Р Е
Ш Е Н И Е
№………../30.01.2020г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 13675 по описа
за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено между страните, че К.Н.З., ЕГН: **********,***, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, сумите както следва: сумата от 500,00 лв. представляваща главница по Договор за кредит № 339142/23.01.2016г.,
сключен между „Ф*** Б****" ЕООД и К.Н.З.,
както и по договор за гаранция от 23.01.2016г., сключен между „Ф*** Б****" ЕООД и К.Н.З.,
вземанията по който са прехвърлени в полз.н. „А.за к.н.п.з.”
ООД по силата на Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017г. и Приложение №Г/01.12.2017г.; сумата от 59,95лв. представляваща
договорна лихва за периода от 22.02.2016г. до 21.07.2016г.; сумата от 100,00лв.,
представляваща дължими такси; сумата
295,05лв. представляваща гаранция по кредитната сделка, дължима съгласно
чл. 5 от Общите условия към Договор за гаранция (поръчителство), сключен между
„Ф**** Б****” ЕООД и К.Н.З., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №7994/2018г. по описа на ВРС,49- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2018г.
– датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на
задълженията.
В исковата молба ищецът излага, че по
силата на сключен Договор за
кредит №****, сключен „Ф****“ ЕООД и ответника, на последния е
предоставена в заем сумата от 500 лева срещу задължение за връщане в
срок от 180 дни, при уговорена възнаградителна лихва.
Твърди се, че договорът е сключен от разстояние чрез средства за масова
комуникация под формата на електронен документ. С оглед повишаване
кредитоспособността на ответника последният е сключил с одобрено от
кредитора дружество - „Ф**** Б****" ЕООД договор за гаранция №****, по силата на който гарантът се
задължава да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит, като се задължава солидарно с последния. Уговорената такса за гаранция възлиза на
295,05 лева, дължима гаранта. Навежда се, че тъй като заемателят
не е изпълнил на задълженията си към кредитополучателя, кредиторът е предявил
претенциите си директно към гаранта. Тъй като гарантът е изпълнил изцяло дълга,
поради което е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника.
Датата на последната вноска по кредита била на 21.07.2106г., като вземането
след тази дата станало изискуемо в пълен размер.
Съгл. чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия при забава за изпълнение,
продължила след изтичане на 20 дни от съответната падежна дата, на заематетеля дължи такса за събиране, в случая в размер на
100 лева.
Поддържа се, че на 01.12.2017г. е сключен Д**** з.Покупко-продажба
на необслужвани потребителски кредити и
Приложение Г от 01.12.2017г. между „А.за к.н.п.з." ООД, ЕИК **** и „Ф**** Б****" ЕООД, по
силата на който вземането е прехвърлено в полз.н. „А.за
к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С нарочни молби
поддържа така предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който се оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че
ответникът не е сключвал Договор за кредит № **** г. с „Ф**** Б****"
ООД, както и договор за гаранция с „Ф**** Б****" ЕООД. Не е попълвал електронна форма
за регистрация за сключване на договор по представения му образец, както и не е
получавал сумата по кредита. Оспорва дължимостта на
всички посочени суми в петитума на иска. Настоява за отхвърляне на предявените по делото
искове.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от особен
представител- адв. А., който поддържа заявеното
оспорване на иска. Ангажира подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран със специален установителен
иск с правно осн.чл. 422, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземането по оспорена заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. №**** по описа на ВРС, 49- ти състав. Срокът за предявяване на
иска по чл. 422, ал.1 ГПК е спазен, поради което учреденото исково производство
е допустимо.
Ищецът извежда материалната си
легитимация по спора от качеството на цесионер по
договор з.прехвърляне на вземания от 1.12.2017г.(л.12 и сл.), сключен с „Ф****“ ООД - страна
по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото
вземане. Видно от текста на чл. 3.1 от
цитираното споразумение, ищецът „А.за к.н.п.з.“
ООД е придобил пакет от вземания, индивидуализирани в приложение
договора. В приложеното приложение на л.19 е посочено името, ЕГН-то на длъжника,
датата на договора и размера на прехвърленото вземане. Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника за прехвърлянето. Липсва пречка, обаче, както е сторено в случая, цедентът да овласти новия
кредитор да извърши нужното уведомяване. Именно с оглед изрично даденото
пълномощно в този смисъл /л.23 / ищецът в качеството си на пълномощник на цедента чрез предявяване на иска уведомява длъжника за
извършената цесия. С оглед на гореизложеното по делото следва да се приеме, че от формална страна
ищецът се легитимира като титуляр на претендираните
права.
По делото не е представен
Договор за кредит №****, сключен между „Ф**** Б****"
ЕООД и К.Н.З., а единствено договор за гаранция от 23.01.2016г. Не са
представени и заявление от ответника с искане за предоставяне на гаранция,
както и потвърждение за поисканата такава.
Твърди се от ищеца, че
сключеният договор за кредит е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно чл. 18, ал.1, т.3, ал.2 и ал.3 ЗПФУР
при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е
длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора. За доказване на изявления, отправени съгласно този закон,
се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис
- ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна
поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
Ищцовата
страна е следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване,
сключването на процесния договор за предоставяне на
кредит от разстояние.
В случая липсва цитирания договор, както и ОУ
към него, които не са ангажирани по делото. По делото не са ангажирани и
доказателства за извършване на фактически действия, с който ответникът да е изразил съгласие за сключване
на договора по указания. Отделно от горното, по делото не се доказа на
ответника да е преведена процесната заемна сума. В
съдебно заседание вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
изрично посочи, че не са налични данни за реалното получаване на сумата. В
системата на И**** АД – гр.С**** липсва каквато и да
е информация, ответникът да е получател или наредител
по парични преводи с насрещна страна „Ф**** Б***“,
съгласно писмо изх.№****, като липсват документи
удостоверяващи получаването на сума по сключения договор за кредит.
Договорът за заем за
послужване е реален и за да породи правно действие е нужно заемодателят да
предаде на заемателя собствеността върху пари или
други заместими вещи, докато същият се задължава да
ги върне в същото количество и качество на уговорения падеж. В случая предаване
на заемната сумата липсва.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че по процесното заемно правоотношение не са извършвани
погашения.
С оглед на
изложеното, настoящият състав намира, че ищецът не
успя да установи при условията на пълно и главно доказване валидно възникнала
облигационна връзка между страните по кредитното правоотношение. Суброгирането в правата на кредитора „Ф*** Б****“
ООД от страна на „Ф*** Б****“
ООД не е произвело правно действие, тъй като се касае за несъществуващ дълг.
Цесията на несъществуващо вземане е недействителна, поради липса на предмет.
Ето защо, ищецът не
се ползва с твърдяната материална легитимация. Предявеният иск е неоснователен.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявен от А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК****, със седалище и адрес на управление ***, офис-сграда Л****, ет.**** иск за
приемане за установено по отношение на К.Н.З., ЕГН: **********,*** за съществуването на вземане за сумите
както следва: сумата от 500,00лв., представляваща
главница по Договор за кредит №****, сключен между „Ф**** Б****" Е**** и К.Н.З., както и по
договор за гаранция от 23.01.2016г., сключен между „Ф*** Б****" ЕООД и К.Н.З.,
вземанията по който са прехвърлени в полз.н. „А.за к.н.п.з.”
ООД по силата на Договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани
потребителски кредити от 01.12.2017г. и Приложение №****; сумата от
59,95лв. представляваща договорна лихва за периода от 22.02.2016г. до
21.07.2016г.; сумата от 100,00лв., представляваща дължими такси; сумата 295,05лв. представляваща гаранция по кредитната сделка,
дължима съгласно чл. 5 от Общите условия към Договор за гаранция
(поръчителство), сключен между „Ф*** Б****” ЕООД и К.Н.З., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №**** по описа на ВРС, 49- ти
състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.05.2018г. – датата на депозиране на
заявлението до окончателното й изплащане
на задълженията, на осн.чл. 422, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: