№ 13
гр. Ямбол , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500102 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Общински детски комплекс - Ямбол, подадена
чрез пълномощника адв.М.А. и по въззивна жалба на ЕЛ. К. ГЛ., подадена чрез
пълномощника адв.Я.Я. двете против Решение №458/10.12.2020 г., постановено по гр.д.
№2151/2020 г. на ЯРС.
С посоченото решение ЯРС е постановил следното: ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО
И ОТМЕНЯ уволнението извършено със Заповед №95/28.07.2020 г. на кмета на Община-
Ямбол, с която считано от 30.07.2020 г. е прекратено трудовото правоотношение с ЕЛ. К.
ГЛ., с ЕГН **********, с адрес гр.********** за заеманата длъжност „Директор на
Общински детски комплекс“ към Община-Ямбол, със седалище и адрес на управление
гр.Ямбол, ул.“Търговска“ №27, на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ -промяна в минималните
изисквания за изпълнение на длъжността; ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1, т.2
от КТ, ЕЛ. К. ГЛ. на заеманата от нея до уволнението й длъжност „Директор на Общински
детски комплекс“ към Община-Ямбол; ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във
връзка с чл.225, ал.1 КТ, Общински детски комплекс-Ямбол да заплати на ЕЛ. К. ГЛ. сумата
от 19 235,09 лв., съставляваща обезщетение за оставането и без работа вследствие на
незаконното й уволнението за периода 30.07.2020 г.-10.12.2020 г., ведно със законната лихва
върху сумата от предявяването на иска - 31.08.2020 г. до окончателното и изплащане, като
1
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата 19 235,09 лв. до предявения размер от 26 699,64
лв. и за периода от 11.12.2020 г. до 30.01.2021 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН; ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, Общински детски комплекс-Ямбол, да заплати на ЕЛ. К. ГЛ.
сумата от 762,50 лв. - съдебно – деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция;
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Общински детски комплекс - Ямбол да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 849,40 лв.; ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242,
ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му, касаеща присъденото
обезщетение за оставане без работа.
С Определение №142/26.03.2021 г., постановено в производство по чл.248 ГПК,
ЯРС е изменил постановеното решение в частта за разноските.
С въззивната жалба на Общински детски комплекс - Ямбол решението на ЯРС се
атакува изцяло с твърдения, че е незаконосъобразно, необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и съдебната практика. Изложени са подробни доводи за
необоснованост и незаконосъобразност на решението на ЯРС, в частта, с която е прието, че
уволнението на ищцата е незаконно, както и в частта на присъденото й обезщетение. Сочи
се, че в представената по делото служебна бележка за изплатено на ищцата възнаграждение
действително е посочена сумата от 4449,91 лв., но изрично е отразено, че в същата се
включват и обезщетения по чл.220 КТ - 1937 лв. и по чл.224 КТ - 744,30 лв., от което следва
извод, че БТВ на ищцата за месец юли е 1768,61 лв. Именно поради тази причина за
неправилен се сочи извода на ЯРС при определяне размера на обезщетението по чл.344,
ал.1, т.3 КТ. Иска се отмяна на атакуваното решение изцяло. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за двете инстанции.
По описаната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от ЕЛ. К. ГЛ., с който е
оспорена основателността й. Изложени са подробни съображения, въз основа на които е
направен извод за законосъобразност и правилност на атакуваното решение. По повод
оплакванията против отмяната на уволнението е заявено становище за тяхната
неоснователност. Иска се оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на
атакуваното решение. Заявена е претенция за присъждане на разноски за въззивната
инстанция.
С въззивната жалба на ЕЛ. К. ГЛ. решението на ЯРС се атакува в частта, с която е
отхвърлен иска й за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за разликата над сумата
19 235,09 лв. до предявения размер от 26 699,64 лв. или за сумата 7 464,55 лв. и за периода
от 11.12.2020 г. до 30.01.2021 г. Заявени са съображения, че иска е отхвърлен по причина, че
производството по делото е приключило преди изтичане на предвидения в закона 6-месечен
срок за присъждане на обезщетение, но независимо от това считат претенцията за
основателна за целия претендиран период. Иска се отмяна на решението в атакуваната част
и уважаване претенцията за обезщетение в пълен размер. Заявена е претенция за
присъждане на разноски за въззивната инстанция.
2
По описаната въззивна жалба е постъпил писмен отговор от Общински детски
комплекс - Ямбол, в който е оспорена основателността й. Преповторени са изложените във
ВЖ доводи за неправилност на първоинстанционното решение, в частта на присъденото, на
основание чл.344, ал.1 т.3 от КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ обезщетение. Иска се
отхвърляне на жалбата.
В о.с.з. въззивника - ищец ЕЛ. К. ГЛ. се явява лично и с адв.Я.Я., който поддържа
тяхната въззивна жалба и иска уважаването й, както и оспорва въззивната жалба на
насрещната страна и иска отхвърлянето й.
В о.с.з. въззивника - ответник ОДК - Ямбол, чрез пълномощника адв.М.А. поддържа
тяхната въззивна жалба и иска уважаването й, както и оспорва въззивната жалба на
насрещната страна и иска отхвърлянето й.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и видно от приложените трудов договор от 30.11.2016 г.
(озаглавен "споразумение) и допълнителни споразумения към него се установява, че от
01.12.2016 г. до уволнението си Е.Г. е работила по ТПО, възникнало след проведен конкурс,
като е заемала длъжността "Директор ОДК - Ямбол".
На 20.07.2020 г. на ищцата Г. е връчена длъжностна характеристика за длъжността
„Директор на ОДК", утвърдена от Зам.кмет на Община-Ямбол на същата дата - 20.07.2020
г., съгласно която са променени изискванията за заеманата длъжност, които в частност са:
т.1. Основни изисквания: образование - висше, завършена образователна степен -
бакалавър/магистър; Област на висше образование - "Изкуства", с професионално
направление "Музикално и танцово изкуство"; професионална квалификация - учител или
педагогическа правоспособност; т.2 Друга квалификация: владеене на чужд език. Съгласно
предходната длъжностна характеристика, утвърдена на 01.12.2016 г. и връчената на ищцата
на същата дата, към момента на спечеления от нея конкурс и сключен ТД, изискванията за
заемане длъжността „Директор на ОДК" са: 1. Образование - Висше; 2. Квалификационна
степен - "Магистър"; 3. Друга квалификация - владеене на чужд език. Друга разлика, освен
променените изисквания за образование и професионална квалификация за заемане на
длъжността в двете описани длъжностни характеристики няма.
С връчването на променената длъжностна характеристика и с писмо, изх.
№15416/20.07.2020 г., на ищцата е предоставен еднодневен срок за представяне на
документи, удостоверяващи съответствие с новите изисквания. В отговор, с писмо изх.
№136/21.07.2020 г. до Кмета на Община-Ямбол ищцата възразила, че не приема промените
в длъжностната характеристика за длъжността „Директор на Общински детски комплекс",
тъй като промените не отговаряли на нормативните изисквания на Наредба №15/22.07.2019
г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти на МОН, а заложените нови изисквания били с
3
дискриминационен характер и целели нейното уволнение.
Видно от приложена по делото Заповед №690/01.07.2020 г. на ищцата е било
разрешено ползване на 15 дни платен годишен отпуск за времето от 27.07. до 14.08.2020 г.,
включително. Със Заповед №921/28.07.2020 г. на Кмета на Община-Ямбол е прекратено
ползването на разрешения платен годишен отпуск на ищцата, считано от 28.07.2020 г., като
по делото няма данни заповедта да е връчена на лицето.
На 29.07.2020 г. на ищцата е връчено 30-дневно предизвестие за прекратяване на
ТПО, "във връзка с връчена нова длъжностна характеристика за длъжността „Директор на
Общински детски комплекс" и непредоставени документи, удостоверяващи съответствие с
новите изисквания". В предизвестието е посочено, че при неспазване на срока му, ще бъде
изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ.
На същата дата - 29.07.2020 г. на ищцата е връчена Заповед №95/28.07.2020 г. на
Кмета на Община - Ямбол, с която считано от датата, следваща датата на връчване или от
30.07.2020 г., е прекратено трудовото й правоотношение за заеманата длъжност „Директор
на ОДК-Ямбол". Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е посочено
"промяна в минималните изисквания за изпълнение на длъжността", а като правно
основание - чл.328, ал.1, т.11 КТ.
Не е спорно между страните, а и от представените диплома и свидетелства за
професионална квалификация се установява, че ищцата Г. има завършено висше
образование, магистър, специалност "Туризъм"; придобити професионални квалификации
"учител по туризъм" и "учител по английски език", както и придобита четвърта
професионално - квалификационна степен.
От служебна бележка, изх.№139/29.07.2020 г., издадена от ОДК – гр.Ямбол е видно,
че Е.Г. за месец юли 2020 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 4449,91
лв., в т.ч. 1937 лв. - обезщетение по чл.220 КТ и 744,30 лв. - обезщетение по чл.224 КТ. От
служебна бележка, изх.№138/29.07.2020 г., издадена от ОДК – гр.Ямбол е видно, че Е.Г. за
месец юни 2020 г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 1937 лв. От
представена в оригинал трудова книжка на ищцата Г. се установява, че същата не е
започнала работа по ТПО и до настоящия момент.
Горната фактическа обстановка въззивният съд приема за установена, на база
преценка на всички представени по делото доказателства. До същите фактически
констатации е достигнал и първоинстанционния съд, което налага извода, че решението му е
постановено при изяснена фактическа страна на спора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
И двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона
4
срок и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен
интерес от обжалването. Преценени по същество и двете въззивни жалби са частично
основателни.
Предявените пред първоинстанционния съд обективно съединени искове са с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява
главен иск по отношение на останалите искове - акцесорни по своя характер и от неговата
основателност зависи основателността на акцесорните искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.2 и 3
от КТ. Такава е и правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд.
За да прецени основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният съд
следва да извърши проверка налице ли са условията на чл.328, ал.1, т.11 от КТ, за да бъде
уволнена ищцата на това основание.
Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ предвижда възможност за работодателя да
прекрати с предизвестие трудовото правоотношение при промяна на изискванията за
изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. За да е
налице това основание за уволнение е необходимо да се установи какви са били
изискванията за изпълнение на длъжността, заемана от работника или служителя, в какво се
състои промяната на същите и отговаря ли съответното лице на новоустановените такива по
закон или от работодателя. Основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.11 от КТ ще бъде не
всяка промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, а само такава промяна, която е
обективно необходима.
На следващо място, е необходимо да се отбележи, че прекратяването на трудовия
договор на основание цитираната по-горе законова разпоредба е безвиновно. Обективният
характер предпоставя задължение за работодателя да мотивира заповедта за уволнение, т.е. в
нея да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за
прекратяване на ТПО. Това изискване за мотивиране е съществено, тъй като само в рамките
на изложените мотиви съдът може да извърши преценка за законност, като провери
съществуването на фактите от обективната действителност, както и правилното им
квалифициране.
Процесната заповед на първо място не е мотивирана. В нея е посочено единствено
законовото основание за прекратяване на ТПО на ищцата – чл.328, ал.1, т.11 от КТ, но не са
изложени мотивите на работодателя, т.е. конкретните данни, които са формирали волята му
за това. Визираните в заповедта причини за прекратяване на ТПО "промяна в минималните
изискванията за изпълнение на длъжността" сочат на правно основание по чл.328, ал.1, т.11
КТ. Същевременно, текстово е направено позоваване на новата длъжностна характеристика,
като от приложените по делото два броя длъжностни характеристики се установява, че
настъпилото изменение е единствено и само в изискванията за необходимото образование и
професионална квалификация за заемане на длъжността "Директор ОДК", в частност с
новата длъжностна характеристика е въведено изискване за висше образование - "Изкуства",
5
с професионално направление "Музикално и танцово изкуство", което от своя страна сочи
на правно основание по чл.328, ал.1, т.6 КТ. В задължителното за съдилищата ТР
№4/01.02.2021 г. на ВКС по т.д.№4/2017 г., ОСГК, в т.2 е прието, че основание за
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.11 КТ е промяната на всички
изисквания за заемане на длъжността, извън тези за образование и професионална
квалификация.
При изложеното до тук, фактическата липса на мотиви, съчетана с неправилно
посочена от работодателя правна квалификация на основанието за прекратяване на ТПО, е
довело до нарушаване правото на защита на ищцата.
На следващо място, по делото не е установено настъпилата промяна в изискванията
за необходимото образование и професионална квалификация за заемане на длъжността
"Директор ОДК" от какво е предизвикана и дали е била обективно необходима – правно
релевантен факт, който съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, е в тежестта за
доказване на ответника. По делото липсват доказателства, а и твърдения, новите изисквания
за длъжността да са били обусловени от промяна в характера на работата или от въвеждане
на нови задължения и отговорности за длъжността, които от своя страна да изискват и нови
компетентности. Напротив, както вече се посочи, от приложените по делото две длъжностни
характеристики се установява промяна единствено и само в изискванията за необходимото
образование и професионална квалификация за заемане на длъжността "Директор ОДК", при
запазване на всички останали параметри, в т.ч. основни задължения, отговорности, вземане
на решения, опит, умения и компетентност и т.н..
Всичко изложено до тук налага за въззивния съд извода, че предявеният иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението на Е.Г. за незаконно
и неговата отмяна е основателен и като такъв следва да бъде уважен. При това положение,
като основателни следва да бъдат уважени и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и
3 от КТ, поради уважаване на главния иск и предвид акцесорния им характер. В тази връзка
атакуваното решение, в частта с която исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 от
КТ са уважени е правилно и следва да бъде потвърдено.
Както вече се посочи по-горе първоинстанционния съд е уважил частично и иска на
Г. с пр.осн. чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като е присъдено обезщетение в размер на 19 235,09 лв. за
времето след незаконното уволнение до постановяване на първоинстанционното решение
или за периода 30.07.2020 г. - 10.12.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата над сумата 19
235,09 лв. до предявения размер от 26 699,64 лв. и за периода от 11.12.2020 г. до 30.01.2021
г.
С въззивната си жалба въззивника - ищец Г. претендира, на осн. чл.225, ал.1 КТ,
обезщетение за времето след 10.12.2020 г. (датата на постановяване на
първоинстанционното решение) до 30.01.2020 г. (датата, на която изтича 6-месечния срок по
чл.225, ал.1 от КТ). Въззивника - ответник от своя страна оспорва размера на присъденото
6
на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, в частност базата, върху която се изчислява това
обезщетение.
За да бъде основателен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ следва в производството да се
докаже освен незаконността на уволнението и факта на оставане без работа, причинната
връзка на този факт с уволнението, както и размера на претърпяната вреда, като тежестта за
доказване на всички тези обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, тежи
върху ищеца. В случая по делото се установи наличието на незаконно уволнение и не е
спорно оставането на ищцата без работа вследствие на него за период повече от шест месеца
към настоящия момент. Спорен по делото е въпроса относно това на каква база следва да се
изчисли дължимото на ищцата обезщетение на това основание.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Разпоредбата на чл.228, ал.1 КТ пък определя, че брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение.
По делото за установяване размера на БТВ на ищцата са налични две служебни
бележки. От първата служебна бележка, изх.№139/29.07.2020 г., издадена от ОДК –
гр.Ямбол, от която ищцата се силае да черпи права е видно, че за месец юли 2020 г. е
получила брутно възнаграждение в размер на 4449,91 лв., като в тази сума са включени:
1937 лв. - обезщетение по чл.220 КТ и 744,30 лв. - обезщетение по чл.224 КТ, т.е. след
приспадане на начислените и изплатени обезщетения се получава сума за БТВ за месец юли
в размер на 1768,61 лв. От другата служебна бележка, изх.№138/29.07.2020 г., издадена от
ОДК – гр.Ямбол е видно, че Е.Г. за месец юни 2020 г. е получила брутно възнаграждение в
размер на 1937 лв.
Според чл.17, ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата
в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл.228 КТ се
включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над
основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт,
с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които
имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл.259 КТ; 5. възнаграждението по реда на чл.266, ал.1 КТ; 6.
възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по
чл.267, ал.1 и 3 КТ; 7. възнаграждението по реда на чл.268, ал.2 и 3 КТ. В конкретния случай
и при съобразяване на цитираната разпоредба не може да бъде споделена тезата на ищцата,
че обезщетението й по чл.225, ал.1 КТ следва да бъде определено въз основа на цялата сума
7
от 4449,91 лв. по служебна бележка, изх.№139/29.07.2020 г., т.к. както вече се посочи в нея
са включени начислени и изплатени на ищцата обезщетения, които не са елемент от
брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.17 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Настоящия съд счита, че дължимото на ищцата
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането й без работа поради незаконното уволнение
следва да бъде изчислено въз основа на сумата 1937 лв. - БТВ за месец юни 2020 г. -
последния пълен отработен от ищцата месец. При изложеното дължимата на ищцата сума на
това основание е в размер на 11 622 лв., дължима за периода от 30.07.2020 г. до 30.01.2021 г.
С оглед на горното първоинстанционното решение в частта му по иска по чл.344, ал.1, т.3
КТ следва да се отмени за горницата над 11 622 лв. до размера на 19 235,09 лв. и
претенцията за посочената сума да се отхвърли, а в останалата част - да се потвърди
С оглед изхода на производството първоинстанционното решение следва да се
отмени и в частта, с която Общински детски комплекс - Ямбол е осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол държавна такса върху
уважените искове за горницата над 544,88 лв. до размера на 849,40 лв.
С оглед изхода на въззивното производство и предвид частичната основателност,
съответно частична неоснователност и на двете въззивни жалби, разноски не следва да
бъдат присъждани на никоя от страните в настоящото производство.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №458/10.12.2020 г., постановено по гр.д.№2151/2020 г. на ЯРС,
в частта с която на основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ Общински
детски комплекс-Ямбол е осъден да заплати на ЕЛ. К. ГЛ. обезщетение за оставането и без
работа вследствие на незаконното й уволнението за периода от 30.07.2020 г. до 30.01.2021 г.
за горницата над сумата от 11 622 лв. до размера на сумата от 19 235,09 лв. и отхвърля
претенцията в тази част.
ОТМЕНЯ Решение №458/10.12.2020 г., постановено по гр.д.№2151/2020 г. на ЯРС,
в частта му с която Общински детски комплекс - Ямбол е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Ямбол държавна такса върху
уважените искове за горницата над 544,88 лв. до размера на 849,40 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №458/10.12.2020 г., постановено по гр.д.№2151/2020 г.
на ЯРС в останалата част.
8
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9