№ 8
гр. Тутракан, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги М. Георгиев
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Георги М. Георгиев Гражданско дело №
20213430100121 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.
1. Предявени са обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 410, ал.
1 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца
„ЗКЛИ” АД, упълномощили като проц. представител юрк. И. Ц. (л. 6), за
установяването на вземането му, предмет на Заповед № 40/02.02.2021 г. за
изпълнение на парично вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 42 /2021 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), с която на ответника
А. Н. И. е разпоредено да заплати на ищеца:
1. главница, представляваща сбор от сумата, заплатена от ищеца по
имуществена застраховка „Каско“ във връзка с щета № 0017-1261-16-418162,
като обезщетение за претърпени вреди в резултат на пътно транспортно
произшествие, съпричинено от ответника на 23.12.2016 г. около 18:00 на път III-
205, км. 63+130 (8 300,47 лв.) и обичайните разноски по ликвидирането на
щетата (20 лв.); възлизащи на общо 8 320,47 лв.;
2. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата за периода:
17.10.2017 г. - 25.01.2021 г. (вкл.) в размер на 2 766,55 лв.;
3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД върху главницата от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в ТнРС
(29.01.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата.
4. Твърди се, че на 23.12.2016 г. около 18:00 ч., на път III-205, км. 63+130, А. Н. И.,
при управление на ППС с животинска тяга (каруца) при избиране на скоростта
си на движение, не се е съобразил с конкретните условия на видимост, с
характера и интензивността на движението, вследствие на което е реализирал
1
ПТП с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. №
******, собственост на ЗК „П.“, като му нанесъл материални щети.
5. Твърди се, че е съставен протокол за ПТП № 1320858 от 27.12.2016 г., видно от
който събитието е причинено при условията на съпричиняване от страна на
участвалите в него водачи.
6. Твърди се, че към датата на събитието увреденият лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег. № ******, бил застрахован по
имуществена застраховка „КАСКО“ на МПС в ЗК „ЛИ” АД, застрахователна
полица № 93001610017350 със срок на валидност от 14.03.2016 г. до 13.03.2017
г.
7. Твърди се, че във връзка с причинените щети по лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Транспортер“ в ЗК ”ЛИ” АД е образувана ликвидационна
преписка по щета № 0017-1261-16-418162. Установено е, че сумата за
възстановяване на увреденото имущество възлизала на 16 600,94 лева, като
същата била изплатена на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните
дейности.
2. Ответникът А. Н. И., не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 24.03.2021 г., на 30.03.2021 г., кмета
на с. Стефан Караджа – Н. М. е поканил лицето в кметството. Запознал го е
Разпореждане № 139/24.03.2021 г., след което лицето е отказало да получи
съобщението в присъствието на свид. мл. експерт участък- Главиница М. Й. К.. На
осн. чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК, съобщението да се счита за редовно връчено
на 30.03.2021 г. Същият впоследствие е упълномощил като проц представител адв. Н.
Д. - Р., която оспорва основателността на исковете.
От фактическа страна
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3. По делото са разпитани свидетелите Е. К. (шофьор на лекия автомобил
„Фолксваген Транспортер”) и С. А. (майка на ответника) (вж. л. 92 и сл.).
4. По делото е изслушана съдебна автотехническа експертиза (САТЕ - л. 100 и сл.).
5. На 08.03.2016 г. от ищеца е издадена застрахователна полица по сключена застраховка
„Каско” за лек автомобил лек автомобил „Фолксваген Транспортер”, с рег. № ******,
като застраховано лице е собственика на МПС - „И АБЛ” ЕАД. Срокът на валидност
на застраховката е: 14.03.2016 г. - 13.03.2017 г. (л. 9).
6. На 23.12.2016 г. около 18:00 ч., на път III-205, км. 63+130 се е състояло ПТП.
1. Произшествието е настъпило извън населено място, по прав, равен, сух асфалтов
участък от пътя нощно време, (поред свид. К. е имало и мъгла), при движение на
фарове, между лек автомобил „Фолксваген Транспортер”, с рег. № ******,
2
управляван от свид. К., движещ се по път III-205 в посока към с. Варненци и
каруца, теглена от кон, управлявана от ответника (непълнолетен към този
момент), движеща се в същата посока (пред лекия автомобил).
2. Малко пред каруцата, управлявана от ответника, се движела друга каруца,
управлявана от баща му. При достигане участък с разположение от двете страни
на пътното платно мантиН. каруцата на бащата се е разминала с лек автомобил,
движещ се в обратна посока, който бил с включени дълги светлини, като при
разминаването с каруците превключил на къси светлини. Независимо от това,
свид. К. (движещ се зад каруците) бил заслепен от фаровете на движещият се
срещу него автомобил и не е възприел движещата се пред него каруца като
опасност, поради което управляваният от него лек автомобил се е сблъскал с
предната си дясна част със задната част на каруцата.
3. В резултат на удара каруцата се била разглобила, а намиращите се в нея дърва са
били разпилени по пътя. Ответникът изхвърчал от каруцата и паднал извън
пътното платно зад мантиН.те. Последният бил транспортиран до болницата в
гр. Тутракан, където му е била оказана медицинска помощ.
7. Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпита на свид. К. и Али, както и от
назначената САТЕ и събраните по ДП доказателства - ( вж. сл. точка - съдът е ценил
от тях снимковия материал, сведенията и показанията на ответника).
8. Образувано е ДП № 119/2017 г. по описа на РУ на МВР - гр. Тутракан за извършено
престъпление във връзка с ПТП по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 2, във вр. с чл. 242, ал. 1
от НК. Същото е прекратено поради несъставомерност на деянието.
9. Водачът на лекия автомобил във връзка с ПТП е наказан за извършено нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (л. 66).
10. Ответникът е наказан във връзка с ПТП за извършено нарушение по чл. 71, ал. 1 от
ЗДвП (л. 8 от ДП). Наказателното постановление е обжалвано, в резултат на което
АНД № 103/2017 г. на ТнРС, което е прекратено (л. 71).
11. Лекия автомобил е ремонтиран от „Х.” ЕООД, като стойността на извършената услуга
е 16 600,94 лв. (л. 29)
12. На 11.04.2017 г. сумата е заплатена от ищеца на „Х.” ЕООД (л. 41).
13. Според САТЕ стойността на разходите, необходими за възстановяването на лекия
автомобил е 16 600,94 лв. с ДДС. В проведеното открито съдебно заседание в. л. е
уточнило, че щетата не е тотална, т. е. стойността на лекия автомобил след
увреждането е по - висока от стойността на разходите за поправката му.
14. На 17.10.2017 г. на майката на ответника - С. А. е връчена покана от ищеца за
изпълнение на задължението, предмет на процесната претенция (л. 43 - 45).
3
От правна страна
От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
1. По допустимостта
15. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, като ищеца има
правен интерес от завеждането им, което налага разглеждането им по същество.
2. Относно вината за причиняване на ПТП
16. По делото е установено, че управлявания от свид. К. лек автомобил се е движил зад
процесната каруца. Срещу него се е движил друг автомобил на дълги светлини, който
се е разминал с каруцата. При това положение свид. К. е имал затруднения с
възприемането на пътната обстановка, в частност с възприемането на движещата се
пред него каруца. При това положение същият е следвало да намали скоростта в
съответствие с чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и при нужда да спре (ако прецени, че
заслепяването не му позволява въобще да следи пътната обстановка). Свид. К. не е
изпълнил това свое задължение, с които си действия е причинил колизията между
управлявания от него автомобил и каруцата, движеща се пред него.
17. Ищецът твърди, че и ответникът носи вина за настъпването на ПТП, като
отговорността му произтича от това, че управлявайки каруцата, при избиране на
скоростта си на движение, не се е съобразил с конкретните условия на видимост, с
характера и интензивността на движението (т. е., че и той, като свид. К., е нарушил чл.
20, ал. 2 от ЗДвП). Това е фактическият, обуславящ вината на водача на лекия
автомобил (свид. К.). По отношение на ответника обаче събраните по делото
доказателства не установяват такова неправомерно поведение.
18. Налице са индиции за други действия на ответника, допринесли за настъпването на
ПТП - управляването на каруца в тъмната част на денонощието, която не е била с
поставени светлоотразители и светещо тяло (т. е. нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП).
Те обаче не са релевирани от ищеца нито в исковата молба, нито в последващите му
становища.
19. Ищецът поставя рамките на спорния предмет, като в исковата молба излага фактите и
обстоятелства, обуславящи възникването на претенцията му. В случая ищецът твърди
4
суброгиране в правата на увреденото лице по иск за непозволено увреждане, което
налага посочването на вида на увреждането и поведението на деликвента, което е
довело до увреждането. При ПТП поведението на деликвента (по правило) е свързано
с нарушаване на определени норми от ЗДвП, чиято цел е именно да гарантират
безпроблемното движение на превозни средства по пътищата.
20. В конкретният случай не описаното от ищеца, а друго незаконосъобразно поведение
(попадащо в обхвата на друга норма от ЗДвП) би могло да обуслови вината на
ответника за съпричиняването на ПТП. То обаче не може да бъде разгледано от съда,
тъй като не е включено в обстоятелствената част на претенцията и съответно излиза
извън спорния предмет.
21. Точното посочване на противоправното поведение е от изключително значение за
осъществяването на защитата на ответника, тъй като при навеждане на твърдения за
друг вид противоправно поведение същият разполага с възможността да направи
своите възражения в тази насока, като релевира например, че каруцата е била снабдена
със светлоотразители и осветително тяло, като анагажира съответните доказателства.
Както вече бе отбелязано по - горе, главно доказване по отношение на тези факти и
обстоятелства не е проведено, именно защото тези твърдения не са включени в
спорния предмет.
22. В тази връзка съдът намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена, тъй
като не е доказано, че ответникът при избиране на скоростта си на движение не се е
съобразил с конкретните условия на видимост, характера и интензивността на
движението, като по този начин е причинил (респ. съпричинил) процесното ПТП.
23. Отхвърлянето на главният иск налага отхвърлянето и на акцесорния такъв.
24. Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от ищеца „ЗКЛИ” АД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: ***************** срещу ответника А. Н.
И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ****************, за установяването на
вземанията на ищеца, предмет на Заповед № 40/02.02.2021 г. за изпълнение на парично
вземане въз основа на документ по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 42 /2021 г. на
Районен съд - гр. Тутракан , с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца:
1. главница, представляваща сбор от сумата, заплатена от ищеца по имуществена
застраховка „Каско“ във връзка с щета № 0017-1261-16-418162, като обезщетение за
претърпени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие, съпричинено от
ответника на 23.12.2016 г. около 18:00 на път III-205, км. 63+130 (8 300,47 лв.), в
резултат на това, че ответника при управление на ППС с животинска тяга (каруца) при
избиране на скоростта си на движение, не се е съобразил с конкретните условия на
видимост, с характера и интензивността на движението, както и обичайните разноски
по ликвидирането на щетата (20 лв.); който сбор възлиза на 8 320,47 лв.;
5
2. мораторна лихва върху главницата за периода: 17.10.2017 г. - 25.01.2021 г. (вкл.) в
размер на 2 766,55 лв.;
3. законната лихва върху главницата от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в ТнРС (29.01.2021 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или
допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от решението на страните.
ПРЕПИС от решението да се приложи след влизането му в сила към заповедното
производство.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
6