Р Е Ш
Е Н И Е
№ 481 /29.03.2021 година,
град Бургас
Административен съд - Бургас,
на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година,
в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Яна Колева
секретар К. Л.
прокурор Христо Колев
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 398/2021
година
Производството по чл. 63 ал. 1
от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуален
представител на директора на ОД – Бургас на МВР против решение № 260620/22.12.2020
година по н.а.х.д. № 4814/2020 година на Районен съд – Бургас (РС), с което е отменено
наказателно постановление № 251а - 292/07.10.2020 година на директора на ОД –
Бургас на МВР (НП).
С НП, за нарушение по чл. 209а ал. 4 от Закона
за здравето (ЗЗ), на основание чл. 209а ал. 1 от ЗЗ, на О.Р.М. с ЕГН **********о***
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Касаторът оспорва решението с аргументи за
неправилно приложение на закона от страна на РС. Твърди, че, макар и формално
да е допусната грешка в посочването на датата на нарушението в НП, това не е
съществено процесуално нарушение.
Иска отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима –
подадена е в срок и от надлежна страна.
С НП М. е санкциониран за това, че при извършена
проверка на 24.04.2020 година в 15:30 часа, в град Бургас, на открито
обществено място – парк „Света троица“, ж.е. „Славейков“ – е установено, че е
бил без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата, с което е нарушил противоепидемична мярка, въведената в т. 1, подточка
9 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 година, допълнена със заповед №
РД-01-197/11.04.2020 година на министъра на здравеопазването, а именно: „Всички
лица, които се намират на закрити или открити обществени места… са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице… или друго средство, покриващо носа и
устата“.
За да постанови оспореното решение, РС е приел,
че в административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение – разминаване на
датите на нарушението по съставения акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) и по издаденото НП.
Мотивите на РС се споделят напълно от настоящия
касационен състав.
По АУАН нарушението е извършено на 22.04.2020
година, около 15:30 часа, а по НП нарушението е извършено на 24.04.2020 година,
около 15:30 часа (лист 6 и 4 от н.а.х.д. № 4814/2020 година).
Описанието на датата на нарушението е основен
елемент, с който деянието следва да бъде индивидуализирано, защото посредством
нея се извършва преценка както на индивидуализацията на нарушението, така и на
приложението на чл. 3, чл. 18 и чл. 34 от ЗАНН. От материалите в
административнонаказателната преписка и разпита на допуснатия свидетел се
установява, че М. е бил проверен именно на 22.04.2020 година, като на същата
дата му е съставен и АУАН (имащ обвинителна функция в процеса). С НП, обаче,
той е наказан за нарушение на дата, различна от посочената в акта, т.е. за деяние,
за което няма никакви данни, че е било извършено и за което не е бил обвинен с
надлежно съставен акт.
Правилно съдът е преценил, че допуснатото
процесуално нарушение е съществено, защото засяга правото на защита на
санкционираното лице и е отменил НП.
Неоснователно е възражението на касатора, че противоепидемичната
мярка е била широко оповестена по медиите, поради което следва да се
предположи, че допуснатата техническа грешка не се отразила съществено на
правото на защита на О.М.. Заповедите на министъра на здравеопазването са общи
административни актове, издадени при неотложен случай и – както основателно
отбелязва процесуалния представител на директора на ОД – Бургас на МВР – те са
породили незабавно действие. Това обстоятелство, обаче, не освобождава
наказващия орган от задължението да посочи идентични дати на извършване на
нарушението в АУАН и в НП, за да бъдат гарантирани процесуалните права на
нарушителя при преценката на законосъобразността на НП.
С възражение по касационната жалба, ответникът О.М.
е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателство за сторени
такива. Затова искането му следва да се отхвърли като неоснователно.
По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260620/22.12.2020 година по н.а.х.д. № 4814/2020
година на Районен съд – Бургас.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника по касацията – О.Р.М. – за присъждане на
разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: