№ 59745
гр. София, 22.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Частно гражданско
дело № 20241110114528 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
срещу Н. Б. Х..
Съгласно изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК са приложени договорът за паричен
заем, както и приложението към него. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.2, т. 2 и т.3
ГПК, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания.
Във връзка с това съдът следва да разгледа наличието на противоречие на договора със
закона или добрите нрави, респективно – дали е налице обоснована вероятност за
неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има
качеството потребител.
Съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за сумата от 469,55
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 27.02.2024
г.
По претендираната законна лихва за забава:
Като е констатирал, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 вр. чл. 127 ГПК, съдът с разпореждане от
27.03.2024 г. е дал изрично указание на заявителя, а именно - в тридневен срок от
получаване на съобщението следва да отстрани констатираната нередовност, като
уточни размера на претендиранoто вземане за законна лихва за процесния период от
20.05.2023 г. до 27.02.2024 г., като посочи върху кои главни задължения се
претендира същото и по какъв начин е изчислено.
С молба с вх. № 129183/18.04.2024 г. заявителят не отстранява нередовността.
Същият не сочи върху кои главни задължения се претендира вземането за лихва за
забава и по какъв начин е изчислено. Вместо това сочи, че е допуснал техническа
грешка и началната дата на периода на лихва за забава следва да се чете 11.02.2023 г., а
не посочената в заявлението 20.03.2023 г.
На заявителя изрично е указано, че при неизпълнение на указанието в дадения
от съда срок, заявлението, в частта на претендираната лихва за забава, няма да бъде
1
уважено.
Извършваната от заповедния съд проверка е въз основа на поддържаните от
заявителя твърдения, а при вземания от потребителски договор – и въз основа на
представените документи, преценени от външна страна. Именно проверка от външна
страна касае проверката дали претендираното обезщетение за забава е в съответствие с
материалния закон, тъй като при тази проверка съдът изхожда само от данни,
обективирани в заявлението, и ги съобразява с разпоредби от нормативен акт (чл. 33,
ал. 2 ЗПК вр. чл. 1, ал. 1 ПМС № 426/2014 г. вр. чл. 35 ЗБНБ) - в този смисъл напр.
Определение № 13718/14.11.2023 г. по в. ч. гр. дело № 12448/2023 г. по описа на СГС ,
Определение № 11203/26.09.2023 г. по в. ч. гр. дело № 9488/2023 г. по описа на СГС ,
Определение № 13196/21.12.2022 г. по в. ч.гр. дело № 12886/2022 г. по описа на СГС,
Определение № 3460/17.03.2023 г. по в. ч. гр. дело № 757/2023 г. по описа на СГС,
Определение № 13105/19.12.2022 г. по в. ч. гр. дело № 12885/2022 г. по описа на СГС и
др.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 2 ЗПК, когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Изчислена с помощта на електронния калкулатор на НАП,
достъпен на https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, съдът констатира, че
дължимата законна лихва върху главница от 2711,99 лева за първоначално посочения
от заявителя период от 20.05.2023 г. до 27.02.2024 г. е в размер на сумата от 278,23
лева. Изчислена по същия начин законната лихва върху главницата от 2711,99 лева за
посочения в уточнителна молба от 18.04.2024 г. период от 11.02.2023 г. до 27.02.2024 г.
е в размер на сумата от 362,53 лева.
И в двата случая дължимата лихва за забава е под претендирания от заявителя
размер от 469,55 лева. В случая обаче заявителят не е изпълнил указанието на съда да
посочи върху кои главни задължения се претендира лихвата за забава /дали единствено
върху главницата и/или и върху договорната лихва/ и по какъв начин е изчислена,
поради което следва да се приложи указаната му неблагоприятна последица.
Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане
за законната лихва за забава заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя
дадени указания на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК че в едномесечен срок може да
предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите претендирани
суми. Следва да бъдат присъдени разноски в полза на заявителя пропорционално на
уваженото вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 82406/12.03.2024 г. по описа на СРС, подадено
от „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД срещу Н. Б. Х., ЕГН:
********** в частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 469,55 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 11.02.2023 г. до 27.02.2024 г. по договор за паричен заем
№ 4560849/10.08.2022 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, по
отношение на които заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе държавна такса, съгласно чл.1 от
Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.
2
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3