Решение по дело №2168/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2360
Дата: 4 октомври 2019 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Невена Иванова Ковачева
Дело: 20192120102168
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№2168                                 04.10.2019 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                XXXVIII ми граждански състав

на седемнадесети септември                                      две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                           Председател: Невена Ковачева

 

Секретар: Илияна Гальова

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 2168 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Ален мак – 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б......, представлявано от Явор Георгиев Димитров, срещу Сдружение „Туристическо дружествоАлен мак““, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б....., представлявано от Тодор Жеков, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 16750 лева, представляваща дължимо възнаграждение съгласно сключен между страните през 2010 г. договор за изработка, сумата от 5099,95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 13.03.2016 г. – 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2019 г., до окончателното плащане на сумите. 

Твърди се, че по силата на договор за изработка през 2010 г. ищецът е извършил строително-монтажни работи в ресторант в къмпинг Сарафово, собственост на ответника, като общата стойност на извършените СМР, описани в протокол от 26.04.2010 г., възлизала на сумата 16750 лева. Със споразумение от 15.03.2014 г. страните са разсрочили плащането на задължението до 31.03.2015 г.

Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна е посочила, че предявените искове са неоснователни. Оспорено е твърдението за наличие на облигационна връзка между страните. През 2010 г. сдружението не е стопанисвало посочения ресторант. Оспорена е истинността на представения с исковата молба протокол, както и представителната власт на Георги Йорданов при подписването му. Протоколът представлявал по-скоро оферта за бъдещи СМР. Оспорена е истинността и на споразумението от 15.03.2014 г., като се твърди, че документът е антидатиран, подписан от лице без представителна власт. Освен това е нищожно на основание чл. 40 ЗЗД, както и поради липса на предмет и основание.

Евентуално е посочено, че исковете са неоснователни, тъй като са погасени по давност.

Моли се съда да отхвърли предявените искове и присъди съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Представен е протокол вх. № 5/26.04.2010 г., подписан от председателя на Туристическо дружество „Ален мак“ Георги Йорданов и управителя на „Ален мак – 2002“ ООД Николинка Димитрова, в която са описани по пера и стойност извършени по договор за извършване на строително-монтажни работи от 01.01.2010 г. инвестиции по ресторант в кв. Сарафово, общ размер от 16750 лева. На 15.03.2014 г. от Г.Д. като представител на туристическото дружество и Явор Димитров като представител на „Ален мак – 2002“ ООД е подписано споразумение, в което е признато, че в периода 01.01.2010 г. – 25.04.2010 г. дружеството като изпълнител е извършил СМР в ресторант на възложителя в къмпинг в кв. Сарафово. Признато е, че работата е приета без забележки съгласно протокол от 26.04.2010 г. и че цената ще бъде заплатена на две части – до 31.12.2014 г. в размер на 10000 лева и до 31.03.2015 г. – 6750 лева.

От представените по делото справки е видно, че към момента на извършване на СМР – 2010 г. имотът, за който се твърди в исковата молба, че е предмет на договора, действително е бил собствен на ответното сдружение.

Видно от представените актове от фирменото дело на сдружението, същото е вписано в регистъра с решение от 23.07.1993 г., като сред членовете на управителния съвет е Г.Д., който е определен и за представляващ сдружението, а с решение от 30.04.1999 г. е определен за заместник – председател Георги Йорданов. С решение от 27.10.2005 г. Г. Й. е определен за председател, а Г.Д. – за негов заместник. С решение от 24.07.2013 г. е вписан нов управителен съвет, сред членовете на който е Г.Д., като за председател е определен Иван Карабаджаков.

Събрани са гласни доказателства. Свидетелят Г. Г. е посочил, че е работил на къмпинг „Сарафово” през 2009 г.- 2010 г., извикал го Я. Правили фаянс и теракот на кухнята на къмпинга. Била около 200-250 кв. м. Плащало се 30 % авансово, другите пари при свършване на работа. Парите се плащали на ръка, нямало писмен договор. Докато бил там, имало и други майстори за ВиК, дограми, покриви. Тогава цената била около 10 лв. на кв. м., като за материалите цената била около 3000 лева и за труда – пак около 3000 лева. Съдът кредитира свидетелските показания само относно конкретните уговорки между дружеството изпълнител и работниците, които е наемал, както и относно мястото на извършване на СМР и видовете работи, които са извършвани. Забраната за установяване на договори със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е относима към неформалните договори, за действителността на които не е необходим писмен акт. В случая, претендираната сума в размер на 16750 лева налага да се приеме, че самото сключване на договор за възлагане на СМР не подлежи на установяване с гласни доказателства с оглед максимално определения размер, до който те са допустими.

Свидетелят Т. Д.... е посочила, че от 2009 г. и до момента е член на управителния съвет на туристическо дружество „Ален мак“ и изпълнителен секретар. Тя подготвяла покани и протоколи от заседанията от 2009 г. Не било вземано решение за възлагане извършване на СМР на ресторанта, не било обсъждано Г.Д. да признава или разсрочва задължения за изплащане на суми за извършени СМР за ресторанта. Свидетелят не е виждала договори за строителство, не са издавани фактури за задължения.

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в счетоводната документация и сдружението не е отразено счетоводно задължение към „Ален мак – 2002“ ООД. В счетоводството на дружеството не е осчетоводена фактура за извършениете строително-монтажни работи, не са отразени счетоводно вземания към сдружението, както и получени плащания.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск за главница, ищецът е следвало да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на облигационно отношение, по силата, на което за страните са възникнали определени права и задължения, както и че е изпълнил задълженията си по договора качествено и в срок.

Спорно по делото е обстоятелството дали между страните е сключен договор за изработка от 01.01.2010 г. с предмет извършване на строително-монтажни дейности в ресторант в къмпинг Сарафово, както и дали представените към исковата молба протокол за приемане на работата от 26.04.2010 г. и споразумение за признаване и разсрочване на задължението от 15.03.2014 г. са подписани от надлежен представител на сдружението.

Съдът намира, че в производството се установи, че на 01.01.2010 г. е сключен между страните устен договор за извършване на строително-монтажни работи в ресторант в кв. Сарафово на обща стойност 16750 лева. По своето естество така сключеният между страните договор съдържа съществените елементи на  договор за изработка, който няма задължително изискване от закона да се сключва в определена форма. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това не съществува пречка условията на договора да бъдат предложени от изпълнителя чрез отправяне на устно предложение до възложителя. За сключването му съдът прави извод от представения по делото протокол от 26.04.2010 г., а за конкретните му параметри частично и от показанията на свидетеля Георгиев. Протоколът представлява по своята същност документ за приемане на извършената работа, в който се съдържат данни за възложител и изпълнител, за обект, за време на извършването, за видове СМР по пера и стойност, както и за общата дължима сума. Установява се от представеното по делото решение № 1/04.02.2009 г. по ф. д. № 3623/1993 г. по описа на БОС, че представляващ сдружението към датата на подписване на протокола от 26.04.2010 г. е бил председателят Георги Йорданов. Следователно протоколът за приемане на работата е валидно подписан от надлежно представляващото сдружението лице. Недоказани останаха възраженията на процесуалния представител на ответника, че с протокола не се приемат извършени СМР, а същият представлява оферта за извършване на бъдещи СМР. В същия изрично е посочено, че е за „дължими суми“, „направени за инвестиции по ресторант“, „касаещи периода от 01.01.2010 г.“. Следователно протоколът обективира вече изпълнени СМР, тъй като използва минало време и визира отминал период. Недоказано остана и възражението, че Георги Йорданов не е имал представителна власт да поема самостоятелно задължения. На първо място, с протокола се приема извършена работа и се посочва окончателна цена на същата. На следващо място, по делото не е представен устав на сдружението, в който би следвало да са вписани правомощията на председателя и на управителния съвет на сдружението. В ЗЮЛНЦ също липсва разпоредба, която изрично да ограничава представителната власт на председателя на сдружението при сключване на определен вид договори и изразяването на воля, или да предвижда предварителното му овластяване от ОС или УС. Представеният протокол по своята същност не е договор за изработка, а е документ, установяващ приемане на работата от страна на възложителя. Той само доказва сключването на договор и надлежното му изпълнение от страна на изпълнителя по него. Следва да се отбележи на следващо място, че липса на решение на УС за сключване на договор, съответно за подписване на протокол за приемане на работа, не е елемент от фактическия състав на договора и няма правно значение за валидността му. Липсата на такова решение не може да се противопостави на третите лица и не съставлява липса на съгласие, а има значение за вътрешните отношения в сдружението. За пълнота следва да се спомене и практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, в които е прието, че потвърждаването на договор за строителство, сключен от лице без представителна власт, може да стане чрез конклудентни действия. В решение № 140 от 28.10.2014 г., постановено по т. д. №908/2012 г., е посочено, че такова действие може да бъде изпълнението на строителството и приемането на работата или използването на изработеното от възложителя.

Заключението на вещото лице Б., че няма отразяване в счетоводството на ищеца и ответника за сключения договор за изработка, е ирелевантно са действителността на сключения между страните договор и няма правно значение за валидността му.

Ето защо съдът намира, че ищецът успя да установи в производството, че между страните е сключен договор за изработка, касаещ ресторант в къмпинг Сарафово, че СМР са извършени в периода 01.01.2010 г. – 26.04.2010 г. и че са на обща стойност 16750 лева, както и че работите са приети без възражения от ответника чрез негов надлежен представител. Плащане на сумата не се установи да е извършено от ответното сдружение, няма наведени и такива доводи. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД задължението за плащане по договор за изработка става изискуемо след приемане на извършената работа, т.е. падежът на задължението за плащане е 26.04.2010 г.          

В тази връзка е направено от ответника възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД вземането се погасява с изтичане на петгодишна давност, която в случая изтича на 26.04.2010 г. На 15.03.2014 г. е подписано между страните споразумение, което би прекъснало на основание чл. 116, б. а ЗЗД давността. В тази връзка следва да се обсъди характера на това споразумение, както и възражението, че споразумението от 15.03.2014 г. е подписано от лице без представителна власт и нищожно на основание чл. 40 ЗЗД, както и поради липса на предмет и основание и че договорът е сключен във вреда на туристическото дружество.

Към датата на подписване на споразумението Г.Д. е бил член на управителния съвет на сдружението, видно от решение № 1/24.07.2013 г. по ф. д. № 3623/1993 г. по описа на БОС. С подписване на споразумението страните са признали, че съществува задължение на сдружението по описания по-горе договор в размер на 16750 лева, като са уговорили плащането да стане на две вноски – до 31.12.2014 г. в размер на 10000 лева и до 31.03.2015 г. в размер на 6750 лева. Спорно е дали с подписването му Димитров е породил права и задължения за сдружението, съответно дали с подписването му е прекъсната давността на вземането. Със споразумението от 15.03.2014 г. страните са новирали вземането по договора за изработка, като са предоговорили падежа му и към дължимата сума от 16750 лева са прибавили неустойка за забава. Следователно споразумението представлява по същество един договор за новация. С договора за новация страните по облигационното правоотношение признават основанието и размера на едно валидно предходно парично задължение, което се трансформира в ново задължение, с нов размер и нов падеж. Този договор е сключен от законния представител на дружеството – ищец и от член на управителния съвет на сдружението – ответник, за които не се спори по делото, че са баща и син. Съгласно решение № 80 от 25. 07. 2017 г. по гр. д. № 1141/2016 г. по описа на ВКС, ІV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, юридическото лице изразява волята си и извършва правни действия чрез своите органи. То се представлява от управителния си орган чрез определените физически лица, посочени и вписани в съответния публичен регистър. В случая споразумението е подписано от лице, което към онзи момент не е било председател на УС, но е било член на УС и като такова е вписано като орган на управление в публичния регистър. Следователно е имало представителна власт и съдът следва да се произнесе по възражението на ответника за недействителност на споразумението по чл. 40 ЗЗД. В т. 3 от Тълкувателно решение 5/2014 г. от 12.12.2016 г. е посочено, че „увреждането на представлявания и недобросъвестността на представителя и на насрещната страна по договора са релевантни за недействителността по чл. 40 ЗЗД и тя ще намери приложение, само когато договорът е сключен в рамките на представителната власт (учредена с пълномощно или от закона)“. В т. 3 от посоченото тълкувателно решение е дадено подробно разяснение на предпоставките за приложение на недействителността по чл. 40 ЗЗД, като съдът намира, че в случая същата е налице. На първо място споразумението (договор за новация) от 15.03.2014 г. е сключено от във вреда на сдружението, защото с него са признати съществуващи задължения в размер на 16750 лева (сума, което не е незначителна) и се прекъсва давността на вземането, която в противен случай изтича на 26.04.2015 г., и започва да тече нова петгодишна давност, а също и е уговорено задължение за неустойка. На следващо място е налице и вторият елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 ЗЗД, който се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора относно увреждането на представлявания. В случая споразумението е подписано от представители на двете юридически лица, които са баща и син, което изключва добросъвестността. Ето защо съдът счита, че споразумението от 15.03.2014 г. е недействително и не е прекъснало давността на вземането, поради което същата е изтекла на 26.04.2015 г., а исковата молба е предявена едва на 13.03.2019 г. Поради неоснователност на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се дължат разноски в размер на общо 1300 лева.

                       Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Ален мак – 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Б............., представлявано от Явор Георгиев Димитров, срещу Сдружение „Туристическо дружествоАлен мак““, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Софроний № 23, представлявано от Тодор Жеков, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 16750 лева, представляваща дължимо възнаграждение съгласно сключен между страните на 01.01.2010 г. устен договор за изработка с предмет извършване на строително-монтажни дейности в ресторант в къмпинг Сарафово, както и сумата от 5099,95 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за периода 13.03.2016 г. – 13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.03.2019 г., до окончателното плащане на сумите. 

ОСЪЖДА „Ален мак – 2002“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Изгрев, бл. 44, вх. 2, ет. 6, ап. 17, представлявано от Явор Георгиев Димитров, да заплати на Сдружение „Туристическо дружествоАлен мак““, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Софроний № 23, представлявано от Тодор Жеков, съдебно – деловодни разноски в размер на общо 1300 лева (хиляда и триста лева).

 

                                   Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Н.Ковачева

Вярно с оригинала:

И.Г.