Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 19.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети март през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Габриела Лазарова
при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№9934 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №112404 от 12.05.2019г.,
постановено по гр.дело №60854/2010г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в, е признато за
установено по отношение на Н. Н. К. и К.Н.М., че ищците Н.Е.К., В.Г.К. и Л.Г.К.
са собственици по наследство от Г.В.К. на имот с идентификатор
68124.401.45.1.1, представляващ АПАРТАМЕНТ №1 в гр.София, ул.“********, състоящ
се от 2 стаи, кухня, вестибюл, клозет и антре, със застроена площ от 67,50кв.м.,
при граници и съседи по нотариален акт: Б.Ж.Б., стълбище, източен калкан и
двор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- 68124.401.45.1.3, под обекта- 68124.401.45.1.18,
68124.401.45.1.16 и 68124.401.45.1.17, над обекта- 68124.401.45.1.4, заедно с
прилежащите му избено помещение, таванско помещение и съответните идеални части
от общите части на сграда №1, разположена в поземлен имот с площ 243кв.м. в
урбанизирана територия, предназначен за средно застрояване, с идентификатор
68124.401.45- УПИ 1-6, кв.30 по регулационния план, със съседни имоти с
идентификатори: 68124.401.333, 68124.401.66, 68124.401.46 и 68124.401.336, като
на основание чл.108 ЗС Н. Н. К. и К.Н.М. са осъдени да предадат на Н.Е.К., В.Г.К.
и Л.Г.К. владението на гореописания недвижим имот. Признато е за установено по
отношение на Н. Н. К., че ищците Н.Е.К., В.Г.К. и Л.Г.К. са собственици по
наследство от Г.В.К. ***, с площ от 14кв.м., в приземния етаж на жилищна сграда
с идентификатор 68134.401.92.3, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.401.92, като на основание чл.108 ЗС Н. Н. К. е осъдена да предаде на
владението на този недвижим имот. На основание чл.59, ал.1 ЗЗД Н. Н. К. е
осъдена да заплати на Н.Е.К., В.Г.К. и Л.Г.К. сумите от по 3550лв. и от по 3400
лева на всеки от тях, ведно със законните лихви върху тези суми от 13.12.2010г.
до окончателното изплащане- обезщетения за лишаване от ползването съответно на гореописаните
апартамент и магазин, за периода от 20.12.2005г. до 20.12.2010г. На основание
чл.59, ал.1 ЗЗД К.Н.М. е осъдена да заплати на Н.Е.К., В.Г.К. и Л.Г.К. сумите
от по 3550лв. на всеки от тях, ведно със законните лихви от 13.12.2010г. до
окончателното изплащане- обезщетения за лишаване от ползването на гореописания
апартамент за периода от 20.12.2005г. до 20.12.2010г. Ответниците са осъдени да
заплатят на ищците общо сумата 3027,83 лева
разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение са подадени в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивни жалби от ответниците К.Н.М. и конституирания на мястото на починалата
по време на процеса Н. Н. К.- А.Т.К.. Жалбоподателите поддържат, че с влязло в
сила решение на СРС по гр.д.№1492/2007г. било признато правото ноа собственост
на Н. К. върху процесния апартамент. Жалбоподателката К.М. придобила имота на
12.10.1998г., а исковата молба с която бил предявен установителен иск за
собственост срещу Н. К., не била вписана към 12.10.2008г., жалбоподателката не
била страна по гр.д.№1492/2007г. и разпитът и в качеството на свидетел по това
дело не означавал, че е запозната с предмета му. От 12.10.1998г.
жалбоподателката М. владеела необезпокоявано както апартамента, така и магазина
и придобила правото на собственост по давност. Заявява, че през периода от
20.12.2005г. до 20.12.2010г. не е ползвала апартамента и магазина, тъй като
живеела в САЩ. Претендират отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете
изцяло, както и присъждане на разноски.
Въззиваемите
ищци в подадения в срок отговор на въззивните жалби оспорват същите като неоснователна,
като излагат подробни съображения и молят обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно. Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на всички
необходими предпоставки за уважаване на предявените искове с правно основание
чл.108 от ЗС, а именно- правото на собственост на ищците и владеенето
(държането) на имотите без правно основание от ответниците. Правото на
собственост на наследодателя на ищците Г.В.К. върху процесните имоти е
установено с представеното по делото решение от 19.01.2001г. по
гр.д.№1492/1997г. на СРС, влязло в сила на 17.06.2010г., което има сила както спрямо
ищците по настоящото дело (като правоприемници на ищеца Г. К.), така и спрямо ответника
Н. К. и нейните правоприемници- ответниците в настоящото производство. Правото
на собственост върху процесния апартамент е прехвърлено на жалбоподателката К.М.
по време на процеса по горепосоченото гражданско дело (на 12.10.1998г.) и както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд съгласно чл.121, ал.З от ГПК(отм.)
постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за
недвижим имот (чл.114 от Закона за собствеността), и за придобиване на
собственост чрез добросъвестно владение (чл.78 от Закона за собствеността), когато
се отнася за движими вещи. Вписването на исковите молби за установяване право
на собственост обаче има само оповестително, не и оповестително- защитно
действие, а и не подлежаха на вписване до 01.01.2001г. Следователно и жалбоподателката
К.М. е обвързана от решението на СРС по гр.д.№1492/1997г. като частен
правоприемник на ответника в този процес. Упражняването на фактическа власт от ответниците
върху процесните имоти не се оспорва по делото и дори отново се заявява с
въззивната жалба, а се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Първоначалният ответник Н. К. е запазила право на ползване върху процесния
апартамент при прехвърлянето му на жалбоподателката М., а процесният магазин се
е отдавал под наем от Н. К. от името на К.М.. Тези обстоятелства са заявени и в
подадения отговор на исковата молба от ответниците. Не се установява от
доказателствата по делото наличието на правно основание за упражняваната от
ответниците фактическа власт върху процесните имоти, доколкото сключената между
тях на 12.10.1998г. сделка представлява разпореждане с чужда вещ, предвид
горепосоченото влязло в сила решение на СРС. Възражението на жалбоподателката М.
за изтекла в нейна полза придобивна давност е неоснователно, тъй като предявяването
на иска за собственост по горното дело е прекъснал давността както по отношение
на ответника по това дело Н. К., така и на нейните правоприемници за периода от
1997 до 17.06.2010г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на 13.12.2010г.
и давност не е възможно да е изтекла.
Налице са и всички кумулативно
изискуеми предпоставки за уважаване на предявените искове с правно основание чл.59,
ал.1 ЗЗД- обогатяване на ответниците и обедняване на ищците, произтичащи от
едни и същи факти, и липса на правно основание за обогатяването/обедняването.
Както беше отбелязано и по-горе, ползването на процесните имоти от ответниците
и лишаването от ползване на ищците не е спорно между страните и се установява
от показанията на разпитаните по делото свидетели. Ползващият имотите се е
обогатил чрез спестяване на разходи за наемането им, а лишените от ползване са
обеднели със средствата, които биха получили от отдаването на имотите за
ползване. Размерът на обедняването е правилно и законосъобразно определен от
районния съд, съобразно средните пазарни наемни цени за процесния период и въз
основа на приетото заключение на СТЕ.
Ето защо въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение като неоснователни, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателите
нямат право на разноски. Ответниците по жалбата претендират разноски за
адвокатско възнаграждение, като доказателства за сторени такива са представени
само от въззиваемия Л.Г.К. за сумата от 1000 лева. Направеното възражение за прекомерност
съдът намира неоснователно предвид вид характера на предявените искове,
фактическата и правна сложност на делото. Поради това на въззиваемия Л.К.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в така заявения
размер и на основание представените договор за правна помощ и съдействие и
списък по чл.80 от ГПК.
По така изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №112404 от 12.05.2019г., постановено
по гр.дело №60854/2010г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в.
ОСЪЖДА К.Н.М.
с ЕГН********** и А.Т.К. с ЕГН********** да заплатят на Л.Г.К. с ЕГН**********
сумите от по 500лв. (петстотин лева) всеки от тях- разноски във въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/