РЕШЕНИЕ
№
11.10.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд,
I-ви граждански
състав
На 09.10. 2019 година,
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 2024 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба от Йълдъз З.К., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, против Н.А.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Ищцата твърди, че с ответника Н.А.К. сключили
граждански брак на 22.03.1989 г. в гр. К.. Бракът бил първи и за двамата. От
брака си имали една дъщеря, която била пълнолетна. След сключване на брака заживели
в с. Г., в самостоятелна къща. Отначало отношенията им били нормални,
съпружески. С течение на времето ответникът започнал да проявява неоснователна
ревност към ищцата. През 1992 г. се преместили да живеят в гр. К., тъй като
така било по-удобно заради работата им. Родила се дъщеря им. Надявала се, че
отношенията им щели да се нормализират, но проблемите между тях не свършили.
Имали недоразумения от финансово естество, парите не им стигали и това
пораждало напрежение между тях. Твърди, че ответникът не проявявал уважение към
нея и родителите й, които живеели в с. Г.. Пренебрегвал семейството в името на
брат си, с когото държали заедно заведение, зачитал своите родители и най-вече
майка си. Всичко това се отразявало на отношенията между тях. Това състояние на
семейните им отношения продължило доста време. Освен пренебрежителното
отношение към ищцата, ответникът продължавал да се отнася грубо към нея, не
търпял тя да има собствено мнение, бързо и без причина избухвал. Започнал да
упражнява наред с психическия и физически тормоз спрямо нея. Твърди, че търпяла
това състояние, не искала да се разчува, като се надявала, че нещата щели да се
подобрят. Дъщеря им пораснала, но отношението на ответника към нея не се
променило. През м. септември 2016 г. по повод нейно предстоящо балнеолечение в
гр. Б., общ. К. между страните отново възникнала разправия от финансово
естество. Заминала на лечение, след което съпругът й дошъл там и вдигнал
скандал на служителките. Твърди, че това окончателно я мотивирало да напусне
съпруга си и да не се връща повече при него. Била на лечението заедно със
своята сестра и след приключване на процедурите, заминали в с. Г. при майка си.
Тогава споделила и на двете за трудностите в брака и за отношението на съпруга
си към нея. Решила да остане при близките си и около година живяла в с. Г..
След това се преместила в гр. С. при дъщеря си, където намерила работа и
продължавала да живее там. Твърди, че през периода от м. септември 2016 г. до
настоящия момент, вече почти три години, не се била интересувала от ответника,
нито той се интересувал от нея. Не били разговаряли дори по телефон. От съда се
иска да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак на ищцата с
ответника Н.А.К.,*** на 22.03.1989 г. като дълбоко и непоправимо разстроен, без
да се обсъжда въпроса за вината. Не претендира за ползване на семейното жилище,
находящо се в ***. Желае за в бъдеще да носи предбрачното си фамилно име К.. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор. Заявява, че през време на брака им са
изпитвали трудности от финансово естество. Възразява срещу твърденията на
ищцата, че я бил тормозил и ревнувал.
Ищцата, редовно призована за датата на съдебното
заседание, се явява лично и чрез процесуалния
представител поддържа исковете.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното
заседание, се яви лично, като отказа да вземе становище по иска за прекратяване
на брака. Претендира да му бъде предоставено ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. К., ***.
Ищцата не се противопостави на искането на ответника
за предоставяне на него ползването на семейното жилище.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение за сключен граждански
брак на Община К., издадено въз основа на Акт за граждански брак № *** г., страните
по делото са сключили граждански брак на 22.03.1989 г. в гр. К., като съпругата
е приела фамилното име на съпруга си К.. Страните имат родена от брака си вече
пълнолетна дъщеря.
По делото бяха събрани гласни
доказателства. Свидетелите З.Х., съпруга на брата на ищцата и У. К., дъщеря на
страните, заявиха, че семейството живяло в неразбирателство и често спорели по
битови и финансови въпроси. От 2016г. живеели разделени, като нито един от
двамата съпрузи не бил търсил контакт с другия. Оттогава не се били виждали,
нито чували по телефон. Към настоящия момент ищцата живеела при дъщеря им в гр.
С., а ответникът останал да живее в семейното жилище в гр. К..
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въз основа на установената фактическа обстановка съдът
намира, че предявеният иск за развод е основателен и доказан. Безспорен е
фактът, че страните от три години се намират във фактическа раздяла. През този период не са положили усилия за заздравяване
на брачната връзка, което е довело до отчуждение. Всеки от тях има
свой собствен личен живот. Бракът им е изпразнен от духовното съдържание, предписвано от нормите на
закона и морала. Установените по делото обстоятелства обуславят несъмнения извод,
че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по смисъла на чл. 49,
ал.1 от СК. Отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи,
установени в Семейния кодекс. Брачната връзка съществува само формално, поради
което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото. При това положение запазването на брака не създава нормални
условия за живот на съпрузите и искът за прекратяване на брака следва да се
уважи като съдът не се произнася по въпроса за вината, каквото е и желанието на
ищцата.
По делото не е спорно, че семейното жилище е на адрес:
***.
Установи се,
че съпругата е напуснала семейното жилище и се е установила в гр. С., където
живее и работи. Тя няма претенции за предоставяне ползването на семейното
жилище, каквато претенция е предявил единствено съпругът, поради което следва
да бъде уважена.
С оглед заявеното от ищцата съдът счита, че след
прекратяване на брака тя следва да носи
предбрачното си фамилно име – К..
Ищцата поиска присъждане на сторените по делото
разноски, като в съдебното заседание представи и списък на разноските, а именно
заплатена държавна такса от 25 лв. и заплатен адвокатски хонорар от 600,00 лв. Съдът намира искането й за неоснователно, тъй като при това развитие на спора и съобразно даденото в чл. 329,
ал.1, изр. второ от ГПК разрешение съдебно-деловодните разноски за настоящото
производство остават за страните така, както са направени.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът
определи окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 50,00
лв., платима поравно от страните по делото, а именно по 25,00 лв. в полза на
съда.
По
изложените съображения, Районен съд-К.
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между от Й. З.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** и Н.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за който е съставен Акт за
граждански брак № *** г. на Община К.,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ ползването
на семейното жилище, находящо се в ***
на Н.А.К.,
ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА,
на осн. чл. 53 от СК, след развода съпругата Йълдъз З.К., ЕГН
**********, да носи предбрачното си фамилно име – К..
ОСЪЖДА Й. З.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:*** да заплати в
полза на РС-К., сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса
по допускането на развода.
ОСЪЖДА Н.А.К., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати в
полза на РС-К., сумата от 25,00 лв., представляваща окончателна държавна такса по
допускането на развода.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: