Определение по адм. дело №2521/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от М. Г. срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/25665/07.10.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, с която е отказано изплащане на помощ по чл.10б от ЗСПД – еднократна помощ за ученици.

С Разпореждане №12141/07.11.2025г. производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

При извършена служебна проверка съдът установи, че с Определение №5908/30.05.2025г. по адм.д. № 2602/2024г. на Административен Съд – Варна, ІІІ с-в, е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по следните въпроси:

1. Допуска ли принципът на равноправно третиране по член 11 от Директива 2003/109 национална правна уредба като чл.3 ал.5 от ЗСПД, която ограничава правото на семейна помощ за деца по чл.7 ал.1 от същия закон на постоянно пребиваващите в Република България граждани на трети държави, когато получаването й не е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

2. Следва ли член 11, параграф 4, вр. съображение 13 от Директива 2003/109 да се тълкува в смисъл, че всяка семейна помощ представлява основна придобивка по смисъла на тези разпоредби, или преценката дали конкретната помощ е основна придобивка следва да се извърши от националния съд? В последния случай по какви критерии следва да се извърши тази преценка и какви обстоятелства следва да се преценяват?

3. Има ли значение за определянето като основна придобивка на семейна помощ като разглежданата обстоятелството, че кандидатите имат право на други социални помощи, предназначени за задоволяване на основни потребности, при еднакви условия с тези за българските граждани, но не са упражнили това право или не отговарят на условията за него?

При това положение настоящият съдебен състав намира, че предметът на преюдициалното запитване се отнася до въпроси, свързани с правото на чуждестранни граждани с право на постоянно пребиваване в РБ да получават помощи за деца по реда на чл.7 ал.1 от ЗСПД, и наличието, респективно - липсата спрямо тях на основанието на чл.3 т.5 от същия закон, на което се е позовал административният орган при постановяване на обжалваната му в това производство заповед за отказ да бъде отпусната такава помощ.

Отговорът на СЕС по преюдициалния въпрос ще даде яснота как следва да се тълкуват изискванията на Директива 2003/109 в контекста на националното законодателство, което е от съществено значение за правилното разрешаване на правния спор по делото.

Доколкото настоящата инстанция се явява последна съгл.чл.10 ал.6 от ЗСПД и съдът е длъжен да прилага правилно Европейското право, актът на СЕС по поставените пред него въпроси е преюдициален. В тази връзка, съдът отчита обстоятелството, че по силата чл. 633 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Следователно е налице основание за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС по дело С-375/2025г.

Така мотивиран и на осн.чл.154а ал.1 т.8 от АПК съдът

ОТМЕНЯ разпореждането, с което производството е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

СПИРА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д. №2521/2025г на Административен съд – Варна, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по тяхно С-375/2025г.

ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ежемесечни проверки от съдебния деловодител за движението на производството по С-375/2025г на СЕС и приключването му с акт по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.

Преписи да се връчат на страните.