогато е започнала да тече погасителната
давност за вземането, прекъсната с предявяване на иска от Я.Д., по който е
образувано гр.д. № 807/2013 г. по описа на Великотърновския окръжен съд
/чл. 116, б. „б“ от ЗЗД/, но по времетраенето на съдебния процес относно
вземането тя не е текла /чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД/, т.е. едва след влизане в
сила на съдебното решение, т.е. 18.02.2015 г., когато е постановено
определение № 248/18.02.2015 г. по гр.д. № 176/2015 г., с което Върховният
касационен съд не е допуснал до касационно обжалване въззивното решение
на Великотърновския апелативен съд, давността е можела да започне да тече
отново.
Върху началния момент на погасителната давност не се отразява
фактът, че по реда на чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК в полза на кредитора е бил
издаден изпълнителен лист по невлязлото в сила осъдително въззивно
решение, с което на практика е допуснато предварително изпълнение на
решението, тъй като от една страна това не противоречи на цитираната
разпоредба на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД за периода, в който давност не тече,
а от друга, силата на пресъдено нещо, с която се установява съществуването и
изискуемостта на твърдяното от Д. вземане, и изпълнителната сила, с която то
може да се осъществи принудително, възникват неотменимо едва след
влизане в сила на съдебното решение.
Изложените правни изводи като краен резултат касаят и началния
момент на погасителната давност за вземането от 18 736,78 лв.,
представляващи разноски по водене на делото по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
още повече, че това вземане е правна последица от основателността на
предявения иск и изискуемостта му настъпва с влизане в сила на решението.
10
Следователно периодът, който трябва да бъде изследван в настоящото
производство, за да бъде даден отговор на въпроса дали двете вземания са
погасени по давност, е 18.02.2015 г. – 18.02.2020 г. и впоследствие до
последното съдебно заседание пред въззивната инстанция, докогато могат да
се събират доказателства за нововъзникнали факти по спора.
Според т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС /което е задължително за органите на съдебната власт – чл. 130, ал. 2
от ЗСВ/, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК /отм./,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
В мотивите си и в съответствие с разпоредбата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД
Върховният касационен съд приема, че по принцип погасителната давност се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие
за принудително изпълнение на вземането, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и
независимо от това дали съответното изпълнително действие е било
резултатно и от него са постъпили суми за удовлетворяване на кредитора,
като примерно са изброени следните изпълнителни действия: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица, като не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В подкрепа на извода, че не е необходимо извършеното действие от
съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е успешно, за да
11
се счита давността за прекъсната, е граматическото тълкуване на нормата на
чл. 116, б. „в“ от ГПК, в която е използвано съществителното „предприемане“
на изпълнителни действия, а не „извършване“, „реализиране“, „завършване“
или подобни синоними.
Противното би означавало да се отдаде приоритет на недобросъвестно
поведение на длъжника, който за известен период от време да скрие
притежаваното от него движимо имущество и парични средства с цел да
попречи на удовлетворяване на кредитора си и обективната невъзможност да
се извърши принудително изпълнение да доведе до перемпция в
изпълнителното производство, независимо от това, че взискателят е бил
активен.
Следователно юридическият факт, който прекъсва давността, е
искането на взискателя /с изключение на хипотезата, при която е налице
възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, когато такова искане за всяко
конкретно действие не е необходимо/, което е уважено от съдебния
изпълнител и действието е предприето, независимо какъв е резултатът от
него.
По делото е установено, че след образуване на изпълнителното
производство взискателката Д. многократно е подавала молби за извършване
на изпълнителни действия /на 29.08.2014 г. за налагане на запор на всички
сметки на длъжника в няколко конкретно посочени банки; на 03.02.2016 г. за
присъединяване на ново вземане по изпълнителното дело; на 09.06.2017 г. за
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и върху вземанията му
от трети лица; на 29.06.2017 г. и на 01.09.2017 г. за налагане на възбрана
върху два недвижими имота на длъжника в гр. Б. и запор върху вземанията му
от трети лица; на 26.03.2018 г. за налагане запор на вземането на длъжника от
друго трето лице; на 23.05.2018 г. за налагане на възбрана на недвижим имот
в гр. Б.; на 12.11.2018 г. за насочване изпълнението върху притежаваните от
длъжника дялове от капитала на „Т. к. ****“ ЕООД; на 18.10.2019 г. за
предприемане на действия за събиране на вземането от внесената от
длъжника гаранция в Окръжен съд – Стара Загора/, като всички искания са
били уважени от частния съдебен изпълнител и изпълнителните действия са
извършени.
По отношение на вземането от 135 000 лв. е налице прекъсване на
12
давността и с извършените по изп.д. № 2019***0400587 по описа на ЧСИ Г.
Д. изпълнителни действия на 28.08.2019 г. – налагане на запор върху
вземанията на длъжника в „Б. П. Б.“ АД и върху дружествени дяла от
капитала на „Т. к. 2***“ ЕООД, като и двете посочени изпълнителни дела са
били спрени на 22.11.2019 г. /с малко прекъсване след обезсилването на
първата обезпечителна заповед до издаване на втората/, т.е. след този момент
по тях не е можело да се извършват изпълнителни действия.
Следователно след образуване на изпълнителното производство в
релевантния по спора период взискателят не е бездействал, а дори напротив –
в неголеми интервали от време, по-кратки от 2 години, е отправял искания до
частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия за
събиране на вземанията си, които са били уважавани от съдебния изпълнител,
но взискателят не е бил удовлетворен поради липса на активи у длъжника, с
тези действия той многократно е прекъсвал давността, поради което не може
да се приеме, че в изпълнителното производство е настъпила перемпция,
която да доведе до прекратяване на същото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, респ. не е налице изтекла петгодишна давност, изискуема по чл. 117, ал.
2 от ЗЗД, водеща до погасяване на посочените две вземания на Д..
Неоснователно е възражението на ищеца, че изпълнителните действия
са извършени незаконосъобразно, доколкото взискателката не е внесла
необходимите разноски за това, тъй като за някои от тях е установено, че
дължимите такси по ТТЗЧСИ са платени, а за други такива доказателства
няма, но са извършени от частния съдебен изпълнител, като е въпрос на
уреждане на вътрешните отношения между него и взискателя тяхното
последващо плащане, но това не се отразява на законосъобразността на
извършените действия в изпълнителния процес.
Предвид изложената фактическа обстановка и изведените въз основа
на нея правни изводи съдът приема за установено, че ищецът не е установил
по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно
доказване, че вземанията от 135 000 лв. и 18 736,78 лв. са погасени по
давност, която е била прекъсвана многократно от взискателя в
изпълнителното производство чрез предприемане на действия за
принудително изпълнение, поради което исковете са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
13
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на решението на окръжния съд в частта за разноските, с
което „И. п.“ ЕООД е осъдено да заплати на Я.Д. 175,28 лв. разноски, от
които 15 лв. държавна такса за обжалване на определение № 235/25.02.2020 г.
пред Апелативен съд – Пловдив, 73,42 лв. транспортни разходи за участие в
съдебно заседание на 18.01.2021 г. и 86,86 лв. транспортни разходи за участие
в съдебно заседание на 15.03.2021 г.:
Съдът констатира, че с определение № 237/22.06.2020 г., постановено
по ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е оставена без
уважение частна жалба вх. № 3392/12.03.2020 г., подадена от ЯН. Д. Д.
против определение № 235/25.02.2020 г., постановено по гр.д. № 12/2020 г. на
Окръжен съд – Стара Загора, и ЯН. Д. Д. е осъдена да заплати на „И. п.“
ЕООД 300 лв. разноски във въззивното производство.
Доколкото частната жалба на Я.Д. е била оставена без уважение, а „И.
п.“ ЕООД с поведението си не е дал повод за завеждане на това дело, не
намира основание в закона /чл. 78 от ГПК/ искането на същата да й бъдат
присъдени разноски за ч.гр.д. № 262/2020 г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив по самото дело или в отделно производство, поради което това
искане следва да бъде оставено без уважение, а решението на окръжния съд
следва да бъде отменено в тази част.
По отношение на направените от ответницата разноски под форма на
транспортни разходи за явяване на процесуалния й представител адвокат Д.В.
в съдебно заседание на 18.01.2021 г. и на 15.03.2021 г., съдът намира, че по
принцип те са дължими, но по делото размерът на тези разходи е недоказан.
Безспорно е, че в тези две съдебни заседания адвокат В. се е явил за
осъществяване на правна помощ и процесуално представителство на Я.Д..
Към списъка за разноски по чл. 80 от ГПК са представени два касови бона за
заредено гориво /бензин Super 95H и съответно бензин А95/ за 73,42 лв. и
86,86 лв. Пред окръжния съд обаче не са били представени никакви
доказателства с какъв автомобил е извършено пътуването, какво гориво
ползва той, какъв е разходът му, какво е разстоянието между Стара Загора и
мястото, откъдето е тръгнал адвокат В., на какво се дължи разликата в
стойността на зареденото гориво на двете дати за краткия интервал от време,
14
свързан ли е този разход с явяването на адвокат В. в посочените съдебни
заседания, още повече предвид факта, че във второто заседание делото се е
разглеждало от 10,00 ч., а горивото е било заредено в 15,50 ч.
Предвид недоказаността на размера на извършените разноски и
невъзможността съдът да го предполага не следва да се присъждат и тези
разноски, а решението на окръжния съд следва да бъде отменено в тази част.
По отношение обжалваното определение от 02.11.2021 г., с което е
оставена без уважение молбата на „И. п.“ ЕООД за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските:
С оглед на факта, че с настоящото решение се отменя решението на
окръжния съд в частта за разноските, съдът намира, че следва да остави без
уважение частната жалба на „И. п.“ ЕООД, тъй като целеният с нея резултат
вече е постигнат.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата се дължат разноски,
като предвид направеното от ищеца възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и при съобразяване на фактическата
и правна сложност на делото и разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да
бъде осъден ищецът да заплати на ответницата разноски в размер на 6 386,50
лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от 5 322,10 лв. /от
които 4 230 лв. по първия иск, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и 1 092,10 лв. по втория иск, определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 4 от същата Наредба/, върху което е начислено ДДС съобразно § 2а от
същата Наредба.
По гореизложените съображения, касаещи искането за присъждане на
разноски, представляващи транспортни разходи в първоинстанционното
производство, и липсата на доказателства за размера на конкретно
извършените такива във въззивното производство /отчитайки и това, че
претендираните от страните по настоящото дело разходи за гориво за едно и
също разстояние са в почти двоен размер – 49,18 лв. от жалбоподателя срещу
90,30 лв. от ответницата/ и невъзможността съдът да определи точния им
размер тези разноски не следва да се присъждат.
Предвид гореизложените мотиви съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260190/12.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 12/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с., в
частта, в която са отхвърлени предявените от „И. п.“ ЕООД - София против
ЯН. Д. Д. обективно съединени искове, че „И. п.“ ЕООД не дължи на ЯН. Д.
Д. поради погасяването им по давност на сумата 135 000 лв., присъдена с
решение № 201/17.07.2014 г. по в.гр.д. № 191/2014 г. по описа на Апелативен
съд - Велико Търново, по което има издаден изпълнителен лист №
37/14.08.2014 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 2014***041933 по
описа на ЧСИ М. П. с рег. № *** и с район на действие района на Софийски
градски съд, и на сумата 18 736,78 лв. по определение № 248/18.02.2020 г.,
постановено по гр.д. № 176/2015 г. по описа на Върховния касационен съд -
ВКС IV г.о.
ОТМЕНЯ решение № 260190/12.08.2021 г., постановено по гр.д. №
12/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с., в частта, в
която „И. п.“ ЕООД - София е осъдено да заплати на ЯН. Д. Д. сумата 175,28
лв. /сто седемдесет и пет лева и двадесет и осем стотинки/ направените по
делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „И. п.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр. С., Ж. ****, със съдебен адрес: гр. С., бул. П. Е. №
**, ет. 1 /чрез адвокат С.М./ частна жалба вх. № 270036/23.11.2021 г. против
определение № 260664/02.11.2021 г., постановено по гр.д. № 12/2020 г. по
описа на Старозагорския окръжен съд – VІ гр.с.
ОСЪЖДА „И. п.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С.,
Ж. ****, със съдебен адрес: гр. С., бул. П. Е. № **, ет. 1 /чрез адвокат С.М./ да
заплати на ЯН. Д. Д. от гр. К., С. о., ул. С. № ***, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. Н. Г., № *, ет. *, оф. *, Адвокатско дружество „В. К.“
сумата 6 386,50 лв. /шест хиляди триста осемдесет и шест лева и петдесет
стотинки/, представляваща разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
16
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17