ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети
юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
като
разгледа ч. гр. д. № 4933 по описа
за 2021 година, докладвано от съдия
Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 ГПК – чл.279 ГПК, вр. с чл.32а ПВ.
Образувано е по
жалба от Е.К.Р. срещу определение от 10.02.2021 г. на съдия по вписванията при
СРС, с което е отказано да се разпореди вписване на следния акт: решение № 41 А
55/19t-18 от 08.05.2020 г. на Окръжен съд Фюнфхаус – Република Австрия,
отделение 2 и да разпореди вписване на този акт. С молба вх. № 6519/10.02.2021
г. е поискала в Имотния регистър да бъде вписано горепосоченото решение, с
което апартамент № 51, *******, сграда на ЖСК „*******та“, ж. к. „*******гр.
София, надлежно индивидуализиран в молбата, се придобива от Е.К.Р., родена на
130.06.1973 г., в качеството й на наследник на М.В.Р., родена на *** г.,
починала на 16.06.2019 г. Към искането са приложени цитираното решение – 2 броя
нотариално заверени преписи, пълномощно със заверка на Консулската служба при
Виена – заверен препис, удостоверение за данъчна оценка, кадастрална схема на
самостоятелен обект в сграда № 15-1037266/05.11.2020 г., нотариален акт № 84,
том IX, дело № 1711/30.06.1993 г. –
заверен препис. Поддържа, че от представения нотариален се установява, че
наследодателката й е притежавала процесния недвижим имот, а с представеното
съдебно решение се установява кръгът на законните наследници на починалата на
територията на Република Австрия, като се постановява, че по силата на
постигнато споразумение за делба на наследство законната наследница Е.К.Р.
придобива изцяло имота на територията на Република България, като със самото решение
се указва да се впише в българския имотен регистър посоченото придобиване по
силата на споразумението. По силата на закона при наличието на двама наследници
– преживял съпруг и дъщеря, молителката придобива 2/3 ид. ч. от правото на собственост
върху наследствения имот. Придобиването на имота изцяло става по силата на
постигнатото споразумение с другия сънаследник – преживелия съпруг О.д Р.. С
оглед на това счита, че изводът на съдията по вписванията, че се иска вписване
на акт, удостоверяващ само придобиване по силата на закона, е неправилен по
отношение на останалата 1/3 ид. ч. от имота. Счита, че чл.12 КМЧП не намира
приложение, тъй като с представеното решение се постига ефектът на едно
облигационно отношение – делба на наследствено имущество между наследниците на М.П.–
Р.. В предмета на делото не е спор за собственост, който следва да се реши от
съда. Съдебната спогодба по отношение на разделяне на наследствено имущество по
правния си характер е сходна с договора за доброволна делба, а не с решението
по съдебен спор. Представеният акт за вписване не изразява формирана воля на
съда по съдебен спор по чл.109 ГПК, да бъде поставен в обхвата на чл.12 КМЧП, а
представлява краен акт по охранително производство във връзка със споразумение
за делба на наследство, както е указано в самия съдебен акт. Поддържа, че чл.14
КМЧП също не намира приложение, тъй като предмет на делото не е иск по чл.110 ГПК. В т.2 от представеното съдебно решение е посочен неговия предмет –
установяване на имуществото на наследодателката и предаване владението му към
наследниците, съгласно споразумение за делба на наследство, постигнато на
27.02.2020 г. Счита, че липсата на описание по члл.60 ЗКИР на имота, попадащ в
обхвата на решението, също не може да се приеме за основание за отказ за
вписване. Имотът, находящ се на територията на Република България, предмет на
делбата, е описан пълно и коректно, съгласно валиден документ за собственост на
наследодателката. Счита, че описанието на имота е съобразно с изискванията на
чл.6, ал.1 ПВ. На основание ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. Д. № 7/2012 г. на
ВКС, ОСГТК, т.6, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно
чл.32а, ал.1 ПВ се ограничава до това дали актът подлежи на вписване и относно
изискванията за форма и съдържание. Материално-правните предпоставки на акта се
проверяват единствено, ако това е изрично предвидено в закон. В никакъв аспект
не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието
вписване е наредено от съда. В разглеждания случай е указано вписването на акта
и съдията по вписванията счита, че е бил длъжен да се съобрази с това„ моли
съда да отмени обжалваното определение и да разпореди вписване на представеното
съдебно решение.
Съдът,
след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателите,
приема за установено следното от фактическа страна:
Частната жалба е
депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Представен е
нотариално заверен препис от решение за предаване на владението върху
наследствено имущество № 41 А 55/19t-18 от
08.06.2020 г. на Окръжен съд Фюнфхаус –
Република Австрия, отделение 2, придружено с точен превод на български език,
съгласно нормата на чл.185 ГПК. Отбелязано е, че се касае за наследствено дело.
Починалото лице е М.В.Р., родена на *** г. , починала на 16.06.2019 г. В т.1 от
решението е посочено, че наследството преминава по силата на закона и без да е
направено искане за отделяне на наследственото имущество от имуществото на
наследниците към следните наследници, като всеки един от тях е представил
безусловна декларация за приемане на наследството, а именно: към преживелия
съпруг О. Р., роден на *** г. – 1/3 част и към наследницата д-р Е.Р., родена на
*** г., дъщеря на починалата, родена на *** г. – 2/3 ид. ч. Предвид изхода на
съдебното производство за установяване имуществото на наследодателката и
предаване владението му към наследниците, както и съобразно постигнатото споразумение за делба на наследството от
27.02.2020 г. и на основание Правилника за имотния регистър, следва да се
извършат следните вписвания: В имотния регистър към Окръжен съд Мьодлинг, както
и в българския имотен регистър следва да се впише придобитото изцяло от
наследницата д-р Е.Р., родена на *** г., право на собственост, както следва:
апартамент № 51, *******, сграда на ЖСК „**********“, ж. к. „*******гр. София,
с посочени граници, площ и помещения. В т.4 е посочено, че останалите
наследствени активи се придобиват от наследницата д-р Е.Р., родена на *** г.,
като тя става единствен техен собственик.
С обжалваното определение, постановено на 10.02.2021
г., съдията по вписванията при СРС е отказал да разпореди вписване на горепосоченото
решение. Съдът е приел, че с решението не се признава право на собственост или
че има удостоверителен характер по отношение на собствеността върху имот,
находящ се на територията на Република България. На основание чл.12, ал.1 КМЧП
е предвидена изключителната компетентност на българските съдилища относно
делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху недвижими имоти
на територията на Република България. Предвидена е и международната
подведомственост на българските нотариуси, респ. съдиите по вписванията,
изпълняващи функциите на нотариуси в охранителното производство по образуваните
нотариални дела за издаване на подлежащи на вписване актове относно вещни права
върху недвижими имоти, находящи се на в Република България. Предвиденият
изключителен характер на международната подведомственост на българските органи
означава, че законодателят възлага посочените дела само на българските органи,
като не се допуска дерогиране на териториалната компетентност по съгласие на
страните или по искане на молителя в охранителното производство пред нотариуса
за издаване на съответния охранителен акт. Приел е, че съдържанието на акта не
отговаря на императивните изисквания на чл.6, ал.3 ПВ.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.112, б.„а“ ЗС, вр. чл.4, б.„а“ ПВ на вписване
подлежат всички актове, с които се прехвърля право на собственост или се
учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими
имоти, както и актове, с които се признават такива права.
В случая се иска вписване на решение Окръжен съд
Фюнфхаус – Република Австрия, Отделение 2, от 18.06.2020 г. С него са уредени
имуществените права между наследниците на М.В.Р., починала на 16.06.2019 г.
Неправилно съдията по вписванията е приел, че актът има удостоверително
действие, тъй като с него са констатирани квотите в съсобствеността на
наследниците по закон и постигнатото споразумение между тях, по силата на което
молителката придобива еднолично правото на собственост.
Вписването, включващо вписване в тесен смисъл,
отбелязване и заличаване, съставлява едностранно охранително производство, в
рамките на което е недопустимо да се разрешават правни спорове, доколкото се
касае за безспорна администрация. Проверката, която съдията по вписванията
извършва, съгласно нормата на чл.32а, ал.1 ПВ, вр. с чл.32б ПВ във връзка с
това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до
това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в
ПВ съдържание. Не
се проверяват материално-правните предпоставки на акта, освен ако това е
изрично предвидено в закон. (в този смисъл ТР № 7/2012 г. от 25.04.2012 г. на
ОСТГК, т.6).
В случая съдията по вписванията е изложил съображения
относно изключителната компетентност на българския съд по делата за прехвърляне
или удостоверяване на вещни права върху недвижими имоти на територията на
Република България. Тази преценка обаче следва да се извърши от съда в
производството по признаване на съдебно решение на чуждестранен съд, постановено
в друга държава - членка на Европейския съюз, съгласно нормата на чл.622 ГПК
вр. с чл.623 ГПК. Молителката не твърди такова производство да е проведено и
съответно да е признато по съдебен ред представеното пред съдията по
вписванията решение на чуждестранния съд, постановено в друга държава – членка
на Европейския съюз, а именно: Окръжен съд Фюнфхаус, Република Австрия, както и
не е ангажирала доказателства в тази насока. Ето защо въз основа на
представения по делото препис от съдебно решение на горепосочения чуждестранен
съд, което не е признато по съдебен ред, не може да се извърши исканото от
жалбоподателката вписване по реда на чл.32а ПВ.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
молителката не е представила подлежащ на вписване документ, поради което
частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 18-00-31/01.03.2021 г., депозирана от Е.К.Р.,
гражданин на Република Австрия, родена на *** г., със съдебен адрес *** – адв.Н.В.М.като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателката, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.