О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 94
гр. Пловдив, 24.01.2019 г.
Пловдивски
окръжен съд, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Светлана СТАНЕВА
като разгледа ЧНД №86/2019 г. по
описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
чл.243, ал.4 и сл. от НПК.
С постановление №904/2018/14.12.2018 г., изведено на същата дата,
Окръжна прокуратура – Пловдив е прекратила на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК наказателното производство по досъдебно производство №47/2018 г. по описа
на РУ на МВР град Карлово, водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. В във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Недоволни от постановения акт на Окръжна прокуратура – Пловдив са
останали С.Т. и В. Д. /съпруга и доведена дъщеря на пострадалия Г. Т./, като в
жалбата им, подадена чрез пълномощника им адв. Д. М., се твърди
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Фактическата обстановка не
е изяснена, не е разкрит действителният виновник за настъпилото ПТП, не са
извършени всички възможни процесуално – следствени действия. Неправилно е
основанието, на което прокурорът прекратява наказателното производство, а и
липсват мотиви. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото за
извършване на необходимите процесуално – следствени действия.
Пловдивският окръжен съд въз основа на изложените в жалбата съображения
и приложените по делото доказателства, в съответствие с правомощията си по
чл.243, ал.6 от НПК намира, че жалбата е процесуално допустима – подадена от
лица, притежаващи качеството пострадал, в предвидения от закона срок, доколкото
липсват доказателства кога постановлението е връчено на жалбоподателките.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Досъдебно производство №47/2018 г. по описа на РУ на МВР Карлово е
образувано и водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.В, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 19.01.2018 г. на път I-6, при километър 268+400 м,
между град Калофер и с. Васил Левски, обл. Пловдив, при управление на МПС – лек
автомобил „Фолксваген”, модел „Поло“ с рег. №***в посока град Калофер, и лек
автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“ с рег. №***, е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. М. Т., ЕГН **********,***,
Пловдивска област.
От прокурора в атакуваното
постановление е приета за установена следната фактическа обстановка:
На
19.01.2018 г. след 14.00 часа Г. Т. управлявал лек автомобил „Фолксваген Поло“
с рег. №***в южната лента на платното за движение на път I-6, в посока от запад на
изток. По същото време св. С. З. управлявал на същия път лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. №*** по северната лента на платното за движение, в посока от
изток на запад.
Без техническа причина, по
субективни съображения, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ навлязъл в
северната лента за движение и настъпил удар между предните части на двата
автомобила – „Фолксваген Поло“ и „Шкода Октавия“, в конфликтна точка на попътно
пресичане на траектории, която приблизително се намирала по дължина на около 30
– 31 м западно от приетия ориентир в протокола за оглед на местопроизшествие, и
по широчина – на около 1.30 – 1.50 м южно от
същия ориентир. Скоростта на движение на лекия автомобил „Шкода Октавия“,
управляван от св. З., в момента на удара и преди него е била около 84 км/ч.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Поло“, управляван от Т., в
момента на напускане на полагащата му се за движение южна лента била в
интервала 101 – 103 км/ч, а в момента на удара – около 107 км/ч.
Съобразно
становищата на вещите лица, изготвили автотехническата и повторната
автотехническа експертиза, в конкретната пътна ситуация нямало технически
условия, които да са налагали движение на автомобилите със скорост, по – ниска
от установената, а преценката за избора на скорост е била изцяло субективна.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген Поло“ - 106.89 км/ч – не
била в съответствие с разрешената скорост за движение извън населено място.
Не
било установено наличие на алкохол в кръвта на нито един от участниците в ПТП.
Съобразно
становището на вещите лица от двете експертизи, най – вероятен е следният
механизъм на ПТП:
Водачът
Т. управлявал лекия автомобил „Фолксваген Поло“ в южната лента на платното за
движение на главен път I-6
между град Карлово и град Калофер в посока от запад на изток. В същото време по
този път в посока от изток на запад в северната лента се движел лек автомобил
„Шкода Октавия“, управлявана от св. С. З.. В момента, когато лекият автомобил
„Фолксваген Поло“ се намирал на около 27.60 – 46.60 м от мястото на удара и 50
– 80 м от лекия автомобил „Шкода Октавия“, водачът му, без никакви технически
причини, отклонил управлението на автомобила наляво и навлязъл в северната
лента. След около 0.96 – 1.56 сек. настъпил удар в предната част на двата
автомобила, който в конкретната пътна ситуация бил неизбежен. Ударът по
характер бил прав централен при челно сблъскване. След него двата автомобила се
установили на местата, намерени от първите свидетели на произшествието, отразени
в протокола за оглед и видни от фотоалбума.
Основната причина за
настъпилото ПТП от техническа гледна точка е движението на лекия автомобил
„Фолксваген Поло“ със скорост около 101 – 103 км/ч, при която водачът му
напуснал полагащата му се за движение южна лента, навлязъл в лявата /северна/
лента на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно – когато
там се е движел лек автомобил „Шкода Октавия“.
В тази насока са и показанията
на свидетелите – очевидци, заявили, че покойният Т. внезапно навлязъл в
насрещното платно за движение и се ударил в насрещно движещата се кола.
Водачът на лекия автомобил
„Шкода Октавия“ е нямал техническа възможност да предотврати ПТП, тъй като в
момента, в който се е появила опасността пред него /навлизащ в лентата му за
движение лек автомобил/, мястото на удара е било в опасната му зона за спиране.
Водачът на лекия автомобил
„Фолксваген Поло“ е имал възможност да предотврати ПТП в случай, че не навлиза
в насрещната /северната/ лента за движение и е пропуснал движещия се в
полагащата му се лента за движение лек автомобил „Шкода“.
Фактическата
обстановка е приета за установена от прокурора въз основа на отразеното в
протокола за оглед на местопроизшествие, от показанията на разпитаните
свидетели очевидци – С. З., А. С. и А. С., лицето, подало сигнал на телефон 112
– Г. Г.ев, от СМЕ на трупа на пострадалия Т., СМЕ на св. З., химическите
експертизи, двете автотехнически експертизи, писмените доказателства и
доказателствени средства.
Така установената и възприета от прокурора
фактическа обстановка /макар и непълна – не са посочени резултатите от
назначените съдебномедицински експертизи/ е правилна, почива на събраните по
делото доказателства и напълно се прие от настоящия състав.
Не
могат да се споделят доводите в жалбата за неправилно установена фактическа
обстановка.
Основните въпроси, които
следва да бъдат изяснени при анализиране наличието на субективните и обективни
признаци на едно транспортно престъпление, при което е причинен смъртен
резултат, са свързани с това, да се установи дали водач на моторно превозно
средство е нарушил виновно правилата за движение, на второ място - настъпил ли
е съставомерен резултат – смърт на друго лице, и на трето място - да се
изследва въпросът за причинната връзка между нарушаването на правилата за
движение и настъпилия съставомерен резултат.
По делото е безспорно
установено, че е настъпил съставомерен резултат – причинена е смъртта на
пострадалия Т.. Съставомерният резултат е в пряка причинно – следствена връзка
с настъпилото ПТП. Този факт се установява от заключението на съдебно –
медицинската експертиза на трупа на пострадалия, доказваща, че причинените на
пострадалия наранявания са в резултат именно от настъпилото ПТП.
В конкретния случай са
налице двама водачи, като поведението и на двамата е необходимо да се изследва.
Безспорно според
настоящия състав е установено виновно поведение на пострадалия за настъпилото
ПТП – същият, без да е ясно защо, е навлязъл в насрещната лента за движение.
Според този състав не е
необходимо, а и не е възможно, да се установят причините за навлизането.
От съдебномедицинската
експертиза на трупа на Т. не се установява внезапна промяна в здравословното му
състояние /претърпян инфаркт, инсулт или друго внезапно остро заболяване/,
което да е причинило отклоняване на движението. Същевременно и близките /в
частност – и двете жалбоподателки, а и синът му Т. Т./ са категорични, че Г. Т.
е бил здрав.
Отклоняване на вниманието
също не би могло да обясни липсата на каквато и да е реакция на водача след
навлизане в лентата за насрещно движение при наличие на превозно средство,
движещо се правомерно там.
Друга възможна причина за
промяна в посоката на движението на превозното средство е евентуален технически
проблем, но и в този случай близките /двете жалбоподателки/ твърдят, че
автомобилът е бил изправен. Нещо повече – според отразеното в повторната
автотехническа експертиза, оглед на превозното средство е осъществен от
експерта на 14.11.2018 г. /стр.20 от заключението, л.207 от ДП/. Вещото лице е
категорично, че наблюдаваните увреждания не е възможно да са били налице преди
удара, следователно превозното средство е било в техническо състояние, което е
позволявало движение по републиканската пътна мрежа /л.208 ДП/.
Дори и да се допусне
техническа експертиза /което е безсмислено с оглед изминалия период от време и
връщането на вещественото доказателство на правоимащите, като е възможна и
промяна на състоянието му, а и автомобилът вече е бил изследван/, тя не би
допринесла за изясняване на правнорелевантни факти, тъй като именно в това
превозно средство, което е навлязло в лентата за насрещно движение, се намира и
пострадалото при ПТП лице.
Без значение е и скоростта
на движение на това превозно средство - с оглед твърденията на св. С.и, че
движението в колоната е било със скорост около 60 км/ч, установената при двете
автотехнически експертизи значително по – висока скорост на автомобила
„Фолксваген“ в момента на удара и краткия период от време – по – малко от 2
секунди /1.42 сек. според първоначалната и между 0.96 – 1.56 секунди според
повторната/ – от момента на навлизане в насрещната лента до настъпване на
удара.
Необходимо е да се
отбележи, че това време – по – малко от 2 сек. – е посочено от две различни
автотехнически експертизи – първоначална и повторна, като упрекът в жалбата, че
не е назначена повторна, е неоснователен.
Не отговаря на
съдържанието на експертизите и твърдението в жалбата, че за определяне
скоростта на движение са използвани „данните от километражите на двата
автомобила“. Експертите и в двете експертизи са ползвали протокола за оглед на
местопроизшествие, но за да достигнат до извод с каква скорост са се движели
превозните средства, са използвали изчисления, които са проверими. Изводите им
са обосновани – може да се установи по какъв начин са стигнали до тях.
Не се споделя и виждането
за възможен трети участник в ПТП. Никой от разпитаните свидетели – очевидци не
говори за такъв, като твърдението в жалбата е произволно.
Не отговаря на
обективната действителност и твърдението за значителна разлика в масата на
двете превозни средства – действително, разлика има, но тя е около 250 кг
според заключението на експертизите, а тези данни са обективни – от
свидетелствата за регистрация на превозните средства.
Спорният
момент в делото е допуснати ли са от другия участник в ПТП – св. З. - нарушения
на правилата за движение, които да са в пряка причинно следствена връзка с
настъпилото ПТП.
Както
е посочено в автотехническата експертиза, при движение със скорост, по – малка
от 48 км/ч, а според повторната експертиза при движение със скорост, по – малка
от 36 км/ч, ударът е бил предотвратим. В конкретната пътна ситуация обаче не е
съществувало задължение за водача да се движи с такава скорост. Състоянието на
пътя, пътната обстановка и метеорологичните условия не са налагали това. Нещо
повече – дори и да е установил автомобила на място, ударът би бил избегнат само
и при положени от другия участник в инцидента усилия за предотвратяване, което
не се установява по делото. Нещо повече – и двете експертизи са категорични, че
е имало увеличаване на скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген
Поло“ при навлизането му в лентата за насрещно движение, а не – намаляване.
З. е
предприел възможното, за да отклони управлявания от него автомобил надясно
спрямо посоката му на движение, въпреки че при навлизането си в лентата му за
движение лекия автомобил „Фолксваген Поло“ е бил в опасната му зона за спиране.
В
конкретния случай са налице събития, които не зависят от волята на З., и които
той обективно не е могъл да предвиди. Той е бил длъжен да предвиди дължимо
законосъобразно и правомерно поведение, но не и действия в разрез с
изискванията на закона. Свидетелят се е намирал в участък на пътното платно и в
ситуация, при която обективно е бил лишен от възможността да предприеме
своевременно действия по предотвратяване на ПТП, което не би и настъпило, ако
друг участник в движението не бе навлязъл в лентата му за движение на място и в
момент, когато това не е било безопасно.
Поради изложените съображения, независимо от
изключително тежкия резултат, според настоящия състав не се констатира виновно
поведение на втория участник в ПТП – св. З..
Не се установи и друго лице да е имало
причастност към инцидента.
Изводите на прокурора са правилни като краен
резултат, а постановлението за прекратяване на наказателното производство –
законосъобразно. Правилно е посочено и основанието – смърт на дееца /чл.24,
ал.1, т.4 от НПК/, доколкото единственото лице, чието виновно поведение е
довело до настъпване на ПТП, е починалия Г. Т..
Жалбата се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановление
№904/2018/14.12.2018 г., изведено на същата дата, на Окръжна прокуратура –
Пловдив за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство №47/2018 г. по описа на РУ на МВР град
Карлово, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В във вр. с чл.342, ал.1
от НК на основание чл. 24, ал.1, т.4 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и
протест пред Пловдивски апелативен съд в седмодневен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: