№ 1322
гр. Варна , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Даниела Св. Христова
Иван Стойнов
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501803 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба вх. №
10622 от 21.05.-2021 г. по опис на СИС при ВРС, подадена от длъжника по изпълнително
дело № 20173110405180 по опис на СИС при ВРС, а именно ИВ. Й. ИВ. с ЕГН **********
от гр.Варна, бул. „Сливница“ № 187, вх. 1, ет. 2, ап. 5 , представляван от адв. Д.Т. от
гр.Варна, ул. „Поп Харитон“ № 13 срещу изричен отказ на СИ да уважи искането на
длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело, на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 от ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се излага, че постановлението, което
обективира отказа е неправилно поради нарушение на материалния закон,както и
задължителната практика на ВКС.
Отправено е искане за неговата отмяна и връщане на делото с указания за правилното
приложение на института на перемцията.
В срока по чл.436, ал.2 ГПК взискателят не е упражнил правото си на писмен
отговор.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК , държавният съдебен изпълнител е посочил, че с
образуване на изпълнителното дело, взискателят е поискал извършването на пълно
1
проучване на имущественото състояние на длъжника и посочил редица способи, които не са
приложени едновеременно, а последователно.
Настоящият съдебен състав на ВОС, като взе предвид данните по изпълнителното
дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представеното копие на изпълнителното дело се установява, че със заявление от
25.07.2017 г. взискателят – Варненски районен съд е възложил събирането на държавни
вземания срещу длъжника ИВ. Й. ИВ., за сумата от 55 лева, за която е бил осъден по гр.д. №
12969/2016 г. по опис на РВС. Представен е изпълнителен лист издаден на 24.07.2017 г.
В заявлението, взискателят е поискал цялостно проучване на имущественото
състояние на длъжника.
С разпореждане от 01.08.2017 г. държавен съдебен изпълнител е изискал справка от
НАП и е насрочил опис на движими вещи. На 04.08.2017 г. е връчена покана за доброволно
изпълнение. На 04.10.2018 г. е изискана справка от БНБ за регистрираните банкови сметки
и сефове. На 09.10.2018 г. е постъпила информация и е наложен запор върху сметка в
„Уникредит булбанк“ АД. На 15.10.2018 г. запорното съобщение е достигнало до банката.
На 12.03.2021 г. е наложен запор върху движима вещ л.а. Марка „Ситроен Ц3“ с ДКН
4407РК, собственост на длъжника.
С молба вх. Рег. № 8657 от 21.04.2021 г. , длъжникът е поискал прекратяване на
изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК, поради бездействие на
взискателя в период от две години с начален момент датата на налагане на запора върху
банковата сметка на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД от 15.10.2018 г.
Настоящият въззивен съд констатира, че след молбата за образуване на делото, не е
постъпвала друга от взискателя. След налагане на запора от 15.10.2018 г. е изминал период
от две години до 15.10.2020 г. в който нито взискателя, нито длъжника е поискал друго
действие. Запорът върху лек автомолбил е наложен след изтичане на 2 години и 6 месеца.
От правна страна въззивният съд следва да отговори на въпроса дали искането за
цялостно проучване на имуществото на длъжника, представлява перманентно действие,
което е пречка за изтичане на определен срок от време, в който длъжникът да се позове на
перемция. Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Давността за вземането е прекъсната с
действието – запор върху банковата сметка на длъжника на 15.12018. г. След това действие
изпълнителният процес е останал висящ, но не са извършвани никакви конкретни действия
до налагане на запор върху движимата вещ – лек автомобил. С действието извършено на
15.10.2018 г. давността е прекъсната защото е предприето действие в рамките на определен
2
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, поради което молбата възоснова на която е
образуван изпълнителното дело, не може да се преценява като прекъсваща давността,
независимо дали преценката ще се извършва към датата на депозиране или към датата
на мотивите на държавния съдебен изпълнител.
Проучването на имущественото състояние на длъжника също не представлява
изпълнително действие. Молбата, с която е образувано изпълнителното действие, може да
прекъсне давността, само в един единствен случай, ако в хода на принудителното
изпълнение длъжникът изрично признае вземането. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. При действието
на Конституцията от 1991 г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно
за неговото развитие (той ще приключи и без нито едно процесуално действие на ищеца
след предявяването на иска) и затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е
безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно
потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство
има правно значение както за неговото развитие , така и за давността. Нова давност
започва да тече и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, в случая изтекли на 15.12020 г. изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че
прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по
силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Затова наложения запор върху лекият автомобил е действие, извършено
извън рамките на изпълнителното дело и държавния съдебен изпълнител следва да извърши
действие за поправяне на това незаконосъбразно действие. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
3
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Такова
действие не извършено в конкретното изпълнително дело..
Мотивиран от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 23.04.2021 г., мотивирано от 14.07.2021г., с което върху
молба вх. Рег. № 8657 от 21.04.2021 г. е обективиран изричен отказ за прекратяване на
изпълнително дело № и ВРЪЩА делото на ЧСИ за произнасяне по същата молба съобразно
мотивите към настоящото определение и следващите се действия по отвяна на наложени
запори.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4